Решение по КНАХД №284/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директор на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП - София чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. К. срещу Решение № 165 от 17.04.2025 година, постановено по АНД № 384 по описа за 2025 година на Районен съд- Перник.

С обжарваното решение е изменено Наказателно постановление № 813829-[рег. номер] от 14.02.2025 година, издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване - Перник в ТД на НАП - София, с което на А. А. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „***“ № *** за осъществен състав на административно нарушение по чл.50, ал.1, т.1, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, като е намалено така наложеното наказание от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно. По същество излага доводи в посока на това, че определеният размер от страна на наказващият орган е адекватен на извършеното нарушение, поради което счита, че не е следвало да бъде изменян от страна на съда. С тези доводи иска от съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд - Перник, респективно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.09.2025 година, касаторът Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Перник, в ТД на НАП - София, редовно призован не се явява, за представител изпраща гл. юрисконсулт М. К., която поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение с което да отмени първоистанционното решение по съображения подробно изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – А. А. Д. се явява лично, като пледира за неоснователност на касационната жалба и моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на първоистанционния съд и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер] от 16.01.2025 година, съставен от Л. В. В. на длъжност: главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, офис Перник и в присъствието на свидетеля А. В. М. е установено, че на 16.01.2025 година при извършена проверка в информационната система на НАП, във връзка с покана с изх. № 94-А-52 от 07.01.2025 година и ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, А. А. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. „***“ № *** като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, т.1 от ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да подаде в компетентната за него ТД на НАП – София, офис Перник годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за придобитите през 2023 година доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква „и“ от ДР в установения с разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ срок – от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Крайният срок за подаване на данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е бил 30.04.2024 година. Дължимата декларация била подадена след изтичане на законоустановения срок. Описаното деяние било квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по смисъла на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ ,във вр. с чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ. АУАН е връчен на нарушителя на 16.01.2025 година, който го е подписал с възражение.

Констатациите на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление № 813829-[рег. номер] от 14.02.2025 година, издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Перник при ТД на НАП- София, с което на А. А. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Стара планина“ № 130 за осъществен състав на административно нарушение по чл.50, ал.1, т.1, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 25.02.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- Перник, който с Решение № 165 от 17.04.2025 година, постановено по АНД № 384 по описа за 2025 година го е изменил, като е намалил размера на наложената „глоба“ от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанцонният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмен и гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изцяло императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна на наказаното лице административно нарушение и правилно същият е бил подведен под административнонаказателна отговорност. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на административнонаказващият орган не е определено правилно при прилагане разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което е счел, че размерът на наложеното административно наказание „глоба“ следва да бъде намален в размер на 50 /петдесет/ лева, в който смисъл е изменил наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН касационната инстанция обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл.218, ал.1, пр.2 от АПК.

Настоящият касационен състав напълно споделя направените от страна на Районен съд - Перник правни изводи поради следните съображения:

Както се посочи, административнонаказателната отговорност на наказаното лице е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ прокламира задължение за данъчнозадължените лица изразяващо се в това, че годишната данъчна декларация се подава в срока от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл.51, ал.1, която се подава в срока от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. От друга страна чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ сочи, че местните и чуждестранни физически лица подават годишна данъчна декларация по ал.1 за доходите, по ал.1, т.1 и 2 и в случаите по чл.37а.

В настоящият случай безспорно доказано е, че наказаното лице А. А. Д. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като същият не е изпълнил задължението си да подаде ГДД за данъчен период 2023 година в срок най-късно до 30.04.2024 година. Видно от събраните в хода на съдебното следствие пред първа съдебна инстанция писмени доказателства годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е подадена едва на 15.01.2025 година, т.е. с почти девет месеца закъснение.

Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лева, ако не подлежи на по- тежко наказание. Тоест при анализ на така посочената санкционна разпоредба следва извод, че законодателят не е посочил минимален размер на глобата, а в дискреционната власт на административнонаказващият орган е да определи нейния размер, като прецени тежестта на нарушението, подбудите на неговото извършване и на други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, съобразно изискването на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Правилно районният съд е намалил размера на първоначално наложената от страна на административнонаказващият орган „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, като е редуцирал размерът на същата до 50 /петдесет/ лева. Настоящият касационен състав изцяло споделя направените в обжалваното съдебно решение мотиви за това. Нарушението е първо за наказаното лице, а годишната данъчна декларация е подадена още преди да бъде издадено наказателното постановление, което означава, че целта на наказанието по чл.12 от ЗАНН – да се превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред е постигната. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че глоба в размер на 50 /петдесет/ лева се явява изцяло справедлива за извършеното административно нарушение. С оглед на това доводите в касационната жалба следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изложеното настоящият касационен състав, намира че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗАНН на ответната страна по касационната жалба се дължат разноски. Такива в настоящото производство не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 17.04.2025 година, постановено по АНД № 384 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.