№ 33
гр. К., 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20215510200893 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000682 от
16.07.2021г.на Директора на РД“АА“,Стара Загора.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да
го отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована,не изпраща представител в
с.з.и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт
и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание за това,че на 10.06.2021г.около 11,00 часа в
гр.К.,ул.“С.“ № 9,на таксиметрова стоянка,изчаквал пътници с лек
таксиметров автомобил марка Тойота с рег.№ ****,приведен в работно
състояние,с открит знак „ТАКСИ“,без табела „НЕ РАБОТИ“ и включен
ЕТАФП ,като управляваният от водача лек таксиметров автомобил не бил с
трайно закрепен знак „ТАКСИ“ по време на работа,на покрива на
автомобила.АНО приел,че в случая не е приложима нормата на чл.28 от
1
ЗАНН.
АНО приел,че с това си деяние жалбоподателят виновно е нарушил
чл.21,ал.1,т.11 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.на МТ,поради което и на
основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр му наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лева.
Съдът намира,че при съставянето на АУАН и при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,които да са довели до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподателя и поради това да са основание за
отмяна на наказателното постановление.
В показанията си пред съда актосъставителят Г. установи,че при
извършената проверка на лекия таксиметров автомобил на
жалбоподателя,който е изчаквал пътници на таксиметровата стоянка и е бил в
работен режим,се е установило,че знакът ТАКСИ ,който е бил на покрива на
лекия таксиметров автомобил,не е трайно закрепен,като при пипване с ръка
знакът се е отделил от покрива на автомобила,където бил поставен,и
актосъставителят го взел и го приложил към преписката.Това обстоятелство в
достатъчна степен установява,че знакът ТАКСИ не е бил закрепен трайно за
покрива на автомобила съгласно изискването на разпоредбата на
чл.21,ал.1,т.11 от Наредба № 34 от 1999г.за таксиметров превоз на
пътници.От доказателствата по делото не се установи и знакът ТАКСИ да е
бил закрепен на специално монтирано за целта устройство върху покрива на
автомобила,каквото твърди жалбоподателят в жалбата си-че знакът ТАКСИ
бил закрепен с плъзгаща се шина.Действително,в цитираната наредба няма
легално определение на това какво представлява „трайно закрепен“ знак
ТАКСИ ,на което се позовава и пълномощникът на жалбоподателя,но липсата
на такова определение в нормативния акт не може да освободи
жалбоподателя от административнонаказателна отговорност за неизпълнение
на задължението му,визирано в чл.21,ал.1,т.11 от наредбата.В случая липсата
на легално определение на понятието „трайно закрепен“ и липсата на
изчерпателно изброяване на начините за трайно закрепване и на видовете
специално монтирани за целта устройства,се преодолява от установената
практика /за което посочи и актосъставителят-че практиката е приела,че
трайно закрепване на знака ТАКСИ е закрепване с болтове/ и от разпоредбата
на чл.21,ал.2 на цитираната наредба,която въвежда една отрицателна
предпоставка-а именно,че не се допуска закрепването на знака ТАКСИ с
магнит.Не може да се сподели от съда и другият аргумент,който изтъква
пълномощникът на жалбоподателя-че тъй като съгласно разпоредбата на
чл.46 от Наредбата, при преустановяване на работа при приключване на
смяната водачът трябва да свали или закрие с калъф знака ТАКСИ,е много
затрудняващо за водача всеки ден да сваля и след това отново да закрепя
трайно знака ТАКСИ,и той поради това обстоятелство следва да не носи
административнонаказателна отговорност за това,че не е закрепил трайно
знака ТАКСИ на покрива на лекия таксиметров автомобил.Субективните
2
затруднения при спазването на изискванията на закона не могат да доведат до
освобождаване на дееца от административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.Същото е издадено при спазване на законовите
изисквания,извършването на визираното в него административно нарушение
е доказано,наложеното наказание е правилно определено по вид и размер
съобразно предвиденото в закона.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 43-0000682 от
16.07.2021г.на Директора на РД“АА“,Стара Загора,с което на ИЛ. Т. Н. от
гр.К.,ул.“Старозагорска“ № 19,вх.Б,ет.3,ап.17,с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3