РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Павликени, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100647 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от К. К. Л. чрез адв. Д. Г. от АК Л. по
предявени обективно съединени установителен и осъдителен искове против
„К.“ ЕООД гр. С.. В исковата молба е посочено, че между ищцата и
ответника е сключен договор за обезпечен потребителски кредит №***25г,
по силата на който й е предоставена сума в размер на 1900лв. за 18 месеца,
при 5месечни вноски от по 79.17лв. и 13 месечни вноски от по 192.25лв, при
50%ФЛП,62.82/ ГПР с обща сума за погасяване 2895.10лв. Договорът е
следвало да е обезпечен с 1 или 2 поръчители, които да отговарят на условия,
посочени в чл.6 от договора, като в чл.13 т.5 от договора е посочено, че при
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение,
кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 1868.14лв.на
25.03.2025г е сключено споразумение за консолидиране на плащания по
договора и уговорен погасителен план на 18 месечни вноски от 25.04.2025г-
25.09.2026г: 1бр 258.24лв. и 17бр по 265лв. Ищцата е заплатила на
28.07.2025г чрез виртуален ПОС терминал сумата 3117.47лв., с което е
погасила задължението си предсрочно. Твърди, че сключеният договор е
нищожен. Клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение е
нищожна. Тя няма присъщите за неустойката обезщетителни обезпечителни и
санкционни функции, не зависи от вредите от неизпълнение на основното
задължение, налице е заобикаляне на закона-чл.19 ал.4 от ЗПК, кредиторът е
поставил практически неизпълними условия като изисквания за поръчителите,
които да се осигурят за твърде кратък срок. Освен това кредитът е отпуснат и
1
след това е начислена неустойката, която не е включена в ГПР на кредита,
размерът й е завишен предвид отпуснатия кредит. С тази клауза се прехвърля
изцяло в тежест на кредитополучателя последиците от неизпълнение на
задължението, нарушен е принципа на равнопоставеност на страните,
заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за
кредитополучателя, налице е противоречие с добрите нрави. При сключване
на договора не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК като
посочения в него ГПР не отговаря на действителния, размерът му не отговаря
на изискванията на чл.19ал.4 от ЗПК и чл 10 параграф 2 б „ж“ и чл.23 от
Директива 2008/48/ЕО. Моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че сключеният помежду им договор за обезпечен
потребителски кредит №***25г е недействителен . Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата 1217.18лв./ разлика между платената
от ищцата 3117.47лв и главницата по кредита/, платена от последната при
начална липса на основание. Претендира за направени по делото разноски,
както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез
адв Хр. М. от САК от Адв дружество „Н. У., М.“. Твърди, че е налице липса на
правен интерес от предявяването на УИ, тъй като договорът не е действащ и
моли делото да бъде прекратено по отношение на УИ. Оспорва да е налице
недействителност на договора, тъй като основните му параметри за главница и
лихва са валидно уговорени. Процесният договор е сключен по искане-СЕФ и
кредитополучателят е бил наясно с условията по договора. При формирането
на ГПР са спазени законовите изисквания като посочения в договора ГПР
62.82% е по-малък от нормативно определения лимит на ГПР-62.95%.Тази
неустойка не следва да се включва в ГПР и е договорена под отлагателно
условие, дължима при кумулативно изискуеми предпоставки: след изтичане
на срока за представяне на обезпечение, в случай че не е представено
обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към
кредитодателя. Твърди, че тази неустойка е уговорена като санкция за
неизпълнение. Кредитополучателят не се е отказала от договора по чл.29 от
ЗПК, сключила е 6 договора за кредит при същите условия. Признава, че
ищцата е заплатила посочената сума, но твърди, че е платена по действителен
договор. Моли съда да прекрати производството по УИ и да отхвърли
претенцията по ОС. Претендира за направени разноски.
При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени главен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 пр1,2 и 3 ,вр чл.19 ал.4,
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД при условията
на евентуално уважаване на главния иск.
Безспорно се установява, че между страните е сключен договор за обезпечен
потребителски кредит №***25г, договорът е погасен поради погасяване
предсрочно на задължението по него.
