Мотиви по
НЧХД № 1772/2020г. по описа на РРС, І V нак.състав
Частният
тъжител Н.С.Ц. е обвинил подсъдимия С.Й.Д. в това, че на 18/19.08.2020г. в гр. Русе причинил леката
телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК на С.Й.Д., изразяваща
се в счупване на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, отток на
четвърти пръст на лявата ръка, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на горната устна – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Тъжителят,
редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален
представител – повереник, който поддържа обвинението.
По делото не е предявяван
граждански иск.
Подсъдимия дава обяснения и не се признава за виновен.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното :
Подсъдимият С.Й.Д. е български
гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2013г. на подсъдимия било
открито раково заболяване – неходжкинов лимфом на гръдната стена, което
наложило хоспитализирането му в болнично заведение. Лечението на това
заболяване наложило оперативна намеса – резекция на гръдната стена, като се
рецизирали фрагменти от 8 – 11 ребро на протежение около 12 см. със съответните
интеркостални мускули , като 9 ребро се рецизирало изцяло до нивото на
косто-вертебралната става.Била поставена пластика с полипропиленово платно на
така образувалия се дефект. Бил изрично предупреден от лекуващия лекар, че на
практика има дупка на гръдния кош, която е много близо до сърцето му и трябва
да се пази много, защото дори един удар можело да бъде фатален. Във връзка с
това заболяване подсъдимият многократно е постъпвал в болнични заведения с цел
последващо лечение и проследяване развитието му. Според подсъдимия през този
период от живота му неговата съпруга започнала интимна връзка с частния тъжител
Н.Ц.. За тяхната връзка той разбрал от провеждана между тях комуникация чрез
мобилни телефони и техните приложения.
На 18.09.20г. вечерта частният
тъжител Ц. ***, стопанисвано от св.Т.Й.. В компанията на тъжителя била неговата
съпруга св.М.Д., св.П.Н.и св.Б.А.със съпругата си. Подсъдимият Д. дошъл
по-късно и седнал на отделна маса, като си поръчал малка водка. В един момента компанията на тъжителя станала
да си върви, като в заведението от тях
останал само св.П. А.. Когото минавала покрай подсъдимия казал
на св.М.Д. „ М., какво правиш, защо не дойдете някой ден с К. да се
позабавляваме вкъщи ? “. Това подразнило тъжителя, който влязъл в пререкание с
подсъдимия, като започнали да си разменят реплики, вкл. подсъдимият обвинявал
тъжителя, че през нощта комуникира с жена му. Намесили се присъстващите хора и
ескалация на конфликта била предотвратена, тъжителят и подсъдимият започнали да
разговарят спокойно, като компанията на тъжителя, вкл. и той си тръгнала.
Подсъдимият седнал на масата си с гръб към вратата и започнал да пали цигара. В
един момент доловил шум и се обърнал да види какво става, като възприел
тъжителя да бяга към него с цел да го нападне. Подсъдимият станал веднага,
обърнал се и нанесъл няколко последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя,
който паднал на земята и усетил как четвъртия пръст на лявата му ръка
„изпращял“. Свидетелите П.А. и Т.Й. веднага се намесили и успели да раздалечат
двамата на известно разстояние. В този момент в заведението влязъл св.Б.А., който
държал пластмасов стол в ръцете си и започнал да крещи срещу подсъдимия, като
двата пъти ударил стола в околна маса и така счупил единия му крак. Тъжителят
след инцидента посетил болнично заведение
за оказване на СМП, а на другия ден бил прегледан от съдебен лекар.
От заключението на назначената
по делото СМЕ по отношение на пострадалия тъжител се констатира счупване на
средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка , оток на четвърти пръст на
лявата ръка,разкъсно – контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на горната
устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво, кръвонасядания и
охлузвания на горната устна, лява скула и на брадичката, охлузвания на дясна
предмишница, дясна гривнена става и дясна предкитка, охлузвания и одраскване на
ляво коляно и двете подбедрици. Тези увреждания следва да се преценят по
медикобиологичният признак лека телесна повреда, извън случаите по чл.128 и
чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото е и
обвинението по делото.
Подсъдимият С.Д. не е извършил престъплението по
чл.130 ал.1 от НК поради липсата на признак от обективна страна на състава му,
т.е. налице е хипотезата по чл.304 пр. последно от НК, тъй като е налице института на неизбежната
отбрана по чл.12 ал.1 от НК, защото деяние извършено при тези условия не е
общественоопасно.
