Определение по дело №446/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 17 от 25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 244/2009 г. по описа на М.ския районен съд е отхвърлен предявения от С. М. Р. от с. Ч., общ. Кирково, Кърджалийска област против Й. К. Д. от гр. П., ул. "Б.М." № **, . З, ап.* положителен установителен иск за признаване на правото й на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. М., кв.**, бл. *, . 1, вх.*, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 16, с полезна площ от 4.97 кв.м., ведно с 3.376 % ид. части от общите части на сградата, със съответното право на строеж, при граници: от северозапад- ап. 17 и коридор; отгоре- ап. 19; отдолу- избено помещение; от югозапад- мазе № 17 и коридор, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан. С решението С. М. Р. и Ф. М. А. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на Й. К. Д. от гр. П. на недвижим имот- апартамент № **, находящ се в жилищен блок № *,етаж 1, вход Б в кв. 11 по плана на гр. М., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 16, с полезна площ от 4.97 кв.м., ведно с 3.376 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.35 кв.м. и правото на строеж за втора зона, при граници и съседи на жилището: от северозапад- ап. 17 и коридор; от горе- ап.19; долу- избено помещение. С решението са присъдени и разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите С. М. Р. и Ф. М. А., които чрез пълномощника си адв. Хр. К. го обжалват с молба да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и се постанови решение, с което предявения иск бъде уважен и се отхвърли предявения от Й. К. Д. иск по чл. 108 от ЗС, касаещ процесния недвижим имот. Претендират разноски. Излагат подробни съображения. Посочват в жалбата, че било установено по делото, че на 27.06.1998 г. между З. М. А. и Й. К. Д. бил сключен предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот. С решение № 316/07.12.1999 г., влязло в сила на 06.02.2000 г., постановено по гр. д. № 380/1999 г. по описа на МРС, предварителния договор бил обявен за окончателен по искова молба от Й. Д. срещу З. А. с правно основание чл. 19 ал. З от ЗЗД, вписана с вх. рег. № 165/23.09.1999 г. по описа на службата по вписванията при МРС. Решението на съда било вписано в службата по вписванията под № 24/12.01.2005 г. или пет години след влизането му в сила. От приложения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №**, том ***, нот. дело № ***/2003 г.. по описа на СП при МРС, вписан с вх. рег. № 632/29.07.2003 г., се установявало, че З. А. дарил на Х.Г.Е. процесният недвижим имот, или прехвърлянето на собствеността върху имота станало след изтичането на три години и шест месеца от датата на влизането в сила на горецитираното съдебно решение по чл. 19 ал. З от ЗЗД- 06.02.2000 г. От н. акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ *** по нот. дело № ***/2005 г. се установявало, че на 19.04.2005 г. Х.Г.Е. продала на С. М. Р. процесният недвижим имот. В разпоредбите на чл. 115 ал. 2 във връзка с чл. 114 б. "б" от ЗС било въведено задължението в шестмесечен срок да се вписват съдебните решения, постановени на основание чл. 19 ал. З от ЗЗД, като след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Твърдят, че при извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки, при спор за собственост, решаващо обстоятелство било вписването на исковите молби и на останалите актове, подлежащи на вписване, респ. правото принадлежало на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове се противопоставяли на третите лица. А съгласно чл. 115 ал.4 от ЗС, ако исковата молба не е вписана, решението по нея няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е било вписано. Считат извода на съда, че Х.Г.Е. не могла да придобие собствеността върху процесният имот към 29.07.2003 г. и след това да го прехвърли на трети лица, за незаконосъобразен. Молят да се отмени атакуваното решение и бъде уважена исковата претенция.

Ответникът по жалбата в подадения писмен отговор я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за въззивна инстанция. Излага подробни съображения по същество. В съдебно заседание поддържа изложеното в писмения отговор като твърди, че ответникът по жалбата се легитимирал като собственик на имота, придобил го с предварителен договор за покупко- продажба, който по съдебен ред бил обявен за окончателен. Исковата молба по чл. 19 от ЗЗД била вписана надлежно, вписано било и самото съдебно решение, с което предварителния договор бил обявен за окончателен, а жалбоподателката по делото придобила имота от несобственик.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, както и насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата по първоначалния иск С. М. Р. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № ** , находящ се в гр. М., кв.**, бл.* . 1 вх.*, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 16, с полезна площ от 4.97 кв.м., ведно с 3.376 % ид. ч. от общите части на сградата, със съответното право на строеж, при граници: северозапад- ап. 17 и коридор; отгоре- ап. 19; отдолу- избено помещение; югозапад- мазе№ 17 и коридор. Недвижимия имот придобила чрез договор за покупко- продажба от Х.Г.Е., за което бил съставен НА № 107, том 1, рег. № 628 по нот. д. № ***/2005 г. по описа на нотариус 459, като от този момент и понастоящем тя го владеела. Праводателят й Х.Г.Е. и З. М. А. били солидарни длъжници по изп. д. № 454/2008 г. по описа на ЧСИ и били осъдени да предадат владението и отстъпят собствеността върху процесния апартамент на взискателя Й. К. Д., ответник по настоящото дело. На 17.03.2009 г. бил насрочен въвод във владение върху описания недвижим имот, който не се състоял, тъй като ищцата предявила самостоятелни права върху имота. С определение № 551/13.08.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 238/09 г. по описа на ОС- Кърджали било спряно производството по изп. дело № 454/2008 г. по описа на ЧСИ, като й бил даден едноседмичен срок да предяви иск за защита на правото си на собственост. При спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело, й станало известно, че с решение № 316 по гр. д. № 380/1999 г. по описа на МРС бил обявен за окончателен предварителния договор за продажба на процесния имот, сключен между З. М. А. и ответника Д.. Това съдебно решение било вписано в службата по вписвания при РС- М. с рег. № 24/12.01.2005 г. На 29.07.2003 г. Х.Г.Е. придобила собствеността върху процесния имот по силата на договор за дарение, сключен с НА № **, том ****, дело № ***/2003 г.. Исковата молба на Й. Д. за обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл. 19 ал. З от ЗЗД не била вписана към датата на предявяването й, както и към датата на постановяване на съдебното решение. Съдебното решение не било вписано от ответника от 1999 г. до 2005 г. Счита, че вписването на съдебното решение, с което предварителния договор бил признат за окончателен, извършено на 12.01.2005 г. нямало действие спрямо праводателката й и спрямо нея като трето добросъвестно лице, придобило правата върху процесния имот чрез възмездна сделка. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Д., че е собственик на процесния недвижим имот.

Ответникът Й. К. Д. от гр. П., в представения писмен отговор по чл. 131 от ГПК оспорва предявения иск за собственост и е предявил насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС против С. М. Р. и съпруга й Ф. М. А.. Твърди, че е собственик на имота по силата на предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение. Исковата молба по чл. 19 от ЗЗД била вписана с вх. № 165/23.09.1999 г. в служба по вписванията гр. М., а влязлото в сила решение било вписано на 12.01.2005 г. Тъй като имота бил негова собственост, З. А. като несобственик не могъл да прехвърли собствеността му на Х.Е. с договора за дарение от 29.07.2003 г., който бил обявен за недействителен по отношение на Д., а тя не е могла да прехвърли собствеността на С. Р. и съпруга й. Твърди също, че дори и да се приеме, че С. Р., която била съпруга на брата на З. М. А., по време на брака си придобила имота без да знае, че го придобива от несобственик, петгодишния давностен срок за придобиване на имота, не бил изтекъл и не можела да се ползва от кратката придобивна давност, валидна за добросъвестните владелци. Поддържа също, че в случая не можело да се приеме, че С. Р. не е знаела, че придобива имота от несобственик, тъй като го е придобила по време на брака си с Ф. М. А.- брат на З. М. А., който бил страна по предварителния договор за покупко- продажба на процесния апартÓмент. Моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на Д. върху процесния апартамент.

Ответниците по насрещния иск С. Р. и Ф. А. в представен писмен отговор го оспорват като неоснователен и недоказан, и молят съда да го отхвърли.

От фактическа страна се установява следното:

Ответникът по първоначалния иск Й. К. Д. и З. М. А. на 27.06.1998 г. сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент 16, находящ се на първия етаж във вх.* на ж. блок № * кв.** на гр. М., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.63 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 16 с полезна площ от 4.97 кв.м. и 3.376% идеални части от общите части на сградата в размер на 8.35 кв.м. и правото на строеж за втора зона. Й. К. Д. предявил срещу З. М. А. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на договора за покупко- продажба на процесния имот за окончателен. Исковата молба била вписана в нотариална служба при М.ския районен съд с вх. рег. № 165 на 23.09.1999 г. С решение № 316 от 07.12.1999 г., постановено по гр. д. № 380/1999 г. на М.ския районен съд, бил обявен за окончателен предварителния договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, сключен между Й. К. Д., в качеството му на купувач и З. М. А., в качеството му на продавач, като решението влязло в законна сила на 06.02.2000 г. и като такова- задължително за страните. Решението било вписанона 12.01.2005 г.

На 29.07.2003 г. З. М. А. дарил на Х.Г.Е., негова племенница /виж нот. акт/, процесния недвижим имот апартамент № ** . 1, вх.*, находящ се в кв.** в гр. М. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, дело № ***/2003 г..

С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № ***/2005 г., на 19.04.2005 г. Х.Г.Е. от гр. Кърджали продала на ищцата по настоящото дело С. М. Р. от с. Ч., общ. Кирково процесния недвижим имот- апартамент № **, находящ се в жилищен блок № *, етаж *, вход * в кв.* по плана на гр. М..

С решение № 290/13.12.2005 г., постановено по гр. д. № 208/2005 г. по описа на М.ския районен съд, З. М. А. и Х.Г.Е. били осъдени на основание чл. 108 от ЗС да предадат на Й. К. Д. владението на процесния недвижим имот. Решението е оставено в сила с решение № 180/03.11.2008 г. по в. гр. д. № 62/2006 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, на основание на което бил издаден изпълнителен лист и образувано и изп. д. № 454/2008 г.От приложеното като доказателство по настоящото дело гр. д. № 50/2006 г. по описа на М.ския районен съд, се установява, че с влязло в сила на 11.07.2008 г. решение № 239/16.10.2006 год., бил обявен за недействителен по отношение на Й. К. Д. сключения между З. М. А. и Х.Г.Е. на 29.07.2003 г. договор за дарение на процесния недвижим имот на основание чл. 135 от ЗЗД.

От представеното по делото копие от акт за сключен граждански брак № 1/20.07.2004 г. се установява, че Ф. М. А. и С. М. Р. са сключили граждански брак на 20.07.2004 г., като след брака съпругата е приела фамилното име А.. От удостоверение за родствени връзки изх. № 098/10.12.2009 г., издадено от Кметство с. Островец, общ. Кирково, област ╩ърджали се установява, че Ф. М. А.- ответник по насрещния иск по настоящото дело и З. М. А. са братя.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът приема, че предявения от ищцата С. М. Р. установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли, а предявения насрещен иск от Й. К. Д. срещу двамата ответници С. Р. и Ф. М. А. с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на процесния апартамент № **, находящ се в гр. М. кв.**, бл.* . 1 вх.*, за основателен и доказан, поради което следва да се уважи, по следните съображения:

Както вече се посочи, решение № 316 от 07.12.1999 г., постановено по гр. д. № 380/1999 г. на М.ския районен съд, влязло в законна сила на 06.02.2000 г., с което бил обявен за окончателен предварителния договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, сключен между Й. К. Д., в качеството му на купувач и З. М. А., в качеството му на продавач, е задължително за страните. То признава правото на купувача Д. да закупи и установява задължение за продавача А. да продаде недвижимия имот при условията на договора, и Й. Д. се легитимира като собственик на процесния имот. Поради това, към датата на дарението на процесния имот от З. М. А. на племенницата му Х.Г.Е.- 29.07.2003 г., предхождаща датата на вписване на съдебното решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД- 12.01.2005 г., З. М. Али не е бил собственик на недвижимия имот. И тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то и договора за дарение на процесния имот за последващия приобретател не е прехвърлил собствеността, сделката не е породила своя транслативен ефект. Или, З. А. не е могъл да прехвърли собствеността върху същия на Х.Г.Е. и тя не е могла да стане собственик. Освен това, този договор за дарение бил обявен за недействителен по отношение на Й. К. Д. с влязло в законна сила на 11.07.2008 г. съдебно решение № 239/16.10.2006 г. по гр. д. № 50/2006 г. по описа на М.ския районен съд, на основание чл. 135 от ЗЗД, в производството по което са участвали, както З. М. А., така и надарената Х.Г.Е.. В тази връзка следва да се посочи, че вписването на недействителния акт за дарение, не може да се противопостави на действителния собственик на недвижимия имот, какъвто в случая е Й. Д.. От друга страна, Х.Г.Е., също като несобственик и след вписването на влязлото в сила решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД на 12.01.2005 г., не е могла да прехвърли на 19.04.2005 г. чрез покупко- продажба собствеността върху имота на ищцата по първоначалния иск С. Р. и последната не е придобила такава. Поради това ищцата по първоначалния иск С. Р. не може да се легитимира като собственик на процесния имот и предявения от същата установителен иск за собственост върху имота, следва да се отхвърли.Още повече, че С. Р. е знаела, че придобива имота от несобственик, тъй като го е придобила по време на брака си с Ф. М. А.- брат на З. М. А., който бил страна по предварителния договор за покупко- продажба на процесния апартамент. С оглед на изложеното, следва се приеме, че собственик на процесния недвижим имот, е ищеца по насрещния иск за собственост Й. Д.. Той е придобил собствеността, след като с влязло в сила на 06.02.2000 г. решение № 316 по гр. д. № 380/1999 г., сключения между него и З. А. предварителен договор за покупко- продажба на процесния апартамент е обявен за окончателен и от този момент правата и задълженията по предварителния договор са се трансформирали в права и задължения по окончателен договор. И тъй като ответниците по насрещния иск С. М. Р. и Ф. М. А., които били съпрузи към момента на покупко- продажбата, не са придобили собствеността върху имота, тъй като нито тяхната праводателка Х.Е., нито праводателя на последната З. А. към 19.04.2005 г. са били собственици на имота и го владеят без основание, насрещния иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Следва поради това да се осъдят ответниците по насрещния иск да отстъпят собствеността и предадат владението на процесния имот на Й. Д..

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд Õ постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва ответниците по насрещния иск С. Р. и Ф. А. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Й. Д. разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 244/2009 г. по описа на М.ския районен съд.

ОСЪЖДА С. М. Р. от с. Ч., общ. Кирково, Кърджалийска област с ЕГН * и Ф. М. А. от с. Ч., общ. Кирково, Кърджалийска област с ЕГН * да заплатят на Й. К. Д. от гр. П., ул. "Б.М.” № **, .*, ап.* с ЕГН * сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/