Ответникът по делото е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ,
2
който може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства и има
качеството на кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК. Ищцата е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своя
професионална дейност и се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗПК. По делото е представен СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити с параметрите на кредита и евентуалната неустойка
при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение. Съгласно
сключения между страните договор за обезпечен потребителски кредит от
25.03.2025г кредиторът предоставя на длъжника потребителски кредит Cre
Direct в размер на 1900лв с месечна погасителна вноска 5бр. от по 79.17лв. и
13бр от по 192.25лв. при 62.82%ГПР, 50% ФЛП с първо плащане на
25.04.2025г и последно на 25.09.2026г с обща кума за плащане 289.10лв. и
застрахователна премия от 40лв. В чл.6 от договора е посочено, че договорът
за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и от 1 или 2 физически лица,
отговарящи кумулативно на 5 условия: при 1 поръчител-осигурителния му
доход при кредит до 2000лв. да е минимум 2 пъти минималната работна
заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит, при 2
поръчители осигурителния им доход при кредит до 2000лв. да е не по-малко
от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на
договора за кредит, да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора или свързани с него лица, да не са кредитополучатели
по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по
които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“ по активни задължения
и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за
последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с
кредитополучателя съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.В т.2.6 от
договора е посочено, че при отказ на поръчителиля/ите да представи/ят
съгласие за проверка на осигурителните му доходи в НОИ, трябва да
представи8ят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания доход. На длъжника се
предоставя като Приложение 1 към настоящия договор, договор за
поръчителство, който следва да се подпише в 14 дневен срок от сключването
на договора. В чл.13 ал.5 от договора е посочено, че при неизпълнение от
кредитополучателя на задължение за предоставяне на обезпечение по чл.6 от
договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията на
договора, последният дължи на кредитора неустойка за неизпълнение в размер
на 1868.14лв., дължима в пълен размер от деня на изтичане на 14 дневния
срок. В ал.7 от т.13 на договора е посочено, че неустойката е вземане на
кредитора отделно от главницата и лихвата, която се дължи за неизпълнение
на задължение по договора за потребителски кредит и не се включва в ГПР.
Към договора са приложени Приложение 1 договор за поръчителство,
Приложение 2 декларация за обработка на лични данни във връзка с договор
3
за поръчителство и Приложение 3 споразумение за консолидиране на
плащания, в който е посочена обща сума за плащания в размер на 2895.10лв.
и неустойка за неизпълнение на кредитополучателя за представяне на
обезпечение в размер на 1868.14лв. и е представен погасителен план с
месечни вноски 1бр по 258.24лв. и 17бр от по 265лв. Представено е преводно
нареждане от ***2025г за платена от ищцата сума от 3117.47лв. по сключения
договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че задължението по
договора за потребителски кредит е изпълнено с това плащане. Ответникът не
оспорва, че задълженията по договора за потребителския кредит а изпълнени
и че договорът вече не е действащ от ***2025г.
Съдът намира предявения установителен иск и свързания с него осъдителен
иск за процесуално допустими. Налице е правен интерес от предявяване на
установителния иск тъй като установяването на неравноправни клаузи в
сключения договор, макар и вече неактивен, води до признаване със сила на
присъдено нещо на нищожност на сключения договор, което води до
поледици от евентуално признатия за такъв договор, а именно дължимост
само на главницата по този договор и евентуално връщане на платени
недължими суми по договора по съединения с установителния иск
отрицателен иск .
По основателността на установителния иск:
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,
чл.11 ал.1 т.7-12 и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен като липсата на всяка една от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК-изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по
кредита, без да връща лихва и други разходи.
Следва да се посочи също, че разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл.143-148
от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл.6, § 1
от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.
Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент
от противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези,
които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал.4 от ЗЗП тежестта за
установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално
уговорена, е върху кредитора.
4
Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит като се вземат предвид всички
допускания, използвани при изчисляването му . Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо
дължимата сума по кредита. В посочената величина на ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Налице
е нарушение, тъй като в договора за кредит кредиторът се е задоволил
единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране
ГПР-кои компоненти включва и как се формира посочения в договора ГПР-а и
отделно от посочения в договора ГПР начислява и неустойка от неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, което представлява нарушение
и поставя потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит. Целта на тази
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обосноват избор дали да
сключи договора. В случая при предоставена главница от 1900лв. връщането
на 18месечни вноски както е по споразумение за консолидиране на плащания
следва да се върнат 4763.24лв., което не съответства на посочения в договора
за потребителски кредит ГПР от 63.28%, а се явява по-висок и в нарушение
на чл.19 ал.4 от ЗПК. Следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.19
ал.3 т.1 от ЗПК , визираща, че при изчисляване на ГПР не се включват
разходите по кредита, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора, не е приложима към настоящия случай, тъй
като тази разпоредба се отнася за неизпълнение на основно задължение на
потребителя, а не неизпълнение на друго задължение , а именно
непредставяне на обезпечение .
Съгласно чл. 6 от договора към кредита потребителят следва да се
представи обезпечение поръчител/и в 14 дни от сключване на договора, които
отговарят кумулативно на редица условия и съгласно чл.13 ал.5 от договора е
посочено, че при неизпълнението се начислява неустойка в размер 1868.14лв-
почти размера на главницата по кредита и в погасителните месечни вноски по
споразумение за консолидиране на плащания към договора са включени
главница, лихви и неустойка.
