Решение по адм. дело №584/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград, обл. Пазарджик, ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 121 от 17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който спрямо Ф. М. Ч. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: *********, както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 716,07 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 528,17лв.; отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители, за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1695,00лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1249,44 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1830,83лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1260,76 лв.; отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 427,80 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 315,45лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 4 291,39 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2 206.77 лв.; отговорност за корпоративен данък за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 270.67 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 416.21лв. общо определени задължения в размер на 10231,76 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 5976,80лв.

 

3. Възразява се, че определените с оспорения ревизионен акт задължения за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са погасени, поради изтичане на давностния срок, с оглед на факта, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024г.

Поддържа се, че вноски за ДОО в размер на 50.97 лева; вноски за здравно осигуряване в размер на 427.77 лева и „… задължения за принудително събиране на публични вземания в размер на 16 014.92 (шестнадесет хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки) лв. ….“, са погасени чрез извършени плащания от жалбоподателката.

Твърди се, че част от процесните задължения към бюджета са били предмет на предходен Ревизионен акт № Р-16001319005996-091- 001 от 16.1 1.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. Въпросния ревизионен акт е бил обявен за нищожен с влязло в сила Решение 476 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело № 622 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г.

Счита се, че при постановяване на процесния ревизионен акт, не са спазени указанията на контролния в йерархията на администрацията орган, дадени в решението с което е отменен предходния Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024г. издаден от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.

Твърди се, че в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателката в качеството ѝ на физическо лице.

Счита се, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото, при постановяване на ревизионния акт, не са обсъдени направените от жалбоподателката възражения срещу съставения в хода на ревизията ревизионен доклад.

Според жалбоподателката, органите по приходите необосновано приемат, че в случая е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество, тъй като тегленето на парични суми от банкови сметки не съставлява разпоредителка сделка с имущество. В този контекст се счита, че „….Дори и да се приеме, че тегленето на суми от банковата сметка на „Ф и М- 10“ ЕООД от третото лице М. Ч. е извършено със знанието ми и получател по тези суми съм именно аз, като едноличен собственик на капитала на дружеството през този период, в хода на ревизията не е установена последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно намаляването на имуществото да е довело до невъзможността да се съберат задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски…..“. Възразява се, че в случая няма констатации, как органите по приходите са обосновали извода за несъбираемостта на задълженията на дружеството за процесния период; няма извършен анализ на имущественото състояние на дружеството и няма информация за предприети действия за събиране на задълженията първо от самото дружество. Твърди се, че дружеството има вземане от община Велинград, което гарантира събираемостта на определените с акта задължения. В писмената защита по същество на спора са изброени, моторни превозни средства, собственост на дружеството, които също обезпечават процесните публични вземания.

Твърди се, че Протокол № Р-16001624003792-П73- 002 от 06.01.2025г.; Протокол № П-16001323114650-073-002 от 14.12.2023г.; Протокол № П- 16001318213386-073-002 от 26.11.2019г. не са били връчени на жалбоподателката.

Счита се, че определените с ревизионния акт задължения не са правилно изчислени по размер, както и че в хода на ревизията на са установени всички относими по въпроса факти и обстоятелства.

В писмената защита по същество на спора се въвежда твърдение за нищожност на административния акт, като се оспорва валидността на електронните подписи, положени на заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт.

Иска се ревизионния акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б. М. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив. В представените писмени бележки са изложени подробни мотиви относно валидността и правилността на обжалвания ревизионен акт и са обсъдени наведените от жалбоподателя възражения.

Счита се, че в случая е впълнота осъществен, фактическия състав възведен в чл. 19 от ДОПК, като в представената по делото писмена защита са развити подробни съображения в тази насока. Счита се, че данните съдържащи се в заключението по назначената съдебно икономическа експертиза са неотносими към текущия правен спор.

Поддържа се, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са валидно подписани с квалифицирани електронни подписи от органи по приходите, снабдени със съответните за това правомощия.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 2200,00 лв.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата :

 

6. Със Заповед № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г.(л. 894, том ІV), издадена от З. Д. В., на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, е сложено в ход ревизионно производство по отношение на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград в предметния обхват на която е включено установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица], както следва : задължения за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за данък върху добавената стойност за периоди за от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г.; задължителни осигурителни вноски за ДОО - за осигурители; задължителни вноски за здравно осигуряване – за осигурители и задължителни вноски за Универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. Според нарочно съставената разписка(л. 897, том ІV), заповедта е връчена на нейният адресат, чрез пълномощника на М. Ч.( пълномощно – л. 903), на 05.12.2023 г. Със Заповед № Р-16001323007124-020-002 от 27.02.2024 г.(л.973), срока за извършване на ревизията е продължен до 05.04.2024 г.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001323007124-092-001 от 14.03.2024 г.(л. 1029, том V), а въз основа на него е издаден Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024 г.(л. 1111). Ревизионния акт е бил обжалван по административен ред и изцяло отменен с Решение № 328 от 22.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, като преписката е върната за извършване на ново ревизионно производство. Констатациите на контролния административен орган са били, че в хода на ревизионното производство не е установено в какво точно се състои укриването на факти и обстоятелства от страна на Ч., по отношение на подаваните спрямо дружеството справки декларации по ЗДДС, и годишни данъчни декларации по ЗКПО и декларации обр. 6; не е установен също така момента в който е настъпила невъзможността, задълженията на дружеството за преки и косвени данъци и задължителни вноски да бъдат събрани; не е извършен фактическо установяване и анализ на движението по банковите сметки на дружеството.

 

7. Повторното ревизионно производство е възложено със Заповед № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024 г.(л.. 311), издадена от З. Д. В., на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите. Предметния обхват на ревизията е идентичен с този, определен с първоначалната заповед за възлагане на ревизия. Правомощията по осъществяване на ревизионното производство са възложени на В. И. К. (ръководител на ревизията) и Г. А. Б., съответно главен и старши инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив.

С последващи Заповеди № Р 16001624003792-020-002 от 05.11.2024 г. и № Р-16001624003792-020-003 от 04.12.2024 г. (л. 430, л. 520) на същия орган по приходите, срока за извършване на ревизията е продължен до 06.01.2025 г.

 

8. В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624003792-092-001 от 10.01.2025 г., като въз основа на него, от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията е издаден процесния Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г.

 

9. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г.; № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и № РД-09-518 от 22.03.2024 г. на директора на ТД на НАП, Пловдив, с която такива са предоставени персонално на началник сектор Г.; Заповед № РД-09-3377 от 22.11.2024 г. на директора на ТД на НАП, Пловдив, с която на гл. инспектор Киприна са предоставени правомощия на ръководител екип.

 

ІV. За действителността на ревизионния акт :

 

10. Описаните в предходния раздел на настоящото решение документи : Заповед за възлагане ва ревизия № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024 г.; Заповед за изменение № Р 16001624003792-020-002 от 05.11.2024 г.; Заповед за изменение № Р-16001624003792-020-003 от 04.12.2024 г.; Ревизионен доклад № Р-16001624003792-092-001 от 10.01.2025 г.; Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. и Решение № 121 от 17.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив, са съставени като електронни документи, подписани с електронен подпис.

Относно тези документи, в хода на съдебното производство бе допуснато извършване на съдебно техническа експертиза, заключението по която бе прието без заявени съществени резерви от страните. Вещото лице е изложило подробен анализ на електронните подписи с които документите са скрепени, като констатациите, могат да бъдат обобщени по следния начин :

Органите по приходите, посочени като издатели на електронните документи, към датата на издаването им са притежавали квалифицирани електронни подписи като издадените сертификати не са с изтекъл срок. Положените на документите подписи са създадени от специализиран софтуер за създаване на квалифицирани електронни подписи, ползващ алгоритъма SНА 256 RSА. Този софтуер е единствено под контрола на автора. При създаването на квалифицирания електронен подпис се генерира сериен номер, който присъства в детайлната информация при подписването. Създава се и идентификационен номер, който персонализира собственика на квалифицирания електронен подпис. Този идентификационен номер не е вграден в процесните квалифицирани електронни подписи.

Според вещото лице, не са налице всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи съгласно Регламент 910/2014. Имената на авторите на електронните подписи са изписани на латиница. Не фигурира ЕГН на титуляра на електронния подпис. Не са свързани по уникален начин с автора на подписа и не е възможно посредством тях да бъде еднозначно идентифициран техният автор Липсва например идентификационния номер, който персонализира собственика на електронния подпис. Тези данни не дават ниво на пълна осигуреност по смисъла на чл. 24, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета.

Посочено също така в заключението е, че средствата с които е създаден съответния електронен подпис са под контрола единствено на автора, като същия е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и е основан на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги.

В изпълнение на задачата да извърши проверка на електронните подписи, посредством инструмента на Европейската комисия, вещото лице е констатирало, че при извършения анализ на положените подписи на процесните документи се установява, че към момента на валидирането резултатите от отделните проверки е „неопределен“ и при извършването на квалифицирано валидиране не позволяват подписът да бъде оценен като „общо – валиден“ или „общо - невалиден“, като в този случай, приемането на подписа е в прерогатива на потребителя/доверяващата се страна.

