№ 1001
гр. Казанлък, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100685 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – **********, ЕИК *********, представлявано от
Управителя инж. Р. И. М., чрез пълномощника адв. И. Ч. от АК-С.З., адрес на
кантора: **********, моб. телефонен: **********, против Б. А. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ********** и адрес по заявление:
**********. Процесуалният представител на ищеца твърди, че във
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - С.З. е открита партида №
********** на името на Б. А. Х., ЕГН **********, за имот, находящ се в общ.
**********, с. Г.. ул. **********. С ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни
отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължавало да доставя
питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той
се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите
били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се
начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че по партидата на
Б. А. Х. имало неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в
размер на 6343,58 лева /шест хиляди триста четиридесет и три лева и петдесет
и осем стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена
канална вода за периода от 01.07.2022 г. до 14.09.2023 г., за което била
издадена фактура, съгласно приложен опис - лихвен лист, както и лихва за
1
забавено плащане в размер на 905,41 лева /деветстотин и пет лева и
четиридесет и една стотинки/ за периода от 22.09.2023 г. до 31.10.2024 г. За
този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на
ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в с. Г., ул.
**********. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било
обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и
ставало през текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се
издавала до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума
по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция
на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В случая била издадена 1
бр. фактура от дата 22.09.2023 г., сумите по която не били заплатени. Сочи, че
срещу Б. А. Х. от с. Г., общ. ********** от страна на ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З. било подадено заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. по описа
на Районен съд - Казанлък, с която на длъжника било разпоредено да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З., както следва: 6343,58
лева /шест хиляди триста четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/
- главница; 905,41 лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/
- лихва за забава, дължима за период от 22.09.2023г. до 31.10.2024 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.12.2024 г. до
окончателното заплащане на сумата; 194,98 лева /сто деветдесет и четири лева
и деветдесет и осем стотинки/ разноски по делото, от които 144,98 лева за
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че е подадено от ответника възражение в срок срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Районен съд - Казанлък дал на заявителя, „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД - гр. С.З., указания за предяви иск относно вземането си по реда на чл.
415, ал. 1. т. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе счита, че за
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З. е налице правен интерес от
воденето на настоящото дело. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Б. А. Х., ЕГН **********,
за имот находящ се в общ. **********, с Г., ул. **********, че дължи да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. С.З.. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - **********, представлявано от
управителя инж. Р. И. М., сумата 6343,58 лева /шест хиляди триста
четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, произтичащи от доставка
на питейна вода и отведена канална вода за период от 01.07.2022 г. до
14.09.2023 г., за което е издадена фактура, както и законовата лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението 06.12.2024 г. до окончателното
2
заплащане на сумата, а също и лихва за забавено плащане в размер на 905,41
лева /деветстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/ за период от
22.09.2023 г. до 31.10.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, въз основа на приложен лихвен лист - извлечение от сметките, за
което задължение са издадени платежни документи. Моли съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. ********** г. по описа
на Районен съд - Казанлък, разноски в размер на - 194,98 лева – разноски по
делото, от които 144,98 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка:
**********. Претендира разноски и в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита подадената молба за редовна, подадена от лице,
което има правен интерес от установяване на посочените в нея факти и
обстоятелства, както и от такова, разполагащо с надлежно учредена
представителна власт. Същата била депозирана пред местно и родово
компетентния за разглеждането й съд, поради което била допустима. Заявява,
че намира исковата молба за неоснователна и оспорва изцяло предявените с
нея искове както по основание, така и по размер. Сочи, че с депозираната от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С.З. искова молба се
претендирало от съда да приеме за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи главница и лихви за забава за
потребена питейна вода, респективно отвеждане и пречистване на отпадъчна
такава, за периода за което е издадена една фактура от 22.09.2023 г. Освен
това, с исковата молба се твърдяло, че във „ВиК” ЕООД била открита партида
№********** на името на ответника Б. Х., както и че за периода 01.07.2022 г. -
14.09.2023 г. били извършвани ежемесечни отчитания и начисляване на
ползваните от ВиК услуги в имота. По отношение партида № **********, от
представените с исковата молба доказателства не се установявало, а и не се
представял договор между експлоатационното предприятие и Б. Х. или
какъвто и да било документ, доказваш наличието на облигационна връзка
между страните по делото. Твърди, че ответникът е станал собственик на
дворното място в с. Г., общ. **********, ул. **********, за който имот била
начислена процесната фактура на стойност 6434,58 лева на 01.03.2022 г., за
което представя копие от нотариален акт. Непосредствено след закупуването
на имота ответникът получил Покана за доброволно плащане, за сумата в
размер на 6434,58 лева по идентична /по записки в исковата молба/ с неговата
партида № **********, чийто адресат обаче бил А. А. А., живущ в с. Г., общ.
