№ 593
гр. Шумен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Н.а
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Н.а Гражданско дело №
20243630101602 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22
от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и във вр. с чл. 19 от ЗПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. К. К. с ЕГН ********** от гр.
Шумен срещу „***” АД, гр. София, Столична община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК:
*********, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В. В исковата молба се
твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-20076330 от 05.07.2023 г. Освен размера на получената сума в размер на 10000 лв. в
главницата била включена и сумата от 5692,80 лв. по застраховка „Защита на плащанията“,
сключена във връзка с договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен
по няколко основания. Ищецът счита, че сумата по платената застрахователна премия
следвало да бъде включена като разход при изчисляване на ГПР, тъй като била
задължително условие за сключване на договора за кредит. При изчисляване на ГПР не била
включена и т.нар. такса „ангажимент“. Твърди се, че задължението за заплащане на тази
такса противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това липсвало посочване кои разходи са
включени при изчисляване на ГПР. Твърди се още, че размерът на шрифта на части от
договора е под 12 – напр. на застраховката. Ищецът твърди осен това, че не е получил и
пълния размер на сумата по кредита. По посочените причини моли съда да обяви процесния
договор за нищожен. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание ищецът или неговият процесуален не се явяват. Поискали са
разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат
изложеното в исковата молба. Моли съда да обяви процесния договор за нищожен и да
присъди възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
1
С отговора си ответникът „***” АД оспорва исковете по същество. Твърди, че с част
от главницата по договора за кредит е погасено задължението за „такса ангажимент“.
Обяснено е значението на тази такса. Оспорва се обстоятелството, че сключената
застраховка е част от договора. Твърди, че сключването й е изцяло и само по желание на
кредитополучателя. По тази причина счита, че е неоснователно възражението, че при
изчисляване на ГПР е следвало да се включи и застрахователната премия. По същата
причина счита, че за договора за застраховка не следва да се прилага изискването за размер
на шрифта по ЗПК. Сочи, че изискването за размер на шрифта не е част от Директива
2008/48/ЕО и дори и да се установи такова нарушение, то не е в състояние в конкретния
случай да попречи на възможността на потребителя да се запознае с правата и задълженията
си. Твърди още, че в договора са налице всички елементи, изисквани от закона за
изчисляване на ГПР. По посочените причини моли съда да отхвърли изцяло исковете.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Поискали са разглеждане
на делото в тяхно отсъствие. В молбата излагат и аргументи по съществото на делото.
Поддържат всички изложени в отговора възражения. Твърдят, че от събраните по делото
доказателства се установява, че застраховката не е задължително условия за сключване на
договора, както и че няма елемент от договора с шрифт по-малък от 12. Счита, че не са
доказани изложените в исковата молба твърдения за противоречие на договора за кредит с
императивни норми на закона, поради което и този договор не е нищожен. Моли съда да
отхвърли исковете и да им присъди сторените разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ищецът В.
К. К. е сключил с ответника договор за потребителски заем PLUS-20076330 от 05.07.2023 г. с
главница 10000 лв. Към кредита ищецът закупил и застраховка „Защита на плащанията“ в
размер на 5692,80 лв. Освен това ищецът е бил задължен да заплати и такса „Ангажимент“
при сключване на договора в размер на 205 лв., която била приспадната от получената от
длъжника главница. Годишния лихвен процент по договора е посочен в размер на 16,79 %, а
годишният процент на разходите – 19,11 %. Така за него възникнало задължение да направи
97 месечни вноски, всяка по 248,96 лева, обща стойност на плащанията 23900 лв.
Последната погасителна вноска е следвало да бъде на 01.07.2031 г. Погасителният план по
договора е включен в съдържанието на договора. Съгласно чл. 5 от договора между страните
при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава
върху всяка забавена погасителна вноска. При забава на две или повече месечни вноски по
договора цялото вземане става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на
длъжника.