Следва обаче да се констатира, че според разпечатаните на хартиен носител визуализации от проверката за съответствие на обсъжданите електронни подписи посредством инструмента на Европейската комисия(л. 1321 и сл. от том V), резултата от общата проверка ( а не от единичните проверки по отделни елементи на подписа) е : Заповед за възлагане ва ревизия № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024 г. – „общо преминал“ – „1 валиден подпис от 1“; Заповед за изменение № Р 16001624003792-020-002 от 05.11.2024 г. - „общо преминал“ – „1 валиден подпис от 1“ ; Заповед за изменение № Р-16001624003792-020-003 от 04.12.2024 г. - „общо преминал“ – „1 валиден подпис от 1“; Ревизионен доклад № Р-16001624003792-092-001 от 10.01.2025 г. - „общо преминали“ – „2 валидни подписа от 2“; Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. - „общо преминал“ – „2 валидни подписа от 2“.

Напълно идентични са резултатите, при извършване на проверка за съответствие посредством публично достъпния инструмент на Европейската комисия на електрон (https://ec.europa.eu/digital-building-blocks/DSS/webapp-demo/home), относно: Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г. – „общо преминал“ – „1 валиден подпис от 1“; Заповед за изменение № Р-16001323007124-020-002 от 27.02.2024 г. – „общо преминал“ – „1 валиден подпис от 1“; Ревизионен доклад № Р-16001323007124-092-001 от 14.03.2024 г. – „общо преминали“ – „2 валидни подписа от 2“ и Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024 г. - „общо преминали“ – „2 валидни подписа от 2“.

 

11. В тази насока, трябва да се съобрази, че според чл. 22, §§ 1,2,3 и 4 от Регламент (ЕС) № 910/2014, всяка държава членка създава, поддържа и публикува доверителни списъци, които съдържат информация за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, за които носи отговорност, както и за предоставяните от тези доставчици квалифицирани удостоверителни услуги; държавите членки създават, поддържат и публикуват по сигурен начин предвидените в параграф 1 доверителни списъци, които са подписани и подпечатани по електронен път във форма, подходяща за автоматизирана обработка; държавите членки уведомяват без излишно забавяне Комисията за органа, натоварен със създаването, поддържането и публикуването на националните доверителни списъци, за мястото, където се публикуват тези списъци, за удостоверенията, които се използват за подписване или подпечатване на доверителни списъци, както и за всички последващи промени в тях; комисията предоставя на обществеността чрез сигурен канал информацията, посочена в параграф 3, подписана и подпечатана по електронен път и във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

 

12. Така също, в чл. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1505 на Комисията е посочено, че държавите членки създават, публикуват и поддържат доверителни списъци, съдържащи информация за надзираваните от тях квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги, както и информация за предоставяните от тези доставчици квалифицирани удостоверителни услуги. Според чл. 4, § 1 от Решението за изпълнение, държавите членки съобщават на Комисията информацията, посочена в член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като използват образеца в приложение II. Съответно според чл. 4, § 2 от Решението за изпълнение, информацията, посочена в параграф 1, трябва да включва две или повече удостоверения за публичен ключ на оператора на схемата, чиито срокове на валидност се различават с най-малко три месеца и съответстват на частните ключове, които са използваеми за подписване или подпечатване по електронен път на доверителния списък във формата, подходяща за автоматизирана обработка, както и на четимата от човек форма, когато се публикува.

Според Глава ІІ от Решението за изпълнение, доверителните списъци са важни елементи за изграждането на доверие между участниците на електронните пазари, като дават възможност на потребителите да установят дали доставчиците на удостоверителни услуги и предоставяните от тях услуги са със квалифициран статут и какъв е бил техният статут в миналото.

 

13. За да се даде възможност за достъп до доверителните списъци на всички държави членки, Европейската Комисия предоставя на обществеността, чрез защитен и сигурен канал към удостоверен уебсървър, доверителните списъци, нотифицирани от държавите членки, в подписана или подпечатана форма, подходяща за автоматизирана обработка. Във връзка с изпълнение на това задължение, произтичащо от Регламент 910/2014 г. и Решението за изпълнение, проверката на съответствието на електронния подпис, на удостоверения за електронни подписи и печати издадени от доставчик на удостоверителни услуги, включен в общия доверителен списък на всички държави-членки на ЕС, както и валидиране на електронни подписи и печати може да бъде направено на портала на Европейската комисия на следните линкове:

-https://ec.europa.eu/digital-building-blocks/DSS/webapp-demo/certificate-validation

- https://ec.europa.eu/digital-building-blocks/DSS/webapp-demo/validation.

 

14. В този контекст, резултатите от проверките за съответствие посредством инструмента на Европейската комисия, на електронните подписи положени на всички процесни заповеди за възлагане на ревизия и тяхното изменение; ревизионни доклади и ревизионни актове, позволяват да се формира еднозначен и несъмнен извод, че всички тези документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени като автори на съответното властническо волеизявление. Относно наличието на материално правна компетентност за всеки от тях, в т. 9 от настоящото решение се описаха надлежно издадените упълномощителни заповеди.

Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че както възлагането на процесната ревизия така и издаването на оспорения ревизионен акт е извършено от органи по приходите, които са надлежно снабдени със съответните правомощия за това, като властническото волеизявление е обективирано в установената от закона форма. Тоест, оспорения ревизионен акт е ДЕЙСТВИТЕЛЕН.

 

ІV. За фактите :

 

15. Пространното изложение в ревизионния доклад, многократните и лишени от всяка формална и правна логика, буквални възпроизвеждания на съдържанието на приложени по преписката документи(съдебни решения, договори, искания за представяне на документи) и многократното повтаряне на едни и същи данни и обстоятелства се свеждат в същността си до следното :

Считано от 27.01.2016 г. и понастоящем, Ф. М. Ч. е едноличен собственик на капитала и управител на „Ф и М – 10“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица]. Капитала на дружеството е в размер на 1000,00лв.

Ф. М. Ч. и М. М. Ч. са роднини по права линия – майка и син. Според данните от публичния търговски регистър, Ч. няма регистрация като едноличен търговец и участие в други търговски дружества.

 

16. Основната дейност на „Ф и М – 10“ ЕООД е търговия на едро и на дребно с дървен материал(декларация л. 878, том ІV). Дружеството е ползвало обекти под наем - дърводелски цех в с. Ч., собственост на М. М. Ч. – съпруг на жалбоподателката. Представен е договор за наем от 20.11.2015г., с уговорена наемна цена в размер на 200,00лв.

Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 29.10.2015г. и дерегистрирано, считано от 03.07.2023 г. Спрямо „Ф и М – 10“ ЕООД не са извършвани данъчни ревизии. Предприета е била проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Протокол № П-16001318213386-073-001 от 26.11.2019 г.(л.866, том ІV).

 

17. Относно публичните задължения на „Ф и М – 10“ ЕООД, ЕИК *********, които не са разчетени с бюджета и относно които е предприето осъществяване на отговорността на Ч., по реда на чл. 19 от ДОПК, от страна на органа по приходите е прието за установено следното :

• Задълженията за корпоративен данък са установени съобразно подадена от дружеството Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0299811 от 23.06.2022г.(л.666, том ІІІ), в която са декларирани: Общо приходи в размер на 12946.70лв., включително нетни приходи от продажби в размер на 12946.70лв. Общо разходи 240,00лв. Счетоводен финансов резултат: печалба в размера на 12706.70лв. Увеличения на счетоводния финансов резултат с размера на счетоводно отчетените разходи за амортизация по чл. 54, ал. 2 от ЗКПО в размер на 240,00лв. Намаления на счетоводния финансов резултат с размера на счетоводно отчетените разходи за амортизация по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 240,00лв. Данъчен финансов резултат: печалба в размер на 12706.70лв. Дължим корпоративен данък : 1270,60 лв. Данъкът не е разчетен с бюджета;

• Задълженията за данък върху добавената стойност са установени съобразно подадени от дружеството Справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС(л. 661 и сл. от том ІІІ), както следва: вх. №13001573664 от 14.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018г. до 31.08.2018 г., данък за внасяне в размер на 77,96 лв.; вх. №13001592578 от 13.12.2018, за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018г., данък за внасяне в размер на 126,28 лв.; вх. №13001644526 от 12.08.2019 г., за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., данък за внасяне в размер на 1266,70 лв.; вх. №13001672628 от 13.12.2019 г., за данъчен период от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., данък за внасяне в размер на 231,11 лв.; вх. №13001788957 от 11.05.2021 г., за отчетен период от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., данък за внасяне в размер на 2589,34 лв. Общата сума на начисления, но не разчетен с бюджета данък върху добавената стойност: 4 291,39 лв. Данъкът не е разчетен с бюджета;

• Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения са установени съобразно надлежно подаваните от дружеството (л. 982, том ІV), декларации образец № 6, съобразно Приложение № 4, към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), както следва : вх. № 130021800641574 от 23.01.2018 г., за отчетен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., данък в размер на 55,56 лв.; вх. № 130021801756020 от 23.02.2018 г., за отчетен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., данък в размер на 55,18 лв.; вх. № 130021802816834 от 24.03.2018г., за отчетен период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., данък в размер на 92,56 лв.; вх. № 130021803771991 от 23.04.2018 г., за отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., данък в размер на 64,11 лв.; вх. № 130021804919131 от 22.05.2018 г., за отчетен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., данък в размер на 73,01 лв.; вх. № 130021805818160 от 22.06.2018 г. за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., данък в размер на 75,43 лв.; вх. № 130021806753209 от 24.07.2018 г. за отчетен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., данък в размер на 32,57 лв.; вх. № 130021807477919 от 21.08.2018г. за отчетен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., данък в размер на 126,89 лв.; вх. № 130021808503155 от 24.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., данък в размер на 127,14 лв.; вх. № 130021809388364 от 24.10.2018 г. за отчетен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., данък в размер на 13,41 лв., общо задължения съобразно декларации образец № 6 за периода 01.12.2017 г. до 30.09.2018 г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения: 716,07 лв. Данъкът не е разчетен с бюджета;

• Задълженията за вноски за държавно обществено осигуряване – за осигурители са установени съобразно надлежно подаваните от дружеството (л. 983, том ІV), декларации образец № 6, съобразно Приложение № 4, към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), както следва : вх. № 130021800641574 от 23.01.2018 г., за отчетен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., вноски ДОО в размер на 120,32 лв.; вх. № 130021801756020 от 23.02.2018 г., за отчетен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., вноски ДОО в размер на 126,72 лв.; вх. № 130021802816834 от 24.03.2018г., за отчетен период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., вноски ДОО в размер на 212,56 лв.; вх. № 130021803771991 от 23.04.2018 г., за отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., вноски ДОО в размер на 161,93 лв.; вх. № 130021804919131 от 22.05.2018 г., за отчетен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., вноски ДОО в размер на 167,67 лв.; вх. № 130021805818160 от 22.06.2018 г. за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., вноски ДОО в размер на 173,94 лв.; вх. № 130021806753209 от 24.07.2018 г. за отчетен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., вноски ДОО в размер на 91,80 лв.; вх. № 130021807477919 от 21.08.2018г. за отчетен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., вноски ДОО в размер на 314,03 лв.; вх. № 130021808503155 от 24.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., вноски ДОО в размер на 294,91 лв.; вх. № 130021809388364 от 24.10.2018 г. за отчетен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., вноски ДО в размер на 31,12 лв. Общо задължения съобразно декларации образец № 6 за периода 01.12.2017 г. до 30.09.2018 г. за вноски по ДОО-за осигурители: 1695,00 лв. Задължителните вноски не са разчетени с бюджета;

• Задълженията за вноски за здравно осигуряване-за осигурители са установени съобразно надлежно подаваните от дружеството (л. 984, том ІV), декларации образец № 6, съобразно Приложение № 4, към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.) и образец № 6, съобразно Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, както следва : вх. № 130021800641574 от 23.01.2018 г., за отчетен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., вноски здравно осигуряване в размер на 73,28 лв.; вх. № 130021801756020 от 23.02.2018 г., за отчетен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 75,68 лв.; вх. № 130021802816834 от 24.03.2018г., за отчетен период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 110,36 лв.; вх. № 130021803771991 от 23.04.2018 г., за отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 101,57 лв.; вх. № 130021804919131 от 22.05.2018 г., за отчетен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 103,83 лв.; вх. № 130021805818160 от 22.06.2018 г. за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 110,67 лв.; вх. № 130021806753209 от 24.07.2018 г. за отчетен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 96,17лв.; вх. № 130021807477919 от 21.08.2018г. за отчетен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 184,60 лв.; вх. № 130021808503155 от 24.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 181,82лв.; вх. № 130021809388364 от 24.10.2018 г. за отчетен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., вноски здравно осигуряване в размер на 61,41 лв.; вх. № 130021810155596 от 22.11.2018 за отчетен период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. вноски здравно осигуряване в размер на 48,96 лв.; вх. № 130021810916009 от 18.12.2018 г. за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. вноски здравно осигуряване в размер на 48,96 лв.; вх. № 130021900791558 от 24.01.2019 г. за отчетен период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. вноски здравно осигуряване в размер на 48,96 лв.; вх. 130021901400192 от 19.02.2019 г. за отчетен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 53,76 лв.; вх. 130021902836217 от 25.03.2019 г. за отчетен период от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 53,76 лв.; вх. № 130021903787979 от 22.04.2019 г. за отчетен период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 53,76 лв.; вх. № 130021905887253 от 24.06.2019 г. за отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 7,56 лв.; вх. № 130021906729820 от 23.07.2019 г. за отчетен период от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 53,76 лв.; вх. № 130021907574566 от 22.08.2019 г. за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 53,76 лв.; вх. № 130021908180917 от 18.09.2019 г., за отчетни периоди от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 32,99 лв.; вх. №130021909345364 от 23.10.2019 г., за отчетни периоди от 01.09.2019 г. до 31.09.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 26,88 лв.; вх. №130021909993736 от 19.11.2019 г., за отчетни периоди от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 26,88 лв.; вх. №130021911179645 от 23.12.2019 г., за отчетни периоди от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 26,88 лв.; вх. №130022000680581 от 23.01.2020г., за отчетни периоди от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. вноски здравно осигуряване в размер на 26,88 лв.; вх. №130022001728867 от 24.02.2020 г., за отчетни периоди от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв.; вх. №130022002170104 от 12.03.2020 г., за отчетни периоди от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв.; вх. №130022003697177 от 23.04.2020 г., за отчетни периоди от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв.; вх. №130022004690501 от 20.05.2020 г., за отчетни периоди от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв.; вх. №130022005830527 от 25.06.2020 г., за отчетни периоди от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв.; вх. №130022006645555 от 24.07.2020 г., за отчетни периоди от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. вноски здравно осигуряване в размер на 29,28 лв. Общо задължения съобразно декларации образец № 6 за периода 01.12.2017 г. до 30.06.2020 г. за вноски за здравно осигуряване – за осигурители : 1830,83 лв. Задължителните вноски не са разчетени с бюджета;

• Задълженията за вноски за универсален пенсионен фонд – за осигурители са установени съобразно надлежно подаваните от дружеството (л. 986, том ІV), декларации образец № 6, съобразно Приложение № 4, към чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), както следва : вх. № 130021800641574 от 23.01.2018 г., за отчетен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 32,00 лв.; вх. № 130021801756020 от 23.02.2018 г., за отчетен период от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 32,00 лв.; вх. № 130021802816834 от 24.03.2018г., за отчетен период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 53,68 лв.; вх. № 130021803771991 от 23.04.2018 г., за отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 40,89 лв.; вх. № 130021804919131 от 22.05.2018 г., за отчетен период от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 42,34 лв.; вх. № 130021805818160 от 22.06.2018 г. за отчетен период от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 43,93 лв.; вх. № 130021806753209 от 24.07.2018 г. за отчетен период от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 22,95 лв.; вх. № 130021807477919 от 21.08.2018г. за отчетен период от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 78,50 лв.; вх. № 130021808503155 от 24.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 73,73 лв.; вх. № 130021809388364 от 24.10.2018 г. за отчетен период от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г., вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 7,78 лв. Общо задължения съобразно декларации образец № 6 за периода 01.12.2017 г. до 31.09.2018 г. за вноски за универсален пенсионен фонд – за осигурители: 427,80 лв. Задължителните вноски не са разчетени с бюджета.

 

18. Факта на декларирането, размера и принципната дължимост на въпросните суми от дружеството към бюджета не е спорен между страните. Както се посочи в т. 3 от настоящото решение обаче, от страна на жалбоподателя се поддържа възражение за това, че определените с ревизионния акт задължения за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са погасени, поради изтичане на давностния срок, с оглед на факта, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024г. Тоест, от страна на жалбоподателя се сочи факта на образуване на повторното ревизионно производство. Това налага, преди всичко да се отбележи следното :

Посочи се вече, че всъщност, процесното ревизионно производство е сложено в ход със Заповед № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г. на началник сектор в ТД на НАП, (л. 894, том ІV)., която е надлежно връчена на нейния адресат на 05.12.2023 г. Обстоятелството, че в рамките на това производство е издаден ревизионен акт, който е обжалван и отменен, като преписката е върната за извършване на повторна ревизия, не означава, че са налице две различни самостоятелни административни процедури и съответно, срокът по чл. 109, ал.1 от ДОПК, следва да бъде съобразен с дата, различна от 04.12.2023 г.

 

19. Няма съмнение, че независимо, дали в хода на образуваното ревизионно производство ще бъде издаден ревизионен акт, който при евентуално обжалване ще бъде потвърден от контролния административен орган или пък постановеният ревизионен акт при обжалването ще бъде отменен от контролния орган и преписката ще бъде върната със задължителни указания за издаването на нов ревизионен акт, става реч за една и съща, единна административна процедура, предмет на която, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ДОПК, е установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски на конкретен данъчен субект за конкретен отчетен период.

В този смисъл, разпоредбата на чл. 155, ал.6 от ДОПК сочи, че производството по издаване на новия акт, започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Казано с други думи, отмяната на ревизионния акт и връщането на преписката със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт, няма за последица нито прекъсване, нито спиране, а още по-малко приключване на ревизионното производство. Настъпването на такива правни последици от постановяването на решение на контролния административен орган по чл. 155, ал.4 от ДОПК, процесуалният закон не предвижда.

 

20. Съобразно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не се образува(курсива мой) производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Няма съмнение и спор, че с изтичането на указания в нормата срок се изчерпва времево възможността, органа по приходите да упражни правомощията си и съответно да сложи в ход производство по чл. 110, ал. 2 от ДОПК. Това ще рече, че нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не урежда нито давностен, нито пък преклузивен процесуален срок. Разграничителния критерий тук се свежда до това, че преклузивните и давностните срокове са относими към субективни права.

Административния орган и в частност органа по приходите не упражнява субективни права, а властнически правомощия, съобразно нормативно установената му компетентност. Въпросните 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация е нормативно уредената времева рамка на компетентността на снабдения и с материална компетентност орган по приходите, в която рамка, той може да упражни правомощието си да образува производство по чл. 110, ал. 2 от ДОПК за установяване на конкретни задължения за данъци по отношение съответното физическото или юридическото лице. Ето защо например, за разлика от преклузивните срокове, които не могат да бъдат спирани или прекъсвани като давностните, срока в който органа по приходите, може да упражни своето правомощие да образува производство за установяване на задължения за данъци, не тече в хипотезите на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.

Образуването на производство за установяване на конкретни задължения за данъци по отношение съответното физическото или юридическото лице, не е субективно право на органа по приходите, което може да бъде защитавано по съдебен ред и осъществявано посредством принудително изпълнение, поради което и изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не го превръща в някакво естествено право, което може да бъде осъществено доброволно, по съгласие или при липса на възражение от страна на съответното данъчно задължено лице. То е правомощие – право и задължение на органа по приходите, което той може да осъществи, само в рамките на времево ограничената си компетентност за това. След изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, отпада времевата компетентност за органа по приходите да образува административно производство, поради което, ако такова властническо волеизявление все пак бъде направено след изтичане на 5 годишния срок, то същото ще е нищожно, както и всички актове, които евентуално ще бъдат издадени при недействително образуваното производство.

 

21. Според правилото на чл. 112, ал.1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ДОПК, от своя страна предвижда, че срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец. Цитираните правни норми са ясни, конкретни и небудещи никакво съмнение относно тяхното приложение.

 

22. С първоначалната заповед за възлагане на ревизия е било образувано производство за установяване на отговорност на жалбоподателката за задължения относно неразчетен от дружеството данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения с начален период от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г.; за неразчетен от дружеството корпоративен данък с период от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. и за неразчетен данък върху добавената стойност с начален период от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г.

Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Тоест за данъчен период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., справката - декларация по ЗДДС е следвало да бъде подадена до 14.01.2018 г. Следователно, срока за образуване на производство по чл. 110, ал. 2 от ДОПК, относно задълженията за данък върху добавената стойност за този отчетен период е започнал да тече на 01.01.2019 г. и обхваща времето до 31.12.2023 г. Процесната заповед за възлагане на ревизия е издадена на 04.12.2023г., тоест в рамките на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, Всъщност, с процесния ревизионен акт, задължения за косвен данък са определени едва за отчетен период от 01.08.2018г. до 31.08.2018 г. и следващите го отчетни периоди.

Аналогична е ситуацията и относно образуването на ревизионно производство за установяване на отговорност на жалбоподателката за задължения на дружеството за преки данъци за отчетни периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г.

Според чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ, данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 в срок до 25 февруари на следващата година. Тоест, относно данъка върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., срока за образуване на производство по чл. 110, ал. 2 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2019 г. и обхваща времето до 31.12.2023 г.

По същият начин се ситуира и въпроса с образуване на производство по чл. 110, ал. 2 от ДОПК, за установяване на отговорност за жалбоподателката за задължения на дружеството за корпоративен данък. В случая, задължения за пряк данък са установени за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0299811 от 23.06.2022г.

Ето защо, следва да се направи извод, че срокът по чл. 109 от ДОПК е спазен.

 

23. Следващия въпрос, който трябва да бъде разгледан, е свързан с възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на процесните данъчни задължения.

Според правилото установено в чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

В чл. 172, ал. 1, т. 1 и т.4 от ДОПК обаче е посочено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (до издаване на акта, но за не повече от една година) и когато актът, с който е определено задължението, се оспорва. В случая се констатира, че хронологично последователно във времето са налични и двете хипотези. Сиреч, спирането на давностния срок, изключва възможността да се направи извод, че задълженията са погасени.

 

24. В доктрината и практиката, няма съмнение че погасителната давност е юридически факт от категорията на събитията, представляващ определен в закона период от време. Според едно от основните теоретични разбирания, изтичането на този период от време има за последица, пораждането на субективно непритезателно право за длъжника, да откаже изпълнение на паричното си задължение, заявяването на което в съответното исково производство пък е основание за съда да отхвърли осъдителния иск като неоснователен.

Разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК гласи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Според чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, данъците, задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях са публични вземания и следователно се погасяват с предвидената в ДОПК 5-годишна давност.

 

25. В чл. 172, ал. 1, т. 1 и т.4 от ДОПК обаче е посочено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (до издаване на акта, но за не повече от една година) и когато актът, с който е определено задължението, се оспорва. Сиреч, спирането на давностния срок, изключва възможността да се направи извод, че задълженията са погасени.

За разлика нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, която свързва началото на протичане на срока с образуване на ревизионното производството, тази на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, свързва спирането на давностния срок със започване на административното производство по установяване на съответното публично задължение. Без съмнение двата термина са различни и с тях се обозначават два различни юридически факта, с различно естество и значение.

Образуването на производството по аргумент от чл. 112, ал. 1 от ДОПК е налице като проявен факт в момента на издаване на акта за възлагане на ревизия. Не така стои въпросът със започването на ревизията, който факт е от значение за спиране на давността. В ДПК (отм.) се съдържа изрична дефиниция кога започва данъчната ревизия. Според § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.) – „Започване на данъчна ревизия“ са началните действия на данъчен орган по установяване на факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчни задължения на данъчен субект след връчването на възлагателния акт. Указанието е ясно - ревизията „започва“, след връчване на възлагателния акт сиреч, от този момент насетне е възможно спиране на протичането на давностния срок. Това разрешение на закона е логично. Лицето в чийто патримониум е възникнало субективното непритезателно право да откаже изпълнение на парично задължение, трябва да го упражни. За да може да стори това, то трябва да е уведомено, че неговият кредитор е предприел действия по събиране на вземането.

Аналогично е разрешението, което дава и действащия закон. Макар и да липсва изрична дефиниция подобна на тази в ДПК (отм.), в чл. 114, ал. 1 от ДОПК се сочи, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Съответно, според чл. 216, ал. 1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са изрично посочени видове сделки, сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

 

26. В контекста на изложените съображения, трябва да се посочи неспорния по делото факт, че по отношение на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* не е било образувано и започнато ревизионно производство, не е издаван ревизионен акт, няма данни за разсрочване или отсрочване на плащането, както и за образуване на наказателно производство по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. От данните по делото и представената от ответника административна преписка, не се установява по отношение на процесните публични задължения да са налагани обезпечителни мерки, преди образуването на процесното ревизионно производство със Заповед № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г. и започването му на 05.12.2023г., посредством връчване на заповедта на жалбоподателката.

Според ревизионния доклад(л. 164) е било издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № №C190013-022- 0107126 от 14.11.2019год. с което е наложен запор върху два броя моторни превозни средства собственост на дружеството, което е било отменено с последващо Постановление №C19001302201071 ********** от 14.11.2019г., поради извършена продажба на веща, преди налагането на запора. Посочено е също така, че с Постановление № C210013-022-0082830 от 08.11.2021 г., на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки с титуляр „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********, открити при доставчик на платежни услуги „РАЙФАЙЗЕНБАНК“АД в размер на 33621,49 лв.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230013- ********** от 26.06.2023 г. е наложен запор върху вземане от „Голдън-Строй“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ********* по фактура №79 от 25.06.2018г. за сумата от 1528.80 лв.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 13-022- 0087814 от 24.11.2023 г. е наложен запор, върху колесен трактор; багер товарач; два верижни трактора.

Описаните обезпечителни мерки са налагани преди образуване и започване на настоящото ревизионно производство, като посочените постановления не се представиха по делото, не се съдържат по административната преписка и на са описани, като приложения към ревизионния доклад. В тази насока, трябва да се констатира, че на ответната страна нееднократно(л. 628, л. л.651, том ІІІ) бе указвано, че ако не изпълни задължението си да представи пълната административна преписка по издаване на оспорения акт, съдът ще приложи правилото на чл. 161 от ГПК, във връзка с § 2 от ДОПК и ще приеме за доказани или недоказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Не представянето на описаните постановление за налагане на обезпечителни мерки, препятства възможността да се направи еднозначен извод, че обезпеченията обхващат и процесните публични задължения на дружеството. Тоест, следва да се приеме, че не е налице предпоставката по чл. 172, ал. 1 т. 5 от ДОПК за спиране на давностния срок.

 

27. При тези данни, следва да се приеме, че протичането на погасителния давностен срок по отношение на процесните публични задължения е спряно на 05.12.2023 г., когато Заповед № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г. е връчена на нейният адресат. Така сложеното в ход ревизионно производство е приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024 г., тоест от 05.04.2024 г., давностния срок по отношение на процесните публични задължения е продължил да тече. Според Решение № 328 от 22.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив (л.287, том ІІ), ревизионния акт е било оспорен с Жалба вх. № 20-29-18 от 31.05.2024 г., тоест от тази дата, давностния срок по отношение на задълженията отново е продължил да тече. Тоест, за 1 месец и 26 дни, давността за задълженията е продължила да тече.

Решение №328 на контролния административен орган каза се, е постановено на 22.07.2024 г., а Заповед № Р-16001624003792-020-001 за възлагане на повторната ревизия е издадена на 30.07.2024 г., тоест за период от 7 дни, давностния срок, отново е продължил да тече.

Процесния ревизионен акт е издаден на 04.02.2025г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията с вх. № Ж-13-4 от 14.02.2025г.(л. 62), тоест за период от 9 дни, давностния срок е продължил да тече.

Решение № 121 на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив е издадено на 17.04.2025 г., жалбата срещу процесния ревизионен акт е подадена на 02.05.2025 г., тоест за период от 14 дни, давността по отношение на процесните публични задължения е продължила да тече.

 

28. Съотнесени към възложените в тяжест на Ч. задължения, тези констатации, налагат следните изводи :

• Задължения за корпоративен данък са установени за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., съобразно Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0299811 от 23.06.2022г.(л.666, том ІІІ). Погасителния давностен срок за това задължение е започнал да тече на 01.01.2023 г. и очевидно не е изтекъл понастоящем;

• Задължение за данък върху добавената стойност са установени съобразно Справки – декларации по ЗДДС(л. 661 и сл. от том ІІІ) : вх. №13001573664 от 14.09.2018 г., за отчетен период от 01.08.2018г. до 31.08.2018 г. с данък за внасяне в размер на 77,96 лв. и вх. №13001592578 от 13.12.2018, за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.11.2018г., с данък за внасяне в размер на 126,28 лв. Тоест, с оглед правилото на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК, погасителния давностен срок за тези задължения е започнал да тече на 01.01.2019 г. и би следвало да изтече на 31.12.2023 г. Както се посочи обаче, давностния срок е спрян на 05.12.2023 г., тоест 26 дни преди да изтече. Този срок е продължил да тече в периода от 04.04.2024 г., когато е издаден ревизионния акт до 31.05.2024 г., когато е подадена жалбата срещу му, тоест за 1 месец и 26 дни. При това положение, явно давностния пет годишния давностен срок за посочените две задължения за внасяне на данък върху добавената стойност е изтекъл в периода от постановяване на ревизионния акт до подаване на жалба по административен ред, което ще рече, че тези задължения са погасени. В тази част ревизионния акт ще следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалния закон.

Следващото по време задължения за косвен данък е по Справка – декларация вх. №13001644526 от 12.08.2019 г., за отчетен период от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г., като погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2020 г. и е следвало да изтече на 31.12.2024 г. Тоест по отношение това и на останалите задължения за данък добавена стойност, давностния срок явно не е изтекъл и те остават неразчетени с бюджета;

• Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения са установени за отчетни периоди от 01.12.2017 г. до 30.09.2018 г. От ревизионния доклад е видно, че в случая става реч за данък по чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, според който, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. При това положение, съобразно чл. 65, ал. 11, изр. първо от ЗДДФЛ, данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от закона. Това ще рече, че погасителния давностен срок за тези задължения е започнал да тече на 01.01.2019 г. и би следвало да изтече на 31.12.2023 г., но давностния срок е спрян на 05.12.2023 г., тоест 26 дни преди да изтече. Този срок е продължил да тече в периода от 04.04.2024 г., когато е издаден ревизионния акт до 31.05.2024 г., когато е подадена жалбата срещу му, тоест за 1 месец и 26 дни. При това положение, явно пет годишния давностен срок за всички посочени задължения за внасяне на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е изтекъл в периода от постановяване на ревизионния акт до подаване на жалба по административен ред, което пък означава, че тези задължения в общ размер на 716,07 лв. са погасени. В тази част ревизионния акт ще следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалния закон.

• Задълженията за вноски за държавно обществено осигуряване – за осигурители и за универсален пенсионен фонд – за осигурители, са установени съобразно подадените от дружеството декларации образец № 6 за отчетни периоди от 01.12.2017 г. до 30.09.2018 г. Според чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Срока е същият и по отношение на вноските за универсален пенсионен фонд – за осигурители.

При това положение, погасителния давностен срок за тези вноски е започнал да тече на 01.01.2019 г. и би следвало да изтече на 31.12.2023 г., но давностния срок е спрян на 05.12.2023 г., тоест 26 дни преди да изтече. Този срок е продължил да тече в периода от 04.04.2024 г., когато е издаден ревизионния акт до 31.05.2024 г., когато е подадена жалбата срещу му, тоест за 1 месец и 26 дни. При това положение, явно пет годишния давностен срок за всички посочени задължения за вноски за държавно обществено осигуряване – за осигурители и за универсален пенсионен фонд – за осигурители е изтекъл в периода от постановяване на ревизионния акт до подаване на жалба по административен ред, което пък означава, че тези задължения в общ размер на 427,80 лв. са погасени по давност. В тази част ревизионния акт ще следва да бъде отменен като постановен в противоречие с материалния закон.

• Напълно аналогично стоят нещата и по отношение на задълженията за вноски за здравно осигуряване-за осигурители за отчетни периоди от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. Според чл. 40, ал. 1, б. „в“ от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване, тоест до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При това положение, погасителния давностен срок за тези вноски е започнал да тече на 01.01.2019 г. и би следвало да изтече на 31.12.2023 г., но независимо от неговото спиране, той е продължил да тече в периода от издаване на ревизионния акт до подаване на жалба срещу него и в рамките на този точно период е изтекъл. Тоест, задълженията за вноски за здравно осигуряване за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г., в общ размер на 1 197,31 лв. са погасени по давност. В тази част, ревизионния акт ще следва да бъде отменен.

Относно задълженията за вноски за здравно осигуряване-за осигурители за отчетни периоди от 01.12.2018г. до 30.10.2020 г., погасителния давностен срок за първата от тези вноски е започнал да тече на 01.01.2020 г. и би следвало да изтече на 31.12.2024 г. Това ще рече, че задълженията за вноски за здравно осигуряване-за осигурители в общ размер на 633,52 лв., не са погасени по давност.

 

29. Както се посочи, в жалбата с която е сезиран съда е направено възражение за това, че задължения към бюджета са били предмет на предходен Ревизионен акт № Р-16001319005996-091- 001 от 16.1 1.2020г., който е бил обявен за нищожен с влязло в сила Решение № 476 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело № 622 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г. Във връзка с това възражение, жалбоподателката не е посочила, какви конкретни задължения са били предмет на производството в рамките на което е бил издаден въпросния ревизионен, нито пък са представени копия от акта и от съдебното решение с което, той е бил обявен за нищожен. При извършена служебна проверка в публично достъпния сайт за публикувани съдебни актове обаче се установява, че Решение № 476 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело № 622 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., действително е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001319005996-091- 001 от 16.1 1.2020г., но същият е имал за предмет задължения за вноски за здравно осигуряване за отчетната 2014 г. и задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отчетните 2014 г. и 2017 г., установени по реда на чл. 122 от ДОПК, с оглед данни за укрити приходи/доходи и данни за това, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тоест, предмета на ревизионното производство в хода на което е постановен Ревизионен акт № Р-16001319005996-091- 001 от 16.11.2020г., няма никаква релация с предмета на производството, в рамките на което е постановен процесния ревизионен акт. Това впрочем, е констатирано и назначеното по делото вещо лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза.

 

30. На следващо място, твърди се, че вноски за ДОО в размер на 50.97 лева; вноски за здравно осигуряване в размер на 427.77 лева и „… задължения за принудително събиране на публични вземания в размер на 16 014.92 (шестнадесет хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки) лв. ….“, са погасени чрез извършени плащания от жалбоподателката.

В тази насока по делото бе прието заключение по съдебно икономическа експертиза(л. 1329) и разпореждания на старши публичен изпълнител към ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик, по изпълнително дело № ********* по описа на ТД на НАП, офис Пазарджик за 2019 г., образувано срещу Ф. Ч.. Данните съдържащи се в тях, налагат следните констатации :

• С Разпореждане изх. № 0220013-125-0071891 от 11.03.2022г. на публичния изпълнител(л. 1342, том V), постъпилата сума от 362,00 лв. е разпределена изцяло за задължения на Ч. за данък върху доходите на физическите лица-свободни професии и за вноски за здравно осигуряване за отчетен период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., установени с Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г. Тоест, тези парични вноски и задължения, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

• С Разпореждане изх.№0230013-125-0042933 от 08.02.2023г. на публичния изпълнител(л. 1344, том V), постъпилата сума от 93,52 лв. е разпределена изцяло за задължения на Ч. за данък върху доходите на физическите лица-свободни професии и за вноски за здравно осигуряване за отчетен период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., установени с Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г. Тоест, тези парични вноски и задължения, също нямат връзка с предмета на настоящото производство;

• С Разпореждане изх.№0240013-125-0262027 от 08.08.2024г. на публичния изпълнител(л. 1346, том V), постъпилата сума от 100,00 лв. е разпределена изцяло за задължения на Ч. за данък върху доходите на физическите лица-свободни професии и за вноски за здравно осигуряване за отчетен период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., установени с Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г.; за разходи за командировки и разноски за горива. Тоест, тези парични вноски и задължения, също нямат връзка с предмета на настоящото производство;

• С Разпореждане изх. № 0240013-125-0262036 от 08.08.2024г. на публичния изпълнител(л. 1348, том V), постъпилата сума от 120,00 лв. е разпределена изцяло за задължения на Ч. за данък върху доходите на физическите лица-свободни професии и за вноски за здравно осигуряване за отчетен период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., установени с Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г.. Тоест и тези парични вноски и задължения, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

• С Разпореждане изх. № С240013-125-0262040 от 08.08.2024г. на публичния изпълнител(л. 1350, том V), постъпилата на 05.08.2024 г. сума от 16049,42 лв. е разпределена както следва:

- 206,39лв. и 77,52 лв. - лихва по вноски за ДОО и за здравно осигуряване по декларация обр. 6 № 130021705406102 от 07.06.2017 г. за период 01.01.2016 г. до 31.12.2016г. Посочената декларация е различна от декларациите обр. 6, описани в т. 17 от настоящото решение, съобразно които са установени задълженията на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: ********* към бюджета и съответно отговорността на Ч. по чл. 19 от ДОПК. Явно е, че тази парична сума и задължение, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

- 704,02 лв. и 252,57 лв., вноски и лихви по тях за ДОО и за здравно осигуряване по декларация обр. 6 № 130021804350574 от 03.05.2018 г. за период 01.01.2017 г. до 31.12.2017г. Посочената декларация е различна от декларациите обр. 6, описани в т. 17 от настоящото решение, съобразно които са установени задълженията на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: ********* към бюджета и съответно отговорността на Ч. по чл. 19 от ДОПК. Явно е, че тази парична сума и задължение, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

- 2251,99 лв. и 772, 77лв., вноски и лихви по тях за ДОО и за здравно осигуряване по декларация обр. 6 № 130021901002937 от 04.02.2019 г. за период 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Посочената декларация е различна от декларациите обр. 6, описани в т. 17 от настоящото решение, съобразно които са установени задълженията на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: ********* към бюджета и съответно отговорността на Ч. по чл. 19 от ДОПК. Тоест, тази парична сума и задължения, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

- 964,69 лв. и 794,93 лв., за вноски и лихви по тях за ДОО и за здравно осигуряване по декларация обр. 6 № 130022000947811 от 30.01.2020 г. за период 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Посочената декларация е различна от декларациите обр. 6, описани в т. 17 от настоящото решение, съобразно които са установени задълженията на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: ********* към бюджета и съответно отговорността на Ч. по чл. 19 от ДОПК. Тоест, тази парична сума и задължения, нямат връзка с предмета на настоящото производство;

- 1309,84 лв., 1507,2 лв., 2953,84 лв., 607,32 лв., 138,74 лв., 103,54 лв., 1033,67 лв. и 2144,24 лв., за данък върху доходите на физическите - свободни професии и за вноски за здравно осигуряване за отчетен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., от 17.11.2020 г. до 22.02.2022 г., от 23.02.2022 г. до 07.02.2023 г., установени с Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001 от 16.11.2020 г..

От изложеното се констатира, че сумата в общ размер на 15823,31 лв. и задължения, които са погасени с нея, нямат връзка с предмета на настоящото производство.

 

31. Според констатациите на вещото лице Д., от общо внесената от Ч. сума от 16049,42 лв., освен прежде посочената част от 15823,31 лв., с остатъка от 226,11 лв. са погасени/прихванати задължения по процесния Ревизионен акт № Р-16001624003792-091-001 от 04.02.2025г. относно отговорността на Ч. по чл. 19 от ДОПК, за задължения на дружеството за: вноски за ДОО в размер на 65,37 лв.; данък върху доходите на физическите лица в размер на 55,46 лв., вноски за здравно осигуряване в размер на 73,28 лв.; вноски за универсален пенсионен фонд в размер на 32,00 лв., всички за отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.

В предходното изложение се констатира, че задълженията на дружеството към бюджета за този отчетен период са погасени по давност и в тази част, ревизионния акт следва да бъде отменен. Внасянето на паричната сума от 226,11 лв., не променя в никаква степен възприетите вече изводи.

 

32. Следващият въпрос относно релевантните за разрешаване на текущия правен спор факти е свързан с наличието на имущество и активи, собствени на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********, които да обезпечават процесните задължения към бюджета.

По отношение на търговското дружество е бrла предприета проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са обективирани в Протокол № П-16001318213386-073-001 от 26.11.2019 г.(л.866). Според този удостоверителен документ, към 31.12.2018 г., дружеството има заведени дълготрайни материални активи, както следва : по дебита на сметка 204 „Съоръжения“, която е със салдо 1200,00лв. и включва - верижен трактор „ДТ“ на стойност 500,00лв. и верижен трактор „ДТ“, на стойност 700,00лв.; по дебита на сметка 206 „Транспортни средства“, която е със салдо в размер на 1500.00лв. и включва товарен камион „ИФА Л 60“ на стойност 700.00лв. и бус „ФОРД ТРАНЗИТ 350“ на стойност 800.00лв. По сметка 302 „Материали“, към 31.12.2018г. няма налични. По сметка 304 „Стоки“, към 31.12.2018 г. е констатирана наличност в размер на 9020,08 лв.

 

33. В хода на процесната ревизия е констатирано, че към 31.12.2018 г., сметка 501 „Каса в лева“ е с дебитно салдо от 362,01лв. Констатирано е също, че сметка 503 „Разплащателна сметка в лева – Пощенска“ е с дебитно салдо в размер на 0,01 лв.

 

34. До жалбоподателката Ч. е било отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001323007124-040-001 от 04.12.2023г.(л. 898, том ІV), в отговор на което са депозирани следните обяснения от задълженото лице(л.904) : „…В момента фирмата „Ф и М-10" ЕООД ЕИК: ********* не извършва дейност. Документите които се изготвят за фирмата се извършват в счетоводството, което се ръководи от г-н Ч. и г-жа В.. Документите са подписвани и подпечатвани от счетоводството, защото аз не съм специалист по счетоводство и нямам такова образование, за което съм наела счетоводители да извършват дейността по отчитане и контролиране, изготвяне на необходимите документи, с цел извършване на законната дейност на фирмата, за което подаване на данни за дружеството към НАП, НОИ, НСИ, банки и други институции, като печата се намира в счетоводството…... Към момента Ви уведомявам, че фирма „Ф и М-10“ ЕООД има вземане към/от трето лице - общ. Велинград в размер на 15 536.40 лева по Фактура №********** от 27.04.2021 година. Фактурата е входирана в общ. Велинград с вх.№ 2600/4З5 от 27.04.2021 година, но до момента няма никакво плащане. Всички документи изготвяни и подписвани за въпросният период се съхраняват в счетоводството, при Г-н Ч.….“.

 

35. Във връзка с тези обяснения до Г. К. Ч. е отправено ИПДПО № Р-16001323007124-041- 001 от 31.01.2024 г.(л.943, тома ІV). В отговор на искането, третото задължено лице е представило писмени обяснения(л.950), в които е заявило, че „…. нямам и не никога съм имал, респективно не съхранявам такива, никакви счетоводни или други документи на „Ф и М—10" ЕООД, ЕИК *********. Нямам сключвани договори за счетоводни услуги и никакви други с това Дружество. Заверявал съм ГФО по силата на сключен граждански договор между мен и счетоводната къща, която го е обслужвала...“.

 

36. Искане за представяне на документи и писмени обяснения е било отправено и до „Счетоводна къща Стандарт Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велинград, в отговор на което, управителя на дружеството е заявил, че „….“Ф и М-10“ ЕООД не се обслужва от „Счетоводна къща Стандарт Консулт" с ЕИК ********* и не можем да Ви окажем съдействие, относно исканите документи. Уведомлението за достъп на електронните услуги към Националната Агенция за Приходите от „Ф и М 10" ЕООД Е ОТТЕГЛЕНО при прекратяване на договора за счетоводно обслужване със Счетоводна къща Стандарт Консулт" ЕООД с ЕИК ********* на 15.09.2023г. Декларираната ел. поща не е актуална. Цялата документация с която разполагахме е предадена на представляващото лице на собственика на дружеството Ф. Ч.. Не разполагаме с абсолютно никакви документи на фирмата. Счетоводното обслужване се извършва от „СК-Стандарт Консулт" с ЕИК *********, Управител Г. Ч.….“.

Това налага да се направи констатацията, че въпреки положените усиля от органите по приходите, счетоводната документация на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* не е представена в хода на ревизионното производство.

 

37. По отношение на твърдението на Ч. за това, че „.. „Ф и М-10“ ЕООД има вземане към/от трето лице - общ. Велинград в размер на 15 536.40 лева по Фактура №********** от 27.04.2021 година. Фактурата е входирана в общ. Велинград с вх.№ 2600/4З5 от 27.04.2021 година, но до момента няма никакво плащане. Всички документи изготвяни и подписвани за въпросният период се съхраняват в счетоводството, при Г-н Ч.….“, в хода на ревизионното производство е установено, че съобразно подадената от дружеството Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. № 1300И0299811 от 23.06.2022 г., за отчетната 2021 г.(л.666, том ІІІ), са декларирани общо приходи в размер на 12706,70лв. Издадената от дружеството фактура №********** от 27.04.2021 г. с получател община Велинград и предмет „услуги“ е също на стойност 12706,70лв. Установено е, че за отчетната 2021 г., дружеството има издадена една, единствена фактура и тя е именно №********** от 27.04.2021 г. Констатирано е също така, че процесната фактура не е включена в Дневника за покупки на Община Велинград, нито в месеца на издаване, нито в някой от следващите данъчни периоди, като няма плащане по фактурата до края на ревизирания период.

Очевидно фактурата не е акцептирана от посочения в нея получател – община Велинград и каквито и да е плащания по нея не са извършвани. Това изключва възможността да се направи извод, че твърдения от жалбоподателката финансов актив е действително наличен в патримониума на дружеството.

 

38. Констатирано в хода на ревизията е, че в Годишните финансови отчети на дружеството за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., са отразени нетекущи(дълготрайни) активи на стойност 2000,00лв. за 2017 г. и по 1000,00лв. за следващите три отчетни години. В Годишния финансов отчет за 2021 г. обаче, са отразени нетекущи(дълготрайни) активи на стойност 46000,00лв. Органите по приходите са установили, че относно придобиването на активи на стойност 45 000,00лв. през 2021 г. не са представени никакви счетоводни документи. В дневника за покупки на дружеството за същата година, няма отразена покупка на активи на стойност 45 000,00лв. Съобразно Годишната данъчна декларация за 2021 г. (л.667, том ІІІ), декларираните общи разходи за периода са в размер на 240,00лв. Декларираните парични средства по сметка 501 „Каса в лева“ към 31.12.2018 г. са в размер на 362,01 лв., а по сметка 503 „Разплащателна сметка“ в лв., са в размер на 0,01лв. В годишните данъчни декларации за 2019 г. и 2020 г., декларираните приходи са в размер на 0,00лв. Едва в Годишната данъчна декларация за 2021 г. каза се, е заявен приход в размер на 12706,70лв., който всъщност не е постъпил в дружеството.

Съвкупната преценка на тези данни не позволява да се направи позитивен извод, че през 2021 г., дружеството е придобило активи на стойност 45 000,00лв.

 

39. На следващо място, с писмо изх. №254 от 21.02.2024 г.(л. 959, том ІV), от публичния изпълнител са изискани документи, справки и сведения относно предприетите към момента действия за събиране и обезпечаване на задълженията на „Ф и М -10“ ЕООД. Поискано е също така, при възможност да се представи и счетоводна информация относно дейността на „Ф и М -10“ ЕООД. В ответното писмо № С240013-178-0005174 от 27.02.2024 г.(л.963), публичния изпълнител е посочил, че „…На дружеството са отправяни Искания с Изх.№ С230013-007-0001245/15.02.2023 г., връчено на упълномощено лице на дата 12.06.2023г., Искане с Изх.№ С230013-**********/31.05.2023 г., връчено по ел. път на ЗЛ на дата 31.05.2023г. и Искане с Изх.№ С230013-007-0009103/24.11.2023 г.- няма получени отговори до момента.

За 05.03.2024г. е насрочен опис със Съобщение с Изх.№ С240013-110-0001245/27.02.2024 г. на земеделска и горска техника, собственост на ЗЛ. След извършване на посещението ще бъдете уведомени за резултата от описа- намерени ли са вещите или не. ИД № *********/2016г. не е категоризиран като несъбираем.…“.

С писмо изх. № 2391 от 03.12.2024г.(л.537, том ІІІ), ревизиращите органи отново са изискали данни, относно предприетите действия по принудително изпълнение по отношение на „Ф и М -10“ ЕООД. В отговор са постъпили Съобщение за насрочване на опис изх. № С240013-110-0001245 от 27.02.2024 г(л.539)., относно земеделска и горска техника, както следва : багер товарач марка „CATERPILLAR“, модел „432 D“, рег. № PA03835, рама № 2CR17980; верижен трактор марка „DT-75M“, модел „DT-75M“, рег. № PA03953, рама № 30119; верижен трактор марка „DT-75M“, модел „DT-75 M“, рег. № PA03913, рама № 1460 и колесен трактор марка „TK“, модел „80“, рег. № PA03833, рама № 1050604.

Представен е и Протокол изх. № C240013-026-0012132 от 05.03.2024 г.(л.541“, в който е посочено, че „…Във връзка с насрочен опис на 4 бр. земеделска и горска техника със Съобщение с №С240013-110-0001245/27.02.2024г. връчено на ЗЛ по ел. път на дата 27.02.2024г. При извършеното посещение на адреса не беше установен контакт с управителя на ЗЛ или представител. Търсената техника не беше установена на адреса в гр. Велинград, [улица] , се намира двуетажна къща за жилищни нужди....“.

 

40. В хода на ревизионното производство е установено, че „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* е било титуляр на следните банкови сметки :

- разплащателна сметка в лева в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с [IBAN] открита на дата 27.04.2015г. и закрита на дата 26.08.2019г. констатирано е, че всички транзакции по сметката са извършване от пълномощника на жалбоподателката М. Ч.(л. 402 и сл., том ІІІ);

- банкова сметка в лева в „ОБИДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ***. Сметката е закрита на 20.05.2022г. Представено е Пълномощно от 07.10.2020г.(л. 397), подписано от Ф. Ч., според което със сметката може да оперира пълномощник М. М. Ч.. Представени са и спесимени от подписите на Ф. Ч. и М. Ч.. Последната транзакция по сметката е от 04.03.2021 г., когато е изтеглена сумата от 7030,00 лв., след тази транзакция са заплащани единствено такси. Салдото по сметката е отрицателно в размер на -48,11лв. В периода от 21.12.2020 г. до 31.03.2021 г., по сметката отбелязани пет вноски по 7122,95 лв. или общо 35 614,75 лв., извършени от община Велинград, по Споразумение № 844 от 26.11.2020 г. Отразен е и паричен превод на сумата от 3873,44 лв. с основание „Изп. Лист 813 от 01.10.2019 г. от общ. В.“. Общата сума, преведена от община Велинград по сметка на дружеството е в размер на 39 488,19 лв. Въпросните суми и една вноска на каса в размер на 50,00лв., формират общата сума от 39 538,19 лв. по кредита(постъпленията) на банковата сметка.

По дебита на сметката, са отразени шест парични суми(7140,00лв., 5100,00лв., 7100,00лв., 3900,00лв., 7100,00лв., 7030,00лв.), изтеглени на каса в периода от 21.12.2020 г. до 01.04.2021 г. в общ размер на 37 370,00лв. До „ОБИДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е отправено второ ИПДПО № Р- 16001624003792-041-006 от 11.09.2024г.(л. 519, том ІІІ), в отговор на което е посочено, че паричните суми са фактически изтеглени от М. М. Ч., пълномощник на Ф. Ч..

Според извлечението от банковата сметка, на 28.01.2021 г. е извършен банков превод на 1930,00 лв. в полза на Д. М. М. с посочено основание „капаро“.

 

41. С оглед на обстоятелството, че въпреки отправените искания и положени усилия, в хода на ревизионното производство не е представена счетоводната документация на дружеството, органите по приходите са извършили анализ на обявените от „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********, Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс и подадената Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1300И0299811 от 23.06.2022г., за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., като е констатирано, че преведената от община Велинград през 2021 г. сума в размер на 39 488,19лв., не е отразена в годината, когато е изплатена на дружеството.

Тоест, както в рамките на ревизионното, така и в хода на съдебното производство, не са представени каквито и да е данни, че сумата от 39 488,19лв. е отчетена като приход и е постъпила в касата на дружеството.

 

42. По отношение на въпросната парична сума, до община Велинград е отправено ИПДПО № Р- 16001624003792-041-005 от 03.12.2024г.(л.436, том ІІ). От представения от общината отговор Вх. № 2359-1 от 16.12.2024г. и приложените към него копия от платежни нареждания; извлечения от банкова сметка в „Общинска банка“АД, филиал Пазарджик; Споразумение № 844 от 26.12.2020 г., сключено между община Велинград и „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********; разходни касови ордери; приходен касов ордер № 42 от 16.05.2022 г.; Изпълнителен лист № 813 от 01.10.2019 г., за присъдени в полза на дружеството общо 3873,44 лв., дължими от община Велинград и покана за доброволното ѝ заплащане е видно, че от община Велинград, по сметка на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* са преведени пет вноски по 7122,95 или общо сумата от 35 614,75лв. с основание Споразумение № 844 от 26.12.2020 г. и сумата от 3873,44 лв. с основание Изпълнителен лист № 813 от 01.10.2019 г. или общо сумата от 39 488,19лв. Видно е също така, че Споразумение № 844 от 26.12.2020 г. има за предмет парично задължение от община Велинград към дружеството за общо 28491,80 лв., платимо на четири вноски от по 7122,95 лв. От страна на общината реално са били направени пет превода на суми от по 7122,95 лв., тоест последната вноска е била недължимо преведена по сметка на дружеството, поради което с приходен касов ордер № 42 от 16.05.2022 г. е възстановена от дружеството в касата на общината.

 

43. Описаните до тук данни предполагат извода, че в периода 21.12.2020 г. до 01.04.2021 г., М. Ч., упълномощен от Ф. Ч., в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* е изтеглил в брой от сметка *** в „Обединена Българска Банка“,АД с титуляр „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* общо сумата от 37 370,00лв. С ПКО № 42 от 16.05.2022 г. от „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК ********* на община Велинград е възстановена сумата от 7122,95 лв.

По отношение на остатъка от 30 247,05 лв., не са налице данни, тази сума да е била отчетена като приход в касата на дружество; да е била превеждана по сметка на дружеството; с нея да са придобивани някакви стоки или активи в полза на дружеството; с нея да са погасяване задължения на дружеството, включително за данъци и осигурителни вноски или пък управителя на дружеството Ф. Ч. да се е разпореждала по някакъв друг начин с нея. Такива твърдения не са заявени нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, нито пък се представиха доказателства в тази насока. Тоест, съобразно приобщените по делото доказателства, следва да се приеме, че сумата от 30 247,05 лв. е останала във фактическо владение на управителя на дружеството Ф. Ч..

 

V. За правото :

 

44. Според нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

 

45. Тази отговорност на членовете на орган на управление и на управителя не е универсална обща отговорност, която възниква по закон от факта на управление на дружеството, нито е типична солидарна отговорност.

На първо място, за възникването ѝ са предвидени специфични предпоставки, само при наличие на които тя може да бъде потърсена, като реализацията ѝ се осъществява с отделен ревизионен акт, издаден спрямо управител, респективно член на орган на управление.

На второ място, отговорността може да възникне едва след като са установени задълженията на самото управлявано дружество или едновременно с тях.

 

46. Относно отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК са установени две основни хипотези на намаляване на имуществото на задълженото лице :

- недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, като отговорността в този случай е до размера на извършените плащания.

- отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, като отговорността в този случай е до размера на намалението на имуществото.

 

47. При това положение, правилно е съобразено от органите по приходите, че фактическия състав при осъществяването на който е възможно да възникне отговорност за Ч. по отношение на задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски е следния :

- лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14,т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;

- да е налице поведение изразяващо се в недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, като отговорността в този случай е до размера на извършените плащания и/или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, като отговорността в този случай е до размера на намалението на имуществото;

- невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски;

- причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

 

48. По отношение на първия от елементите от посочения фактически състав, спор между страните не се формира. Данните в тази насока бяха изложени в пункт от настоящото решение.

 

49. На следващо място, както се посочи в т. 43 от настоящото решение, по отношение на изтеглената от пълномощник на Ч. в брой от банкова сметка на дружеството сума от 30 247,05 лв., по делото не са налице данни, тя да е била отчетена като приход в касата на дружество; да е била превеждана по сметка на дружеството; с нея да са придобивани някакви стоки или активи в полза на дружеството; с нея да са погасяване задължения на дружеството, включително за данъци и осигурителни вноски или пък управителя на дружеството Ч., да се е разпореждала по някакъв друг начин с нея. Такива факти нито се твърдят, нито се установяват, тоест, следва да се приеме, че сумата от 30 247,05 лв. е останала във фактическо владение на управителя на дружеството Ф. Ч..

 

50. Съобразно § 1, т. 5, б. „а“ Допълнителните разпоредби на ЗКПО, „скрито разпределение на печалбата“ са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.

С оглед изложените до тук съображения, несъмнено е, че в случая е осъществен фактически състав, възведен в хипотезата на цитираната дефинитивна норма на закона. Сумата от 30 247,05 лв. е фактически изтеглена в брой от сметка на дружеството и не е свързана по никакъв начин с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност.

С оглед данните по делото, Ч. е единственото физическо лице, което може да се разпорежда с парични средства и имущество на дружеството. По делото не се твърди и не се установява, трето лице, различно от едноличния собственик на капитала на дружеството да е придобило под някаква форма въпросните парични средства. От факта, че в случая не са налични разходни касови ордери, платежни нареждания или други документи, в които изрично да е вписано, че сумата е получена от Ч., не означава, че тя е придобита от друго, трето лице( в този смисъл Решение № 327 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2020 г., I о., докладчик съдията Б. Л.).

 

51. Що се отнася до останалите два елемента от обсъждания състав - невъзможност за събиране на публични вземания (данъци и задължителни осигурителни вноски) и причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски е необходимо да се отбележи следното :

Съобразно разпоредбата на чл. 20 от ДОПК, в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им. Тази поредност очевидно има отношение към обезпечението и изпълнението. Тя не е основание ревизионният акт на управителя (члена на органа на управление) да се издава едва след като се установи, че управляваното дружество няма имущество. Няма законова пречка ревизионният акт на управителя да бъде издаден едновременно с ревизионния акт на управляваното дружество или след като е установено неплатено в срок задължение по декларация. Несъмнено е обаче, че и в този случай, законът отдава значение на причинно-следствената връзка между отчуждаването и невъзможността за плащане на задължението.

 

52. В случая, всички задължения на дружеството, по отношение на които е предприето осъществяване на отговорността на неговия управител са установени, съобразно декларация, подадената по нормативно установения за това ред. При това положение, обстоятелството, че процесните публични задължения не са установени с влязъл в сила ревизионен акт, не изключва отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Достатъчно в тази насока е да се посочи правилото на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, според която, принудително изпълнение се предприема въз основа на: декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тоест, декларацията е годно изпълнително основание и удостоверява, подлежащите на изпълнение задължения към бюджета, така както са заявени с нея.

 

53. В предходния раздел от настоящото решение, подробно бяха описани всички действия на органите по приходите и публичния изпълнител за събиране на фискалните задължения на дружеството. Крайният резултат от предприетото принудително изпълнение е установения еднозначно факт, че дружеството не разполага с никакви парични средства нито като касова наличност, нито по банкова сметка. Установено е също така, че дружеството не разполага с никакво движимо и недвижимо имущество, изпълнението върху което, би имало за резултат погасяване на процесните данъчни и осигурителни задължения. Счетоводните активи, съставляващи твърдени вземания на дружеството от трети лица, в случая община Велинград, първо не се установи да са действително проявен юридически факт и второ, те не съставляват налично имущество или парични средства, които са годни да обезпечат или послужат като обект на изпълнение на задълженията на юридическото лице към бюджета.

Описаното да тук, налага да се приеме, че именно разпореждането на Ч. с паричната наличност на дружеството по банкова сметка в „Обединена Българска Банка“АД, посредством предприето скрито разпределение на печалбата е пряката и непосредствена причина, за невъзможността процесните задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви за просрочието им, да бъдат разчетени с бюджета. Относно дължимостта при условията на чл. 19 от ДОПК, на лихвите за просрочие при разчитането на публични задължения, следва да се съобрази Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия.

 

VІ. За разноските :

 

54. Констатираната частична незаконосъобразност на оспорения административен акт налага на жалбоподателката да се присъди съответната част от сторените разноски по производството, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК се констатираха в размер на 458,07 лв.

Констатираната частична неоснователност на жалбата, налага на ответната администрация да се присъди юрисконсулско възнаграждение, което се определи в размер на 250,00лв., съобразно указанието на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въз основа на гореизложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 121 от 17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му с която спрямо Ф. М. Ч. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: *********, както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 716,07 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 528,17лв.; отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители, за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1695,00лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1249,44 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. в размер на 1 197,31 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 875,41 лв.; отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 427,80 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 315,45лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за периоди от 01.12.2017 г. до 31.08.2018 г. в размер на 204,24 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 142,31лв., като определените задължения са в общ размер на 4 240,42 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 3 110,78лв.

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград, обл. Пазарджик, ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 121 от 17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му с която спрямо Ф. М. Ч. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: *********, както следва: отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от 01.12.2018 г. до 31.12.2020 г. в размер на 633,52 лв., и са начислени лихви за просрочие в размер на 385,35 лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за периоди от 01.07.2019 г. до 31.12.2021 г. в размер на 4 087,15 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2 064,46 лв.; отговорност за корпоративен данък за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 270.67 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 416.21лв., като определените задължения са в общ размер на 5 991,34 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 2 866,02 лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София, да заплати на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград, обл. Пазарджик, ***, сумата от 458,07 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и седем стотинки), представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

ОСЪЖДА Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград, обл. Пазарджик, ***, да заплати на Национална агенция за приходите, София, да заплати на, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.