**********, ул. **********. Твърди, че една и съща претенция на ВиК,
насочена към двама различни абоната би довело до неоснователно
обогатяване от страна на ищцовото дружество спрямо ответника. Освен това
по делото била представена една единствена фактура, която по своята
същност е частен документ. Приложените към исковата молба документи
3
представлявали по своята същност едностранно изготвени частни документи,
удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради
което нямали обвързваща доказателствена сила за отразените в тях данни и не
доказвали твърдените вземания на ищеца към ответника. Частните документи
по силата на чл. 180 ГПК били доказателство, че изявлението, което се
съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно
верността на фактите, относно които е направено изявлението. В конкретния
случай позоваването на изходящи от страна на ищеца частни документи и
удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновавал извода, че
отразените в тях обстоятелства са верни. /Решение № 30/12.07.11г. на ВКС по
т.д. № 284/10г., ІІ т.о., ТК – постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Счита, че
представените от страна на ищеца документи не са достатъчно доказателство
сами по себе си както за наличието на валиден договор между страните по
делото, както и за размера на претендираните суми. Твърди, че по делото
нямало доказателства за начина, по който процесната сума е определена, дали
се касаело за служебен отчет или за такъв при отказ на абоната да осигури
достъп. Заявява, че за процесния период ответникът не е обитавал имота, тъй
като той и семейството му пребивавали през по-голямата част от годината в
Х.. Освен това, обективно невъзможно било изразходването на такова
количество вода за такъв период. Липсвали доказателства за показанията на
стария водомер преди демонтирането му. Нямало доказателства за отчитане на
водомерите, предвиден в цитираната от ВиК Наредба № 4. Доказателства, че
реално потребената вода, начислена с процесната фактура, е отчетена
съгласно текста на наредбата, ищецът не ангажирал. Представените към
исковата молба документи съставлявали частни документи, който не
доказвали сами по себе си отразените в тях обстоятелства. При липса на
документи, удостоверяващи, че тези отчитания били реални и извършени
съгласно предвидената процедура, счита, че претенцията за тях е изцяло
неоснователна и недоказана. За такава намира и претенцията на ищеца за
лихви за забава. В представените документи липсвал описаният лихвен лист,
но дори и да се приеме, че Справка за неплатени задължения бил такъв, то от
него не ставало ясно нито дали правилно е определена началната дата, от
която се претендира обезщетението за забава, нито неговия размер. Отделно
от това задължение се явявало акцесорно по отношение на главния дълг, който
се претендирал и би могло да бъде присъдено единствено при уважаване на
иска за главница. Тъй като счита, че същият е неоснователен и недоказан по
изложените по-горе съображения, то такъв се явявал и предявения иск за
обезщетение за забава. Такива били и претенциите на ищеца за заплащане на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, както и претенциите за разноски. С оглед гореизложеното и въз
основа на приложените към исковата молба писмени доказателства и липсата
на такива, намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани,
поради което и моли съдът да ги отхвърли като такива. Претендира разноски
в настоящото производство и по ЧГД ********** г. на РС-Казанлък.
4
Страните, редовно призовани за съдебно заседание, чрез процесуалните
си представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Изслушан в съдебно заседание, ответникът Б. А. Х. заяви, че не е бил в
имота през 2023 г. Подписът на протокола от 14.09.2023 г. не бил негов.
Разбрали се с Л., предходната собственичка, да им продаде имота. Л. живеела
в К.. Харесали имота и пишело, че се продава. Тогава ответникът и
семейството му живели в къщата на майка му. Купили къщата, платили я и не
питали дали има ток и вода. Дали им бележки, за да провери и да знае
партидата. Л. записала на един лист партидата за ВиК. Сочи, че изтеглили
кредит за тази къща и решили да работят в Х., за да изплатят кредита.
Върнали се 2024 г. Никой не бил ползвал имота през този период. Една
седмица не могли да му намерят партидата като отишъл във ВиК. И
инкасаторката не знаела партидата. Твърди, че не е бил в България през
септември 2023 г. и подписът не негов. На 01.07.2022 г. абсолютно не е имало
някой в имота. Ответникът се обаждал на инкасатора да казва колко кубика
вода има. Заявява, че подписът на поканата е негов и това е било през 2024 г.
Не бил негов подписа на декларацията от 19.07.2024 г. твърди, че се прибрал в
България в началото на декември 2024 г. Поканата за доброволно плащане
отказал да плаща и я подписал в началото на декември 2024 г., когато се
прибрал в България. Констативният протокол бил от 05.12.2024 г., когато
прекъснали водата. Сега в момента нямало вода в имота. Дъщерята на
ответника живяла в имота 3 или 4 месеца след смяната на водомера 2023 г. и
тогава плащал водата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък, се
установява, че съдът е издал в полза на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1951/19.12.2024 г., за сумите: 6343,58 лв. (шест хиляди триста
четиридесет и три лева и 58 ст.) – главница; 905,41 лв. – лихва за забава,
дължима за периода от 22.09.2023 г. до 31.10.2024 г.; законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 194,98 лв. разноски по делото, от които 144,98 лв. държавна такса
и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следите обстоятелства: Задължение за
консумирана и незаплатена питейна вода по партида № ********** за имот,
находящ се в с обл. С.З., общ. **********, с. Г., ул. ********** за периода
01.07.2022 г. до 14.09.2023 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на
задължението.
Длъжникът Б. А. Х. в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение
срещу заповедта с вх. № 1092/20.01.2025 г., в което е отразил, че не е
използвал описаните в заявлението кубици вода, поради обстоятелството, че в
този период не е живял в имота. Той и съпругата му били в чужбина.
5
Заповедният съд е указал на заявителя, че може да подаде иск за установяване
на вземането си.
Конкретно ответникът оспорва Фактура с № ********** от 22.09.2023
г., по партида № **********, на имот в общ. **********, с. Г., ул. **********,
на името на А. А. А., с ID водомер: **********, старо салдо: 3491 от
01.07.2022 г. и ново салдо: 5301 от 14.09.2023 г., с потребление 1810 куб.
метра, на стойност 6343,58 лева с ДДС.
Видно от справка за неплатени задължения за абонат № ********** от
01.01.1990 г. до 30.09.2024 г. и лихва до 31.10.2024 г., на абонат Б. А. Х., са
вписани задължения за главница в размер на 6343,58 лева и лихва в размер на
905,41 лева.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **********,
е че на 01.03.2022 г., Л. А. С., в качеството й на продавач, порадва на Б. А. Х. и
Г. Н. Х., в качеството им на купувачи, процесния недвижим имот, а именно:
дворно място с площ от 539 кв. метра, УПИ **********, по плана на с. Г., с
площ от 981 кв. метра, заедно с находящите се в дворното място жилищна
сграда, второстепенна постройка и навес.
На 14.09.2023 г. е съставен Протокол № ********** за извършена
проверка на водомер на името на А. А., като на брой водомери е записано:
един брой шахта; година на пломбата на метрологична проверка: не се чете;
номер на проверявания/демонтирания водомер: не се чете; показания и
състояние на проверявания/демонтирания водомер: 5301; година на пломбата
на метрологична проверка: 2023 г.; номер на новомонтирания водомер:
23.151237.
Отразени са имената на извършилите проверка П. П. и П. Г.. На място на
потребител е записано А. А. и е поставен подпис, започващ в буквата Б, за
който свидетелката Г. Б. в съдебно заседание потвърди, че е неин. Отразено е,
че са заплатени 72,00 лева, за които свидетелката Г. Б. заяви, че ги е заплатила.
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С.З., е изпратило до А. А.
А., с адрес: с. Г., общ. **********, ул. **********, Покана за доброволно
плащане на просрочено задължение към дружеството в размер на 6343,58 лева
с ДДС, ведно с дължимата законна лихва върху вземането, към момента на
неговото плащане по партида № **********. В Поканата за доброволно
плащане не вписана дата, а отдолу е удостоверено с подпис на Б. А. Х., че
същият отказва да я получи, като не е посочена дата.
На 19.07.2024 г. Б. А. Х. е подал декларация до ищцовото дружество, в
която е декларирал, че от 01.03.2022 г. е единствен ползвател на имот, находящ
се в с. Г., общ. **********, ул. **********, за който е разкрита партида на
„ВиК“ ЕООД, гр. С.З. № **********.
Въз основа на декларацията на 23.07.2024 г. ищцовото дружество е
изготвило протокол за корекция на партида № **********, на адрес: с. Г., общ.
**********, ул. **********, абонат № **********, от името на А. А. А. на
6
името на Б. А. Х., заедно със задължението. Причина: Покупко-продажба на
недвижим имот с акт № ********** г.
На 05.12.2024 г. е съставен Констативен протокол № ********** за
прекъсване водоснабдяването чрез заключващо устройство до имота, след
установяване наличието на неизплатени задължения от страна на
потребителя.
По делото е представено досие на абонат с № **********, където на стр.
96 от делото е отразено, че на 01.07.2022 г. е имало реален отчет в имота –
редактиран (tns – 19.09.2023), който е показвал показание 3491, каквито са
били и на 17.07.2017 г. Отразена е датата 14.09.2023 г., отново реален отчет и
нови показания – 5301, т.е. измерено е количество неплатена вода в размер на
1810 куб. метра.
Показанията на водомера за периода то 17.07.2017 г. до 01.07.2022 г. са
отразени и в справка отчети за абонат № **********.
От справка с рег. № 328200-29054/25.11.2025 г. на МВР, ГД „Гранична
полиция“, се установява, че излизане от Република България на Б. А. Х. има на
24.09.2022 г. Влизане в Република България има на 14.02.2023 г., излизане на
24.02.2023 г. Влизане в Република България на 18.05.2023 г. и излизане на
23.09.2023 г.
По делото са представени Общи условия на ищцовото дружество.
Служебно известен и неоспорен е факта, че със Заповед № 3-
613/25.10.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.
С.З., считано от 01.11.20217 г. се преминава към отчитане с използване на
електронен карнет.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Ответникът Б. А. Х.;
ЕГН: **********, с. Г., ул. **********, обл. С.З. и адрес по заявление с. Г., ул.
********** има незаплатена фактура в размер на 6343,58 лева - главница и
905,41 лева лихва за забавено плащане, произтичащи от доставка на питейна
вода за посочения период от 01.07.2022 год. до 14.09.2023 год. ,за което има
издадена 1 брой фактура. Обща стойност на задължението главница и лихва е
7248,99 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и 99 стотинки/. За
периода от 01.07.2022 г. до настоящия момент по партида № ********** за с.
Г., област **********, ул. ********** няма извършено плащане. Фактурата е
за период 01.07.2022 г. до 14.09.2023 г. Фактурата е с № ********** и дата на
издаване 22.09.2023 г. В материалите по делото няма данни за извършени
плащания от абоната по процесната фактура. От изготвената справка от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. С.З. Изх. № ЦУ 1531 от дата
27.08.2025 година, експерта установил, че по задълженията няма постъпили
суми. Стойността на задължението по фактура е 6343,58 лева. За процесния
период задължението на Б. А. Х. е както следва: - Главница - 6343,58 лева;
Лихва за забава за периода от 22.10.2023 г.до 31.10.2024 г. е в размер на 905,41
7
лева. В издадената фактура, фактурираното количество, отговаря на
отчетеното. Фактурата е издадена по действащите цени на услугите за ВиК
оператора за периода. Съгласно на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на сроковете
за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия
и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) към 31.10.2024 г., законната лихва е 905,41
лева, за периода от 22.10.2023 г. до31.10.2024 г.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Партида с № **********,
за имот в село Г., община **********, област С.З., ул. ********** е открита на
името на А. А. А.. След като от ВиК С.З. са получили от Б. А. Х. на 19.07.2024
година декларация, че от 01.03.2022 година, след като е закупил процесния
имот, той е единствен ползвател на имота, то на 20.07.2024 година от ВиК С.З.
са прехвърлили в тяхната база данни и техните документи служебно
партидата с № ********** на името на Б. А. Х. заедно със задълженията към
нея. Имотът представлява едноетажна, стара, тухлена къща. Не се намира в
етажна собственост. Процесният имот е бил присъединен към
водоснабдителната и канализационната система до 05.12.2024 година, когато
от ВиК С.З. са прекъснали водоподаването към имота. Процесният имот е бил
присъединен към водоснабдителната и канализационната система до
05.12.2024 година, когато от ВиК С.З. са прекъснали водоподаването към
имота. Към момента на огледа във процесният имот функционираше
новоизградена хидрофорна система, която собственика каза, че си ползва за
водоснабдяване при нужда. В имота има монтиран 1 водомер. Водомерът е
индивидуален. Според електронният карнет по партидата, прехвърлена
служебно на ответника за периода от 01.07.2022 година до 14.09.2023 година е
доставяна вода. В карнета има един общ отчет за целия този период, извършен
на 22.09.2023 година и установил тази разлика от 1 810.00 M3, разлика между
„ стар отчет“ и „нов отчет“.
Отбелязано е в карнета, че доставяната вода е за 1 обитател. Според ВиК
дружеството, задължението за процесния период е начислено на база на
реален отчет. Формално редът за начисление и количеството начислена вода
според Наредба № 4 и общите условия е спазен. Но трябва да се има в
предвид, че според записите в карнета за периода 16.05.2017 година до
01.07.2022 година, макар че е записано, че са правени „реални” отчети е
записано, че водопотреблението е 0 м3 вода за 5 години. И също така, че за
процесния период от 14 месеца е направен само 1 отчет. Теоретично е
възможен отчет от 1810 м3 за 420 дни. При положение, че има непрекъснато
изтичане от водопроводната тръба, т.е. че има денонощна консумация, т.е. че
се пълнят басейни или поливат декари дворове.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа
изготвеното заключение. В отговора на въпрос № 11 имал предвид следното:
8
Конкретният отговор на поставения въпрос, дали е възможен разход от 1810
куб. метра за 420 дни, бил че такъв разход е възможен. Възможен, по-скоро
теоретично, но и на практика, ако е имало през тези 420 дни непрекъснато или
почти непрекъснато изтичане на вода в имота, от чешма, от водопроводна
тръба и някъде в самия имот. За тези 420 дни през такъв цол тръба можело да
изтекат 1810 куб. метра вода, че и повече, ако работели постоянно някакви
чешми, ако имало авария, ако се поливало постоянно или почти постоянно, в
зависимост от количеството, с което се полива, тогава можела да бъде за тези
дни консумацията, дори и за по-малък период, ако имало басейн и ако имало
сериозно количество вода като разход, тогава можело да се изразходва такова
количество вода. Ако имало такова сериозно количество вода като разход,
трябвало тя да се види през тези дни, че има разход, или че има авария, това
било голямо количество вода, можела да бъде потребена само ако се използва
постоянно някоя от чешмите или има авария. Вещото лице извършило лично
посещение на имота. Имало чешми в имота, имало баня, мивка, тоалетна. Това
било към деня на огледа – 20.10.2025 г., тогава видял и направил снимки.
Относно проверката на 14.09.2023 г., не можело да се каже категорично дали
имало следи от теч, но ако имало разход или авария дълги седмици и ако е бил
преустановен 2 или 3 седмици преди да дойдат служителите, те не биха
видели следи. Ако имало разход или авария и е бил преустановен 2-3 дни
преди да дойдат, тогава служителите биха установили следи. По отношение
на салдото от 3491 кубика, след внимателна проверка на карнета на ответника,
който включвал записи преди закупуването на къщата на 01.03.2022 г., т.е. при
предишния собственик и след закупуване на имота, вещото лице констатирало
следното: от 01.01.1990 г. до 12.06.2012 г. – за период от 22 години бил даден
един общ запис от 3491 куб. метра. В карнета било записано, че старо
показание от 01.01.1990 г., от тогава се водел, понеже не било правени
месечни и годишни отчети, за това на 12.06.2012 г., когато направили
проверка, не било ясно дали е реален отчета, пишело „неизвестен“ за типа на
отчета, те констатирали на тази дата – 12.06.2012 г., 3491 куб. метра и не било
ясно как е разходвано това количество. „Неизвестен отчет“ бил на 12.06.2012
г. Следващата проверка била на 16.05.2017 г., след 5 години, която записали
във ВиК, пак било записано „неизвестен отчет“ и че консумацията старо и
ново, разликата е нула – старо: 3491 кубика и ново 3491 кубика. Първият
реален отчет в карнета бил след два месеца на 17.07.2017 г. – там отчетът пак
бил нула консумация за тези два месеца. Следващият реален отчет бил след 5
години на 01.07.2022 г. Тогава показвал нула консумация за 5 години. От 1990
г. до 01.07.2022 г. нямало консумация на вода в имота според „ВиК“, това било
по електронните отчети. Карнетът бил електронен от 2019 година, според
вещото лице. Би могло инкасаторът да е подал информация към „ВиК“ чрез
ел. карнет, че е направил посещение в имота и е извършил реален отчет, без
такъв действително да е бил извършен. Т. нар. ел. карнет и отчитането чрез ел.
карнет се осъществявал от устройство – таблет, на който инкасаторът
въвеждал данните и там имало програма, която се въвеждали определени
9
данни. Имало опция и инкасаторът посочвал типа на отчета – реален,
изчислен. Посочените данни били индивидуално виждане и решение на
инкасатора, включително и числата, каквото виждал с очите си, това и пишел
в карнета, ако бил посетен имота. При недобросъвестност можело да не се
посети имота, можело да се запише „реален отчет“, а да не е видяно
показанието. Би трябвало, ако не посети имота да отбележи, че е „изчислен
отчета“. Програмата изчислявала на база предишни отчети и на база живущи в
имота. В случая изчисленият отчет пак щял да бъде нула в програмата, защото
тя правела средно аритметично на база предишни отчети, които в случая били
нула. След като инкасаторката дала реален отчет, би трябвало да е видяла, но
можело да бъдат въведени грешни данни в ел. карнет от инкасатора. Тези
3491 кубика били от 1990 г. до 2012 г. и до 2022 г. оставали така. Моли съдът
да се приеме, че на въпрос № 6 експертизата дава следния отговор: В карнета
имало няколко отчета и те започвали от 01.01.1990 г., неправилно записал, че
има общ отчет, имало четири отчета и нямало разлика в показанията. В имота
вещото лице не установило басейн, не установило консумация, не бил
установен теч. Имало сонда в момента. Ако имало авария или толкова голяма
консумация, в двора трябвало да има много сериозни следи от наводнение.
Такова количество вода щяло да остави следа, дори да е разпръснато във
времето.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят П.К.Т., заяви, че за периода от 01.07.2022 г. до 09.04.2024 г.
работила като инкасатор във „ВиК“ ЕООД. Задълженията й били инкасиране
на обитателите и събиране на задълженията. Водата се отчитала на обитаеми
жилища ежемесечно, без зимния период по селата, сезонни според сезона на
обитаване и необитаемите, когато имало някой в къщата или ако им се обадят,
тогава отчитали, това било за необитаемите жилища. В с. Г. започнала да
отчита в края на 2020 г. Минавайки ежемесечно къщата била необитаема.
Разбрала, че Б. е закупил къщата, но той бил в чужбина. Когато те се обаждали
да осигурят достъп до имота, тогава отчитала водомера, не може да каже дата.
Коментирали, че те трябва да се сменят партидата, но те казали, че нямат
време, защото заминават за чужбина, след това е станало отчитането.
Отчитането било с таблета и това щяло да излезе в системата. Ако нямало
вкаран отчет, нямало как да излезе, че е отчетено. Свидетелката не знаела дали
може от „ВиК“ да направят отчет, без да е дала данни. През този период имало
промяна в цената на водата, за да може системата да преизчисли кубиците на
различните цени на водата, се пускал нулев отчет, за да можела системата да
раздели периодите на цените – нова и стара. Щом пишело реален отчет, то
свидетелката го вкарала. Редактирането било ако има сметка да се раздели на
стара и нова цена. На 01.07.2022 г. посетила имота и видяла реален отчет.
Смята, че количеството от 1800 кубика, ако е реално ползвано, не е възможно
за такъв период, но ако имало теч или други проблеми било напълно
възможно. Изчислено било, че на денонощие по пропускливост на тръбата
изтичали 82 кубика. Някой й се е обадил, за да отиде в имота, не можела да
10
влезе, без някой да й е отворил. При ищцовото дружество някъде във времето
А. е бил собственик, Л. била наследник на А. А.. Нямало как да се манипулира
въведеното. Когато се начислявало от компютъра бил служебен отчета.
Свидетелката нямало как да влезе в къщата, ако нямало някой. Когато имало
теч вътре в имота, те си го виждали. Ако течът бил извън имота, бил
отговорност на „ВиК“. За да се отчете на водомера, значи течът е бил след
водомера. Свидетелката присъствала на смяната на водомера. Водомерът бил
много стар. При положение, че имало живущи в имота, трябвало да сменят
водомера, за да отговаря на метрологията. При смяната Б. бил там, за
протокола от 14.09.2023 г. за смяна на водомера. Колегите водопроводчици
попълвали протокола предварително и партидата се водела на А.. Във „ВиК“
Б. не съществувал, защото не бил прехвърлил партидата на свое име. Заявява,
че казала лично на Б., че ако има претенции за количеството начислена вида,
отива в С.З.. Свидетелката не знаела кой се е подписал, Б. можел да каже дали
е той или баща му. Б. бил там при смятана на водомера, защото свидетелката
лично му обяснила, че са много кубиците и ако има претенции да иде в С.З..
Колегите казали на свидетелката, че Б. се обаждал и казал, че тя ще му оправи
нещата. Обаждали й се колежки, които се обаждали на него, за да му кажат, че
има голяма сметка. Сочи, че през 2023 г. Б. е знаел за тази вода. Звънели му
колеги на свидетелката. Явно не е отишъл за тези кубици. След смяната на
водомера там живеела дъщеря му, била с бебе. Всички последващи отчети и
сметки се плащали, останала само голямата сума, за която не предприели
нищо. След излизане на сметката са му звънели, че има сума за плащане.
Преди да се тръгне за смяна на водомера, свидетелката предварително звъняла
на всички абонати, за да осигурят достъп. Иначе нямало как да влязат. На
въпрос към ответника кой е отворил да сменят водомера, същият отговори, че
нямало как да е бил той, тъй като летните месеци не можел да ползва отпуск,
пускали ги в началото на декември в отпуск. Сочи, че при смяна на водомера
се плащали 72,00 лева, които било отбелязано, че са платени, т.е. някой е
присъствал на смяната. Ако с водомера всичко било наред, имало пломби на
холендера и т.н. се сменял за сметка на ВиК. Тук нямало пломби и смяната
била за сметка на абоната.
Свидетелят И. П. И., заяви, че през периода 2023 - 2024 г. е работил като
инкасатор-контрольор. Задълженията му били да разнася покани за
доброволно плащане и ако собственикът е сменен, се попълват декларации от
кога новият собственик живее на адреса. За с. Г., ул. **********, не си спомня
декларацията. Не ходел сам да връчва, а с колежка, но те се сменяли. Не си
спомня да е виждал ответника. Носил покани на много хора, но явно се
подписал. Нямало кой да се подпише вместо потребителя. Не си спомня дали
това е Б. (посочва ответника). Със сигурност свидетелят връчил поканата.
Трябвало да има ЕГН на човека. Сочи, че не познавал и А. А.. Б. бил нов
собственик. Поканата била до А. А., защото партидата била на негово име.
Когато връчвали поканата и ако била нов собственик, се попълвала и
декларация. Свидетелят бил с колежка, която се сменяла и тя ги попълвала, не
11
са му дали готова декларация. Декларацията се попълвала на място, а
поканата била отпечатана предварително и била до А. А., защото партидата е
на негово име. Когато имало смяна на водомер не се сменяла партидата.
Новият собственик бил длъжен да подаде заявление за смяна на партидата.
Свидетелката Г. Н. Х., съпруга на ответника Б. Х., заяви, че желае да
свидетелства. На 01.03.2022 г. закупили имота. Заминали за Х. около 2-3
месеца след закупуването. Не били живели в имота, всичко било старо вътре,
заминали, за да изкарат пари и да направят ремонт. След като се върнали,
решили да запишат водата на тяхно име, не може да каже точната дата. Не се
обаждали на ВиК за партидата. Свидетелката работела сезонна работа на
парниците – цветя и други. Твърди, че юли месец 2022г. не са се връщали в
България, винаги август, защото тогава ги пускали в отпуска. Юли месец,
01.07.2022 г. не им било казвано, че е отваряно на инкасатора. Само
семейството на свидетелката имало ключове за имота. На Констативния
протокол на А. А. съм се подписала тя, вместо съпруга си. Платила 72,00 лева
за смяна на водомера. Твърди, че винаги са двамата със съпруга си, когато се
връщат в България. Не е имало авария в имота, не са живели там.
