№ 178
гр. С., 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20222200100529 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ищците А. С. Д. и М.
С. П., подадена чрез пълномощника им – адв. Д., с която предявяван искове
против ЗД „.................“ АД, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 във вр. с
чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал. 1 КЗ, за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, в размер на по 200 000 лв. за всяка от
ищците, заедно със законна лихва върху размера на претендираните
обезщетения, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция –
16.08.2022г., до окончателното й изплащане, както и законна лихва съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, върху размера на претендираните обезщетения и
законната лихва върху сумите, считано от датата, на която изтичат 15 работни
дни от уведомяване с извънсъдебната претенция или от дата 07.09.2022г, до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С.
настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.",
модел „Т.“, ДК № ............... - Д. А.В., който в разрез с нормите на ЗДвП,
поради движение с превишена и несъобразена скорост с пътната настилка,
атмосферните условия и релефа, при изпреварване навлязъл в лентата за
насрещно движение, реализира удар в правомерно движещия се в своята
1
лента за движение л. а. марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .........., управляван от
С. Т. П. – баща на ищците, като в резултат на този удар била причинена
смъртта на последния и на още трима души.
Смъртта на пострадалия настъпила в пряка причинно-следствена връзка
с реализираното ПТП и претърпените тежки телесни повреди, несъвместими с
нормалното функциониране на човешкия организъм, като от смъртта на
техния баща ищците търпят неимуществени вреди.
Твърди се, че отговорността за настъпване на ПТП от 04.08.2022 г. е на
водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК № ......... - Д. А.В..
Относно инцидента било образувано ДП № ....../2022г. по описа на
ОДМВР С. и пр.пр. № 1249/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура С.,
разследването по което към момента на подаване на исковата молба, все още
не е приключило.
Към датата на събитието за лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК
№ ........., е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
ЗАД „............“ АД, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Към дата 04.08.2022 г. за МПС с ДКН ...... е била активна застраховка
"Гражданска отговорност" Серия Номер, ......., Застраховател.
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ ищците депозирали пред ЗАД „............“
АД писмена претенция за изплащане на неимуществени вреди на
16.08.2022г., съгласно известие за доставяне, във връзка 0801-004735/2022-02
и 0801 -004735/2022-03 при ответното дружество. Получили писмо с изх.
...253 от 31.09.2022Г., с което застрахователят ЗАД „............“ АД изисквал
представяне на допълнителни документи по образуваното досъдебно
производство и до представянето на които нямал основание да изплати
претендираното застрахователно обезщетение.
Полученото писмо и съдържащите се в него указания и изявления от
застрахователя, ищците твърдят, че представлява отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно закона, като се позовават на практика
на ВКС по този въпрос.
С писмо с изх. № 5590 от 16.11.2022г. застрахователят ЗАД „.................“
АД отказал изплащане на обезщетение в полза на ищците, като се настоява,
2
че въпреки непосочването на банкова сметка от тях застрахователят е в
забава, за което дължи както лихвите, за които отговаря застрахования, така и
лихви за собствената си забава. Изложени са правни аргументи в подкрепа на
това.
По отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди на
ищците е посочено, че същите са изгубили своя баща, който през всичките
тези година ги е подкрепял, окуражавал и възпитавал. Твърдят, че загубата му
представлява едно от най - тежките житейски събития, так, че дори и
интензивността на страданието им да намалее във времето, мъката им няма
как да бъде преживяна до края на живота им и вредата в това отношение е
непоправима и материално неизмерима.
За тях пострадалият е бил не просто баща, а център на света, поС.но
присъствие в живота им, най-близък човек и приятел. Били са изключително
близки, а той е бил спокойният, търпелив и добронамерен баща, за когото
всяко дете би мечтало.
Към момента на настъпването на трагичната смърт на баща им А. е на
35-годишна възраст, а по-малката й сестра М. - на 30-годишна възраст, поради
което и двете са осъзнали трагедията, причинила смъртта на баща им и
неговата безвъзвратна липса в живота им. Понастоящем им е много трудно да
приемат загубата на своя баща, когото са обичали изключително много, а
негативните последици от липсата му ще остави завинаги един дълбок и
болезнен отпечатък в живота им занапред. Отношенията помежду им били
изключително близки и помежду им е съществувала дълбока и трайна
емоционална връзка. Преди инцидента са били весели, безгрижни, щастливи и
отглеждани с внимание и любов деца. След инцидента при тях се наблюдава
наличие на негативни психологически и емоционални последици - станали са
по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни.
Изложени са доводи относно тежестта на негативните преживявания,
свързана с личността на техния баща - 56-годишна възраст, в добро
здравословно съС.ие, жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с
желание да живее човек, много социален, с огромна обич към всички -
семейство и приятели, които винаги са виждали в него пример за подражание
и приятел - човек, към когото да се обърнат в нужда, обичан от всички,
уважаван колега и професионалист. Пострадалият бил изключително близък с
3
дъщерите си, през целия им живот ги подкрепял, насърчавал и е бил пример
за подражание за тях, пример за това какви трябва да бъдат и техните съпрузи
и какви качества да търсят в човек. Грижил за тях както финансово, така и
морално, бил тяхна опора.
Независимо, че са изгубили баща си в зряла възраст и ищцата А. двете
изгубили баща си вече в зряла възраст, като А. Д. е създала вече свое
семейство, във всеки един етап от живота си те имали и ще имат най-голяма
нужда от неговата подкрепа, приятелство, от бащиния съвет и утеха. Плачат,
скърбят. Не са се отърсили от мисълта за случилото се, страдали от тежки
нарушения на съня, главоболия и тревожност. Бил разбит живота им от преди
катастрофата, когато благодарение на своя баща били силни, активни и
борбени, радвали се на сплотена семейна среда. Към настоящия момент
станали дистанцирани и затворени, изпитвали страх и безпокойство, че във
всеки момент ще се случи нещо лошо с друг член на семейството им.
Болезнено преживявали мисълта, че при настъпване на инцидента, баща им е
пътувал към дома си.
Размерът на предявените претенции се твърди, че е съобразен с
действащата към настоящия момент съдебна и застрахователна практика,
както и с оглед нарастващата инфлация в страната към настоящия момент,
отчетен от НСИ за периода от 2019 до 2022 г. В съответствие с това
нараствали непрестанно и цените на премиите по застрахователните
договори, включително по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е
подало отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените
претенции като неоснователни и завишени по размер. В тази връзка се
поддържат възражения, с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, чл. 51, ал. 1
ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 497 КЗ, както следва:
За липса на доказателства относно вината на застрахования водач, по
чиято вина се твърди в исковата молба, че е настъпило процесното ПТП.
Оспорва се размерът на претенцията на всяка от ищците като
прекомерна и несъобразена със социално-икономическите условия на живот в
страната, неморално завишена, накърняваща общественото разбиране за
справедливост, източник на неоснователно обогатяване, ако бъде уважена в
4
предявените размери.
Изложени са доводи, че през последните 5 години в България средният
размер на обезщетенията се увеличил експоненциално, без да следва
съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателна
способност на населението, икономическата конюнктура в страната.
Твърди се, че е налице съпричиняване в ПТП и вредите от страна на
пострадалия С. П., който не е ползвал предпазен колан при инцидента и е
управлявал л. а. Ф. „Д.“ с несъобразена за пътните условия скорост,
допустимата за участъка, което е допринесло за настъпване на ПТП.
Твърди се, че пострадалият Ст. П. не е намалил скоростта си на
движение, когато е възникнала непосредствената опасност от сблъсъка между
двете ППС, че не се е прибрал максимално в дясната част на пътното платно
заемано от него, с което не е позволил на водача на л.а. Ф. Т. - Д. В. да
зазвърши изпреварването и да се прибере безопасно в своята пътна лента при
предприетото изпреварване.
В условията на евентуалност се твърди, че П. е предприел забранена от
закона маневра, с което е предизвикал ПТП.
Оспорени са посочените в исковата молба инфлационни индекси, като
от друга страна доходите в страната не нарастват съобразно с нарастването на
инфлацията, като цената на Гражданската отговорност като застрахователен
продукт не само не се е увеличила през последните две години, но дори е
поевтиняла на фона на инфлационните процеси в страната.
Твърди се, че процесното събитие от 04.08.2022г. представлявало
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като е направено
позоваване и на твърденията в исковата молба.
В условията на евентуално се твърди, че семейството на пострадалия, в
това число ищците като наследници на своя баща са получили от
работодателя ,,......“ АД гр. С. обезщетение за трудовата злополука, което
следва да се съобрази при определяне на дължимия размер на
застрахователното обезщетение, дължимо за същите вреди.
Не се оспорва и се признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна
полица „ГО” сключена със „..........” АД относно процесния лек автомобил.
5
Оспорва се причинно-следствената връзка между действията на
посочения в исковата молба като виновен водач и настъпилите вреди.
Оспорват се посочените като настъпилите емоционални травми за
ищцата и преживените болки и страдания.
Оспорва се претенцията за лихва.
В с.з. ищците се явяват лично и се представляват от адв. Х. - надлежно
упълномощена, която поддържа предявените искове. В представена по
същество писмена защита подробно доразвива доводите за основателност на
исковете в пълния им размер, изложени в исковата молба. Оспорва се
възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на
съпричиняващо вредоносния резултат поведение от страна на пострадалия Ст.
П..
За ответното застрахователно дружество се явява представител по
пълномощие – адв. Т., който поддържа възраженията за недоказаност и
неоснователност на предявените искове. В условията на евентуалност
поддържа становище за уважаването им в по-нисък размер от заявения, като
поддържа и възражението за съпричиняване, обосновано с възможността на
пострадалия като водач на автомобил Ф. Д., да предприеме аварийно спиране
в момента на навлизане на автомобила Ф. Т., когато разС.ието между
автомобилите е било 150 м. – по-голямо от общата опасна зона за спиране –
131 м., на насрещно движещите се автомобили.
Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна
съдът приема следното:
На 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С.
настъпило ПТП, като лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ...............,
управляван от Д. А.В., при извършване на маневра изпреварване е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като така бил реализиран удар в движещия се
по посока гр. С., в своята лента за движение, автомобил марка „Ф.“, модел
„Д.“ с ДК № .........., управляван от С. Т. П. – баща на ищците, като в резултата
на настъпилото ПТП била причинена смъртта на последния и на други лица,
пътници в превозните средства.
Безспорно е установено по делото, че ищците А. С. Д., род. на
14.05.1987 г. и М. С. П., род. на 09.09.1991 г. са дъщери на пострадалия в ПТП
6
от 04.08.2022 г. – С. Т. П..
