№ 14695
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110125784 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу М. Е. С., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], за признаване за установено, че
ответника дължи сумата от общо2698,94 лева, от която/
2220,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2022 г. до
изплащане на вземането;
434,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за
период от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г.;
36,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2022 г. до
изплащане на вземането, и
7,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за
период от 05.03.2020 г. до 15.11.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от
06.01.2023 г. по ч. гр. д. № 67230/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът М. Е. С., ЕГН
1
**********, в качеството му на собственик за процесния период на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди
се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки, в случай, че не бъдат платени в 45-дневния срок от
издаването на Общите фактури, в които са инкорпорирани изравнителните сметки от ФДР.
Твърди, че топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***], съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената, за посочените суми, в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 67230/2022 г. по описа
на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства.Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 67230/2022 г. по описа на СРС, 164-и
състав, които доказателствени искания са били допуснати от съда.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение [***],
изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното
в процесния апартамент, дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Е. С., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Б. К. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия.
Поддържа, че по делото не е установено ответникът да е потребител на ТЕ за битови нужди.
Оспорва вземането да е индивидуализирано по основание и размер. Твърди, че цената за ТЕ
е завишена. Сочи, че договорът между етажната собственост и [***] е бил сключен за 5
години, като същият е изтекъл на 29.09.2007 г. и няма данни неговото действие да е било
продължено или да има сключен нов договор. Релевира възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява срещу искането за
допускането на СТЕ и ССчЕ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 2, том 1, рег. № 27, дело № 2/2000 от 06.03.2000 г., протокол от ОС на
СЕС в жилищна сграда на блок [***] в [***] и списък на етажните собственици към него,
издадените общи фактури и месечни съобщения към фактури, както и от представените от
третото лице помагач доказателства – 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за процесния период и 2 бр. талони за отчет на уредите, подписани от клиента
относими към процесния период и топлоснабден имот, всички приети като неоспорени от
ответника, се установява категорично, че именно ответникът М. Е. С., е собственик, на
процесния апартамент № [***], находящ се на горепосочения адрес в [***], бл.[***], [***].
Същият е придобил процесния недвижим имот от своите родители и бивши клиенти на
[***] – Е. М. С. и В. Т. С., чрез покупко-продажба през 2000 г., но няма данни да е подал
заявление до ищеца за промяна в титуляря на партидата, поради което всички издадени от
ищеца за процесния период общи фактури, месечни съобщения към фактури и
изравнителните сметки от ФДР, са издадени на името на предишния собственик и баща на
ответника – Е. М. С.. Последния дори е присъствал на ОС на СЕС при избора на ФДР, в
лицето на конституираното в производството трето лице – помагач [***]. На това събрание,
бившия собственик С. е декларирал срещу подпис, че в апартамент № [***] има
инсталирани 5 бр. радиатори, 4 бр. разпределители, 1 бр. радиатор за отсъединяване и е
посочил като начин на плащане – в брой. На редовния отчет на уредите, видно от приетия
по делото Талон за отчет на уредите за дялово разпределение /на л.119/ отново Е. С. е
присъствал и осигурил достъп до апартамента за извършването на отчета от ФДР, като в
графа „забележки“ е посочено „в САЩ“ която забележка не става ясно за кого се отнася –
дали за собственика и настоящ ответник М. С. или не.
Независимо от това и за двата отоплителни сезона, включени в процесния период, е
бил осигуряван достъп до апартамента за реален отчет на уредите, като през сезон 2019/2020
г. е констатирано, че единия разпределител, този в хола не работи. Последното е дало повод
на ФДР да изчисли разхода за ТЕ за този радиатор служебно, като редовно отчетени са били
4 бр. отоплителни тела, видно от СТЕ.