Поради противоречие в показанията на свидетелите П.К.Т. и Г. Н. Х.,
съдът разпореди очна ставка на осн. чл. 174 от ГПК.
На въпрос на съда: На 01.07.2022 г. бил ли е извършен реален отчет на
показанията на водомера в процесния имот, свидетелката П.Т. заяви, че се
отчитат показанията в таблета и същите излизат в системата. Свидетелката
нямала достъп до системата. Щом имало реален отчет, би трябвало да го е
видяла. Имотът не е бил обитаван и с години не била начислявана вода. Щом
излизал реален отчет, трябвало да е реален, но не можела да бъде на 100%
сигурна. От тогава изминали три години, а свидетелката инкасирала четири
села. Ако категорично отговорила, че е влизала в къщата, трябвало да излъже.
Не можела с категоричност да каже дали е направила реален отчет 2022 г., но
предполага. Свидетелката Г. Х., на същия въпрос на съда, отговори, че със
съпруга й не са били в България юли месец 2022 г., август месец се връщали от
чужбина. Заминали 2022 г. и 2022 г. не са се връщали, върнали се септември
2023 г.
Свидетелят Т. И. С., дъщеря на прехвърлителката на имота заяви, че до
2022 г. всички задължения били изчистени, защото при прехвърлянето на
имота нотариусът изисквал документи. Трябвало да са при него, защото не
успяла да ги намери вкъщи. Къщата била необитавана от 2017 г., тъй като
вуйчото на свидетелката бил болен и го гледали тук в града. Вуйчо й живял в
прехвърлената къща от раждането си. След като починали баба й и дядо й,
останал вуйчо й А. А. С., който живеел там. А. А. бил дядо на свидетелката,
той починал на ********** г., а А. А. С. бил негов син, който от раждането си
до 2017 г. живеел в имота и след 2017 г. го гледали в К. и починал тук в града.
Свидетелят Г.С.Д., заяви, че е съседка на Б. Х.. Сочи, че собственикът на
имота починал преди 2-3 години, най-много 4-5 години. Имало вода в имота,
12
ползвали вода. Синът им А. и той починал. В къщата нямало баня,
собствениците били възрастни хора и синът им не бил добре. Семейството на
Б. живеели при техните родители, купили къщата и заминали някъде да
работят.
Свидетелят З.С. Х., майка на ответника Б. Х., заяви, че желае да
свидетелства. Семейството на Б. купили къщата през 2022 г. Преди това
живели при свидетелката, след като я купили, пак при нея живели. Преди Б. да
купи къщата А. живял в къщата. През 2022 г. лично не бил идвал инкасатор в
имота да отчита водата. Свидетелката имала ключ за къщата от септември
месец 2022 г., даден й от Б.. Сочи, че не е имало случай да я търсят, за да
отчитат водата. Юли месец 2022 г. само Б. имал ключ, юли месец 2022 г. той
живеел при свидетелката. Заминали септември месец в чужбина, никой не й
звънял да отчита водата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване
на вземането и неговия размер, т. е. на първо място да установи наличие на
облигационно правоотношение с ответника и на следващо място да докаже, че
през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на
твърдяната стойност, които не са заплатени.
Получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК“ ЕООД по смисъла на чл.
198"о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че
Общите условия за получаване на услугите ВиК са одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, публикувани са по надлежния ред, както
и са поместени на интернет страницата на дружеството. При положение, че по
делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
13
условия за получаване на услугите ВиК.
Страните не спорят и по факта, че на 01.03.2022 г. ответникът е закупил
процесния имот от трето за делото лице, но не е закрита откритата на
предишния собственик партида при ищеца.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), „потребители“ по
смисъла на закона са 1. юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2.
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е уредено
качеството на потребителите и в чл. 2 на Общите условия на ищцовото
дружество, като в тях е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на
имот, за който се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима за процесния период, потребители на
ВиК услуги са 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в един централен ежедневник - чл. 8,
ал. 1 и 3 от наредбата.
Съобразно чл. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. в първоначалната й
редакция /обн. - ДВ, бр. 88 от 2004 г./, при промяна на носителя на правото на
собственост на водоснабдявания имот, на строеж или на ползване или на
режима на ползване на водоснабдявания имот, върху новия потребител
преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на
услугите ВиК, т. е. новият собственик, с прехвърляне на собствеността, става
страна по облигационното отношение със съответното водоснабдително
дружество. Той е този, който е длъжен да уведоми оператора в 7-дневен срок
за настъпилата промяна на собствеността. С решение № 3887 от 28.04.2005 г.
