Определение по дело №1361/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1940
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 16 януари 2021 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20207150701361
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

            

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1940/18.12.2020г.

 

                                                      гр.Пазарджик,  18.12.2020 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в закрито заседание на  осемнадесети  декември , две хиляди и  двадесета   година, в състав:

                                                                        СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия Попова адм.дело № 1361/2020  година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:            

                 Производството е образувано по жалба на К.  А.С. – в момента изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода“  в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № Л-4576/ 21.10.2010 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ гр. София, с  която  е отхвърлена като неоснователна жалбата на подсъдимия К.А.С.  против Заповед № Л-1261/24.09.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик , с която на основание чл. 104 ал.1 във връзка с чл. 101 т.2 от ЗИНЗС   му е наложено дисциплинарно наказание „ извънредно дежурство   по поддържане на чистотата  и хигиената за срок от седем дни „ за неспазване на чл. 96 т.3 ЗИНЗС , което представлява дисциплинарно нарушение  по смисъла на чл. 100 ал.1 във връзка с ал.2 т.1  и т.5 ЗИНЗС. Жалбоподателят оспорва  законосъобразността на заповедта.

           Съдът след като съобрази конкретните данни по настоящото дело и приложимите  правни норми приема , че са налице процесуални пречки предвидени в нормата на чл. 159 ал.1 АПК  и съдебното производство следва да бъде прекратено като недопустимо по следните съображения:  

           Съгласно чл. 110 ал. 1 ЗИНЗС заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворническите общежития и на поправителните домове подлежат на обжалване пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвор, подлежат на обжалване пред ГД "Изпълнение на наказанията" а в случаите по чл. 104, ал. 3 пред Министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Съгласно чл. 111 ал.1 ЗИНЗС само заповедта за дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" подлежи на оспорване пред Административния съд по местоизпълнение на наказанието в 3-дневен срок от обявяването й. За останалите видове наказания, в това число наложеното с оспорената заповед " извънредно дежурство   по поддържане на чистотата  и хигиената за срок от седем дни " специалният закон предвижда оспорването им единствено по административен ред и изключва общия ред за съдебен контрол, за законосъобразност на административните актове. / в този смисъл  е актуалната съдебна практика - Определение № 898 от 30.05.2019 г., ІІІ отделение на  ВАС по адм. дело № 4213/2019 г.  Определение № 17175/19.12.2013 г. по адм.д. № 16006/2013 г. на ВАС, Определение № 13107/04.11.2014 г. по адм.д. № 13355/2014 г. на ВАС, Определение № 3276/22.03.2016 г. по адм.д. № 2338/2016 г. на ВАС/.

            В свое определение № 1202/ 24.01.2020 г. по адм. д. № 14722/2019 г. , трето отделение , ВАС приема , че в съответствие с чл.120 от Конституцията на Р България  гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, а в  практиката си Конституционният съд нееднократно е посочвал, че възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове, предоставена на законодателя с чл. 120 ал.2 от Конституцията е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително / Решение № 18 / 1997 г. по к.д. № 12/1997 г., Решение № 5  от 1997 г. по к.д. № 25 / 1996 г. /. Посочено е  че "... законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена /такава е например сферата на националната сигурност/".

                 Съдебната практиката е колеблива по отношение преценката относно допустимостта на жалбата пред съдилищата срещу заповедите за налагане на посочените дисциплинарни наказания по чл. 110 от ЗИНЗС, но в последните постановени съдебни актове, тя трайно се ориентирана към тълкуване на разпоредбите на закона в смисъл, че след като ЗИНЗС изрично сочи съдебно обжалване на определена категория актове на администрацията на затвора и тези не са измежду тях, то  същите не подлежат на съдебно обжалване. Това е и смисълът и целта на ЗИНЗС, да се предвиди съдебен контрол за по-тежките възможни дисциплинарни наказания, с оглед спазване на основните правата на лишените от свобода.

                 В тази връзка, съдът намира, че оспорения административен акт не подлежи на съдебен контрол, за него е предвидено единствено оспорването пред по - горестоящия административен орган, който процесуален ред в случая е бил изчерпан от жалбоподателя, предвид което жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

            Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 от АПК , ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :  

                                                                              О П Р Е Д Е Л И :

                   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.  А.С. – в момента изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода  в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № Л-4576/ 21.10.2010 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ гр. С.., с която  е отхвърлена като неоснователна жалбата на подсъдимия К.А.С.  против Заповед № Л-1261/24.09.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик , с която на основание чл. 104 ал.1 във връзка с чл. 101 т.2 от ЗИНЗС   му е наложено дисциплинарно наказание „ извънредно дежурство   по поддържане на чистотата  и хигиената за срок от седим дни „ за неспазване на чл. 96 т.3 ЗИНЗС , което представлява дисциплинарно нарушение  по смисъла на чл. 100 ал.1 във връзка с ал.2 т.1  и т.5 ЗИНЗС.

                ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1361/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик .

                 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок  от датата на получаване на съобщението.

 

                                                                           

 

                                                                                                     СЪДИЯ : /п/