3
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. ответникът М. Е. С., като единствен собственик на имот в СЕС, присъединен
към Абонатна станция (АС) има качеството на клиент на дружеството – доставчик на
топлинна енергия, респ. същия има качеството на потребител на доставеното количество
топлоенергия до имота му.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 29.09.2002 г., сключения Договор от 03.10.2002 г., дялово разпределение за
процесния период, индивидуални справки за използваната топлинна енергия, с отчетени по
електронен път показания на уредите и 2 бр. документи за главен отчет, подписани от
клиента – в единия Талон от Е. С., а в другия Талон от самия М. С. /всички те приети по
делото, като неоспорени от ответника/ както и от заключението на СТЕ, се установява, че в
апартамент № [***] на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия през целия
отоплителен период /2019-2021 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ за отопление с 4
бр. отоплителни тела, редовно отчетени, за 1 радиатор е начислена служебна ТЕ, а ТЕ за БГВ
по данни от 2 бр. водомери, също редовно отчетени за процесния период. Разпределението
на ТЕ за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост по Приложение към чл.61,
ал.1, т.7 от Наредба № Е-РД-04-1812.03.2020 г. за топлоснабдяване и в зависимост от пълния
отопляем имот на апартамента – 210 куб. м. и този на ЕС – 3505 куб.м. Видно от
представените от третото лице – помагач 2 бр. редовни отчети, в имота на ответника при
изготвяне на изравнителните сметки на абонатната станция за съответните отчетни периоди,
включени в процесния, дела за отопление на имот и топла вода, са изчислени въз основа на
показанията от уредите за дялово разпределение, снети след приключване на конкретния
отоплителен сезон и въз основа на констатациите за актуалното състояние на уредите в
имота. От заключението на СТЕ се установява още, че за целия период от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., [***] ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от
търговски тип, преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са
отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост,
която включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на
топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125
см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото
разпределение за периода е извършвано от ФДР [***].
За абоната са представени 2 бр. редовни отчета, изготвени след посещение на място
от страна на служител на ФДР и в присъствие на клиента, който е положил саморъчно
подпис под талоните за отчет.
Въз основа именно на отчетите от уредите, са изготвени и изравнителните сметки от
ФДР, съгласно които изравнителната сума за целия период за процесния апартамент № [***]
възлиза на + 522,45 лв., която сума е за доплащане от абоната /съобразно заключението на
СТЕ/, а според заключението на ССчЕ сумата е 625,30 лв., като вещото лице по тази
експертиза е отчело също и корекциите в цената на ТЕ през периода (от 94,26 лв.), както и
извършено плащане през периода (от 93,42 лв.) като крайната дължима сума, претендирана
4
от ищеца за ТЕ в периода от 2220,38 лв. е формирана като към прогнозно начислените суми
от 1782, 76 лв. се прибавят изравнителните сметки от 625,30 лв. и се извадят сумите от
корекция на цената на ТЕ от 94,26 лв. и платената от абоната сума от 93, 42 лв.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], издадени от третото лице-помагач индивидуални
справки, вкл. заключението на СТЕ, прието без възражения от страните, се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, [***] бл.[***], [***] е
топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 1782,76 лв., от която сума 1459,85лв. за
отопление на имота и сградна инсталация; 322,91 лв. е за БГВ. Вещото лице по ССчЕ пък е
установило, че за периода има корекция и от промяна в цената на ТЕ, в размер на -94,26 лв.
/по-ниска/. Така, след съответно изравняването, извършено от [***] изравнителната сума е с
+ 625,30 лв., а реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлиза на 2220,38 лв.(формирана като сбор от прогнозно фактурирани 1782,76
+изравнителни сметки от 625,30 лв. - възстановяване от разлика в цената на ТЕ – 94,26 лв. -
платени суми в размер на 93,42 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат
на претендирания от ищеца размер от 2220,38 лв.
Вещото лице е установило, че ищецът е издал 2 Общи фактури за отоплителен период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като за първия отоплителен сезон от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. е издал Обща фактура № [***]/31.07.2020 г. в общ размер на 1740,07лв.,
отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 274,45 лв. и
изравнителни сметки от 1465,62лв. /за доплащане/, като е установено плащане на суми
касаещи процесния период от 93,42 лв. и корекция в цена на ТЕ от -23,99 лв. За следващия
отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е издадена ОФ № [***]/31.07.2021 г. в
общ размер на 658,44лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни
сметки от 1508,31 лв. и изравнителни сметки от -849,87 лв. (за възстановяване на абоната),
корекция от цена на ТЕ -70,27 лв., като в този период не е отчетено плащане от абоната.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника М. Е. С., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № [***], находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София е потребител на доставяната до имота топлинна енергия за посочения период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и следва да отговаря за стойността на потребената ТЕ,
съответно на притежаваната от него идеална част от собствеността върху имота, т.е. 100 %.
Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника С., като собственик на
топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигационни отношения по
Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество
5
/актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол
№ 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [***] и одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до собствения му имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава, а същите и не се оспорват от ответника, видно от
ОИМ. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за
задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ
следва да е съответна на участието му в собствеността и тъй като не се установява в
процесния период ответника С. са е бил съсобственик на имота с трето за спора лице/-а, то
следва извода, че само той следва да отговаря за цялата дължима цена за доставената до
имота топлинна енергия в посочения в ИМ период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди нито ответника М. Е. С., нито преди него другите собственици
(негови родители), в частност титуляря на партидата Е. М. С., да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е налице
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че
при спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна
собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и след изравняване, извършено въз основа на
отчет на уредите за дялово разпределение, съгласно изискванията на Наредбите за
топлоснабдяването (от 2007 и 2020 г.) действали в периода. От третото лице-помагач са
приети като доказателства 2 бр. индивидуални справки за използваната топлинна енергия, с
отчетени при посещение на място показания на уредите за ДР, които не са оспорени от
ответника в хода на производството. От тези доказателства, в т.ч. от кредитираната СТЕ,
съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в имота на ответника е доставяна,
респ. потребявана ТЕ, за отопление, за сградна инсталация и за БГВ, в установените и
посочени по-горе размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
6
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2021г. са съответни на отчетената от измервателните уреди
и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да
са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални справки за
използвана топлинна енергия/ са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника М. Е. С. са начислени сметките за процесния период,
съгласно издадените 2 бр. ОФ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните
от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от
изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата, а именно
относно сумата, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., която съгласно
заключението на ССчЕ възлиза на сумата от общо 13,74 лв., т.е. за вземанията на ищеца,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 08.12.2022 г. (увеличени с 68 дни, след приложение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г., съгл. Който в срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти) т.е. възникнали преди 3 години преди датата
01.10.2019 г., е основателно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
7
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 08.12.2022г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди
08.12.2019 г., а след удължаването им с 68 дни, преди 01.10.2019г. С исковата молба ищецът
претендира установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2019 г., предвид на
което въведеното от ответника М. С. възражение за погасяване на част от вземанията на
ищеца по давност, се явява основателно за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. и в
установения от съда посредством заключението на ССчЕ размер от 13,74лв. за главницата за
ТЕ.
Остатъкът от 2206,64 лв., представляваща изискуемата след 01.10.2019 г. главница за
ТЕ, дължима за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. е дължим от ответника С. и иска до
този му размер ще следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника М. Е. С..
С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В
8
този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури настъпва
след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница за ТЕ от 2206,64 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от вещото лице, по
ССчЕ възлиза на общо 431,29 лв. За разликата до пълния претендиран от ищеца размер от
434,16 лв. или за сумата от 2,87 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на М. С.,
през процесния период е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като данните от
уредите в имота на абоната са отчитани при посещение на място, за което е бил осигуряван
достъп от клиента, видно от приетите по делото 2 бр. талон за отчет на уредите, неоспорени
от ответника в производството, представени от ТЛП.
От приетата по делото ССчЕ /неоспорена от ответника/ и извлечението от сметка за
аб. № [***], също приети без възражения, се установява, че фактурираната и незаплатена
цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г. възлиза на сумата от 36,86 лв. съобразно издадените от ищеца 15 бр. фактури за
ДР /за различните месеци, фактурираната цена е между 2,32 лв. и 2,94 лв./м./. По делото има
своевременно заявено възражение от ответника за погасяване на част от вземането на ищеца
по давност, но съдът приема същото за неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането
за дялово разпределение за първия месец, включен в процесния период /т.е. това за м.01.2020
г./ настъпва в средата на м.03.2020 г., като давността за същото е прекъсната с подаденото на
08.12.2022 г. заявление по чл.410 от ГПК. Следователно, предявения иск за главницата за ДР,
дължима за периода от м.01.2020г. до м.04.2021 г. в размер на 36,86 лв., като основателен и
доказан, ще следва да се уважи изцяло.
Ответникът М. С. не твърди и не представя доказателства за плащане на дължимата
сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която
същия не е заплатил в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 36,86 лв.,
какъвто е и претендирания от ищеца.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер на 2243,50лв. /сбор от 2206,64 лв. за ТЕ и 36,86 лв. за ДР/ за
които задължения ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил, следва да бъдат
9
уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца за ТЕ, поради изтекла
давност, или за сумата от 13,74 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребената ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР. Издадените фактури от ищеца, в които е отразено задължението и за такса дялово
разпределение и посочен срок за плащане, са приети по делото /на л.47-78/ и не са оспорени
от ответника.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 16.03.2020 г. /а не както ищеца твърди от
05.03.2020 г./ до 15.11.2022 г. същия дължи и обезщетение за забава в размер на 7,54 лв. /за
просрочената главница от 36,86 лв./, до който размер иска следва да се уважи, видно и от
приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника М. С. сума възлиза на общо 2682,33 лв., от която сума: 2206,64 лв.
съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.; 36,86 лв. -
дължима главница за ДР, за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г.; 431,29 лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 г. до
15.11.2022 г. и 7,34 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 36,86 лв., за периода от 16.03.2020 г. до 15.11.2022 г., т.е. за част от
претендираните от ищеца размери, за които в полза на ищеца е била издадена ЗИ по чл.410
от ГПК на 06.01.2023 г., по ч.гр.д. № 67230/2022 г. по описа на СРС.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива, но не е представил списък по чл. 80 от ГПК. По делото има
доказателства за реално извършени разноски в общ размер от 686,31 лв., от които 86,31 лв.
10
довнесена държавна такса, и 600 лв. за възнаграждения на вещите лица, изпълнили
допуснатите експертизи. Предвид факта, че ищеца е представляван в производството от
юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение, в минимален
размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Така общия размер на
разноските, сторени от ищеца в настоящото производство възлиза на сумата от 786,31 лв.,
от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважената част от исковете му се следват
разноски до размер от 781,47 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и
разноски от заповедното производство до размер от 103,34 лв.
На ответникът, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото с ОИМ е заявено искане за присъждане на
разноски в размер на 569,80 лв. за адвокатско възнаграждение, претендирано в минимален
размер, с оглед оказаната на ответника безплатна помощ от пълномощника му адв. К..
Възражението на ищеца за прекомерност на това възнаграждение, съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е съобразено с материалния интерес на исковете,
извършените от пълномощника процесуални действия и действителната фактическа и
правна сложност на делото, като се претендира в минимален по НМРАВ размер и съдът не
намира правни основания за намаляването му под този праг. Съобразно с изхода на делото и
отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Б. К. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 3,82 лв., дължимо за двете фази на производството.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че М. Е. С., ЕГН **********, в
качеството си на собственик на имот с адрес в [***], с присъединен абонатен № [***] е
потребител на топлинна енергия за този имот и дължи на [***], ЕИК [***], сумите от общо
2682,33 лв., а по отделно, както следва:
2206,64 лв. съставляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното плащане;
36,86 лв. съставляваща дължимата главница за дялово разпределение за периода от
м.1.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното
плащане, за част от които вземания по ч.гр.д. № 67230/22г. по описа на СРС, 164-и
11
състав на 03.01.2023г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за ТЕ до размер от 13,74 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.,
като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Е. С., ЕГН **********, в качеството си на
собственик на имот с адрес в [***], с присъединен абонатен № [***] дължи на „[***]“
ЕАД, ЕИК [***], сумите от:
431,29 лв. – представляваща мораторна лихва върху непогасената по давност главница
за ТЕ от 2206,64 лв., дължима за претендирания период от 15.09.2020 г. до 15.11.2022
г.,
7,54 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР от 36,86 лв.,
дължимо за периода от 16.03.2020 г. до 15.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86
от ЗЗД за сумата от 2,87 лв. представляваща мораторна лихва върху погасената по
давност главница за ТЕ от 13,74 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М. Е. С., ЕГН ********** да заплати на
[***], ЕИК [***] сумите от 781,47 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото
исково производство, както и 103,34 лв., представляваща разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 67230/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
„.[***], ЕИК [***] да заплати на адв. Б. Д. К., член на САК с адрес на упражняване на
дейността в гр. София, [***] сумата от 3,82 лв. представляваща дължимо му се адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, за оказаната на ответника
безплатна помощ и съдействие в двете фази на производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„[***]“ АД, с ЕИК [***], със седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12