№ 4799
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100100896 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от В. С. Н., ЕГН
**********, чрез адв. Я. Д. - САК, съдебен адрес: София, ул. “********* против ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, за следните суми: - сумата 110 000 лв., предявен като частичен иск от 150
000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и - сумата 47 921,74 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с лечението, вследствие на ПТП
от 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 24.01.2023 г. -
датата на изтичане на 3 - месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя до
окончателното изпълнение на задължението и сторените от ищеца разноски по делото, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 г. около 00:10 ч. по път I-6 се е движил л.а.
марка „Пежо“, модел „Експерт 2.9 Д“ с рег. № *********, управляван от Д. Н. Г., ЕГН
**********. Водачът, в района на км. 218+880 м., поради заспиване зад волана, губи контрол
върху автомобила и при ляв завой излиза вдясно извън пътното платно и се удря в
крайпътни дървета. При процесния инцидент е пострадал ищецът В. С. Н., в качеството си
на пътник в самокатастрофираля автомобил.
След ПТП ищецът е откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив с оплаквания от
болки при дишане и кашляне, болки в долната част на гърба и по хода на десния крак. След
1
извършен преглед и консултации със съответните специалисти са установени контузия на
корема, долната част на гърба и таза. Няколко дни след изписването му ищецът отново е
потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с оплаквания от силни болки и
невъзможност за движение в областта на таза. При проведени изследвания е установено
счупване на ацетабулума, като след обсъждане е взето решение за оперативно лечение.
Ищецът е транспортиран до болнично заведение в Турция, като на 19.08.2022 г. е приет за
лечение в болница Мемориал Шишли при водеща диагноза: фрактура на лумбалната област
на гръбначния стълб и таза, фрактура на ацетабулума. На 23.08.2022 г. е проведено
оперативно лечение – фиксация с пластина и пирони.
Във връзка с пътния инцидент е изготвен констативен протокол № 2022-1024-
1392/10.08.2022 и е съставен АУАН.
Ищецът счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. марка „Пежо“,
модел „Експерт 2.0Д“ с рег. № *********, който не е съобразил поведението си с конкретни
правила на ЗДвП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със застрахователна полица
със срок на действие от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г.
Сезирал е ответния застраховател с писмена претенция с искане за определяне и изплащане
на обезщетение, за което е образувана щета № 0801-006341/2022-01,02. Към датата на
завеждане на исковата молба е налице изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне от страна на Застрахователя.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве“
АД с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно
описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на експертизи.
Моли, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ответникът да представи
застрахователна полица валидна от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. за процесния автомобил.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск, като му присъди разноски
по представен списък.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва предявените искове
изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
На първо място счита, че водачът на процесния автомобил не е нарушил разпоредбите на
ЗДвП, съответно няма вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
2
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в исковата
молба, както и настъпването на ПТП на 10.08.2022 г., твърди, че именно ищецът е
управлявал процесния автомобил и няма право на обезщетение.
Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия ищец, който с
поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е използвал предпазен
колан. На следващо основание твърди, че ищецът е допринесъл обективно в значителна
степен за пораждането или за увеличаването на вредоносния резултат от застрахователното
събитие, тъй като не е провел необходимото и предписано му лечение.
Оспорва иска за имуществени вреди.
Оспорва и твърдените в исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
както и твърденията за тяхната продължителност.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е необосновано прекомерно завишен.
Прави искане за ангажиране на свидетели, писмени доказателства и назначаване на
експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, алтернативно – да го
уважи частично, с оглед направените възражения, с присъждане на разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законните последици.
За безспорно установено между страните е прието обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка
„Пежо“, модел „Експерт 2.0Д“ с рег. № *********
Спорът се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищеца
телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, вината на водача на
МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респ. изключителен принос и
размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по скане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети заключения на СМЕ, САТЕ и КСМАТЕ, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетата САТЕ се установява, че механизмът на ПТП от 10.08.2022г. е следния: На
10.08.2022 год., около 00:10 часа, л.а. марка „Пежо“, модел „Експерт 2.0Д“, рег. №
*********, с водач Д. Н. Г. се движи по път № I – 6 с посока на движение от с. Розино към с.
3
Антон, Община Карлово. На км. 218+880 м. при ляв завой, водачът Г. губи контрол върху
управлението на автомобила и последният напуска платното за движение вдясно, при което
се удря последователно в няколко крайпътни дървета.
От това произшествие пострадват водачът на автомобила Д. Н. Г. и пътника в автомобила В.
С. Н..
Основната причина за настъпването на произшествието, при описания механизъм е загуба на
контрол, от страна на водача, върху управлението на лекия автомобил в конкретната пътна
обстановка.
Вещото лице посочва, че произшествието не би настъпило, при условие, че водачът на
автомобила непрекъснато е контролирал управлението на автомобила и същото е било
технически предотвратимо от него.
По делото, по искане на ответника, е разпитан водача на процесния лек автомобил Д. Н. Г.,
който посочи същия механизъм на настъпване на пътния инцидент, наред с което уточнява,
че той пътника В. Н. са били с поставени колани към момента на ПТП.
Според съдебномедицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р К. С., вследствие
претърпяното ПТП на 10.08.2022 г., ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на ацетабулума на дясна тазобедрена става. Увреждането има травматичен
характер. Медикобиологичният признак на увреждането е трайно затруднение на
движението на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни. Непосредствено след
инцидента е проведено консервативно лечение, а на 23.08.2022 г. е проведено оперативно
лечение на счупването на ацетабулума на дясна тазобедрена става. През периода на
възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания, като първите два месеца, болките са
били с по-голям интензитет. Получените от ищеца увреждания са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Счупването е зараснало, но се очаква в бъдеще, ищецът да има
болки в дясна тазобедрена става, тъй като счупването е вътрешноставно и е засегнат и
ставния хрущял. От направеният анализ на представените финансови документи по делото
се установи, че направените от ищеца разходи по тях, са във връзка с проведеното лечение
на полученото уреждане при процесното ПТП. Несъответствието между медицинската
документация от УМБАЛ „Свети Георги“ и УМБАЛСМ „Пирогов“ е дошло от факта, че в
болницата в Пловдив, не е направена КТ (скенер) на таза, което е по-високоспециализирано
изследване и дава повече информация от направената рентгенова снимка на таза. При
направените образни изследвания на гръбначния стълб и таз, са установени дегенеративни
спондилартрозни и остеохондрозни промени в прешлените от поясен отдел на гръбначния
стълб и артрозни промени в двете тазобедрени стави. Тези заболявания са предпоставка за
удължаване на възстановителния период. От представените по делото документи е видно, че
ищецът е провел курс по физиотерапия и рехабилитация в Турция. Към момента на
прегледа, общото здравословно състояние на ищеца е добро. Ищецът е трябвало да се
придвижва 6 месеца с помощни средства, без натоварване на десния крак. Лечението на
ищеца в Република Турция и вложените импланти, не се заплащат от НЗОК. Закупуването
на плака и винтове е било необходимо, като НЗОК не поема тези разходи. Лечението в
4
Република Турция не е било наложително, същото е можело да бъде проведено и в
Република България. В открито заседание вещото лице посочва, че ацетабулума се състои от
три кости. Може да се каже, че са счупени две от тях. Счупена е ишиадичната част, това е
малко по-напред и по-навътре. Счупени са предната, ишиадичната коста кост и вътрешната.
Периодът на възстановяване е около 6 месеца, като се включва оперативното лечение, след
което два месеца няма стъпване на крака, за да зарасте. След това започва раздвижването,
което варира в зависимост от общи заболявания, но средно около 6 месеца. Направената в
Турция операция съответства на обичайната медицинска практика. Ищецът продължава да
има болки в тазобедрената става. Ще продължава да го боли при движение, при
раздвижване сутрин, при натоварване, особено при вдигане на тежко точно преди тази
увреда на хрущяла, която е настъпила по повод на това счупване.