Между страните няма спор, че на 04.08.2022 г. е настъпило ПТП, в
което е пострадал С. Т. П., както и обстоятелството, че към момента на
настъпване на ПТП от 04.08.2022 г. за автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК
№ ............... е била активна застраховка "Гражданска отговорност" Серия
Номер, ......., сключена с ответното застрахователно дружество - ЗАД
„............“ АД.
Спорните между страните въпроси, във връзка с процесното ПТП от
04.08.2022 г. и причинената смърт на С. Т. П., са относно наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобил марка
„Ф.", модел „Т.“, ДК № ............... – Д. А.В.; съответно – настъпването на
смъртта на С. Т. П. в причинно следствена връзка с такова поведение от
страна на застрахования при ЗАД „............“ АД водач на автомобил марка
„Ф.", модел „Т.“, ДК № ...............; наличието на принос от страна на
пострадалия С. Т. П. – от една страна за настъпване на процесното ПТП,
поради това, че е управлявал автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ..........
с несъобразена за пътните условия скорост на движение и от друга - за
настъпване на смъртта му като вредоносен резултат, поради това, че не е
ползвал предпазен колан по време инцидента.
За изясняване на обстоятелствата, касаещи спорните въпроси, съдът
назначи САТЕ, която да се изготви въз основа на приобщените по делото
преписи от материали по ДП № ....../2022г. по описа на ОДМВР С. и пр. пр. №
1249/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура С., която да даде отговор на
въпросите: относно механизма на настъпване на ПТП; кои са участниците в
ПТП и каква е била избраната от тях скорост на движение; каква е
максимално допустимата скорост на движение, знаковото стопанство и пътна
маркировка в участъка на настъпване на ПТП; каква е била скоростта, която
всеки от участниците – водачи на МПС е следвало да избере като безопасна
според конкретната пътна обстановка; било ли е възможно и при какво
поведение на пътя предотвратяването на процесното ПТП от всеки от
участниците в него; ползвал ли е пострадалият С. Т. П. предпазен колан при
настъпване на ПТП, бил ли е оборудван л. а. „Ф. Д.“ с предпазни колани и
има ли установени по ДП № ....../2022 г. на ОД на МВР данни за съществували
преди настъпването на ПТП на 04.08.2022 г. технически неизправности на
7
МПС –участници в същото ПТП.
От анализа на представеното по делото заключение от доц. д-р инж. Х.
В. У. по назначената САТЕ и неговите обяснение в открито съдебно
заседание, съдът приема за установено следното:
На 04.08.2022 г., управляваният от С. Т. П. автомобил марка „Ф.“, модел
„Д.“ с ДК № .......... се е движил по път 1-6, километър 377+7, в посока към гр.
С., със скорост на движение около 69 км/ч. При така избраната от него
скорост опасната му зона за спиране е била около 62 м. Движението се е
осъществявало при равен участък на двупосочно движение, с по една лента за
движение във всяка посока, суха пътна настилка.
В същото време, в обратна посока се е движил лекотоварен автомобил
марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ............... със скорост на движение около 81
км/ч, при която опасната му зона за спиране е била около 69 м.
В зоната на прав участък, при наличие на прекъсната разделителна
линия, водачът на Ф. е предприел маневра изпреварване на движещ се пред
него неизвестен автомобил, като е навлязъл изцяло в лентата за насрещно
движение.
Въз основа на установените на място спирачни следи (протокол за
оглед) експертизата установява, че водачът на автомобил Ф. Д. е възприел
опасността, в момент, когато се е намирал на разС.ие от около 41 м. от
мястото на удара. Водачът на товарен автомобил Ф. е възприел опасността
обективно, когато се е намирал на разС.ие от около 50 м., в който момент
автомобил Ф. Д. се е намирал на 45 м. И двамата водачи са задействали
аварийно спирачната система на автомобилите, до блокиране на гумите, с
което са намалили скоростта си в момента на удара до около 56 км/ч – за
автомобил Ф. Т. и до около 59 км/ч за автомобил Ф. Д..
Съобразно това експертът е установил точното положение на МПС – ва
в момента на възприемане на опасността обективно, както и, че водачът на Ф.
Д. е възприел опасността с минимално време на закъснение от 0.2 сек., което
според становището на експерта е своевременно от техническа гледна точка.
Така установените данни сочат, че в момента на възприемане на
опасността от водача на Ф. (с 0.2 сек. по-рано от водача на Ф. Д.) двете
превозни средства са се намирали на разС.ие от около 95 м., което е по-малко
8
от сбора на опасните зони за спиране на двата автомобила - от около 131 м.
В следствие на това настъпил челен ексцентричен удар между двете
превозни средства, съответно между челната дясна част на Ф. Д. и челната
дясна част на Ф. Т. в лявата лента за движение – тази на Ф. Д..
След удара автомобилът Ф. Т. е променил направлението на движение,
като се е завъртял около вертикалната си ос по посока по часовниковата
стрелка, гледано отгоре. В момента на удара товарен автомобил Ф. Д. е бил
изцяло в собствената лента за движение, като след удара автомобила е
продължил движението си към насрещната за него лента, завъртайки се около
вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре.
Съгласно съставения констативен протокол за пострадали лица №
199/04.08.2022 г на 04.08.2022 г., на път I-6, км. 377+700, е настъпил удар
между автомобил Ф. Т., с peг. № ......, управляван от Д. А.В. (погрешно
посочено в заключението на вещото лице като В. Д. В. – в тази насока виж
обяснения на в. л. по протокол от с. з. на 03.07.2023г.) и автомобил Ф. Д., с
peг. № ......, с водач С. Т. П..
Произшествието е намерено в зоната на прав участък, равен, без дупки и
неравности, нормално износено асфалтово покритие, сухо време, в светлата
част на денонощието, естествено осветление, нормална видимост, като
видимостта е поС.на. Движението по пътното платно е двупосочно, с по една
ленти за движение във всяка посока, разделени с прекъсната разделителна
линия. Ширината на лентите е за лявата лента – 3,9 м., а за дясната – 3.8 м.,
разделени с единична прекъсната разделителна линия. Платното в дясно е
ограничено от чакълест банкет с ширина 2,9 м. в ляво и в дясно от платното
за движение. Вдясно и в ляво от банкета има низходящ скат към нива. На
мястото на ПТП и в обхвата му не са намерени пътни знаци. Движението се е
осъществявало в зоната на прав участък, равен, без наличие на ограничение
на видимостта, ясно време, нормална видимост от гледна точка на
метеорологичните условия. съобразена скорост на движение при тези пътни
условия в участъка на настъпване на ПТП е 90 км/ч. Избраната от водачите на
двата автомобила скорост на движение, установена по-горе от заключението
на вещото лице, технически е била съобразена с пътната и метеорологична
обстановка, и видимост към момента на възникване на процесното ПТП,
както и с другите условия на пътя.
9
В момента на предприемане на маневрата за изпреварване от водача на
Ф. и навлизането в насрещната лента двата автомобила са се намирали на
разС.ие от около 150 м. един от друг, което е по-голямо от сбора на опасните
зони. Това означава, че ако се приеме за опасност момента на косо навлизане
на Ф. в лентата за насрещно движение и при предприето своевременно
възприемане на опасността с аварийно спиране от двамата водачи, ударът е
бил предотвратим. Т. е., скорости на движение на двата автомобила от
техническа гледна точка са били безопасни.
Основната причина за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка е навлизането на автомобила Ф. в лентата за насрещно движение
при наличие на насрещно движещ се автомобил – Ф.. Както в заключението,
така и в обясненията си вещото лице пояснява, че при установената скорост
на движение на автомобил Ф. – 81 км/ч, в рамките на разС.ието от 150 м.
безопасното завършване на предприетата от него маневра – изпреварване и
прибиране на автомобил Ф. в лентата му за движение според избраната
посока, е било невъзможно. Единствената друга възможност за
предотвратяване на удара с насрещно движещия се в собствената му лента за
движение автомобил Ф. Д., освен едновременното предприемане на аварийно
спиране от двата автомобила в момента в който автомобил Ф. е навлизал в
насрещната лента за движение и са се намирали на 150 м., е водачът на
автомобил Ф. Т. е да преустанови маневрата и да се върне в своята лента по
посоката си на движение.
Друга хипотетична, техническа възможност за предотвратяване на
сблъсъка между двата автомобила е била, ако автомобилите не се намират в
една и съща лента за движение и движещи се един срещу друг или, ако
водачът на автомобил Ф. Д. навлезе в десния спрямо посоката му на движение
банкет (т. н. спасителна маневра), но при условие, че водачът на другият
автомобил не дублира тази маневра.
По въпросите относно оборудването на автомобил Ф. Д. с предпазни
колани и ползването им от пострадалия С. Т. П., вещото лице пояснява, че в
следствие на удара е настъпилото пълно опожаряване на купето и технически
е било невъзможно при огледа да бъдат констатирани данни за това, дали
участниците са използвали предпазни колани. Уврежданията по автомобила
Ф. Д. в резултат на настъпилия челен удар са значителни, като голяма част от
10
предната част на автомобила е навлязла навътре към купето.
Във връзка с причинените на пострадалия С. Т. П. увреждания и
настъпилата смърт, както и спорните обстоятелства относно причиняването
им в причинно следствена връзка с процесното ПТП, по делото съдът назначи
СМЕ, като от приложената медицинска документация, както и данните от
аутопсията, анализирани в заключението на в. л. д-р Т. Ас. Ч., се установява
следното:
Пострадалият П. е получил значителни травматични увреждания и
изгаряния на тялото и е бил жив непосредствено след произшествието. Бил с
множество травматични, бил отведен назад в посока запад и е бил оставен на
левия (северния) банкет, където впоследствие е намерен починал.
Касае се за комбинирана автомобилна травма - травма вътре в
автомобила като водач на микробуса, при неговото блъскане по време на
движение с голяма скорост в друг микробус, който се движел в
противоположната посока.
Пострадалият е получила тежки несъвместими с живота травматични
увреждания, общо изгаряне на тялото с II-III степен на изгаряне, отравяне с
въглероден оксид и е починал кратко време след произшествието, на
местопроизшествието край пътя.
Установени са били и данни за тежка механична травма в областта на
главата, врата, гръдния кош и гръдните органи, както и в областта на корема
и коремните органи и крайниците. Установени са били умерено изразени
субарахноидални кръвоизливи в челните и теменните области на двете
големи мозъчни хемисфери и оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Установени
са били и счупвания на ребрата двустранно, по предните им части и
значителни контузионни увреждания на белите дробове, като на тези места на
срез се установиха добре изразени кръвоизливи.
Установени са били и данни за тежка механична травма на врата със
счупване на гръбначния стълб в областта на шийния сегмент, непосредствено
в областта на четвърти и пети шийни прешлени, с контузионни увреждания на
гръбначния мозък.
Пострадалият е получил и тежка механична травма на корема и
11
коремните органи. Установено е било наличие на кръв в коремната кухина и
повърхностни разкъсвания в областта на слезката и предногорната
повърхност на черния дроб.
От установените сажди в просвета на гръкляна и дихателната тръба,
вещото лице прави извод, че пострадалият е бил жив в началото на пожара, а
от положителните проби за карбоксихемоглобин следва, че е имал отравяне с
CO (въглероден окис), което често се среща при горене в затворени
пространства и непълно горене.
Причината за настъпването на смъртта е комплексна, като на първо
място са изгарянията на кожата в областта на лицето, тялото и крайниците,
вдишване на сажди и отравяне с въглероден оксид. В процеса на
танатогенезата важна роля е имала и тежката механична травма на главата,
врата, гръдния кош и гръдните органи, както и коремните органи, със
счупвания на ребрата, врата, контузионните увреждания на гръбначния мозък
и белите дробове. Като непосредствена и основна причина за настъпването на
смъртта на пострадалия Ст. П. в. л. посочва комбинираната автомобилна
травма с влияние върху повърхността на тялото на термичния фактор
вследствие възникналия пожар и тежкостепенната механична травма на
главата, врата, гръдния кош и корема, със счупвания на врата, ребрата,
натъртвания на гръбначния мозък, белите дробове и разкъсванията на
коремните органи.
Относно механизма на причиняване на травмите, вещото лице посочва,
че са причинени вследствие ударът на тялото с деформиралите се части на
автомобила отпред, вследствие силния сблъсък между двата автомобила.
Описаните увреждания е било възможно да бъдат получени независимо от
това, дали пострадалият е бил със закопчан предпазен колан или не, тъй като
уврежданията са били получени вследствие притискане на главата, гръдния
кош и корема от деформиралите се части на автомобила, а не вследствие
политане на тялото на пострадалия напред и изпадане от автомобила или
блъскане в предните части на купето на автомобила.
По отношение на пострадалия С. Т. П. се установява, че преди
настъпването на ПТП на 04.08.2022 г. е бил здрав, жизнеспособен човек. Бил
всеотдаен към семейството и приятелите си, отличавал се е с висок
професионализъм по повод упражняваната от него към „......“ АД – С.,
12
професия – „шофьор“, ползвал се е с доверието на колеги и ръководители. Бил
работлив и свързаните с него близки и познати са можели да разчитали на
неговата помощ. Бил е отзивчив както към проблемите и неволите на
близките си, така и на свои приятели и колеги.
Обичал е много децата си и е полагал грижи да отраснат в здраво и
сплотено семейство, с чувство на привързаност към него, да получат добро
възпитание и образование, бил е тяхна подкрепа и опора в трудни момент.
Бил е пример за подражание със своята всеотдайност, доброта и работливост.
Определял е себе си като „орел“ за семейството си и с поведението и
отношението си към дъщерите си е изпълвал достоверно така определения от
него самия метафоричен образ. Семейството било сплотено и задружно, като
след отделянето на ищцата А. Д. в нейно семейство, Ст. П. продължил да
помага с труд и грижи.
В подкрепа на гореизложеното относно личността на пострадалия Ст. П.
са от една страна събраните по делото гласни доказателства и предимно тези,
на св. Е.. Ч., както и приложеното към исковата молба съболезнователно
писмо от управителя на „......“ АД, където пострадалият е работил съгласно
представения трудов договор. Относно естеството и интензитета на
привързаност в отношенията на пострадалия със семейството му са
показанията на св. К. Т.а и св. В. Д.
Относно страданията на ищците от загубата на техния баща, по делото
се установява, че са били съкрушени от новината за неговата смърт, пищяли
и плакали, особено трудно преживели момента на разпознаването му. Били
неутешими. До последно, преди разпознаването на трупа на своя баща,
ищците придружавани от своите родственици – св. К. Т.а, сестра на
пострадалия Ст. П. и св. В. Д., съпруг на ищцата А. Д. избирали мобилния му
номер, питаейки надежда, че е оцелял. За да не бъдат травмирани
допълнително, тяхната леля – св. К. Т.а ги задържала и разпознаването било
извършено от тяхната майка. Цялото семейство и ищците вкл. организирали
погребение с много почести, на което присъствали множество близки,
познати, приятели и колеги. В израз на отрицание в преживяването на траур
ищците зовяли своя баща, да не ги изоставя. При семейни събирания слагали
чиния и прибори за пострадалия Ст. П..
В месеците след смъртта на своя баща ищците били в тежко
13
емоционално и душевно съС.ие, били потиснати и дистимни. Потърсили
психиатрична помощ – в тази насока, по делото са представени амбулаторни
листи за осъществен след провеждането на първото по делото заседание
психиатричен преглед, при който д-р А., по повод на установената вътрешна
напрегнатост, емоционална тревожност, плачливост и лека дистимия изписал
прием на Ремирта от 30 мг, еднократно вечер за ищцата А. Д., а за ищцата М.
П., по повод на леката дистимия и фиксация в преживяването на траур е
препоръчал провеждането на психотерапия.
Към момента на смъртта на пострадалия Ст. П., ищцата А. Д. е имала
свое семейство и е живяла отделно от семейството на родителите си. След
смъртта на баща им, с майката на ищците продължила да живее ищцата М.
П.. Понастоящем ищците продължават да преживяват етапите на траур,
бидейки емоционално потиснати и необщителни. Изпитвали страхове.
Видно от изисканите и представени по реда на чл. 192 ГПК документи
от „......“ АД и НОИ – ТП – С., работодателят е изпълнил задължението си по
чл. 57, ал. 1 КСО, във връзка с което и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, с
разпореждане № 5104-19-42 от 26.09.2022 г. на Длъжностното лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, декларираната злополука с вх. ....01-19-33 от
09.08.2022 г. от осигурителя „......” АД, станала със С. Т. П., ЕГН **********
на 04.08.2022 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО.
До приключване на устните състезания по делото не се събраха
доказателства за изплатено обезщетение на ищците, като законни наследници
на пострадалия Ст. П.. Неговото име не фигурира и в списъка на 46-те лица,
застраховани за трудова злополука, по сключената от „......“ АД със ЗД
„.............“ АД, с Полица № .......... от 21.09.2021 г. за групова застраховка
задължителна трудова злополука, с период на валидност 26.09.2021 г. -
25.09.2022 г.
Ищците са депозирали пред ЗАД „............“ АД писмена претенция за
изплащане на неимуществени вреди на 16.08.2022г., съгласно известие за
доставяне. С писмо с изх. ...253 от 31.09.2022Г., с застрахователят ЗАД
„............“ АД изискал от тях представяне на допълнителни документи по
образуваното досъдебно производство и до представянето на които посочил,
че няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.
14
С писмо с изх. № 5590 от 16.11.2022г. застрахователят ЗАД „.................“ АД
отказал изплащане на обезщетение в полза на ищците.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявените от А. С. Д. и М. С. П. срещу ЗД „.................“ АД искове по
чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал. 1
КЗ. са частично основателни.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ, като последното условие е спазено чрез
предявената на 16.08.2022 г. от ищците като наследници на пострадалия С. Т.
П. застрахователна претенция пред ЗД „.................“ АД, по която
застрахователят с писмо от 16.11.2022 г. отказал да извърши плащане по
съображенията, с които оспорва предявените в настоящото производство
искове.
При липсата на спор относно наличието на действащо и валидно
застрахователно правоотношение за автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК №
............... - Д. А.В. с ответното застрахователно дружество, спорните въпроси
по основателността на предявените искове са свързани с наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС – Д. А.В. за
настъпването на ПТП, в причинно следствена връзка от което да е настъпила
смъртта на пострадалия С. Т. П., в следствие на което ищците търпят
посочените в исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания, за
които застрахователят да дължи парично обезщетение, заедно със законната
лихва, претендирана от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, за
които застрахователят отговаря съгласно договора за застраховка ГО и с
оглед забавата на застрахователя.
Във връзка с възраженията на ответника са спорни въпросите и относно
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на пострадалия
както за настъпване на ПТП, така и за съвместен принос за настъпилия
вредоносен резултата, като по делото се спори относно размера на
обезщетението според установените в ППВС .../1968 г. критерии при
15
съобразяване принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и наличието на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляването му.
Във връзка със спорните въпроси относно виновното и противоправно
поведение на участниците в процесното ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-6, при
км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С. настъпило ПТП, съдът намира, че е
основателно и доказано по делото твърдението на ищците, че е настъпило по
изключителна вина на Д. А.В., като водач на автомобил марка „Ф.", модел
„Т.“, ДК № ............... - Д. А.В., поради предприета от него маневра за
изпреварване, като навлязал в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, с което е създал пречки и опасност за движещи се по нея
автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .........., управляван от С. Т. П., –
нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДв. В резултата на това настъпил удар между
двете превозни средства, от което била причинена смъртта на няколко лица, в
т. ч. на С. Т. П. като водач на автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК №
...........
От изводите относно техническите предпоставки за настъпване на
процесното ПТП, изяснени в заключението и обясненията на в. л. доц. д-р
инж. Х. У. се установява, че избраната от водачите скорост на движение – 81
км/ч за Ф. Т. и 69 км/ч. за Ф. Д., е била съобразена с пътните и
метеорологични условия, като съдът приема, че единствената причина за
настъпване на ПТП е неправилно предприетата маневра за изпреварване от
водача на автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ............... - Д. А.В., без
наличие на достатъчно време и разС.ие да завърши маневрата, без да създаде
опасност за движещия се в насрещната лента за движение автомобил марка
„Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .........., управляван от С. Т. П.. Водачът на двете
моторни превозни средства при избраната от тях скорост, са реагирали в
съответствие с изискването на чл. 20, ал. 2 пр. посл. ЗДвП - чрез аварийно
спиране, когато са се намирали на разС.ие от около 95 м. помежду си, при
обща опасна зона от 131 м., при което настъпването на удар между тях е било
неизбежно.
Единствената причина за така настъпили удар между МПС-ва се
разкрива в поведението на водача на автомобила Ф. Т., като съответно –
единствената, съобразена с правилата за движение възможност за
предотвратяване на ПТП е водачът на този автомобил да преустанови
16
маневрата изпреварване, като се прибере и продължи в дясната лента по
посока на движението си.
По повод на това, съдът намира, че възражението на ответника относно
възможността на водача на автомобила Ф. Д. да предотврати настъпването на
ПТП, като предприеме аварийно спиране в момента на насрещното навлизане
на автомобил Ф. Т. в лентата за движение, когато разС.ието между двата
автомобила е било 150 м. – повече от общата опасна за спиране на двата
автомобила, същественото е, че подобно хипотетично поведение от страна на
водача на Ф. Д. само по себе си не би предотвратило удара. Недвусмислено в
заключението и в обясненията си в. л. доц. д-р Хр. У. пояснява, че
предотвратяването на ПТП в този случай е възможно само, ако в същия този
момент на навлизане в лентата за насрещно движени и едновременно с това
водачът на автомобил Ф. Т. също предприеме аварийно спиране. От
обективните данни по делото е несъмнено, че водачът на Ф. Т. не е предприел
такова аварийно спиране в момента на навлизането си в лентата за насрещно
движение. От техническа гледна точка, обективно и реално предприетото от
водача на Ф. Д. аварийно спиране е със закъснение само от 0.2 сек. спрямо
предприетото от водача на Ф. Т. аварийно спиране и е било технически
правилно, при което предотвратяването на ПТП, както се посочи по-горе е
било възможно само, ако е била преустановена маневрата изпреварване и
изпреварващия автомобил се върне в собствената лента за движение.
Разминаването между двете МПС-ва е било възможно само, ако не са се
движили насрещно в една и съща лента за движение.
Във връзка с този хипотетичен вариант за предотвратяване на ПТП по
повод поддържаното от ответника възражение, че ПТП не е възникнало по
изключителна вина на водача на Ф. Т., на първо място следва да се посочи, че
солидарна отговорност между водачите на двете МПС и функционално
обусловената от това отговорност на техните застрахователи, съответно –
съпричиняване в условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, би възникнала само, ако
поведението на пострадалия във връзка с настъпването на ПТП е било и
противоправно. Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,
съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
17
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Следва да се държи
ясно сметка за разграничението между приноса за настъпване на ПТП и
приноса за настъпване на вредоносния резултат, като само в последния
случай съгласно цитираното тълкувателно решение, наличието на виновно
поведение от пострадалия е без значение. Що се отнася до приноса за
настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на
пострадалия е задължителна предпоставка по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а в
настоящия случай, не се установява противоправно поведение от водача на
автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .......... - С. Т. П.. Поведението му
като водач на МПС е било изцяло съобразено с изискването на чл. 20, ал. 2,
пр. посл. ЗДвП, както с оглед необходимостта да предприеме аварийно
спиране, така с оглед хипотетичната възможност да избегне сблъсъка като
предприеме т. н. „спасяваща маневра“, продължавайки движението с в десния
банкет.
Възражението за допуснато от пострадалия Ст. П. нарушение на
правилата за движение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП не се доказва по делото,
предвид опожаряването на автомобила и обгарянето на тялото на
пострадалия, което не позволява извършването на необходимото експертно
изследване. По- същественото в случая е, че с оглед заключението на вещото
лице д-р Т. Ч. по назначената СМЕ, относно механизма на причиняване на
травмите, довели до смъртта на пострадалия – в следствие на удара на тялото
в с деформиралите се в следствие на удара части на автомобила отпред,
вдясно и към вътрешната част на автомобила, се изключва и наличието на
причинно-следствена връзка с евентуално нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДВ
от пострадалия, като травмите – комбинираната травма на тялото, корема,
гръбнака и главата, както и обгарянето и вдишването на СО от пострадалия,
биха били причинени и при поставен колан.
В следствие на настъпилото по изключителна вина на застрахования
при ответника автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ............... - Д. А.В.
ПТП на 04.08.2022 г., е настъпила като пряка и непосредствена последица
смъртта на пострадалия С. Т. П., от чиято загуба ищците – негови деца,
18
търпят значителни неимуществени вреди.
По отношение на ищците се установи, че в процеса на израстването им
е била изградена силна емоционална, доверителна и значима връзка с техния
баща – данните за полаганите от пострадалия грижи за децата му и тяхната
привързаност към него. В следствие на това по повод на загубата му ищците
претърпели силна мъка и душевни страдания, които съдът намира за
справедливо, при съобразяване на релевантна съдебна практика към момента
на настъпване на увреждането – през 2022 г. и актуалните социално-
икономически условия в страната, като се съобразява и принципа за
недопустимост на неоснователно обогатяване, да бъдат репарирани с
обезщетение в размер на 140 000 лв. Този размер на обезщетението е
обоснован както с реципрочността на загубата, предвид изградената приживе
силна и емоционална привързаност между пострадалия и неговите дъщери,
значимата роля която е имал за формирането им като личности, така и с
установеното по делото поведение на ищците в отговор на отрицателните
емоции – мъка и страдания от загубата на техния баща в живота им и в
процеса на траур. Ищцата М. П. към момента на смъртта на баща си е живяла
в семейството на своите родители, а ищцата А. Д., е създала свое семейство,
но по делото е установено, че въпреки това баща й е присъствал поС.но в
живота й и е подпомагал нея и съпруга й. Живели са в един и същи град и
след отделянето й семейството продължило да се събира.
Така определените размери на обезщетението следва да се присъдят,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
уведомяване на застрахователя, съгласно нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3
КЗ.
Претенцията на ищците за начисляване на законна лихва освен върху
размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и върху размера на
дължимата лихва за периода от предявяване на претенцията до произнасянето
от страна на застрахователя по нея, е неоснователно.
Застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило
в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ предвиждащи, че застрахователят покрива отговорността
за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице; тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
19
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По силата на чл. 497 КЗ, застрахователят отговаря за
последиците от собствената си забава в изплащане на застрахователното
обезщетение, след изтичане на срока, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ, като в
този случай дължимата лихва може да надхвърля застрахователната сума по
чл. 492 КЗ, съгласно изричния текст на чл. 497, ал. 2 КЗ, но и в тази хипотеза
не възниква отоворност на застрахователя за заплащане на лихва върху лихва,
както се претендира от ищците, а единствено за възможност, при
неизправност на застрахователя, той да понесе и обезщетение за забавено
изпълнение, надхвърлящо застрахователната сума – в този смисъл, Решение
...0 от 31.03.2023 г. на БАС по в. гр. д. ...37/2022 г., в което е възприето
разрешението, дадено в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
2530/2021 г. и цитираните в същото актове на ВКС и се споделя от настоящия
състав на СлОС.
В обобщение на изложеното по-горе, предявените искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се уважат до размера от
по 140 000 лв. за всяка от ищците, заедно със законната лихва за забава върху
обезщетенията, считано от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане, като
предявените искове за обезщетение на причинените на ищците
неимуществени вреди следва да се отхвърлят до пълния им размер, както и за
законна лихва, върху пълния размер на претендираните главници
кумулативно с размера върху лихвата за забава, считано от датата, на която
изтичат 15 работни дни от уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция - 07.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Съразмерно на уважената част от предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди възнаграждение
за адв. Х. по чл. 38, ал. 2 ЗАд, в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗАдв. от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – по 12 300 лв. с ДДС, за осъщественото процесуално за
всяка от ищците. Искането за присъждане на възнаграждение отделно за
заверка на документи е неоснователно. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
препраща само към нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и законът не предвижда
подобно кумулиране на възнаграждения, претендирано от адвоката в
представения списък за разноски.
20
Претенцията на ответното застрахователно дружество за заплащане на
разноски – депозит за вещи лица, предвид основателността на предявения иск
и възраженията, за доказване на които за назначени експертизите е
неоснователно. Неоснователна е и претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи само при осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт, но не и при осъществено
процесуалното представителство в производството от адвоката въз основа на
пълномощно.
В тежест на ответника следва да се възложат разноските за назначаване
на експертизи за сметка на бюджета на съда – общо 371.20 лв., както и
дължимата по делото държавна такса, в размер на 11 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „.....“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „..... № ... да заплати на А. С. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „......“ ...., със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д. и адв.
С. А. Х., с адрес за призоваване: гр. С., ул. “.....” ......., офис ..., тел, за контакт:
тел. +3... ...., e-mail: ...., сумата 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на баща й С. Т. П. – водач на автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК
№ .........., причинена в ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в
района на с. Г., общ. С., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Т.“, ДК № ......... - Д. А.В., ЕГН ......., поради допуснато
нарушение по чл. чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и законната лихва върху
размера на обезщетението от 140 000 лв. за неимуществени вреди, считано от
16.08.2022 г. до изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 140
000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и за законната лихва
върху тази разлика, както и за заплащане на законна лихва върху пълния
размер на обезщетението за неимуществени вреди кумулиран с размера на
21
обезщетението за забава, за периода от 07.09.2022 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „.....“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „..... № ... да заплати на М. С. П., ЕГН
**********, гр. С., кв. Д. ......, със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д. и адв. С. А. Х.,
с адрес за призоваване: гр. С., ул. “.....” ......., офис ..., тел, за контакт: тел. +3...
...., e-mail: ...., сумата 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на баща й С. Т. П. – водач на автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК
№ .........., причинена в ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в
района на с. Г., общ. С., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Т.“, ДК № ......... - Д. А.В., ЕГН ......., поради допуснато
нарушение по чл. чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и законната лихва върху
размера на обезщетението от 140 000 лв. за неимуществени вреди, считано от
16.08.2022 г. до изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 140
000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и за законната лихва
върху тази разлика, както и за заплащане на законна лихва върху пълния
размер на обезщетението за неимуществени вреди кумулиран с размера на
обезщетението за забава, за периода от 07.09.2022 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „.....“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „..... № ... да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. С. А. Х., със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д., адрес за призоваване:
гр. С., ул. “.....” ......., офис ..., тел, за контакт: тел. +3... ...., e-mail: ...., за
осъщественото от нея процесуално представителство пред
първоинстанционния съд за М. С. П., адвокатско възнаграждение, в размер на
12 300 лв. (дванадесет хиляди и триста лева) с вкл. ДДС.
22
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „.....“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „..... № ... да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. С. А. Х., със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д., адрес за призоваване:
гр. С., ул. “.....” ......., офис ..., тел, за контакт: тел. +3... ...., e-mail: ...., за
осъщественото от нея процесуално представителство пред
първоинстанционния съд за А. С. Д., адвокатско възнаграждение, в размер на
12 300 лв. (дванадесет хиляди и триста лева) с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „.....“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „..... № ... да заплати в полза на бюджета, по
сметка на С.ски окръжен съд, дължимата държавна такса по делото в размер
на 11 200 лв. (единадесет хиляди и двеста лева) и сумата 371.20 лв. (триста,
седемдесет и един лева и 20 ст.) – разноски по делото, платени от бюджетните
средства на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
23