№ 9449
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110108259 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. У. И. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1 882,56 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №9, находящ се в гр. София, бул. „Ген.Скобелев“ №
41, ет. 3, аб. № 12905, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /10.10.2022г./ до плащането, сумата от
303,66 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 23.09.2022г., сумата от 45,66 лв., представляваща цена за разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /10.10.2022г./ до плащането, както и сумата
от 9,73 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода 31.10.2019г. – 23.09.2022г. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК
са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. У. И. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че процесният имот не се ползва. В
депозираното възражение срещу издадената по ч.гр.д. №54942/2022г. по описа на СРС,
77-ми състав, заповед за изпълнение отвеникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №102, том
VIII, дело № 1372 от 27.05.1959г. се установява, че Гана Генчева Ангелова е продала на
Радка Дончева Русева и И. Станчев Русев апартамент на третия етаж над магазините,
находящ се в сграда в гр. София, бул.„Скобелев“ № 41 и 43, построена в дворно място
от 318 кв.м., образуващо парцел IV от кв. 345 по плана на гр. София срещу задължение
за гледане и издръжка на прехвърлителя до смъртта , като последната си е запазила и
правото на ползване върху едната от стаите на продавания апартамент, а именно стаята
откъм съседа наследниците на Светослав Вътев Добринов – през вестибюла, с размери
3,40 метра на 3,90 метра. Видно от приетото по делото удостоверение за идентичност с
изх. № К-7012 от 21.09.2022г. е, че апартамент без номер, находящ се в сграда в гр.
София, бул.„Скобелев“ № 41 и 43, на третия етаж над магазините, построена в дворно
място от 318 кв.м., образуващо парцел IV от кв. 345 по плана на гр.София по документ
за собственост е идентичен с апартамент №9, находящ се в гр. София, бул. „Ген.
2
Скобелев“ № 41, вх. 1. Доколкото не е посочено друго и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС,
следва да се приеме, че всеки от преобретателите Радка Дончева Русева и И. Станчев
Русев е придобил по 1/2 ид.ч. по прехвърлителната сделка.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 6837 от 09.12.2013г.,
издадено от Столична община, район „Красно село“, се установява, че Радка Дончева
Русева е починала на 11.07.2011г., като е оставила наследник по закон Марийка
Дончева Стефанова – сестра, която по силата на настъпилото наследствено
правоприемство е придобила 1/2 ид.ч. от процесния имот. Същата със заявление-
декларация с вх. № 3338 от 26.08.2011г. е декларирала пред ищеца посоченото
обстоятелство, като е заявила искане да бъде открита партида на нейно име за
процесния топлоснабден имот. Видно от приетото по делото удостоверение за
наследници с изх. №12400 от 22.11.2021г., издадено от Столична община, район
„Подуяне“ е, че Марийка Дончева Стефанова е починала на 17.11.2021г. като е
оставила наследник по закон един син – ответникът по делото И. У. И., който по
силата на настъпилото наследствено правоприемство е придобил 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
По делото липсват ангажирани доказателства от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест, относно прехвърляне правото на собственост или
настъпване на универсално правоприемство на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот,
притежавана И. Станчев Русев, както и такива за прекратяване на вещното право на
ползване на Гана Генчева Ангелова върху част от имота, поради което съдът приема,
че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №54942/2022г.
по описа на СРС, 77-ми състав – 10.10.2022г., ответникът И. У. И. е бил собственик на
1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, придобита по силата на наследствено
правоприемство от Марийка Дончева Стефанова.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на
ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното
основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба
за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в
която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
3
факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
делото молба – декларация с вх. № 3338 от 26.08.2011г., се установява, че Марийка
Дончева Стефанова е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София,
бул. „Скобелев“ № 41, ет. 3, ап. 9 на нейно име, което е прието от ищеца, видно то
представените по делото фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно име. Ето
защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия период
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е Марийка Дончева Стефанова. Видно обаче от
удостоверение за наследници с изх. №12400 от 22.11.2021г., издадено от Столична
община, район „Подуяне“ е, че Марийка Дончева Стефанова е починала на 17.11.2021г.
като е оставила наследник по закон един син – ответникът по делото И. У. И..
Доколкото същата е починала след исковия период, за който се претендира заплащане
на топлинна енергия и дялово разпределение, към който момент вземанията са били
ликвидни и изискуеми, задължението за заплащането им е преминало към ответника по
делото И. У. И. по силата на настъпилото наследствено правоприемство. В подкрепа
на този извод е и приетата по делото молба – декларация с рег. № Г-24374 от
07.12.2021г. от ответника до ищеца, с която И. У. И. с оглед настъпилото
правоприемство и в изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 1 от Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е заявил искане да бъде
открита партида на негово име за процесния топлоснабден имот, макар същата да не
касае процесния период, тъй като посочените обстоятелства са настъпили след
изтичането му.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответника Марийка Дончева
Стефанова да се е възползвала от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
4
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Техем сървисис” ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от наследодателя на
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията
по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия,
за които на наследодателя на ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№54942/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав – 10.10.2022г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 10.10.2022г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземането на ищеца за месец 05.2019г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
5
останалата част от исковия период – от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 1843,32 лв., до която сума искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1882,56 лв. и за периода от
01.05.2019г. до 31.05.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.41 от делото/, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
01.09.2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 45,66 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал.3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
6
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2019г. и 2020г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в настоящото
производство са в размер от 531,29 лв., представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Дължимите
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №54942/2022г. по описа на СРС, 77-ми
състав, са в размер на 79,91 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 62,92 лв. за исковото производство,
представляващи адвокатско възнаграждение, което е действително платено от
ответника на адв. Х. П., видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 27.03.2023г
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 ГПК, че И. У. И., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 1843,32 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 9, находящ се в гр.София, бул. „Ген. Скобелев“ № 41, ет. 3, аб.№12905,
за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №54942/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав –
10.10.2022г. до плащането;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 45,66 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
7
01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №54942/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав – 10.10.2022г.
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 1882,56 лв.
и за периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 303,66 лв., представляваща лихва за забава, начислена
върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 23.09.2022г. и за
сумата от 9,73 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 23.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. У. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 79,91 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №54942/2022г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 531,29 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на И. У. И., ЕГН **********, сумата от 62,92 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8