№ 280
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д* ИВ. БОДУРОВА
и прокурора Д. Ив. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело
от общ характер № 20252120201212 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
Съдът, предвид изявленията на страните, като съобрази становищата им по
предложените от съда промени и на основание чл.382, ал.6 от НПК
Съдът по предложеното от страните споразумение намира, че то следва да бъде
одобрено:
Престъплението предмет на споразумението, не е от престъпленията, визирани в чл.
381, ал. 2 от НПК, по които не се допуска споразумение; споразумението съдържа всички
необходими по чл.381, ал.5 НПК реквизити; Подсъдимата е изразил съгласие със
споразумението и е декларирал, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия
ред, съгласно разпоредбата на чл. 381, ал. 6 НПК.
Като единствено отегчаващо обстоятелство по делото може да се отчете
причиняването на пострадалия на повече от едно увреждане. Не може да се отчете обаче
като отегчаващо обстоятелство последващото поведение на обвиняемата и в частност- това,
че същата не признавала вината си и правила доказателствени искания. Това е така, тъй като
отчитането на защитната линия като отегчаващо обстоятелство би било в колизия с
принципното разбиране, че всеки се счита невинен до доказване на противното. Иначе
казано, признаването на вина може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, но
обратната хипотеза не е валидна. Освен това, защитната линия може да почива на
субективната увереност на обвиняемия, че действително не е извършил престъпление.
Тук идва и мястото да се обърне внимание на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като първото такова е именно изразеното в представеното споразумение
съгласие по въпросите за вината. На следващо място следва да се отчете, че се касае за
допуснато само едно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело до
1
настъпването на ПТП. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и
че деянието е извършено при по-леката форма на непредпазливост- небрежност. На
следващо място по делото се констатира като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на обвиняемата. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования
институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер. В случая обвиняемата е неосъждана за каквито и да е
престъпления, което следва да бъде отчетено в нейна полза при преценката за нейната
обществена опасност.
Наличието на всички горепосочени смекчаващи обстоятелства мотивират съда да
приеме, че за постигане на законовите цели не е необходимо да бъде налагано наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“, като дори и воденото до момента наказателно
производство е допринесло за поправянето и превъзпитанието на обвиняемата. Такова
наказание е предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК, но съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК
съдът може да го наложи, когато същото е предвидено в особената част на НК. Съгласно т. 9
на ППВС № 7/1985 г. съдът може да не лиши административно наказания от упражняването
на определена професия или дейност и когато за извършеното престъпление в наказателния
кодекс е предвидено задължително налагане на това наказание.
С оглед изложеното, представеното споразумение следва да бъде одобрено. Същото е
равносилно на влязла в сила присъда, като пострадалият може да предяви граждански иск на
неимуществени вреди пред гражданския съд, включително и по отношение на сторените от
него разноски в досъдебното производство. Тук за пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК предвижда частния обвинител и гражданския ищец,
като страни, посочени в чл. 253 НПК, които могат да искат присъждане на разноски. Т.е.
възможността да се направи искане по чл. 189, ал. 3 НПК е предпоставена от
конституирането на определени лица като страни в съдебното производство. В случаите
когато не се конституират като страни пострадалите, не се обсъжда и приложението на чл.
189, ал. 3 от НПК. Това законодателно разрешение е въведено с цел процесуална икономия,
като е предпочетено положението пострадалите да търсят обезщетение за други вреди по
пътя на общия исков процес. В този смисъл е и Определение от 29.07.2016 г. по ВЧНД №
766/2016 г. по описа на ОС-Бургас.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
СПОРАЗУМЕНИЕ:
ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между подсъдимата, нейния защитник и
Районна прокуратура Бургас, съгласно което:
ПРИЗНАВА О. Г. /*/ - ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 20.06.2023 г. в гр.
Бургас, на път „1-6”, с посока на движение от гр. Бургас към кв. “Ветрен“, в близост до
бензиностанция „Лукойл Ф-504“, при управление на моторно превозно средство - лек
2
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№ *, нарушила правилата за движение, визирани
в Закон за движението по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 2, изр.1 от ЗДвП - "При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея", като от
дясната пътна лента навлязла в лявата пътна лента, без да пропусне движещия се по лявата
пътна лента мотоциклет марка „Сузуки“, с peг. № *, управляван от В. Г. С., ЕГН:
**********, при което допуснала пътнотранспортно произшествие с мотоциклета и по
непредпазливост причинила на водача му В. Г. С. средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на дясна ключица, обездвижена с митела за рамо, което увреждане води до трайно
затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, при обичаен
ход на оздравителен процес и фрактури на ребра в дясна гръдна половина по аксиларна
линия от 4-то до 8-мо включително, което е довело до трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителен процес -
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 25, ал. 2, изр.1
от ЗДвП и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.
Деянието е извършено виновно, при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на
чл. 11, ал.2 от НК.
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК
подсъдимата О. Г. /*/, ЕГН **********, като за посоченото престъпление, на основание чл.
343, ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК й НАЛАГА
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
НЕ НАЛАГА на подсъдимата О. Г. /*/, ЕГН ********** кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата О. Г. /*/, ЕГН **********,
да заплати сумата от 6670,71 /шест хиляди шестстотин и седемдесет лева и 71ст./ лева,
представляваща направените разноски на досъдебното производство, по сметка на ОД МВР
Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата О. Г. /*/, ЕГН **********,
да заплати 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 бр. диск (л.47, т.1 от ДП), 1 бр.
диск (л.72, т.1 от ДП), 2 бр.дискове (л.104, т.1 от ДП), 1 бр. диск (л.16, т.2 от ДП), 1 бр. диск
(л.23, т.2 от ДП), да останат приложени по делото до изтичане на срока за съхранението му,
след което да бъдат унищожени по реда на ПАС.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал.3 НПК наказателното производство по НАХД
№ 1212/2025г. по описа на БРС.
ДА СЕ УВЕДОМИ на основание чл. 382, ал. 10 от НПК пострадалият, че може да
3
предяви граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Секретар: _______________________
4