Съдът намира за нищожна тези клаузи на договора, предвиждаща плащане на
неустойка за непредставено обезпечение. Трайната и последователна съдебна
практика приема, че неустойката представлява обезпечение за претърпените
от неизпълнението на договорно задължение вреди и има санкционен
5
характер. В случая, обаче, чрез неустойката кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната
сума и тази неустойка изпълнява роля на обезпечение на неизпълнението на
длъжника да обезпечи отпуснатия му кредит, което е недопустимо. Тази
неустойка надхвърля обезпечителния и санкционния й характер, увеличава
необосновано дълга дори и при точното му изпълнение, представлява
неоснователно обогатяване на кредитора. Тази неустойка противоречи на
закона -чл.92 от ЗЗД и на добрите нрави –чл.26 от ЗЗД. Изискванията, които
кредиторът поставя на потребителя досежно характера и вида на
обезпечението, гарантиращо изпълнението на договора за връщане на заема
не съответства нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски
практики. Съгласно чл.8 параграф 1от Директива 2008/48 преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Уговорената в договора клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и противоречи на горепосочената Директива. Освен
това тази клауза е нищожна тъй като не е индивидуално уговорена-изготвена е
предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да повлияе
върху съдържанието й. Неоснователно е възражението на ответника, че тази
неустойка не следва да се включва в ГПР, доколкото видно от погасителния
план в споразумението за консолидиране на плащания към договора, тя е
включена в размера на месечните погасителни вноски, т. е включена е
задълженията за плащане и следователно би следвало да бъде включена и в
ГПР по кредита, което не е сторено.
В случая уговорката за плащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за представяне на обезщетение по кредита освен, че противоречи
на закона и противоречи на добрите нрави. Коментираните клаузи на
процесния договор за кредит се явяват нищожни не пораждат правно
действие, следователно договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сключения договор за
потребителски кредит се явява нищожен, съдържащ неравноправни клаузи за
неустойка при непредставяне на обезпечение , както и по отношение на
клаузи, засягащи съществено съдържанието на договора: уговорка за ГПР,
които водят до недействителност на договора и следователно следва да бъде
постановено решение и да бъде уважен предявения установителен иск.
По отношение на предявения осъдителен иск: Съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая се установи недействителност на
договора за кредит, от което следва, че длъжникът следва да заплати на
кредитора само чистата стойност на кредита-1900лв. Безспорно се установи,
6
че длъжникcт по договора за потребителски кредит-ищца по настоящото дело
е заплатила сумата от 3117.47лв, което не се спори от ответника и се
потвърждава от представените писмени доказателства. Следователно ищцата
е заплатила 1217.47лв. в повече от дължимата от нея по обявения за
недействителен договор за потребителски кредит сума и следва тази
надплатена сума да й се върне от ответника по делото като недължимо
платена. Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпаднало основание. Ищцата е погасила задълженията си по действащите
към момента на плащане договорни условия. Но след обявяване от съда на
нищожни клаузи в тях, то отпада правното основание за част от вече
заплатените суми- те се явяват недължимо платени и подлежат на връщане.
Предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се
присъдят разноските на ищеца. Ищцата е направила разноски за платена ДТ в
размер на 240.80лв, които съобразно изхода на делото следва да й се заплатят
от ответника по делото.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено
пълномощно без да е посочена уговорена или заплатена сума и е представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК за претендирано адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА поотделно за двата предявени иска. Съгласно
тази разпоредба ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение като сумата следва да се присъди в
негова полза. Въпреки, че са предявени 2 обективно съединени иска, защитата
на ищцата е представена общо като за един, тъй като исковете са свързани,
установителният иск е с главен, а осъдителният иск не изисква различна
правна обосновка освен едно просто математическо пресмятане. Съдът взе
предвид и материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
качеството на предоставената услуга, броя на проведените съдебни заседания,
участието на адвоката в делото: предявяване на искова молба, корrгираща
такава, представяне на писмени бележки, неявяване в съдебно заседание, не
голям брой на писмените доказателства, отсъствие на някаква експертиза,
изготвена от вещо лице. Съдът се съобрази с практиката в решение от
05.12.2006г по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно
която делегирането на частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на
правомощия по определяне на минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата на свободна конкуренция съгласно
чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото на съда да
съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на
направените разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г по дело С-
57/2015г на СЕС, при което се допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на
7
адвокатско възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004г
за възнагражденията за адвокатска работа минимални възнаграждения и
определя адвокатско възнаграждение при отчитане на реалната фактическа и
правна сложност на делото, броя на исковете , от които 1 главен, определя
адвокатско възнаграждение за участието на адвоката по настоящото дело в
размер на 500лв. Съдът взе предвид направеното възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца, както и че ответникът е заплатил за своя защита по настоящото дело
адвокатско възнаграждение от 480лв.Следва ответникът да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата определената по-горе сума
.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „К.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул ***, представлявано от
управителя Н. П. П., че сключения между него и К. К. Л. с ЕГН **********
от гр. П. , бул *** договор за обезпечен потребителски кредит №***25г е
нищожен поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави,
на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД вр с чл.22 във вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК .
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул ***, представлявано от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Л. с
ЕГН ********** от гр. П. , бул *** сумата 1217.47лв./ хиляда двеста и
седемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки / получена без основание
по договор за потребителски кредит №***25г .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „К.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул ***, представлявано от
управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на К. К. Л. с ЕГН ********** от гр. П. ,
бул *** сумата 240.80лв / двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки/
направени разноски платена ДТ по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК ГПК „К.“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул ***, представлявано
от управителя Н. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на адв Д. Д. Г. личен № *** от АК Л., с
адрес гр. Т. ул.***, e-mail: *** сумата 500лв./ петстотин лева/ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата на К. К. Л. с ЕГН
********** от гр. П. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
БН
8
9