От назначената от съда и кредитирана изцяло ССчЕ се установява, че ответникът е
платил изцяло само една месечна погасителна вноска в размер на 248,96 лв., от които 68,45
лв. главница, 121,21 лв. договорна лихва и 59,30 лв. застраховка, след което длъжникът
спрял плащанията по заема.
2
В чл. 2 от договора било посочено, че сумата за дължимата застрахователна премия се
превеждат от кредитора директно на застрахователя, когато потребителят е избрал да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора. Цитираната по-горе застраховка „Защита на
плащанията“ се предлага от кредитора и се сключва от него на основание сключен между
него и застрахователя договор за групова застраховка. Ако длъжникът избере да е ползвател
по тази групова застраховка, сключва отделен договор за банката. Видно от съдържанието на
договора сумата за платената застрахователна премия не е била включена към дължимата от
потребителя главница, върху нея не била начислена възнаградителна лихва. По делото няма
спор (а такива са и изводите на вещото лице по ССчЕ), че тази сума не била включена при
изчисляване на ГПР (спорът е само за това дали трябва от правна гледна точка да бъде
включена в ГПР или не).
При изчисляване на ГПР кредиторът е включил главницата, договорната лихва и
таксата ангажимент.
В представения на длъжника Стандартен европейски формуляр обаче в раздела общ
размер на кредита е посочено – 10000 лв. главница и 9750 лв. застраховка.
От събраните по делото доказателства се установи, че договорът и неговите
приложения са с размер на шрифта 12, с изключение на документите, свързани със
сключената застраховка „Защита на плащанията, които са представени като копия, а не в
оригинал, независимо от указанията на съда. Предвид това не са изследвани от вещите лица.
В тази връзка съдът кредитира втората СТЕ, изготвена от вещите лица В. В. и К. К.. По
съществото си тя не се различава по изводи съществено от заключението на другата
експертиза, а само дава по-детайлно обяснение на какво може да се дължи разликата в
шрифта между оригинала на електронния документ и разпечатания на хартия образ на
същия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД:
Ищецът твърди, че сключения с ответника договор за потребителски заем PLUS-
20076330 от 05.07.2023 г. е нищожен, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на
определен разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР), както и
поради накърняване на добрите нрави при уговарянето на възнаградителната лихва.
Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се
основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим
действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП,
уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския
3
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни
клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.
Основното възражение на ищеца е, че незаконосъобразно дължимата от него
застрахователна премия не е включена при изчисляване на ГПР.
За да се отговори на въпроса дали разходът за застрахователната премия следва да се
включи при изчисляване на ГПР е необходимо да се изследва съдържанието на понятията
„обща сума, дължима от потребителя“, „общ размер на кредита“ и „общи разходи по
кредита за потребителя“. И трите понятия имат своята легална дефиниция в § 1 от ДР към
ЗПК, които съвпадат с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 3 от Директива
2008/48/ЕО – ако има някакви разлики, които не са в интерес на потребителя, съдът следва
да приложи определенията според Директивата, вместо националното законодателство.
Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ според § 1, т. 2 от ДР към ЗПК и чл. 3, б.
„з“ от Директива 2008/48/ЕО представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Понятието „общ размер на кредита“ означава горната
граница (максималният размер, респ. лимит) или общата сума, предоставена по договора за
кредит. Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
От определенията на тези три понятия става ясно, че няма начин в общия размер на
кредита да се включват суми, които представляват и разход по кредита. Същевременно
сумите за дължими застраховки трябва да бъдат включени в общия размер на разходите,
когато те са били известни на кредитора при сключването на договора за кредит и са условия
за сключване на договора при тези условия.
В конкретния случай сключването на договор за застраховка не е задължителна
предпоставка за сключване на договора – изрично в договора е посочено, че тя е по избор на
потребителя. Съдът обаче счита, че тя е условие за сключване на договора при тези условия,
доколкото тя е включена в параметрите на договора и е предоставена като сума от кредитора
и подлежи на възстановяване от потребителя. В договора е уреден нейния размер, начина й
на погасяване и тя е включена като част от анюитетната вноска. По същество с договора за
застраховка не се урежда нито един от тези въпроси, те за предоставени изцяло на уреждане
с договора за кредит. Предвид това сумите за тази застраховка безспорно представляват част
от разходите по кредита и като такива е следвало да бъде включена в общите разходи по
кредита и следователно при изчисляване на годишния процент на разходите. В този смисъл:
определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на III г.о., ГК на ВКС; Решение
4
№ 125 от 6.06.2024 г. на ВтАС по в. гр. д. № 127/2024 г.; Решение № 4415 от 22.07.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 8907/2023 г. и др.
Съдът счита, че като не е включил застрахователната премия при изчисляване на
ГПР, кредиторът е допуснал нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, като размерът на ГПР е некоректно посочен в договора за кредит. Размерът на ГПР, ако
кредиторът беше включил и застрахователната премия е без значение – дори и да беше в
рамките на предвидения в закона минимум, самото му непосочване е нарушение само за
себе си.
Предвид изводите на съда за нищожност на иска на посоченото основание, не се
налага произнасяне дали има нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – относно размер на шрифта.
Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото се установи, че застрахователната
премия следва да се третира като елемент от разходите по кредита, то всички документи,
свързани със сключената застраховка следва да отговорят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, включително относно размера на шрифта.
За разноските:
Предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът следва да се произнесе и
по направените искания за разноски.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. По въпроса как следва да се
определи това възнаграждение съдът намира следното: с решение от 25.01.2024 г. по
C‑438/22 на Съда на Европейския съд е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101,
параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията и на основание чл.
101, параграф. 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни. На основание чл. 4, параграф
3 от ДЕС съдилищата не следва да прилагат подобни норми. Промяната в Наредбата с ДВ
бр. 14 от 2025 г. не променя особено тези изводи. Доколкото това означава, че съдът няма
как да определи възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА, тъй като тази норма препраща към
нищожен според европейското законодателство акт. Предвид това и доколкото няма друг ред
за опреД.е на това възнаграждение, то това следва да става изцяло по преценка на съда. В
конкретния случай съдът счита, че според правната сложност, материалния интерес на
делото, броя на съдебните заседания и други фактори, следва да определи възнаграждение в
размер на 2000 лв. без ДДС или 2400 лв. с ДДС. Доколкото текста на нормите на чл. 38, ал.
1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение
определено от съда, то сумата следва да се присъди не в полза на страната, а директно на
нейния представител.
По делото ищецът е бил освободен от заплащане на разноски на основание чл. 83, ал.
5
2 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да осъди ответника
да заплати и дължимата държавна такса, както и сторените в производството разноски от
бюджета на съда в пълен размер. Дължимата по делото държавна такса възлиза на 956,01 лв.
(4% от цената на иска, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е в размер на стойността на
договора, която е 23900,16 лв.). Ответникът следва да възстанови на съда и 100 лв. разноски
по назначената ССчЕ, платени от бюджета на съда. Общо дължимата в полза на бюджета на
съда сума възлиза на 1056,01 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между В. К. К. с ЕГН ********** от гр.
Шумен и „***” АД, гр. София, Столична община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК:
*********, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В. договор за
потребителски заем PLUS-20076330 от 05.07.2023 г.
ОСЪЖДА „***” АД, гр. София, Столична община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК:
*********, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В. ДА ЗАПЛАТИ на адв.
А.Д. от САК, сумата в размер на 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за защита по делото с включено ДДС, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА „***” АД, гр. София, Столична община, район ***, ул. „***“ № 260, ЕИК:
*********, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокуриста М.В. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 1056,01 лв. (хиляда петдесет и шест лева и една
стотинка) – държавна такса и разноски по делото, от заплащането на които ищецът е бил
освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6