Подсъдимият се възползва от
правото си дава обяснения. В тях твърди, че е ударил тъжителя, който го е
връхлитал откъм гърба единствено за да се предпази от него. По делото са
разпитани четирима свидетели, двама от които – св.М.Д. и Б.А.очевидно са
заинтересовани от изхода на делото и съответно пристрастни, доколкото първата е
съпруга на тъжителя, а вторият е негов приятел. От своя страна другите двама свидетели
– Т.Й. и П.А. съдът преценява, като напълно незаинтересовани и безпристрастни. Това
е така, защото показанията на последните двама свидетели са последователни,
логични и подкрепящи се от всички други събрани по делото доказателства, вкл.
и тези в които отсъства всякакъв
субективен характер, каквато е назначената по делото съдебномедицинска
експертиза. Показателни в това отношение са показанията на св.Й., който заявява
в с.з. и това не се оспорва от страните, че е еднакво близък и с двамата, и
двамата са му клиенти и е приятел с тях. По същия начин стои въпросът и със св.П.А.,
който вечерта е бил на масата на тъжителя.
Същественото при преценка на показанията на тези двама свидетели е, че
при тях не се наблюдава стремеж към омаловажаване или преувеличаване на действията
на когото и да е било от участниците в сбиването. Показанията на св.Й. и св.А.
и назначената СМЕ в своята съвкупност дават на съда основание да кредитира и
обясненията на подсъдимия. Много съществен момент при преценката на обясненията
на подсъдимия е обстоятелството, че той самият не омаловажава броя и
интензивността на ударите, които е нанесъл на тъжителя. Подс.Д. твърди : “ …
нанесох няколко удара на Н.Ц.. Ударих го където сварих с юмруци“, л.23 от пр.
за с.з. от 10.11.20г. За сравнение с това в СМУ при предварителните данни преди
прегледа на тъжителя, дори той самият не се сочи такава интензивност на
ударите, а при прегледа в СПО вечерта след инцидента е отразено по анамнеза, че
е ударен еднократно, л.19 от делото.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че при напускане на компанията на тъжителя и
преминаване покрай масата на подсъдимия, последният е заговорил съпругата му,
като и е казал, че трябва да отиде в дома му, заедно с мъжа си, за да се
забавляват, имайки предвид да уточнят отношения между него (тъжителя) и съпругата на подсъдимия, показанията на св.Т.Й. на л.59, гърба от пр. за
с.з. от 12.01.21г. Очевидно тези думи на подсъдимия са подразнили силно
тъжителя и между него и подсъдимия е възникнала размяна на реплики, като
обстановката се е успокоила до толкова, че двамата са седнали на една маса и са
разговаряли напълно нормално. Обстановката се успокоила, компанията на тъжителя
си заминала и подсъдимият е решил, че
всичко е приключило. Тук следва да се посочи, че този епизод от развитието на
ситуацията се пропуска в тъжбата. Тези обстоятелства се установяват от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и съвсем лаконично от
показанията на св.Д. и св.А.. Съдът намира, че следва изрично да посочи тези
обстоятелства, защото към него момент – излизането на тъжителя от заведението -
не е имало започнато нападение от никоя от двете страни.
За начало на нападението съдът приема повторното
завръщане в заведението от страна на тъжителя, бягайки и опитвайки се да
нападне физически тъжителя, който е бил с гръб спрямо него.
По делото няма спор, че именно тъжителят е осъществил
нападение срещу подсъдимия, което не е необичайно и неприсъщо за него поведение.
За неговата агресивната готовност може да се направи и извод от показанията на
св.Й. : “ По принцип К. си е конфликтна личност, поне 3-4 пъти е имало проблеми
с този човек и винаги той е победител. Сега за първи път яде бой“, л.59,
,гърба. Това нападение има характеристиките както на непосредственост, така и
на противоправност, защото същото е било насочено към физическо здраве и
телесен интегритет на тъжителя, което именно е и било обект на нападението.
Това е било възприето както от последния, а така също и от св.Й. и св.А.. В
своите показания св.Й. заявява : „Началото на случката я възприех на видеозапис
– виждаше се как Н. се е засилил, посяга с едната ръка, има голяма инерция и от
инерцията чак се хвана за тръбата…“, л.60 от пр. за с.з. от 12.01.2021г.
Напълно идентични са възприятията и на св.А. : „Н. се върна, бягайки към С.“,
пак там. В този смисъл съдът намира ,че
тъжителят е осъществил нападение, което подсъдимият по никакъв начин не
е очаквал, защото той е седнал с гръб към вратата на заведението, а от друга
страна когато е започнало същото, той си е палел цигара, което на практика
означава, че ръцете му са били заети. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св.Д., която изцяло премълчава съществени елементи в поведението
на съпруга си – тя единствено твърди, че последният е тръгнал да се връща (като не пояснява защо,
при положение, че конфликтът веднъж вече е бил туширан), а още по – малко начинът на „връщането“, т.е. премълчава , че той се е
засилил и е бягал с вдигната ръка към седящия с гръб към него подсъдим очевидно
с намерение да го удари. В показанията на св.Д. е налице и друго вътрешно
противоречие, което на самостоятелно основание сериозно ги дискредитира - от
една страна се установява, че след връщането си тъжителят, който е стоял
нормално, но едновременно с това е стоял и зад гърба на подсъдимия и последния внезапно
(и може би безпричинно) е ритнал първия. За
такъв механизъм на причиняване на телесното увреждане на подсъдимия по делото
няма никакви доказателства, единствено подобно предположение и то съвсем
хипотетично се съдържа в показанията на св.А.. В този смисъл съдът приема, че
от страна на тъжителя е имало започнало нападение, което е могло да му причини телесни увреждания, но нападението
не е причинило увреждания на нападнатия
предвид бързата му реакция. Налице е друг кумулативен признак на неизбежната
отбрана във времево отношение - когато
подс.Д. е неутрализирал нападателя си нападението не и било завършило, т.е.
реакцията му е била в законоустановените граници на започнало, но незавършено
нападение.
Противоправността произтича от престъпния характер на
посегателството срещу подсъдимия – същият е имал основание да допуска, че с
оглед характера и опасността на нападението, ще му бъде причинено телесно увреждане,
което особено предвид поставената му пластика в близост до сърцето, дори е
можело да завърши фатално за живота му. Увреждането на нападателя – частния
тъжител е имало за цел да отблъсне
нападението срещу подсъдимия. Увреждането е било от такъв характер, че е довело
до отблъскване на нападението, като нападателят е бил съборен на земята и по
този начин лишен от възможността на да го продължи или поднови. Избраният начин
за отблъскване на нападението от страна на подсъдимия е бил адекватен и
съответстващ на нападението, защото подс.Д. освен, че е имал много малко време
за размисъл на ситуацията,1 -2 секунди, е бил с гръб към входа на заведението,
с ясното съзнание, че вербалният конфликт с тъжителя окончателно е прекратен и
освен това ръцете му са били заети с паленето на цигара. В чл.12 ал.1 от НК не
е поставено изискване отбраняващият се да подбере възможно най-леката форма на
защита (дори и равнопоставена), което означава, че
той може да използва и по-интензивна форма на защита за отблъскване на
нападението. В случая доколкото нападението е започнало, но е било отблъснато
на етап когато тъжителят не е успял да причини телесни увреждания на подсъдимия
съдът намира, че е избрал напълно адекватна и законосъобразна форма на
отблъскването му, нанасяйки му няколко удара с юмрук в областта на лицето,
което е довело до падането му на земята. При преценка на интензивността на
отблъскващото деяние съдът отчита, че видно от разпита на вещото лице в съдебно
заседание, единствено счупването на четвъртия пръст на лявата ръка и
разкъсно-контузната рана и кръвонасядането на лигавицата на горната устна и
венечната лигавица на горната зъбна
редица вляво са леки телесни повреди по чл.130 ал.1 от НК, докато всички други
са такива по чл.130 ал.2 от НК и което е още по-важно същите са получени при
падане от собствен ръст, вкл. счупването на пръста, което означава, че за
най-интензивното увреждане на нападателя той не е действал с пряк умисъл. При
преценка на въпроса налице ли е превишаване на пределите на неизбежната отбрана
съдът от една страна изхожда от броя, вида и им и начина на получаването на
телесните увреждания, а от друга и от обстоятелството, че след падането на
земята на нападателя, подсъдимият не го е ударил или ритнал по тялото нито
веднъж. Това води на извода, че не е налице явно несъответствие между защитата
и нападението – поведението на подсъдимия е било продиктувано единствено от
това да не му бъде причинено телесно увреждане, особено предвид изключително
специфичното му здравословно състояние, а не от това да причини такова на
тъжителя.
Дори и да се приеме, че с предхождащото си поведение към
съпругата на тъжителя подс.Д. по някакъв начин го е провокирал към конфликт, то не е било от
естество да предизвика подобно нападение. Думите, които е казал на св.Д. са
били насочени единствено към това да се изяснят евентуално интимни отношения
между техните съпрузи, т.е. това не е неприлично сексуално предложение, нито са
обидни или цинични по своето съдържание. След изричането им е последвала
разправия между двамата, която е била прекратена, вкл. със съдействието на
присъстващите. Доколкото кавгата е предотвратена и тъжителят си е тръгнал от
заведението нищо не е налагало да се връща с цел причиняване на телесно увреждане
на подсъдимия. Предприетото нападение от страна на тъжителя очевидно следва да
се отдаде на конфликтния му характер в съчетание с немалката употреба на
алкохол.
По тези съображения съдът приема,че са налице всички
предпоставки на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК в своята кумулативна
връзка и съответно липсва елемент от обективната страна на състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, а именно обществената опасност.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :