РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 01.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА П.

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 409 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.70 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

    Административното дело е образувано по жалба на М.М.Р. ***, уточнена с молба вх.3195 като подадена срещу  Решение № 1040-10-38 от 21.08.2019 г. на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-10-44 / 31.07.2019 г. срещу Разпореждане № ********** от 08.07.2019 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Ловеч и потвърдено разпореждането като законосъобразно.            

    В жалбата и уточнителната молба жалбоподателят твърди, че  отпусната му пенсия в размер на 219.43 лв. не отговаря на неговият принос към осигурителната система. Счита, че неправилно при изчислението на размера на месечната му пенсия са приложени новите разпоредби на КСО, въпреки че е направил искане да бъдат взети предвид най-добрите три години: от 01.01.1991 г. , 1992 г. до 31.12.1993г. и за тях е представил трудова книжка и УП формуляри на служителите на ТП на НОИ - гр.Ловеч. Твърди, че негов колега с идентичен трудов стаж е пенсиониран преди две години с размер на месечна пенсия от 420.00 лв. Изложените доводи са за незаконосъобраност на постановеното пенсионно решение, като издадено в нарушение разпоредбите на КСО и на правата му.

      В съдебно заседание оспорващия лично, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. 

               Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита.   

               По делото са събрани писмени доказателства - заверено копие от административната преписка. Изслушана е съдебно - икономическа експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

              Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

               Със заявление вх. № 2113-10-6/04.01.2019 г. е отправено искане от оспорващият до директора на ТП на НОИ - Ловеч за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст / на лист 32 от делото/. В декларативната част на заявлението същият е декларирал обстоятелството, че не получава друг вид пенсия, няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, не избира за целите на изчисляване размера на пенсията осигурителен доход за избрани три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01 януари 1997 г.

                Към Заявлението са приложени трудова книжка, военна книжка, удостоверение обр. УП-3 изх. № 94-00-64/07.09.2018г., изд. от Областно пътно управление гр. Ловеч, заявление вх. № 2124-10-10/30.01.2019 г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване; удостоверение обр. УП-3 изх. № 3-225(1) /23.08.2018 г., изд. от Община - гр. Тетевен, удостоверение обр. УП- 3 изх. № 1/05.10.2018 г., изд. от Кметство, с. Бели Осъм; удостоверение изх. № 5506-06- 2579/1/17.09.2018 п, изд. от ООА при ТП на НОИ – Враца и пълномощно.

                С разпореждане № **********/31.01.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Ловеч на оспорващият е отпусната от датата на заявлението - 04.01.2019 г., на основание чл.696, ал.2 от КСО пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същата е определена в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 от КСО. Съгласно чл.10 от Закона за бюджета за ДОО за 2019 г. минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2019 г. от 1 януари до 30 юни е 207,60 лв. / на 43 от делото/.

                В срока по чл.10, ал.1 от НПОС длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Ловеч е постановило разпореждане № **********/03.05.2019 г. / на л.47/, с което на основание чл. 99, ал.1, т 2, буква „д“ от КСО, във връзка с чл.10, ал.2 от НПОС е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същата е определена в размер от 204,79 лв., а съгласно чл. 70, ал.12 от КСО в минимален размер - 207.60 лв.

              С писмо изх. № 2113-10-6#7/13.05.2019 г. служебно е изискано от осигурителя „*****“ ООД, гр. София информация за оспорващият, с цел уточняване броят на месеците за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., за които е установено сумарно отчитане на работното време и поредността на месеците в периода на сумарното отчитане, както и за кои дни се отнася положения извънреден труд и неплатен отпуск през м. януари 2019 г. В тази връзка с писмо-отговор вх. № 1029-10-2092/23.05.2019 г. е получена от осигурителя уточняваща информация.

              При съобразяване на новите данни, с разпореждане № ********** от 08.07.2019 г. на Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Ловеч, на оспорващият е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.01.2019 г. пожизнено,  на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО при придобит осигурителен стаж от втора категория труд 16 години 10 месеца и 17дни, от трета категория труд 15 години 4 месеца и 4дни, на основание чл. 104 от КСО превърнат към трета категория 36 години 5 месеца и 10 дни, при определен осигурителен доход за времето от 01.02.2000 г. до 03.01.2019 г. - 44644.07лв. и индивидуален коефициент 0.5385 в размер на 209.41 лв., съгласно чл.70, ал.1 от КСО. От 01.07.2019 г. съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО/2019 г. пенсията е определена в минимален размер 219.43 лв. /л.30/

                С оспореното Решение № 1040 – 10-38/21.08.2019 г., директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането с  № ********** от 08.07.2019 г.  по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането.

                Според мотивите административният орган е приел, че в разпореждане № ********** от 08.07.2019 година на оспорващият е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.01.2019 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО като е съобразен  придобития осигурителен стаж от втора категория труд 16 години 10 месеца и 17дни, от трета категория труд 15 години 4 месеца и 4дни, на основание чл. 104 от КСО превърнат към трета категория 36 години 5 месеца и 10 дни, при определен осигурителен доход за времето от 01.02.2000 г. до 03.01.2019 г. - 44644.07лв. и индивидуален коефициент 0.5385 в размер на 209.41 лв. и от   01.07.2019 г. съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2019 г. пенсията е определена в минимален размер 219.43 лв.   Приел е, че правилно пенсионния орган е определил и съответно изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.М.Р..

                      Решението е изпратено на оспорващият и според известието за доставяне е получено на 26.08.2019 г. /л.29/, а жалбата срещу решението е подадена по пощата в ТП на НОИ Ловеч на 30.08.2019 г. /л.7/. 

     По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

              За изясняване на спора от фактическа страна по искане на оспорващият е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от експерта след запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка в ТП на НОИ гр.Ловеч. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на събраните по делото доказателства.

      От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание пояснения се установява, че размера на пенсията посочен в Разпореждане № **********/08.07.2019 г., потвърдено с Решение №1040-10-38 от 21.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч е вярно определен, като правилно е определен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по представените документи удостоверяващи тези факти.

     За да изготви заключението ескперта се е запознал и с документите, които са участвали при определяне размера на пенсията, данните от тях, вкл. от книжките на оспорващия, уточнил е осигурителния стаж, осигурителният доход от месечната сума, което е отразил подробно в заключението си.

    Според експерта, на база представената в последствие молба от М.М.Р. е направено преизчисление на пенсията му, в която е посочил трите последователни години от 01.01.1991г. - 31.12.1993 г., които желае да участват в преизчислението. Осигурителният му доход за тези години е в размер на 49056,00 лева, определен е нов размер на индивидуалния му коефициент от 0,584 и нов размер на пенсията му - 227,11 лева.

   Следствие на установеното при анализа за целите на експертизата експерта е стигнал до извода, че ниския размер на пенсията на жалбоподателя, с който той не е съгласен, се дължи на това, че същият е осигуряван на минималната работна заплата за страната през повече от годините включени 8 периода 2000-2019 г. През останалия период е осигуряван с 20-50 лeва повече MP3.Трудовия му стаж е полаган с множество прекъсвания, ползвал е многократно неплатен отпуск. Всички това е определило осигурителния му доход за периода - 44644,07 лева при средно месечен осигурителен доход за страната /на база обявени статастически данни / за периода на жалбоподателя 01.02.2000 г.-03.01.2019 г.- 82904,49 лева и индивидуалния му коефициент- 0,5385 /определен в Разпореждане № **********/.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл.118, ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                   

                      Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

                По аргумент от чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл.146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуално правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

                Предмет на съдебен контрол е Решение № 1040-10-38 от 21.08.2019 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.М.Р. с вх. № 1012-10-44 /31.07.2019 година срещу Разпореждане № ********** от 08.07.2019 година на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Ловеч.  

                Този индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл.146, т.2, във  вр. с чл.59 от АПК. Видно е, че отговаря на всички изисквания съгласно чл.59, ал.2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл.59, ал.2, т.8 от АПК.  Съдебната проверка в случая се разпростира и до издаденото разпореждане, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е в съответствие с разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО. Първоначалният административен акт също отговаря на изискуемата от закона форма /чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ КСО/, което е видно от неговото съдържание. В този смисъл съдът установи по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.  

               Обжалваното решение и потвърденото разпореждане са издадени при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.               

               Разпоредбата на чл.70, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в приложимата към случая редакция /Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ повелява, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.

              Съобразно чл.70, ал.3 от КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В съответствие с чл.70 ал.8 и 9 от КСО / в приложимата редакция Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106.

             Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се    отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Индивидуалният коефициент по ал.8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната - за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.

             Според разпоредбите на чл.70, ал.12 и 15 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ и размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а, 69, 69а, 696 и 69в не може да бъде по-малък от минималния размер по ал.12. Съгласно чл.70, ал.18 /Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ от КСО, в случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният коефициент се изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.

              В чл.10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /2019 г. е регламентирано, че се определя  минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за 2019 г., както следва: 1. от 1 януари до 30 юни - 207,60 лева и  2. от 1 юли до 31 декември - 219,43 лева.

             Според доказателствата и заключението на вещото лице по приетата в настоящото производство съдебно икономическа експертиза, осигурителния доход на оспорващият, определен по чл.70, ал.8 от КСО е за периода от 01.02.2000 г. до 03.01.2019 г. - 44644.07 лв., а индивидуалния коефициент, определен по чл.70, ал.9 от КСО е 0.5385.  При средномесечен осигурителен доход за страната за 01.2018 г. - 12.2018 г. - 889.90 лв. дохода за изчисляване размера на пенсията, определен по чл.70, ал.3 от КСО е 479,21 лв. /889.90 лв. х 0.5385/х 43.70% /36 г. 5 м. х 1.2%/. Тъй като в заявлението за пенсиониране жалбоподателят не е посочил периоди преди 1999 година за определяне на индивидуалния коефициент, пенсията му е изчислена при прилагане разпоредбата на чл.70, ал.8 от КСО.

              Видно от доказателствата от 04.01.2019 г. е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващият по чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО при зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 16 години 10 месеца 17 дни, от трета категория труд 15 години 4 месеца и 4дни, на основание чл.104 от КСО превърнат към трета категория 36 години, 5 месеца и 10 дни, осигурителен доход за времето: 01.02.2000 г. - 3.01.2019 г. - 44644.07 лв. и индивидуален коефициент 0.5385.

             Според заключението на вещото лице, при средномесечен осигурителен доход за страната за 01.2018 - 12.2018 г. - 889.90 лева и доход за изчисляване размера на пенсията - 479.21 лв., вярно е определен размерът на пенсията - 209.41 лева /43.70%/36 г. 8 м. х 1.2%/ от 479.21лв./.

             Следователно при спазване приложимите към случая разпоредби на чл.70, ал.12 и 15 от КСО и чл.10, т.2 от ЗБДОО/2019 г. пенсията на оспорващия правилно е определена от 01.07.2019 г. в минимален размер от 219.43 лева.

            От събраните по делото доказателства, приетото заключение по съдебно-икономическа експертиза и приложимото право се установява, че посочените в процесното решение №1040-10-38 от 21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него разпореждане №**********/08.07.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, осигурителен стаж, категория труд, осигурителен доход и месечна сума за изплащане, отговарят на представените от жалбоподателят документи по чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и тя е установена в дължимия й размер. 

             Анализа на доказателствата и установеното от вещото лице за целите на експертизата по делото, сочи, че ниския размер на пенсията на жалбоподателя, с който той не е съгласен, се дължи на това, че същият е осигуряван на минималната работна заплата за страната през повече от годините включени в периода 2000-2019 година. През останалия период е осигуряван с 20-50 лева повече от MP3, като трудовия му стаж е полаган с множество прекъсвания, ползвал е многократно неплатен отпуск. Според заключението по СИЕ това е определило осигурителния му доход за периода- 44644,07 лева при средно месечен осигурителен доход за страната /на база обявени статистически данни /за периода на жалбоподателя 01.02.2000 г.-03.01.2019г.- 82904,49 лева и индивидуалния му коефициент - 0,5385 /определен в Разпореждане № ********** от 08.07.2019г., потвърдено с проценото решение №1040-10-38 от 21.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч /.

               За пълнота на изложението следва  да се отбележи, че по преписката са налични данни, а и това се установява от експертното заключение при документалната проверка, че след постановяване на процесното решение, пенсията на оспорващият е увеличена предвид последвалата нормативна уредба. Същият е подал Заявление от 26.07.2019г. / на л.53/ за преизчисление на пенсията му на основание §22ц, ал.2 от ПЗР на КСО, в което на база на посочините три последователни години от 01.01.1991г. - 31.12.1993 г., които желае да участват в преизчислението, осигурителният му доход за тези години е в размер на 49056,00 лева, при което е определен по-висок размер на индивидуалния му коефициент- 0,584. В резултат на това преизчисление е определен и нов размер на пенсията му - 227,11 лева с разпореждане от 28.08.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване по чл.70, ал.1 от КСО, считано от 04.01.2019г., за което няма данни да е обжалвано и е влязло в законна сила и  което според СИЕ е вярно изчислено.Така определения размер, макар и с малко завишен не рефлектира върху правния интерес за настоящото оспорване, т.к. се касае за различен период по заявленията, с които е сезиран административния орган и се изследват предпоставките в тази връзка, като резултатът от процесното оспорването, ако е положителен би се отразил върху крайният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.  

                Административният орган се е съобразил с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО /Нов - ДВ, бр. 35 от 2019 г./, съгласно който до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал. 4-7, ал.10, т.1 и ал.11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1. В § 22ц, ал.2 от ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал.1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. В случая с издаване на Разпореждането от 11.10.2019 г. ръководител ПО при ТП на НОИ Ловеч е приложил хипотезата по § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като жалбоподателят е упражнил еднократно правото на избор по § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, като има отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон.

     Оспореното решение № 1040-10-38 от 21.08.2019 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП-НОИ/ - гр.Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 08.07.2019 г. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ- гр. Ловеч, съответстват и на целта на закона – чл.146 т.5 от АПК, като при определяне размера на индивидуалният коефициент на лицето и размера на месечната пенсия са съобразени разпоредбите на чл.70 от КСО, чл.104 от КСО, чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл.10, т.2 от ЗБДОО/2019г.    

    В развилото се производство Съдът не констатира да са нарушени правата на жалбоподателя, както неоснователно се твърди в жалбата и уточнението.

             Поради изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

             С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Ловеч съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/.

    Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118 ал.2 КСО, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.М.Р. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-10-44 от 31.07.2019 година, срещу разпореждане № ********** от 08.07.2019 година, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Ловеч.

            ОСЪЖДА М.М.Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.       

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България гр.София, в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.  

           Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: