№ 14935
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110116663 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 232, ал. 2, пред. 1 и предл. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу Б. С. Д. с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2690 лв., представляваща незаплатен наем по
договор за наем на сервизен недвижим имот от 03.03.2023 г. за ползването на
недвижим имот, находящ се в *************** за периода от 01.10.2023 г. до
06.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 156 лв., представляваща такса за поддръжка на сградата за месец
октомври 2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 149.12 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за периода от
27.05.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 2.70 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за ВиК услуги за периода от 07.07.2023 г. до 31.10.2023 г., сумата
от 113.46 лв., представляваща задължения за електро енергия за периода от
09.09.2023 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 0.60 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за електро енергия за периода от 10.10.2023 г. до 08.11.2023 г.,
сумата от 281.43 лв., представляваща задължения за топлинна енергия за
периода от 01.06.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 6.59 лв., представляваща лихва за забава
1
начислена върху главницата топлинна енергия за периода от 30.06.2023 г. до
31.10.2023 г., сумата от 4890 лв., представляваща неустойка за едностранно
прекратяване на договор от 03.05.2023 г. по чл. 7.3 от договор за наем на
сервизен недвижим имот от 03.03.2023 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 977.92 лв., представляваща неустойка за
забава по чл. 5.4 от договор за наем на сервизен недвижим имот от 03.03.2023
г. за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 03.03.2023 г. е бил сключен договор за наем между
Б. С. Д. като наемател, К.Х. – наемодател и ЮЛ, като мениджър управляващ
имота. Посочва се, че по силата на договора ищцовото дружество следвало да
получава от наемателя наемните вноски, като липсата на плащане от страна на
наемателя не освобождавал ищеца от задължението пред наемодателя. Всички
плащания извън цената се извършвали от ищеца. Договорът за наем бил
прекратен едностранно, от страна на наемателя при неизпълнение на
финансови задължения. Посочва, че ключовете на имота били предадени на
06.11.2023 г. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата претенция, прави уточнение на исковата молба с
молба от 11.03.2025 г. и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва, че наемът за месец
10.2023 г. не се дължал, тъй като същата била платена с приспадане от
платения депозит. Посочва, че наем за м.11.2023 г. не се дължал, тъй като
имотът бил освободен още на 01.11.2023 г. и ответницата е била готова да
предаде ключа на 03.11.2023 г., но поради забава на ищеца същото е било
осъществено на 06.11.2023 г. Не се дължала неустойката за забавено плащане,
като неустойката по чл. 7.5 от договора била нищожна, тъй като излизала
извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Не се
оспорва дължимостта на консумативите. Пред съда страната поддържа
отговора на исковата молба, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 03.03.2023 г. е бил сключен договор за наем между Б. С.
Д. като наемател, К.Х. – наемодател и ЮЛ. Горното се установява и от
представения договор за наем на сервизен недвижим имот от 03.03.2023 г. за
ползването на недвижим имот, сключен между К.К.Х., като наемодател, Б. С.
Д., като наемодател и ЮЛ, в качеството си на мениджър, по силата на който на
наемателя е предоставено за временно възмездно ползване на следния
недвижим имот, находящ се в ***************. В чл. 2.1 от договора е
посочено, че наемодателят се задължавал да предостави на наемателя имота
на началната дата на наема и през продължителността на наемния период,
срещу наемна цена посочено в чл. 5.1. В чл. 3.2 е посочено, че наемателят се
2
задължавал да заплаща наемните вноски и таксите за поддръжка на сградата
навреме, а в чл. 3.8 е посочено, че наемателят се задължава да заплаща
навреме всички разходи, свързани с ползването на имота, включително, но не
само битови сметки за ток, парно, топла и студена вода, интернет и телевизия,
сметки за поддръжка на етажната собственост и общите части. Съгласно чл.
4.1 се задължава да управлява имота от името и за сметка на наемодателя и да
го представлява пред наемателя и етажната собственост, като се задължавал
да посещава имота редовно и да проверява състоянието му не по-малко от
веднъж на всеки три месеца, както и да следи за навременното и пълно
плащане на всички такси и сметки, упоменати в т. 3.8 от договора. Съгласно
чл. 4.3 от договора е предвидено, че мениджъра се задължавал да плаща по
сметка на наемодателя месечния наем и всички други такси, упоменати в т. 5.1
от договора, удържайки възнаграждение за извършените услуги по договора
от 60 евро с ДДС, на 10-то число на месеца, за който се отнасят. В случай че
падежът на плащането, определен по реда на настоящия член е в неработен
ден, мениджърът заплащал в първия работен ден, като липсата на плащане от
страна на наемателя не освобождавала мениджъра от това задължение.
Съгласно чл. 5.1 от процесния договор наемателят се задължавал да заплаща
наем за имота в размер на 1250 евро на месец и 80 евро на месеца такса за
поддръжка на сградата, като сумите се дължали до петтия ден за месеца, за
който се отнасят, като сумите се заплащали по сметка на мениджъра. В чл. 5.4
е предвидено в случай на забавено плащане на наемна вноска, такса или част
от тях от страна на наемателя, наемателят дължал на мениджъра неустойка в
размер на 0.5 % от незаплатената сума за всеки ден от забавянето с лимит до
500 евро. В чл. 6.1 от договора е посочено, че договорът се сключвал в срок от
3 години, с начална дата 03.03.2023 г. и крайна дата 03.03.2026 г. Съгласно чл.
7.1 е предвидено прекратяване на договора от наемателя с едномесечно
писмено предизвестие, от мениджъра едностранно без писмено предизвестие
при неплащане на наемните вноски според Раздел V в срок от 30 дни от
падежа им или при неспазване на условията на договора или на правилата за
ползване на имота от страна на наемателя или от наемодателя с едномесечно
писмено предизвестие. В чл. 7.3 от договора е посочено, че в случай на
предсрочно едностранно прекратяване на договора, съгласно чл. 7.1 (а) преди
изтичане на първоначалната крайна дата, то наемателят дължал неустойка за
прекратен договор в размер на два месечни наема
Представена е нотариална покана от ищцата чрез нотариус С.Т., с район
на действие СРС, рег. № 065 в НК, адресирана до ответника, с която
последният е поканен в едноседмичен срок да заплати задължения по
договора за наем от 03.03.2023 г. в размер на 8867.05 лв. На поканата е
направено отбелязване, че същата е била връчена на 02.12.2023 г.
По делото е представена фактура № ********** от 15.10.2023 г. за
консумирана електрическа енергия за недвижим имот *************** на
стойност 56.98 лв. за периода от 09.09.2023 г. до 09.10.2023 г.
По делото е представена фактура № ********** от 15.11.2023 г. за
консумирана електрическа енергия за недвижим имот *************** на
стойност 55.88 лв. за периода от 10.10.2023 г. до 08.11.2023 г.
3
От представената разписка за извършено плащане № ************* от
23.11.2023 г. се установява, че фактура № ********** от 15.11.2023 г. и
********** от 15.10.2023 г. били заплатени.
От представените по делото фактури № ******** от 06.07.2023 г., №
************ от 01.08.2023 г., № *********** от 13.09.2023 г., №
*********** от 10.10.2023 г. и № ********* от 03.11.2023 г. за недвижим имот
************ се установява, че за периода от 27.05.2023 г. до 24.10.2023 г. са
потребени Вик услуги на стойност 171.02 лв. От представената разписка от
08.12.2023 г. се установява, че същата на посочената дата е била заплатена
сумата.
От представените по делото фактури № ********* от 30.06.2023 г., №
*********** от 31.07.2023 г., № ********** от 31.08.2023 г., № ***********
от 30.09.2023 г. и № ********** от 31.10.2023 г. за недвижим имот
************ се установява, че за периода от 01.06.2023 г. до 31.10.2023 г.
била предоставена топлинна енергия на стойност 297.28 лв. От представената
разписка от 23.11.2023 г. се установява, че същата на посочената дата е била
заплатена сумата.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между
ответницата и представител на ищеца, а именно Н.Б. проведена в периода от
01.11.2023 г. до 13.11.2023 г., която не е оспорена, от която се установява, че е
на 01.11.2023 г. на ответницата е изпратена покана за заплащане на
задължения, като на 02.11.2023 г. ответницата е уведомила ищеца, че щяла да
предаде ключовете на апартамента в събота, като на 03.11.2023 г. отново е
уведомила ищеца, че може да предаде ключовете на апартамента както същия
ден така и утре. В периода от 05.11.2023 г. до 06.11.2023 г. отново е
осъществена кореспонденция между ответницата и Н.Б. във връзка с
предаване на ключовете, като е уговорено същите да се предадат на 06.11.2023
г.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитана Н.Б., която
посочва, че работела на длъжност „оперативен директор“ на ЮЛ от края на
2019 г. до лятото на тази година, като случаят с ответницата стигнал до нея
поради това, че тя не си заплащала наемите. Апартаментът бил освободен на
06.11.2023 г., знаела това от кореспонденция по електронната поща, която
имала, като с ответницата се били уточнили апартаментът да се предаде на
06.11.2023 г. Свидетелката не си спомняла точния адрес, но сграда се казвала
„*******“в кв. „******“ или кв. „******“. Посочва, че кореспонденцията,
която водила била за неплатените вноски и се опитвали да се споразумеят, за
да не се стига до дело, като ответницата отговорила във връзка с плащанията,
че не зависели от нея и можела да предаде апартамента на 03.11 ден петък,
като първо те не били получили плащане и второ от нямало как да се реагира в
същия ден, т.е. заявили са приемане за понеделник. Очаквахме да получат
плащаме да се споразумеят за половин месечен наем, което не се случи и в
понеделник в първия възможен работен ден приели апартамента.
Апартаментът бил предаден на 06.11.2023 г. и имало снимков материал от
колегите във вида, в който е предаден апартамента, като след предаването на
апартамента свидетелката не го е посещавала, виждала го е само на снимки,
4
като екипът, който отговаря за приемо - предаване е изготвил снимките.
Ответницата е имала забавяне през цялото време за заплащане на наем и
битови сметки, като не се спазвали договорните отношения, а за октомври
месец изобщо не бил заплатен наема за месеца, имало натрупани сметки и
това била причината да се прекрати правоотношението, поради не плащане на
сметки и наеми, както и неплащане на входни такса. Посочва, че в апартамента
липсвали пердета, тъй като ответникът имал домашен любимец, имало
скъсване на дивана и апартаментът бил мръсен, в едната спалня имало дупки
от закачване на кукички по стените, като апартаментът трябвало да се почисти
основно, да се замаже стената да се закупят нови пердета. Били пращани
покани за доброволно плащане по електронната поща, като се опитали да се
договорят да се плати половината наем от октомври и другата половина да се
приспадне от депозита. Посочва, че до месец септември всички дължими суми
били заплатени след това не се плащало.
Като свидетел по делото е разпитван и свидетелят А.А., който посочва, че
се познавал с ответницата от 2022 г., тъй като работел в почистваща фирма и
си търсел допълнително работа и така и се запознал с ответницата и тя го
викала регулярно да почиства. Ответницата от 2023 г. живеела в
***************, като ответницата живяла там до 06.10.2023 г. и свидетелят
бил посещавал имота. Посочва, че ответницата му била споделила, че
посредством кореспонденция по имейл имала един месец предизвестие до
03.11. и била готова с предаването, но от фирмата не са могли на 3-ти да
осъществят предаването и се е осъществило на 06.11. Посочва, че ответницата
го била помолила за съвет дали бил написан правилно имейла и го видял
преди да го изпрати, после не бил виждал самата кореспонденция. Посочва, че
видял апартамента предния ден преди да го освободи, тъй като помогнал да се
пренесе багажа и апартаментът бил с минимални следи от употреба и не бил
видял дупки по стените. Свидетелят не бил присъствал при предаването на
ключовете на ЮЛ, като той го почистил с прахосмукачка, с парцал, бърсал
прах. Апартаментът бил почистен и с минимални следи от употреба, като
имало някъде издраскано и ожулено.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор за наем на процесния имот през
процесния период, по силата на което наемодателят е предоставил на
наемателя за временно ползване процесния имот срещу задължението на
наемателя да заплаща уговорения наем.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.
228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана
с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 03.03.2023 г. е бил сключен договор за наем между Б. С.
Д. като наемател, К.Х. – наемодател и ЮЛ, като мениджър, по силата на който
5
на Б. С. Д. е предоставено за временно възмездно ползване от К.Х. недвижим
имот, находящ се в ***********, за срок от три години, при дължим месечен
наем в размер на 1250 евро на месец и 80 евро на месеца такса за поддръжка
на сградата. В настоящия случай действителната волята на страните,
сключили процесния договор следва, да бъде тълкуване по реда на чл. 20 от
ЗЗД, като бъде отчетена и константната практика на ВКС - решение №
132/20.12.2016г по т.д. №772/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 75/20.06.2016г.
по т.д.№ 1608/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 347/11.10.2011г. по гр.д. №
290/2010г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която при наличие на съмнение, неяснота
или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на
страните се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на
въведените с чл. 20 от ЗЗД критерии, както следва: договорните клаузи се
тълкуват не изолирано и формално, а във връзка една с друга, в смисъла,
който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при
сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. В
цитираните решение ВКС изрично подчертава, че при изясняване на
действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение,
съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 от ЗЗД, но
като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със
сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане
на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на
договора.
Съгласно чл. 2.1 от договора е уговорено че наемодателят се задължавал
да предостави на наемателя имота на началната дата на наема и през
продължителността на наемния период, срещу наемна цена посочено в чл. 5.1.
Съгласно чл. 4.1 мениджърът се задължавал да управлява имота от името и за
сметка на наемодателя и да го представлява пред наемателя и етажната
собственост, като се задължавал да посещава имота редовно и да проверява
състоянието му не по-малко от веднъж на всеки три месеца, както и да следи
за навременното и пълно плащане на всички такси и сметки, упоменати в т.
3.8 от договора. Съгласно чл. 4.3 от договора е предвидено, че мениджърът се
задължавал да плаща по сметка на наемодателя месечния наем и всички други
такси, упоменати в т. 5.1 от договора, удържайки възнаграждение за
извършените услуги по договора от 60 евро с ДДС, на 10-то число на месеца,
за който се отнасят, като в случай че на падежа на плащането е в неработен
ден, мениджърът заплащал дължимата сума в първия работен ден, като
липсата на плащане от страна на наемателя не освобождавала мениджъра от
това задължение.
При съобразяване на така изложеното съдът намира, че в процесния
договор договор 03.03.2023 г. са обективирани две облигационни
правоотношения, като изрично е посочено, че наемното правоотношение е
между наемателя Б. С. Д. и наемодателя и собственик на имота К.К.Х., както и
и второто правоотношение, което е между наемодателя и ищеца за управление
на имота във връзка с процесния договор за наем и представителство пред
наемателя. Така направените две волеизявление в процесния договор следва
6
да бъдат тълкувани заедно, като наличие на съвпадащи изявление от една
страна, че наемодател се явява К.К.Х., на което лице се дължи и наемната цена
съгласно уговореното в чл. 2.1 от договора, а дружеството ищец в качеството
си на представител на наемодателя е натоварено с управлението на имота от
името и за сметка на наемодателя-чл. 4.1 от договора. В тази връзка
тълкувайки тези формулировки в договора от 03.03.2023 г., то клаузата в чл.
4.1 е единствено за упълномощаване, тъй като същата не създава
самостоятелни материални права за пълномощника, произтичащи от договора
на упълномощителя с наемателя, поради което пълномощникът в случая ищец
не е процесуално легитимиран да предяви правата по съдебен ред. В случая
съгласно договора ищецът действа като представител на наемодателя, като
същият следва да управлява имота, в т.ч. да следи за състоянието му, да
събира наема, да извършва комуникация с наемателя и ЕС, но съгласно
уговореното в договора, това не го прави носител на вземането, доколкото в
процесния договор изрично е посочено, че носител на вземането за наем е
наемодателят. Действително в чл. 5.1 от договора е предвидено, че наемателят
заплащал наема по сметка на ищеца, но така посочената разпоредба следва да
се тълкува с останалите постигнати договорености и в двете правоотношения,
а именно по отношение на носителя на вземането за наем, упълномощаването
и задължението за заплащане на наемодателя на месечния наем и други такси,
поради което следва да се направи извод, че ищецът не се явява носител на
вземането, а се явява единствено лице овластено от наемодателя да получи
изпълнение, но самото вземане по договора за наем не е възникнало в неговия
патримониум. С оглед на гореизложеното обстоятелството, че ответникът е
извършвал фактическото плащане по договора по сметката на ищеца не е в
състояние да обоснове обратния извод, тъй като носител на вземането по
договора за наем от 03.03.2023 г. съгласно постигнатите договорки е
наемодателят – собственик на процесния обект, а не дружеството
осъществяващо дейност на управител на имота, именно в което му качество е
извършвано и фактическото плащане, но това обстоятелство не му придава
качество на носител на вземане за наем по договора. Доколкото по делото се
установи, че ищецът не се явява носител на вземания за наем по договора за
наем от 03.03.2023 г., то ищецът не е легитимиран да предявява иск по чл. 232,
ал. 2, пред. 1 ЗЗД, съгласно изложените от него фактически твърдения, поради
което безпредметно е да се изследват наличието на другите предпоставки за
уважаване на иска. С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде
изцяло отхвърлен. С оглед на гореизложеното не се установява и ищецът да е
носител и на вземане за консумативи, поради което и този иск следва да се
отхвърли.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД се явява акцесорни по отношение на главния иск и доколкото главният иск
се явява неоснователен, то такива се явяват и акцесорните, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
7
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски, като на същия, следва да му бъдат
присъдени сумата от 1300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление ************* срещу Б. С. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес в ***************** чрез адв. Й. П., обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пред. 1 и
предл. 2 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Б. С. Д. да
заплати на ЮЛ сумата от 2690 лв., представляваща незаплатен наем по
договор за наем на сервизен недвижим имот от 03.03.2023 г. за ползването на
недвижим имот, находящ се в *************** за периода от 01.10.2023 г. до
06.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 156 лв., представляваща такса за поддръжка на сградата за месец
октомври 2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 149.12 лв., представляваща задължения за ВиК услуги за периода от
27.05.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 2.70 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за ВиК услуги за периода от 07.07.2023 г. до 31.10.2023 г., сумата
от 113.46 лв., представляваща задължения за електро енергия за периода от
09.09.2023 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 0.60 лв., представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за електро енергия за периода от 10.10.2023 г. до 08.11.2023 г.,
сумата от 281.43 лв., представляваща задължения за топлинна енергия за
периода от 01.06.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 6.59 лв., представляваща лихва за забава
начислена върху главницата топлинна енергия за периода от 30.06.2023 г. до
31.10.2023 г., сумата от 4890 лв., представляваща неустойка за едностранно
прекратяване на договор от 03.05.2023 г. по чл. 7.3 от договор за наем на
сервизен недвижим имот от 03.03.2023 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 977.92 лв., представляваща неустойка за
забава по чл. 5.4 от договор за наем на сервизен недвижим имот от 03.03.2023
г. за периода от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г. ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
8
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на Б. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в
***************** чрез адв. Й. П. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
общ размер от 1300 лв., представляваща направените разноски пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9