РЕШЕНИЕ

№

       гр.Червен бряг 01.11.2018  година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на   седемнадесети октомври  през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря П. Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 235 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.344, ал.1 т.1    КТ.

Производството е образувано по искова молба от  П. Ц.П. с ЕГН **********, чрез адв. И.В. ***, против „хххс адрес на управление и седалище ххх с ЕИК ххх , представлявано от А. В. С..

 Посочва се в исковата молба, че със заповед от 04.12.2017г. на основание чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение между страните.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед от 04.12.2017г.    на управителите  на ответното дружество; да й бъдат заплатени неизплатените работни заплати в общ размер на 2070 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата; да й бъдат заплатени обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 162 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както  и да осъди ответника да заплати на ищцата направените съдебно деловодни разноски .

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор.

           В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник адв. И.В. ***. Поддържат исковата молба  и молят съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. 

            На основание чл. 190 ал. 1 от ГПК ответника бе задължен да представи личното трудово досие за доказване на твърдените с исковата молба факти за наличие на трудово правоотношение, прекратяването му и наличието на задължения на работодателя към ищцата в твърдените от нея основания и размери. Ответника в дадения му от съда срок не изпълни това свое задължение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Безспорно по делото е и не се спори между страните, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 22/16.08.2017г. до 04.12.2017г. , когато със заповед от същата дата работодателя е прекратил едностранно трудовото правоотношение, като е посочил, че на лицето не се дължат обезщетения.

         

            За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства: трудов договор № 22/16.08.2017г.; Заповед от 04.12.2017г. за прекратяване на трудов Договор № 22/16.08.2017г.; Заверено ксерокопие от трудова книжка .

          По спорния момент съдът съобрази следното:

            Видно от трудовия договор е, че същият е сключен за срок от шест месеца, тоест до 07.03.2018г. при пълно работно време в размер на 8 часа при възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева месечно, което се изплаща веднъж месечно в края на всеки следващ месец. По силата на този договор ищцата има право на 20 работни дни платен годишен отпуск.

            Съгласно чл. 190, ал. 2 от ГПК Непредставянето на личното трудово досие се преценява съгласно чл. 161 от ГПК тоест съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Тъй като за ищцата няма друга възможност да докаже твърденията си в исковата молба бе допуснато от съда представянето на досието. Непредставянето му от ответника в настоящия случай препятства доказването и за това съдът приема, че е безспорно доказано че  П. П. не е получавала трудово възнаграждение по време на съществуване на трудовото й правоотношение, което при елементарна сметка възлиза на 2070 /две хиляди и седемдесет/ лева и не е ползвала годишен отпуск за което й се дължи обезщетение в  размер на 162 /сто шестдесет и два/ лева.

            При този изход на делото предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, а ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените съдебно деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважените искове в размер на 89.28 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „хххс адрес и седалище ххх с ЕИК ххх , представлявано от А. В. С. да заплати на П. Ц.П. с ЕГН ********** ***1, сумата от 2070 /две хиляди и седемдесет/ лева представляваща дължимо трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22,03,2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „хххс адрес и седалище ххх с ЕИК ххх , представлявано от А. В. С. да заплати на П. Ц.П. с ЕГН ********** ***1, сумата от 162 /сто шестдесет и два/ лева представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22,03,2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „хххс адрес и седалище ххх с ЕИК ххх , представлявано от А. В. С.., да заплати  по сметка на Районен съд – гр.Червен бряг държавна такса върху  исковете по чл. 242 и 224 ал. 1 КТ  в размер на 89.28  /осемдесет и девет лева и 28 стотинки/ лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „хххс адрес и седалище ххх с ЕИК ххх , представлявано от А. В. С.., да заплати  на П. Ц.п. с ЕГН ********** ***1, чрез адв. И.В., със съдебен адрес:***, направените деловодни разноски в размер на 450 / четиристотин и петдесет/ лева-възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: