РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110131304 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Ч. Б.И. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 12136/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която поради оспорване от длъжника, на ищеца били дадени указания, че
може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[ФИРМА] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [ФИРМА] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” ЕАД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата
от 1833,07 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“Разсадника-Коньовица”, бл.65, вх.Д, ет.4, ап.9; 227,21
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021
г.; 6,62 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 0,62 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество – за
неоснователност на предявените искове. Сочи се, че от исковата молба не става ясно
какви са претендираните суми за главница и лихва поотделно за всеки месец от
исковия период. Поддържа се, че през този период ответникът е заплащал суми по
издавани фактури, а по отношение на част от претендираните вземания е настъпила
давност. Оспорва се ответникът да е ползвател на имота, като се сочи, че същия се
ползва от нейния брат, които единствено плаща сметките. По изложените в исковата
2
молба доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и заплащане
на сторените в хода на производството разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи. Сочи, че в имота са монтирани шест топлинни разпределителя и два
водомера за топла вода, като абонатът е консуматор на колиството ТЕ, припадащо се
на имота от ТЕ за сградна инсталация, за отопление и за подгряване на изразходените
кубически метра топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 12136/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ч. Бак Ч. да
заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1833,07 лв., представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Разсадника-
Коньовица”, бл.65, вх.Д, ет.4, ап.9; сумата от 227,21 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.; сумата от 6,62 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 0,62 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2020 г. до 18.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 29.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 12136/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, рег.
№ 1708, дело № 85/2004 г. по описа на Чайка Бележкова, нотариус при Софийски
районен съд, от който се установява, че на 28.05.2004 г. ответникът е придобил правото
на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за дарения от
нейната майка.
По делото е приложено и заявление-декларация от ответницата от 12.10.2011г.
до директора на ищцовото дружество, с която е заявила искане за откриване на партида
3
за процесния недвижим имот на нейно име.
По делото е приложен протокол от проведено на 10.06.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с „Нелбо Инженеринг“ ООД. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици. По делото е приложен и договор от
13.09.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето
лице-помагач на ищеца.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителни сметки за отопление и топла вода за
отоплителен сезон, изготвени от третото лице-помагач във връзка с отчетена топлинна
енергия в процесния недвижим имот.
По делото са приложени фискални бонове за заплатени суми от ответника по
фактури, издадени през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че жилището е с отопляем обект по проект - 295
куб.м., от които 256,72 куб.м. имот и 38,51 куб.м. част от стълбище. Съгласно
заключението, през исковия период, съвпадащ с три отчетни периода – 2017г./2018 г.,
2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г., ФДР е разпределяла ТЕ за процесния ап.9 за БГВ по
отчет на два водомера за топла вода; за отопление по отчет на шест броя ИРРО с
показания „0“, за една щранг-лира и от сградна инсталация. Вещото лице е
констатирало още, че талоните с отчетени показания на водомерите и ИРРО, са
подписани от клиент, като в срока за възражения /рекламации/ до ФДР, не са
отправяни такива, както и по отношение на издадените впоследствие изравнителни
сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищеца и запознаване с
приложените към писмения отговор фискални бонове, е посочило, че дължимата сума
за главница за процесния период е в размер на 1839,69 лева, в т.ч. и сумата от 6,62 лева
за отчет на уреди за дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата
4
за ТЕ възлиза на сумата от 227,83 лева, в т.ч. 0,62 лева върху главницата за дялово
разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот е, че ответницата се легитимира като собственик на
5
топлоснабдения имот. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния
период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в
процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през горепосочените периоди са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице го изготвя на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 26.02.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
6
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
26.02.2018 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури /посочени в табличен вид на л.4 от
заключението/, съдът приема, че погасени по давност са вземанията фактури за ТЕ,
издадени през периода от 31.05.2017 г. до 31.01.2018 г. включително /при
съобразяване, че падежа на последната фактура, настъпва след 26.02.2018 г./ на обща
стойност 728,25 лева. Независимо от обстоятелството, че ответникът издава обща
фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период,
то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като
изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтиЧ.е на 45 дни след срока, за
който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 1104,82 лева и за периода от
26.02.2018 г. до 30.04.2020 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1833,07
исковата претенция за главница за ТЕ следва да бъде отхвърлена като погасена по
давност.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
6,62 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., тъй като по делото няма данни
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за извършената
услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава
съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2016 г. съдът приема, че същите се основават на клаузи,
които са нищожни на основание чл.146, ал.1 предл.1 ЗЗП, като неравноправни –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на
ищеца – търговец и тези на потребителите /купувачи/. Обвързаното настъпване на
падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че
потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно
от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп
7
до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. По гореизложените съображения, съдът приема,
че следва да отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 227,21 лева и за периода от
15.09.2018 г. до 18.02.2021 г. / в този смисъл решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС
по в. гр. д. № 4680/2016 г., решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
3029/2017 г., решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016 г./.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 0,62 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно данните по делото ищцовото дружество е
направило разноски в исковото производство, както следва: 181,97 лева - довнесена
държавна такса, 280,00 лева – депозит за СТЕ и 280,00 лева – депозит за ССчЕ. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства.
С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 449,92 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие сключен между ответника и адв.К. е, че договореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 350,00 лева. Същото е в
минималния размер определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което обективираното
още в исковата молба възражение за прекомерност е неоснователно. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника сумата от 162,97 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
8
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 91,35
лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да бъде
присъдена сумата от 48,81 лева.
Видно от приложения в заповедното производство договор за правна защита и
съдействие е, че длъжникът-настоящ ответник е направил разноски в размер на 300,00
лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 139,69 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от []ФИРМА, ЕИК {ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Ястребец“ № 23Б срещу Ч. Б.И., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1104,82 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 26.02.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“Разсадника-Коньовица”, бл.65, вх.Д, ет.4, ап.9, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 1104,82 лева до пълния
предявен размер от 1833,07 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 25.02.2018 г.вкл.,
поради настъпила погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от []ФИРМА, ЕИК {ЕИК, със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] срещу Ч. Б.И., ЕГН ********** установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 227,21 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.;
сумата от 6,62 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., както и сумата от 0,62
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 03.03.2020 г. до 18.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ч. Б.И., ЕГН ********** да заплати на
[]ФИРМА, ЕИК {ЕИК, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 449.92
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 48.81 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 12136/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК []ФИРМА, ЕИК {ЕИК, със седалище и
9
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на Ч. Б.И., ЕГН ********** сумата от 162,97
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата от 139,69 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 12136/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], помагач на
страната на ищеца []ФИРМА, ЕИК {ЕИК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10