по адм. д. № 9683/2004 г. на 5-членен състав на Върховен административен
съд, в сила от 13.05.2005 г., посочената разпоредбата е отменена. Същата е
14
преценена за незаконосъобразна по съображения, че липсва правно основание
облигационните отношения във връзка с получаване на услугите ВиК да
преминават върху новия носител на правото на собственост на
водоснабдявания имот. В мотивите на решението е посочено, че самата
Наредба в §. 1, т. 2 б. "в" от допълнителните разпоредби определя купувача на
съществуващ и присъединен към ВиК система обект за "нов потребител",
който следва да сключи нов договор с оператора, като подаде заявление за
откриване на партида на свое име - в този смисъл чл. 8, ал. 5 от Наредбата
(редакция ДВ, бр. 70 от 2019 г. , в сила от 4.10.2019 г.) новите потребители
приемат общите условия със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. В този
смисъл облигационното правоотношение с водоснабдителното дружество не
възниква с факта на прехвърляне на собствеността. След като новият носител
на правото на собственост не е правоприемник по договора за предоставяне на
ВиК услуги с предишния собственик, то предишният собственик продължава
да е страна по облигационното отношение с ищеца и до закриването на
партидата на негово име и откриването на нова партида за водоснабдявания
имот, именно предишният собственик дължи заплащането на тези услуги.
Правилата за разкриване, закриване на нова партида и определяне на
задълженото лице за заплащане на начислените суми след прехвърляне на
недвижимия имот, е решен по идентичен начин в и ОУ. Неизпълнението на
задължението по чл. 61, ал. 1 от ОУ при промяна на собствеността или на
правото на ползване на новият и/или предишният собственик или ползвател
да подаде до ВиК оператора в 30-дневен срок от датата на промяната
заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида не
променя началния момент на изискуемостта. Санкцията е предвидена в чл. 61,
ал. 2 от ОУ и е свързана със заплащане на всички административни разходи по
извършването на исканата промяна на името на титуляря на партидата. По
силата на чл. 64, ал. 1 от ОУ ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до
датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, а съгласно
чл. 63, ал. 2 от ОУ ако новият и предишният собственик или ползвател не
спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, новият собственик или ползвател заплаща
всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или
ползването. Съдържанието на визираните разпоредби при действието на
общите условия сочи, че и старият и новият собственик са задължени за
сумите, възникнали в периода от прехвърляне на собствеността до смяната на
партидата на новия собственик. Ето защо, за ищеца като кредитор е налице
правната възможност да търси претенциите си от стария собственик,
доколкото той не е сменил партидата си в процесния период и независимо
дали е бил уведомен и е знаел за прехвърлянето на собствеността.
В конкретния случай е безспорно, че партидата на процесния имот не е
била сменена за периода от 01.03.2022 г. до 23.07.2024 г., от когато започва да
се води на името на ответника. Неизпълнението на задължението на
15
предишния собственик да закрие партидата си влече като последица
възможността ВиК операторът да събере дължимите суми от него до датата на
откриване на партида на новия собственик съобразно представения акт за
собственост.
На следващо място ищецът не установи по категоричен начин
твърденията си за реално отчитане на водомерите. Инкасароторката не беше
категорична в показанията си, че на 01.07.2022 г. е имало реален отчет. Още
повече, че от свидетелските показания се установи, че в продадения имот до
2017 г. са живели постоянно роднини на продавачката, дори и след тази
година и до 2022 г., когато е починал А. А. С., син на А. А., имота е бил
водоснабден и в него се е живеело. Въпреки това от експертизата и заявеното
от вещото лице в съдебно заседание се установи, че 3491 кубика вода
датирали от 1990 г., през 2012 г. и до месец 07. 2022 г., което не отговаря на
свидетелските показания, че в имота са живеели хора и са ползвали ВиК
услуги.
С оглед на гореизложеното не може да се направи извод, че ищецът е
провел успешно пълно и главно доказване на реалното доставяне и
количеството потребена от ответника вода, съответно стойността на услугите
по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
през процесния период.
Имайки предвид, че по делото не са представени годни доказателства,
които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на
посочената в Наредба № 4 и общите условия процедура по отчитане на
доставени до имота ВиК услуги, както и реалното доставяне на питейна вода
до имота, поради което съдът намира, че ищецът не доказа реалното
количество вода, доставено в имота, поради и което само на това основание,
искът за главница и лихви следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на ответника, които са в размер на 2000 лв. по
исковото и заповедно производства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р., чрез пълномощника адв. И. Ч. от
АК-С.З., адрес на кантора: **********, против Б. А. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата от 6343,58 лева /шест хиляди триста четиридесет и
три лева и петдесет и осем стотинки/ - главница; 905,41 лева /деветстотин и
пет лева и четиридесет и една стотинки/ - лихва за забава, дължима за период
16
от 22.09.2023г. до 31.10.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 06.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата,
представляващи задължение за консумирана и незаплатена питейна вода по
партида № **********, за имот, находящ се в обл. С.З., общ. **********, с. Г.,
ул. **********, за периода 01.07.2022 г. до 14.09.2023 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
********** г. г. по ч. гр. д. № ********** г. на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя
инж. Р.Т.Р., чрез пълномощника адв. И. Ч., от АК-С.З., да заплати на Б. А. Х.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 2000 лв., представляваща разноски по исковото и по
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
17