Решение по дело №1911/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.186, ал.4 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на Ф. М. М. в качеството си на ЕТ „А. и синове – Ф. Михайлова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк] [адрес] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-409-0140488/11.10.2024 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бърза закуска, находящ се в [населено място], [жк] срещу бл.466, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъпа до обекта за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради неправилно приложение на материалния закон, както и несъответствие на заповедта с целта на закона, тъй като мярката надхвърляла присъщата и цел да предотврати и преустанови нарушението, както и да отстрани вредните последици от него. Иска се отмяна на заповедта. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представител.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з. чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, счита за установено от фактическа страна следното:

Едноличния търговец „Ангелов и синове – Фатме Михайлова“ е със седалище в [населено място]. Дружеството стопанисва търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска, находящ се в [населено място], [жк] срещу бл.466.

На 24.09.2024 година в 14:11 часа служители на ТД на НАП-Бургас, извършили проверка в обекта, за която на основание чл.50 от ДОПК съставили протокол, серия АА, № 0140488, в който установили следните факти и обстоятелства: Преди легитимация от органите по приходите била извършена контролна покупка на четири броя курабии на обща стойност 4,00 лева., за която покупка не била издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в обекта към момента на проверката фискално устройство или касова бележка от ръчен кочан с касови бележки при плащане на покупката. Сумата била заплатена от В. В. - инспектор по приходите с пари в брой. Плащането било прието от Ф. М., в качеството си на собственик и представляващ едноличния търговец (л.27-29). След легитимация на органите по приходи, бил отпечатан дневен финансов отчет с № 0052924/24.09.2024 г. и КЛЕН за същата дата, от които се установявало, че извършената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон по време на извършване на плащането.

При проверката било констатирано още разлика между фактическата наличност и разчетената наличност от ФУ в размер на 36,20 лв. Протоколът бил подписан от проверяващите и от присъствалия на проверката собственик и представляващ едноличния търговец. Със съставения протокол едноличния търговец, стопанисващ обекта бил уведомен, че представляващият или упълномощено от него лице следва да се яви на 27.09.2024 г. в 09:00 часа за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Към протокола са приложени опис на паричните средства в касата на обекта към момента на проверката, дневни отчети, КЛЕН, справка за общите задължения, справка за приходи и счетоводни финансови резултати и справка за регистрираното ФУ.

На 27.09.2024г. бил съставен АУАН № [рег. номер]/27.09.2024г., затова че на 24.09.2024г. в 14.09 ч. при извършена продажба на 4 бр. курабии на стойност 4, 00 лв. не била издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в момента на проверката фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Извършеното деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът бил подписан от посочения за негов издател – инспекторът по приходите В. В. и от свидетеля Д. Г., и бил връчен на 27.09.2024 г. на представляващия едноличния търговец, срещу което била съставена разписка (л. 24 – 26).

Въз основа на съставения АУАН било издадено и НП № 790705-[рег. номер]/11.10.2024г., с което на жалбоподателя ЕТ „Ангелов и синове – Ф. Михайлова“, ЕИК ********* за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.4 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. (л.22-23).

С оглед на констатациите отразени в протокола от извършената проверка административния орган - началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП издал заповед № ФК-409-0140488/11.10.2024 г., с която наложил ПАМ на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС - запечатване на търговски обект - бърза закуска, находящ се в [населено място], [жк] срещу бл.466, предвид твърдяно нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, с което бил изпълнен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС (л.17-21). В мотивите на заповедта е прието, че на 27.09.2024 г. в 14:11 часа при извършена проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, търговецът, като лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския оборот чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. При извършената контролна покупка на четири броя курабии на стойност 4,00 лева, заплатена от проверяващия преди легитимацията не е издадена касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално касово устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащане на стоката. След легитимация на органите по приходите от фискалното устройство е отпечатан дневен фискален отчет, от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Обектът е целогодишен с работно време от понеделник до неделя от 06:00 ч. до 14:30 ч. Заето е едно лице – собственик на обекта и представляващ ЕТ. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, поради което за извършеното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Отделно са изложени мотиви относно продължителността на срока, който бил определен в рамките на оперативната самостоятелност и били взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност: не била издадена касова бележка за покупка на стойност 4. 00 лева; наличие на касова разлика в размер на 36. 20 лева, дължаща се и на други неотчетени приходи и представляваща индиция за системно неизползване на касовия апарат; средно дневен оборот в размер на 575 лева. Създадената организация на работа позволявала част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Липсвала организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността му в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Налице била невъзможност за проследяване на реализираните обороти, обосноваваща необходимост от осигуряване на защитата на обществения интерес, като така се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Вредата от процесното нарушение се съизмерявала на дължимия данък върху доходите на физическите лица, изчислен върху неотчетените приходи от продажби, но невнесен. Органът е преценил, че деянието е с висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на продажби чрез фискалното устройство, както и правилното определяне на реализираните доходи били от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Деянието индицирало на поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, целяща да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетни приходи. Срокът на ПАМ е преценен като съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, така и достатъчен от гледна точка на времето, необходимо да се реорганизира работата в обекта в посока недопускане за в бъдеще на подобни нарушения. Целта на ПАМ била промяна в начина на извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. Сочи се, че срокът е определен в предвидения от закона максимум освен заради изложените по-горе обстоятелства и поради наличието на допълнително утежняващо обстоятелство, а именно, че нарушението е извършено повторно. За същото нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ЗДДС е издадено Наказателно постановление № *********-F7766312/27.05.2024 г., влязло в сила на 03.06.2024 г., с което лицето е било санкционирано.

Разпоредено било запечатването на обекта да се извърши в деня, следващ влизане на ЗНПАМ в сила. Дадени са указания за необходимите действия, които следва да се предприемат от страна на търговеца. ЗНПАМ е съобщена на жалбоподателя чрез упълномощен представител на 16.10.2024г., а жалбата сезираща съда е подадена на 23.10.2024 г.

В хода на делото като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, включително и тези представени с жалбата до АдмС-Бургас и представени от ответника в с.з.

Със заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС (л.66-71).

Горните факти съдът установи след анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. ЗНПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Издателят – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е опровомощен да издава ЗНПАМ за запечатване на обект по реда на чл.186 от ЗДДС. Компетентността е делегирана, съобразно чл.186, ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и т. 1.1 от заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС. В ЗНПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правното основание за налагането на принудителните мерки. Отбелязано е, че нарушението е с висока степен на обществена опасност. Определеният срок за запечатване на обекта е мотивиран с постигане целите на ПАМ, подробно пресъздадени по – горе в настоящия съдебен акт. Съответствието на изложените от административния орган мотиви с установените в производството факти не касае формалната, а материалната законосъобразност на акта.

Заповедта за налагането на ПАМ е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Няма спор по делото, че по време на извършената контролна покупка не е била издадена касова бележка или друг заместващ документ.

Заповедта обаче е издадена при несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, които са израз на административна държавна принуда, налагащи във всеки конкретен случай мярката да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото задължение произтича от изискването на принципа на съразмерност в чл.6, ал.2 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; не следва да бъдат засягани правата и законните интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава; при засягане права или при създаване на задължения се прилагат онези мерки, които са по - благоприятни за засегнатото лице, ако и по този начин се постига целта на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най - икономично и е най - благоприятна за държавата и обществото; органът има задължение да се въздържа от актове и действия, които да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В случая ПАМ е с продължителност на запечатването на обекта от 30 дни, който срок е в размер на максимално предвидения от закона - до 30 дни. По - горе съдът описа подробно съдържанието на мотивите на заповедта. Мотивите, с които е обосновано прилагането на този определен максимален срок са твърде общи и лишени от необходимата конкретика за съществени и относими факти като обема на търговската дейност на този обект за сравним с наложената принудителна мярка период, обичайната клиентела на търговеца, потенциалните възможности за реализиране на значителни по размер обороти, броя на служителите, работещи в търговския обект. Налагането на ПАМ за срок от 30 дни е обоснована и с наличието на констатирано повторно, на предходно идентично административно нарушение с влязло в сила на НП № *********-F7766312/27.05.2024 г. В преписката обаче по издаване на оспорената заповед, представена в съда, не се съдържат доказателства установяващи, че се касае за нарушение, извършено повторно и представляващо основание за приложението на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. В тежест на административния орган е да ангажира доказателства, които да установяват по несъмнен начин осъществяването на онези факти и обстоятелства, които осъществяват конкретно посочения фактически състав и обосноваващи законосъобразност на наложената принудителна административна мярка.

Посочените изводи на органа противоречат на доказателствата и са в разрез с изискването на закона за съразмерност, а именно как чрез преустановяване на дейността на обекта в 30-дневен срок би се постигала целта на превенцията.

На следващо място съдът съобразява обстоятелството, че спрямо жалбоподателя е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № [рег. номер]/27.09.2024г. и издадено въз основа на него НП № 790705-[рег. номер]/11.10.2024г., с което на същия е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. В тази насока следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Благоевград, по което е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

По така изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски – държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева. Ето защо на основание чл. 143, ал 1 от АПК разноските следва да се възстановят от НАП, в чиято структура е издателят на отменената заповед.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-409-0140488/11.10.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София да заплати на ЕТ „Ангелов и синове – Ф. Михайлова“, ЕИК ********* сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.