О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/……01.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №47 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№80711/06.12.2018г., подадена
от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу
разпореждане от 22.11.2018г. В ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу М.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** за сумата 237,50 лв. претендирана
като договорна такса „Гарант“ за периода 12.02.2018г. – 12.08.2018г.; както и
част от съдебните разноски, пропорционално на отхвърлената част.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни изводи
за противоречие на претендираната такса със закона и
добрите нрави. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са
налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните
вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №14109/2018г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, срещу М.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** за суми по договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство „Екстра“ № 74816/12.02.2018г.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорните
клаузи, предвиждащи заплащане на такса „Гарант“, са нищожни поради противоречие
на закона и добрите нрави.
Настоящият
състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация
на претендираното вземане в достатъчна степен по вид, основание и размер.
Съобразно разпоредбата
на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и
обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В
процесното заявление претендираното вземане за такса е индивидуализирано като
размер, който е различен от посочения в уточнителната молба, видно от която претендираната
сума е разпределена по равно към погасителните вноски, но липсва уточнение
върху каква основа е начислена претендираната такса.
При проверка редовността на подаденото заявление,
което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба, съдът
констатира, че в настоящия случай липсва индивидуализация на конкретната клауза
от договора, която ангажира отговорността на длъжника да предостави в полза на кредитора
обезпечение на задължението си. На следващо място, в заявлението липсва
посочване и на начина, по който е формиран претендирания размер на неустойката
– като определен или определяем такъв и спрямо коя стойност на вземането по
договора – върху главницата, общия размер на дълга или размера на просрочена
вноска. Не е
посочено дали таксата се дължи при всички случаи изцяло или частично за
неизплатените вноски, като се има предвид, че първоначално се сочи задължение
за осигуряване на поръчител, което е еднократен акт, след което се сочи, че таксата
се дължи за определен период, съответстващ на неизпълнението за плащане. Налице
е противоречие в твърденията на заявителя относно размера на таксата – в заявлението
се претендира сума от 237,50 лв., докато видно от уточнителната молба общият
сбор на вноските по такса “Гарант” възлиза на 285 лв. Тези противоречия, както
и липсата на яснота върху какъв размер е начислена неустойката налага извода за
неоснователност на искането в тази част, като се има предвид също, че съобразно
разрешението по т.2б от ТР №4/2013г. от приложените към заявлението документи,
каквито в настоящия случай липсват, не могат да се правят изводи както за
съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се
претендира.
Като се има
предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е проверката дали
вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на
ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до
иницииране на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на
бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за
изпълнение като условие за допустимост.
По изложените
съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на
подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение
не следва да бъде издадена.
Като е достигнал
до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 46027/22.11.2018г., постановено по ч.гр.д. №14109 по описа
за 2018 година на ВРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу
разпореждане от 22.11.2018г. В ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу М.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** за сумата 237,50 лв. претендирана
като договорна такса „Гарант“ за периода 12.02.2018г. – 12.08.2018г.; както и
част от съдебните разноски, пропорционално на отхвърлената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: