Р
Е Ш Е Н И Е
№І-
142 08.11.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена ВЪРБАНОВА
2/ мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1335 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ
********* чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в
ОДМВР-Бургас, против Решение № 1843 от 17.07.2019г., постановено по гр.д.№
824/2019г. по описа на Бургаски районен съд в частта , с която въззивникът
е осъден да заплати на Н.Г.Н. сумата от 1645,34 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за 256,26 часа извънреден труд,получени след преизчисляване
с коефициент 1,143 на положения от Н. за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. 1295 часа нощен труд в дневен такъв,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на
исковата молба на 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта
за разноските.В отхвърлителната част на решението, а именно- за осъждане на ответника да заплати допълнително възнаграждение за
извънреден труд за разликата от уважената част от 256,26 часа до предявения
размер от 279 часа въззивна жалба не е
предявена, поради което съдът намира ,че в тази му част решението е влязло в
законна сила.
Твърди
се, че решението на БРС в обжалваната
осъдителна част е неправилно
поради нарушение на материалния закон, както и
е необосновано. Твърди се, че
неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на КТ и Наредбата
за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният
труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали
правилата на действалите към процесния
период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал
текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. било
предвидено, че за държавните служители
на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа,
като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е.
8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и
по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа
вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът
навежда довода- че извънреден труд би бил
налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън
установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на
МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
за да се обоснове от БРС препращане по
аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален представител на
въззивника не се явява, с писмена молба се поддържа въззивната жалба и се
прилага за сведение писмена правна консултация на проф Васил Мръчков. В случай
на отхвърляне на въззивната жалба предявява
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваема адвокатско
възнаграждение.
В законовия
срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Н.Г.Н., чрез
процесуалния му представител адв. Ст.Кралев от БАК, с който жалбата се оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на
въззивника-ответник са необосновани;изложени са подробни съображения по
цитираните от въззивника нормативни разпоредби. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемия- адвокат Кралев, моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, претендира разноски за въззивната съдебна инстанция ,като представя
договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено адв.
възнаграждение от 300 лева.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Н.Г.Н. , с която
претендира, че като държавен служител – полицай е положил труд, извън
установеното работно време и за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г., за което следва да му се заплати
допълнително сумата в размер на 1523 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 279 часа за сочения
период от време, които часове били разлика между заплатен нощен труд и преизчисления
с коефициент 1,143 отчетен като
извънреден труд от 254 часа, заедно със законна лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В първото по делото заседание
искът е изменен ,като се претендираната
сума е в размер на 1645,34 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период и което представлява претендиран извънреден
труд в размер на 256,26 часа.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по
конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че
положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е
заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните
работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е служител на МВР от 27.09.2004г. и до
настоящия момент, като за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. е заемал
длъжността „старши полицай“ към група „Охранителна полиция“ при РУ-Созопол към ОД
на МВР-Бургас/вж. л.13 от делото на БРС-удостоверение №251000-5449/13.03.2019г.
на ОД МВР-Бургас/.
Не е спорно и че за периода от процесния период от време ищецът Стоянов
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е
полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г.; №
8121з-40/15.01.2015г. ; №
8121з-663/05.06.2015г.; № 8121з-437/28.04.2016г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни
бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане
на отработеното време между 22,00 часа и
06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
По искане на страните по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза,извършена от вещото лице Тонка Джалева, която по задачи на всяка от страните е изготвила
два варианта на заключени; по поставените от ответника задачи вещото лице
е следвало да посочи размера/ в часове/ на положения от ищеца нощен труд
по периоди ,без да го преобразува в
дневен труд с коефициент 1,143.
Според заключението на вещото
лице по задачите, формулирани от ищеца ,
последният е положил общо 1792 часа нощен труд и този труд, преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2048,26 часа и разликата в двете стойности
в размер на 256,26 часа представлява труд, който е извънреден. Посочва, че от
превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд
и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 256,26 часа
възлиза на сума в размер от 1645,34 лева.
При изработване на заключението по задачите на
ответника вещото лице взема предвид
протоколите за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа, както
и платежните бележки, от които установява, че за процесния период от време
ищецът положил 1792 лева нощен труд, който бил платен по 0,25 лева, или общо
448 лева.При този вариант вещото лице не преизчислява положения нощен труд с
коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен , поради което не установява неотчетен и незаплатен нощен труд.
Заключението на вещото лице не
е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не
са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.01.2016
г. до 31.12.2018
г. са действали,
както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016
г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.01.2016г.-31.12.2018г.
ищецът Н.Г.Н. е положил нощен труд в
размер на 1792часа, преизчислени с
коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2048,26
часа, като разликата от 256,26 часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно
– не е изплатена по платежни бележки. Експертизата
не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на
допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице
по изготвения от него първи вариант / с
преизчисляване с коефициент от 1,143 за
превръщането му в дневен по изложени по-горе правни съображения/. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1645,34 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено в
обжалваната му осъдителна част.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на
300лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване
на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие (л. 33 от
делото на БОС).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
1843/17.07.2019г., постановено по гр.д.№
824/2019г. по описа на Рс-Бургас в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– гр. Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на Н.Г.Н. с ЕГН **********
сума в размер на 300 (триста ) лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.