Р Е Ш Е Н И Е

№189/15.05.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №832 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът-„ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ-София, настоява съдът да  постанови решение с което да признае за установено  по отношение на ответника, че дължи заплащане на сумата 673,90 лева по споразумение, сключено на 10.02.2013г., съгласно което ответникът е признал съществуването на дълг по договор за издаване и използване на кредитна карта ”EUROLINE”, сключен с Българска пощенска банка АД/сега „Юробанк Българияа“АД/ на 03.07.2003г., като вземането по договора е прехвърлено/цедирано/ на ищеца-заявител по ч.гр.д.№328/2018г. по описа на РРС. Твърди още, че ответникът дължи заплащане и на изтеклата мораторна лихва върху главницата в размер на 205,46 лева за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018г. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.02.2018г. и разноски по делото.

Ответникът е уведомен по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител заявява, че предявения иск е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че извършеното прехвърляне/цедиране/ на вземане няма действие спрямо ответника тъй като не е изрично уведомен за това, към уведомлението приложено към ИМ не са представени документи удостоверяващи получаването му. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по споразумение, сключено на 10.02.2013г. Заявява още, че по делото не са представени доказателства за наличие на правоприемство между „Алфа Кредит“ АДСИЦ и „Делта Кредит“ АДСИЦ.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№328/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно  изпълнение на парично задължение за  сумите от: 673,90 лева-главница по споразумение, сключено на 10.02.2013г., съгласно което ответникът е признал съществуването на дълг по договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 03.07.2003г.с Българска пощенска банка АД/сега „Юробанк България“АД/; 205,46 лева изтекла/мораторна / лихва за забава за периода от 15.02.2015 до 15.02.2018г.-датата на подаване на заявлението, ведно законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2018г. до окончателното плащане. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 25 лева, представляващи платена държавна такса.

            По делото ищецът представя: заявление за издаване на кредитна карта от 18.06.2003г.; договор за прехварляне на вземания от 15.11.2007г. с извлечение от приложение №1 и 3 броя извлечения от сметка; банково извлечение от сметка удостоверяващо задължението на ответника-л.18 от делото, в размер на 673,90 лева към 15.11.2007г.; уведомление до ответника за прехвърляне на вземането, без доказателства за връчване; протокол от ОС на „Алфа кредит“АДСИЦ-л.65 от делото и доказателства за промяна името на дружеството на „Делта кредит“АДСИЦ. Ищецът представя и споразумение сключено с ответника на 10.02.2013г.-л.20 от делото, съгласно което ответникът е признал дълга си към Българска пощенска банка АД в размер на 673,90 лева. Със споразумението страните са договорили, че задължението ще бъде редуцирано с 50%, ако длъжникът, настоящ ответник заплати на една вноска 336,95 лева в срок до 17.02.2013г. Плащане не е постъпило, заради което ищецът е предприел събиране и претендира пълната сума от 673,90 лева. Споразумението не е оспорено от ответника и неговия особен представител и съдът счита, че посочената сума се дължи. Това вземане не е погасено по давност, както твърди представителят на ответника. В случая давностния срок е петгодишен, този по чл.110 от ЗЗД. Крайният падеж за плащане по споразумението е 17.02.2013г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 15.02.2018г. т.е. два дни преди изтичане на петгодишния срок.

            Претендираната изтекла/мораторна/ лихва за забава в размер на 205,46 лева, обаче, е погасена по давност, пред вид разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Неоснователно ищецът твърди, че това не е така, тъй като претендира лихвата само за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018г. Изтеклата лихва, която по естеството си е обезщетение за забава се дължи от падежа на главницата и е недопустимо тя да се претендира от един по-късен момент с цел заобикаляне на разпоредбата на тригодишната давност.

            На последното място, съдът отчита, че по делото няма доказателства, че ответника-длъжник е уведомен от първоначалния си кредитор за прехвърляне на вземането на ищеца. Това обстоятелство в случая е без правно значение, тъй като ответникът дължи претендираната главница на основание сключеното с настоящия ищец споразумение, с което е признал дълга си и е узнал, че вземането е цедирано.

            Затова предявеният иск за съществуване на вземане, е частично основателен и следва да се уважи само относно дирената главница от 673,90 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-15.02.2018г. до окончателното плащане.

             Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответникът дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъден да ги заплати, но в размер съразмерно уважената част от иска. По заповедното производство разноските са: 25 лева, в настоящото производство разноски са в размер на 75 лева платена държавна такса; 150 лева депозит за особен представител на ответника и 150 лева  определено от съда юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на ал.8 на чл.78 от ГПК и чл.37 от ЗПП. Или общо платени разноски са в размер на 400 лева, от които ответникът дължи 306,54 лева, изчислени съразмерно уважената част от иска.

По изложените съображения съдът

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на К.П.Ж. ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ с ЕИК-********* -гр.София-1592,  бул.”Христофор Колумб“ №43 и че той дължи  сумата от 673,90лева главница по сключено на 10.02.2013г. споразумение, ведно със законна лихва, считано от 15.02.2018г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№328/2018г. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и доказан относно сумата от 205,46 лева изтекла/мораторна/ лихва за забава за периода от 15.02.2015г. до 15.02.2018г.

            ОСЪЖДА К.П.Ж. ЕГН-********** с регистриран постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ с ЕИК-********* -гр.София-1592,  бул.”Христофор Колумб“ №43 сумата от 306,54 лева разноски по заповедното  и настоящо производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :