РЕШЕНИЕ
№ 95
град
Плевен, 02.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Веска Андреева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно
дело №1014/2022 г. по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№26487/10.11.2022г. на „Виваком
България“ ЕАД против Решение №563/28.10.2022г. по АНД № 1586/22г. по описа на
РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление №
Р-0048951/17.01.2022г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията
за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.222а и
чл.231 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за извършено
нарушение на чл.113, ал.1 вр. чл. чл.105, ал.2 вр. чл.108 от ЗЗП. Посочва се в
жалбата, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при обсъждането на
доказателствата по делото съдът е игнорирал факта, че е невъзможно приемането
на устройството за сервизиране в търговски обект на „Виваком България“ ЕАД,
както и че установяването на активни индикатори за влага, находящи се под горни
панел на мобилния апарат, е възможно да
бъде реализирано в оторизирано сервизно дружество. Посочва се още, че съдът не
е обсъдил обстоятелството, че за
устройства XIAOMI няма друг оторизиран сервиз в България, освен
процесния на „Сръчко сервиз“ ЕООД, поради което е обективно невъзможно да се
представят доказателства по смисъла на чл.108 от ЗЗП – констативен протокол от
втори сервиз. Твърди се в касационната жалба, че рекламацията е направена 5
месеца и 27 дни след датата на покупката, както и че устройството е проявило
несъответствие с договора за продажба вследствие на намокряне, което не попада
в обхвата на гаранционното обслужване. Сочи се, че при издаването на НП-то е
допуснато съществено нарушения на процесуалните правила, а именно неспазване на
разпоредбите на чл. 52, ал.4 и чл.52, ал.1 т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса
на посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, както и липса на мотиви относно размера на
наложената имуществена санкция. Иска се от съда да постанови решение, с което
да отмени Решение №563/28.10.2022г. по АНД № 1586/22г. по описа на РС-Плевен,
както и да отмени изцяло Наказателно постановление № Р-0048951/17.01.2022г. на
Комисията за защита на потребителите. Претендират се деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът - „Виваком България“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията
за защита на потребителите,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е становище от
страната, в което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и остави в
сила съдебното решение.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище за правилност
и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.
Административен съд –
Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като
надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Плевен е било издаденото от ответника Наказателно постановление № Р-0048951/17.01.2022г. на
Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на
потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.222а и чл.231
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за извършено
нарушение на чл.113, ал.1 вр. чл. чл.105, ал.2 вр. чл.108 от ЗЗП.
РС-Плевен приел, че за
установено, че по повод жалба с вх.№ Р-03-935/31.08.2021г. от потребител от с.
Буковлък, общ. Плевен, относно мобилен телефон „ХIАОМI, служители на Регионална дирекция – Русе към
Комисията за защита на потребителите извършили проверка и констатирали, че апаратът е закупен на
10.03.2021 г. от потребителя, а на 07.08.2021 г. е предявена рекламация в
магазин „Виваком“ 4813 в гр. Плевен, пл. „Ив. Миндиликов" 1 МОЛ-Панорама,
стопанисван от търговеца. При приемане на телефона търговецът издал сервизна
карта № **********/07.08.2021г., в която е описано следното: „Не се стартира.
Съмнение за счупен дисплей“. Било установено, че на 18.08.2021 г. при преглед
на вещта в сервиз „Сръчко сервиз“ ЕООД е и издаден протокол за отказ да бъде извършено
гаранционно обслужване № OGS009055178 поради „следи от корозия“. По повод
постъпилата жалба от потребителя, КЗП изискало становище от дружеството, като
било указано да представи констативен протокол от втори сервиз съгласно чл.108
от ЗЗП и акт за удовлетворяване на рекламация. На 27.09.2021г. търговецът изпратил становище до КЗП и отказал да извърши диагностика във втори
сервиз.
Съдът приел горната фактическа
обстановка за установена от приобщените
гласни доказателства в показанията на свидетелите Светлана Нейкова Нейкова и Силвия Иванова Глоговска, депозирани по НАХД
№ 301/2022г. по описа на РС- Плевен и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Съдът приел, че в подкрепа на
фактическата обстановка са и писмените доказателства по делото, поради
което приел, че е извършено нарушение на чл.113, ал.1 вр. чл. чл.105, ал.2 вр.
чл.108 от ЗЗП.
Решение
№563/28.10.2022г. по АНД № 1586/22г. по описа на РС-Плевен е връчено на касатора на 07.11.2022г.
С жалба с вх.№ 26487/10.11.2022г. (пощенско клеймо от 09.12.2022г.) е образувано настоящето касационно
адм.производство.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди процесното наказателно постановление
първоинстанционният съд е приел, че е издадено, от компетентно длъжностно лице,
при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 ЗАНН, като при ангажиране на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Въззивният съд е
приел, че административно наказващият орган е посочил точната правна
квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и че случаят
не е маловажен. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
Настоящият касационен състав
на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Видно от доказателствата по
делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за
административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно
основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него
служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени
действия по установяване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е
съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за
размера на наложеното административно наказание.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и
от субективна страна фактическия състав на нарушение на чл.113, ал.1 вр. чл.105, ал.2 вр. чл.108 от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил
привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове на
Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се
административно и съдебно производство.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи,
че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и
като правилен, следва да остане в сила.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
становището на касатора, че АУАН и НП страдат от пороци на формата. В тях ясно
е посочена дата на нарушението – 27.09.2021 г. – на тази дата търговецът е отказал
да удовлетвори претенцията на потребителя, като е заявил в КЗП, че не е налице
дефект на стоката, който да е гаранционен и че очаква клиентът да се яви в
търговския обект и да си я получи обратно, което означава именно изричен отказ
от замяна, предоставяне на оборотен апарат, ремонтиране или връщане на
платената сума, т. е. удовлетворяване на гаранцията и предоставяне на стоката
на клиента в състояние, според договореното, с работещи всички функции и
приложения на закупеното устройство.
Видно
от текстовото изписване на нарушението е
отбелязано и мястото на нарушението - гр.Плевен, с което е изпълнено
изискването на законодателя по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите на касатора, че въззивното решение е издадено при неправилно тълкуване
и прилагане на материално правните и процесуални норми. При установените факти,
съдът е направил извод за съставомерност на деянието. Този извод е съответен на
разписаното в чл. 113, ал. 1 от ЗПП правило. За реализирането на отговорността на
търговеца по тази разпоредба е от значение установяването на факта, че стоката
не съответства на договора за продажба по причини различни от начина на
употребата й от потребителя. В конкретния случай такива факти са установени.
Неоснователно
е и възражението, че при обсъждане на
писмените доказателства по делото съдът не е
приел, че дружеството е в обективна невъзможност да представи доказателства по смисъла на чл.108 от ЗЗП, а именно констативен
протокол от втори сервиз, тъй като за устройства XIAOMI няма друг оторизиран сервиз в България. Разпоредбата на чл.108 (отм.) ЗЗП към
датата на установяване на нарушението и съставяне на АУАН е била приложима, като доказателствената тежест за установяване
причината за неизправността на вещта и съответно, че същата не е включена в
цената на гаранционното обслужване, е на касатора, а последният не е оборил
предвидената законова презумпция.
Съдът взе предвид, че към датата на датата
на издаване на НП – 17.01.2022 г. сочената като нарушена норма на чл. 113, ал. 1
от ЗЗП,
така и останалите цитирани такива – чл. 105, ал. 2, чл. 108 и санкционната на
чл. 222а от същия нормативен акт, са били отменени с пар. 8, т. 4 от ЗР на Закона за предоставяне на цифрово
съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обн.Д.В. бр.23
от 01.01.2022г. ). Нормата на
пар.11 от ЗПЦСЦУПС обаче предвижда, че
същият влиза в сила от 1 януари 2022 г. и се прилага за договори за продажба на
стоки, сключени след тази дата, с изключение на чл. 21 и 22, които се прилагат
за договори, сключени след 1 януари 2022 г. Процесният договор за покупка на
стоката е от 10.03.2021 г., поради което по отношение на него следва да се
прилага ЗЗП в така цитираните отменени негови части.
Ето защо правилно административно
наказващият орган и РС Плевен са приложили ЗЗП по отношение на сочените като
нарушени правни норми и санкционната такава, като приложение за заварени
правоотношения, възникнали преди 01.01.2022 г., следва да намерят правилата на
ЗЗП на основание на пар. 11 от ЗПЦСЦУПС.
Не са налице условия и за прилагане на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушението
е уредено и в действащия ЗПЦСЦУПС, явява се съставомерно и за него се прилагат
санкциите по чл. 222а от ЗЗП, т. е. не е
налице нов по-благоприятен нормативен акт, който да се приложи към настоящия
случай.
По делото е установено по несъмнен
начин, че касаторът е санкциониран за аналогично нарушение по ЗЗП с Наказателно
постановление № 2019-**********.11.2019г., потвърдено с Решение
№179а/11.06.2020г. по АНД № 12682020г.
по описа на РС-Габрово. Влизането в сила на Наказателно постановление №
2019-**********.11.2019г. на дата 16.10.2020г. е в период по-малък от година до
съставянето на процесното НП № Р-0048951/17.01.2022г. на Директора на
Регионална дирекция – Русе. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира
за обосновано и законосъобразно налагането на санкция за повторно нарушение в
размер на 5000 лв.
Въз
основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно с
оглед доказателствата по делото и закона, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение №563/28.10.2022г. по АНД №
1586/22г. по описа на РС-Плевен.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.