От заключението по допуснатата и приета КСМАТЕ се установи механизмът на
настъпване на счупването – при контакт на коляното с борд таблото, при което силата на
удара се предава по оста на бедрената кост и се получава увреда в областта на тазобедрената
става. Възможно е описаната травма да се получи, независимо от положението на
предпазния колан.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетеля Н.а – негова съпруга. Тяразказа, че знае за случая, когато В. е претърпял
ПТП през 2022 г. Видяла го в болницата в гр. Пловдив, през нощта. Той бил в много тежко
състояние, бил в легнало състояние, боляло го гърба и корема. Казал, че го боли десния
крак, имал кръв по лицето, била му цепната веждата. Бил контактен, но общото му
състояние не било добро. Изпитвал силни болки. Докторите казали, че ще остане в
болницата. Били му направили снимки и нямало нищо счупено. В болницата в Пловдив
останал около една седмица. Ходила е да го обслужва, защото бил неподвижен. След
изписването, организирала да го приемат в „Пиргов“, за да му направят по-подробни
изследвания. Транспортиран е до „Пирогов“ с линейка. Установило се, че има счупване на
таза от двете страни. Казали, че много спешно трябва да бъде опериран, поради факта, че
бил диабетик, но не давали големи гаранции. Поради тази причина се консултирали с турска
болница, от където им дали 99% гаранция за успеваемост на операцията. Заминали веднага
за Турция. До там е транспортиран с частна линейка, тъй като бил неподвижен и с много
оплаквания от болки. Била извършена операция и последвала рехабилитация. Около месец
били в Турция, а тя е била негов придружител. В началото бил напълно неподвижен и тя го
обслужвала. В началото бил неподвижен, после с количка, след това с проходилка, след
което с патерици. Сега е възстановен. Има моменти, в които има болки. Той е глава на
семейството и всичко това било голям удар за него, имало е моменти на безпомощност, на
тежки и трудни състояния.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
5
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 10.08.2022
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се
коренят в поведението на водача на „Пежо“, модел „Експерт 2.0Д“ с рег. № ********* Д. Н.
Г..
В приетите САТЕ, вещото лице приема, че причините довели до настъпване на ПТП са
субективни – загуба на контрол, от страна на водача, върху управлението на лекия
автомобил в конкретната пътна обстановка. Вещото лице посочва, че произшествието не би
настъпило, при условие, че водачът на автомобила непрекъснато е контролирал
управлението на автомобила и същото е било технически предотвратимо от него.
В резултат на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични
увреди и е претърпял описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди
при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид
всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
6
конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени
телесни увреждания – счупване на ацетабулума на дясна тазобедрена става. Увреждането
има травматичен характер. Медикобиологичният признак на увреждането е трайно
затруднение на движението на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Непосредствено след инцидента е проведено консервативно лечение, а на 23.08.2022 г. е
проведено оперативно лечение на счупването на ацетабулума на дясна тазобедрена става.
През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания, като първите два
месеца, болките са били с по-голям интензитет. Счупването е зараснало, но се очаква в
бъдеще, ищецът да има болки в дясна тазобедрена става, тъй като счупването е
вътрешноставно и е засегнат и ставния хрущял. При направените образни изследвания на
гръбначния стълб и таз, са установени дегенеративни спондилартрозни и остеохондрозни
промени в прешлените от поясен отдел на гръбначния стълб и артрозни промени в двете
тазобедрени стави. Тези заболявания са предпоставка за удължаване на възстановителния
период. От представените по делото документи е видно, че ищецът е провел курс по
физиотерапия и рехабилитация в Турция. Към момента на прегледа, общото здравословно
състояние на ищеца е добро. Ищецът е трябвало да се придвижва 6 месеца с помощни
средства, без натоварване на десния крак. В открито заседание вещото лице посочва, че
ацетабулумът се състои от три кости. Може да се каже, че са счупени две от тях. Счупена е
ишиадичната част, това е малко по-напред и по-навътре. Счупени са предната, ишиадичната
коста кост и вътрешната. Периодът на възстановяване е около 6 месеца, като се включва
оперативното лечение, след което два месеца няма стъпване на крака, за да зарасте. След
това започва раздвижването, което варира в зависимост от общи заболявания, но средно
около 6 месеца. Ищецът продължава да има болки в тазобедрената става. Ще продължава да
го боли при движение, при раздвижване сутрин, при натоварване, особено при вдигане на
тежко точно преди тази увреда на хрущяла, която е настъпила по повод на това счупване.
По отношение на имуществените вреди търпени от ищеца.:
Съгласно приетата СМЕ, от направеният анализ на представените финансови документи по
делото се установи, че направените от ищеца разходи по тях, са във връзка с проведеното
лечение на полученото уреждане при процесното ПТП. Лечението на ищеца в Република
Турция и вложените импланти, не се заплащат от НЗОК. Закупуването на плака и винтове е
било необходимо, като НЗОК не поема тези разходи. Лечението в Република Турция не е
било наложително, същото е можело да бъде проведено и в Република България.
Направената в Турция операция съответства на обичайната медицинска практика. Съгласно
показанията на свидетеля Н.а, в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ са им казали, че много спешно
В. трябва да бъде опериран, поради факта, че бил диабетик, но не давали големи гаранции.
Поради тази причина се консултирали с турска болница, от където им дали 99% гаранция за
успеваемост на операцията, поради това заминали за Република Турция.
7
От ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът дължи произнасяне
по него.
Съдът намира, че по делото не е доказано наличие на виновно поведение от страна на
увредения ищец, което е допринесло за настъпване на процесното ПТП, с оглед
заключението по КСМАТЕ, че е възможно описаната травма да се получи, независимо от
положението на предпазния колан.
На следващо място, вещото лице по СМЕ посочи, че забавянето от няколко дни, не се е
отразило на начина на протичане и продължителността на възстановителния процес. Има
данни за проведен курс по физиотерапия и рехабилитация.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер, следва да бъде
разгледано и възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, възрастта на ищеца /51 г. –
работоспособен мъж, глава на семейство/, наличието на оперативно лечение,
възстановяването на ищеца и наличието на продължаващи болки при движение, при
раздвижване сутрин, при натоварване, особено при вдигане на тежко точно преди тази
увреда на хрущяла, която е настъпила по повод на това счупване, и като приложи принципа
за справедливост съобразявайки съдебната практика и социално-икономическите условия на
живот към 2022 г. (710 лева), съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да
бъде присъдено е в размер на 70 000 лева.
Поради изложеното съдът счита, че при определеният общ справедлив размер на
неимуществени вреди 70 000 лв., искът следва да бъде уважен зца тазаи сума – 70 000 лв., а
за горницата над нея до претендираните 110 000 лн. - частичен от 150 000 лв., следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът приема иска за имуществени вреди за изцяло доказан и основателен за
претендираната сума 47 921,74 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗ съдът приема следното:
8
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. С оглед на това застрахователят отговаря за лихвата
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките
на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна –
арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ . В случая ищецът претендира лихва за забава
върху вземанията за имуществени и неимуществени вреди от 24.01.2023 г. - датата на
изтичане на тримесечния законов срок за произнасяне по претенцията. С оглед предявената
претенция, съдът приема, че 24.01.2023 г. е датата, от която следва да се начислява лихва за
забава върху двете главници.
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищецът е представил списък с разноски за сумата 6 917 лв. и договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано
безплатно на основание законовата норма, препраща към издадена наредба т Висшия
адвокатски съвет. С Решение по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, обаче, е
прогласено противоречие на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/(Наредба № 1/ на чл. 101 от ДФЕС във връзка с чл. 4 пар. 3 ДЕС.
Установеното противоречие лишава този акт от нормативен потенциал, поради което
приетият в Наредба № 1 механизъм за определяне размера на адвокатското възнаграждение
не е годен да обоснове зачетено от правовия ред вземане. Същевременно обаче самият закон
утвърждава критерии за оценка на адвокатския труд. Съгласно чл. 36 ал. 2, изр. второ ЗА,
размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован. Кумулирането на двата
критерия обуславя размера на възнаграждението от обективно проявили се обстоятелства, а
справедливостта – да бъде отчетена и спецификата на адвокатския труд. Настоящият състав
приема за меродавно в тази насока естеството и обема на необходимите усилия за
пълноценно провеждане на адвокатската защита. При отчитане на тези обстоятелства
настоящият състав приема за справедливо възнаграждение в настоящото производство от 4
800 лв.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за сметка ответника в размер на 4 405 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 3 057 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Я. Д. – САК, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е представил списък с разноски на обща стойност 5 756,07 лева, като на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в
9
производството в размер 2089,78 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София, бул. „Г.М.
Д.“ № 1, да заплати на В. С. Н., ЕГН **********, София, кв. „*********, действащ чрез адв.
Я. Д. Д. – САК, сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, настъпили при ПТП на
10.08.2022 г., причинено виновно при управление на застрахован при ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД л.а., марка „Пежо“, модел „Експерт 2.0Д“, рег. № *********, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част, за
разликата до претендираните 110 000 лв., предявен като частичен от 150 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве“ АД да заплати на В. С. Н. сумата 47 921,74
лв. - претърпени имуществени вреди, във връзка с лечение, вследствие на ПТП на
10.08.2022 г., причинено виновно при управление на застрахован при ответника лек
автомобил „Пежо“, модел „Експерт 2.0Д“, рег. № *********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на В. С. Н. сумата 4 405
лв. – сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адв. Я. Д. Д. – САК,
ЕГН **********, сумата 3 057 лв. адв. възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. С. Н. да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, сторените в
разноски сторени в производството разноски в размер 2 089,78 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10