О П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………/…..02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
ч.търг. дело № 279 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх.№76265/20.11.2018г. на К.К.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу
определение №12803/06.11.2018г., постановено по ч.гр. дело №10144/2018г. по
описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателите, в качеството им на длъжници с правно основание чл.420 от ГПК
за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20187190400777,
присъединено към изпълнително дело №20147190400004 на ЧСИ С.Я., рег. №719,
образувано въз основа заповед за незабавно изпълнение №5072/02.07.2018г.,
постановена по ч.гр. дело №10144/2018г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че длъжниците не са оспорили
размера на задължението. Напротив оспорен е същия, както и настъпването на
предсрочна изискуемост.
По изложените фактически и прави съображения моли съдът да постанови определение,
с което да отмени определението и постанови спиране на принудителното
изпълнение.
По делото не е постъпил отговор от ответната страна по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната частна жалба вх.№76265/20.11.2018г. е подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирани лица, допустима е, но
разгледана по същество се явява неоснователна.
Подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Н.Б.К. и К.К.К., в
качеството им на солидарни длъжници като е издадена такава с №5072/02.07.2018г.
за сумата от 33900.62 евро, главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от
04.12.2007г. и допълнително споразумение, сумата от 13920.65 евро, договорна
лихва за периода 30.08.2013г. до 27.06.2018г., сумата от 193.44 евро,
обезщетение за забава по т. 20.1 от общите условия към договора за кредит за
периода от 31.09.2013г. до 21.06.2018г., сумата от 415.56 евро, обезщетение за
забава по т. 20.2 от общите условия към договора за кредит за периода от
22.06.2018 г. до 27.06.2018г.; 1 201.82 евро – такси и разноски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.06.2018г. до
окончателното й изплащане, както и
1991.44лв., съдебно деловодни разноски. Постановено е незабавното й изпълнение,
с разпореждане №…/02.07.2018г. по ч.гр. дело №10144/2018г. по описа на ВРС.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно
изпълнение е образувано изпълнително дело №2018719000777, присъединено към
изпълнително дело №20147190400004 на ЧСИ С.Я., рег. №719.
Искането за спиране от длъжниците е направено своевременно, в срока по
чл.420 от ГПК, а именно в срока на възражението, като разгледано по същество
съдът намира, че същото е неоснователно.
Нормата на чл.420 от ГПК предвижда, че за да бъде спряно принудителното
изпълнение, длъжникът следва да представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180
и 181 от Закона
за задълженията и договорите или писмени доказателства, че не дължи.
По смисъла на чл.180 от ЗЗД когато
законът постановява да се представи обезпечение пред съд, то може да бъде залог
на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл.181 от ЗЗД залогът се
учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, ипотеката се
учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот за учредяването й.
Обезпечението по чл.180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума,
ведно с лихвите до датата на депозиране на възражението.
Към възражението по чл.414 от ГПК и към искането по чл.420 от ГПК липсват
доказателства, че е представено надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
По втората алтернативна предпоставка, съдът намира, че формално преценени
от външна страна извлечението от банковите сметки, договорът за кредит и
анексите към него установяват възникнало кредитно правоотношение между
жалбоподателите и банката, настъпилия падеж на задълженията по него /удостоверено
връчване на изявлението за предсрочна изискуемост/ и техния размер. От
жалбоподателите не са представени писмени доказателства, които да опровергават
този извод и да сочат на друг, а именно на липсата на изпълняемо право по
смисъла вложен в процесуалния закон
По изложените съображения съдът приема, че не са изпълнени предпоставките
по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело,
поради което и оспорвания първоинтационен акт, следва да бъде потвърден.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №12803/06.11.2018г., постановено по ч.гр. дело №10144/2018г. по
описа на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.