РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. гр. Хасково, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Г.
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно
дело № 20225640201016 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. Г. Г. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 22-1253-001358 от 17.10.2022 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети
общо 10 контролни точки, а на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Твърди се от жалбоподателя, че не бил извършил описаното
нарушение, без да конкретизира кое от двете посочени в атакуваното НП има
1
предвид, или и двете. Счита, че в съставения АУАН и в санкционния акт
имало разминаване в длъжността на актосъставителя, а актът не бил съставен
надлежно и не отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното
постановление - на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, като липсвало точно и ясно описание на
нарушението и в тази връзка излага подробни и конкретни съображения по
отношение на двете деяния. Допуснатите разминавания и неясноти между
изложеното в процесния АУАН и НП осуетявали правото на защита на
жалбоподателя, тъй като препятствали възможността да разбере в какво
точно бил обвинен. Твърди също така, че на процесната дата не бил
употребявал алкохол и затова резултатът от проверката го учудил. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован не
се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. Т. Н. от АК – Х. заявява,
че поддържа подадената жалба и аргументира допълнителни доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е
налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
2
На 09.10.2022 г., след 01:00 часа в град Хасково, свидетелят С. Т. Т., на
длъжност „*****“ в РУ на МВР - Хасково, заедно със своя колега В. Н. Б.,
служител на МВР, били на работа и установени със служебния автомобил на
бул. „България“, град Хасково в района на зеленчуков пазар. В изпълнение на
служебните си задължения, след като възприели движение на лек автомобил
марка „****“, модел „***“, решили да спрат превозното средство за
извършване на проверка. След като свид. С. Т. пристъпил на пътя, но преди
да подаде сигнал със стоп – палка на водача на приближаващия се автомобил,
превозното средство завило надясно, което наложило полицейските
служители от състава на МВР, със служебния автомобил да го пресрещнат по
ул. „Цар Освободител“ и в района на Бизнес център, град Хасково да го спрат
за извършване на проверка. При извършване на проверката, било установено,
че лекият автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ******, управляван от
жалбоподателя Д. Г. Г., който опитал да се представи като „колега“ на
контролните органи, бил собственост на Б. Д. Д., като превозното средство не
било преминало годишен технически преглед, а след като усетили при
отваряне на прозореца полъх на алкохол, служителите на МВР, решили да
тестват водача за употреба на алкохол. За целта потърсили съдействие и за
оказване на такова, на място пристигнал свид. П. Г. Н., който приканил
жалбоподателя Д. Г. Г., посочен му от свид. С. Т. Т. и В. Н. Б., като водач на
спряното за проверка превозно средство, да бъде тестван с техническо
средство – „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабр. № ARPL – 0566 за употреба на
алкохол. При извършване на проверката било установено, че при издишане на
въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на
алкохол в кръвта 0.73 на хиляда. След положителната проба на
жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско
изследване № 110895, като впоследствие не е била взета кръвна проба, след
като лицето не се е явило в съответния център на лечебното заведение за
даване на кръвна проба в рамките на предоставеното му време за това – 30
мин.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача Д. Г. Г. от град Х. бил съставен на дата 09.10.2022 г., в негово
присъствие, от свид. С. Т. Т. Акт за установяване на административно
нарушение, серия АД, № 128409 за нарушения по чл. 147, ал. 1 и по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена
3
графа, било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили
допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта,
станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка по отношение на деянието по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 185, ал. 1 от същия закон наложил глоба в размер на 20 лева
за нарушението по пункт 2 от НП, а по отношение на деянието по пункт 1,
квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП приел, че техническото средство
отчело „0.73 %“, след което приел, че водачът бил извършил: „управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда, включително“, като наложил процесната санкция за
описаното нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като
пояснил, че наказанието се налагало за резултата от техническото средство.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Т. Т. относно
обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които достигнал при установяване на всяко от
административните нарушения и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на негови преки и непосредствени впечатления, досежно
изнесените факти. Показанията на посочения по – горе свидетел се приемат за
истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на
моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт,
жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към последващия
въпрос за авторството на всяко от деянията, описани в съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз
основа на него наказателно постановление. Опосредено за този факт
възприятия има и свид. П. Г. Н., чиито показания също се възприемат от съда
за истинни, както и относно обстоятелствата, свързани с предприетите от
него действия след пристигането му на място на извършване на проверката и
за резултата от нея, а така също и за процедурата по съставяне на процесния
4
АУАН, поради което са кредитирани от съда с доверие при обосноваване на
фактическите изводи по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията
на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. По силата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 185 от ЗДвП за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба 20 лв. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6
месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително
– за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са
наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона
за наказуемо.
В конкретната хипотеза, съдът намира, че не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на
5
административно нарушение в присъствие и връчването му лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от
компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на
актосъставителя – мл. инспектор в РУ на МВР - Хасково, с оглед възложените
функционални задължения, съгласно Заповед № 8121з-632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи – т. 2.2, вр. т. 1.3.3. и с оглед разпоредбата
на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165 от Закона за движението по пътищата.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като по
отношението на деянието, квалифицирано като нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП е необходимо да бъде изтъкнато следното: в конкретната хипотеза, при
описанието на това деяние в процесния АУАН актосъствителят е посочил, че
водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство,
собственост на друго лице, като в писал, че „автомобилът не е минал годишен
технически преглед“, но за да е съставомерно поведението на дееца по
специалния текст на чл. 181 ЗДвП не е достатъчно превозното средство
просто да не е представено за технически преглед без уважителна причина в
определения срок, а срокът трябва да е ясно и конкретно дефиниран откъм
времеви рамки – начало и край. Такива твърдения в случая не са въведени в
съставения АУАН, но за разлика от други случаи, важно е да се подчертае, че
в настоящия се твърди, че нарушението е осъществено от лице, което не е
собственик на автомобила, респ. длъжностно лице и следователно не е
задължено лице по чл. 181, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗАНН, а изпълнителното
деяние се изразява не в непредставяне на ППС за технически преглед, а в
управление на ППС, което не е преминало ГТП. Това деяние се осъществява
на датата на процесното управление от лице, което няма качеството
собственик на превозното средство или длъжностно лице, а единствено има
такова на водач на ППС, което отличава процесното неизпълнение на
задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП от хипотезите, когато това
неизпълнение е от собственик и е определящо за съставомерността на
изпълнителното деяние и за подбора на релативната правна квалификация, а
впоследствие, и на наказващата норма – чл. 185 от ЗДвП. Тази преценка е
предшествана от извода, че макар и лаконично, описанието на деянието е
достатъчно, за да покрие законовите изисквания за съдържание на акта,
6
обусловено от критерия, който е основополагащ – обезпечаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице – да разбере всички факти от
състава на нарушение.
Налице е пълно, точно и ясно описание в акта за установяване на
административно нарушение и на деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, като този извод не се променя от начина на
изписване на концентрацията на алкохол в кръвта. Възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при
привличане към административно – наказателна отговорност със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение следва да се възприемат
за неоснователни. Не е налице порок в дейността във всеки от разгледаните
по – горе аспекти и при подбор на релативната правна квалификация, която
съответства на въведеното описание на всяко от деянията, а то от своя страна,
макар и лаконично, е пълно от гледна точка изискванията на фактическия
състав на съответната посочена като нарушена норма, което пък го прави
годно да удовлетвори изискването за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен
предоставен от закона обем. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда и на основание
чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата със Заповед № 8121з-632
от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление е издадено в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си в частта относно
нарушението по пункт 2 отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе
относно съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия
орган. Формално, налице са твърдения относно съставомерните признаци и на
деянието по пункт 1 от наказателното постановление, но при реализиране на
отговорността за това деяние е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените.
Вмененото административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 1, вр. чл. 5,
ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата е формално, на просто
извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на
допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването
7
или липсата на такива последици подлежи на преценка при
индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за
съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в
цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е
реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 до 0,8 на
хиляда, включително установено по надлежния ред. Като елемент от състава
на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата
над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,5 промила
до 0.8 на хиляда, включително, очертаващи административнонаказателната
му отговорност по т. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, а не по т. 2, където минимумът е
по – завишен – 0,8 на хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда,
надвишаването на която пък обосновава ангажирането на наказателна
отговорност. Следователно, точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи
по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да
е съмнение, надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта в релевантното количество от над 0.5 до 0.8 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, респ. този по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в
обхвата на преценката по същество е дали и в случая специалните правила са
изцяло съобразени. До такава преценка обаче, поради допуснато съществено
процесуално нарушение, в конкретната хипотеза, не би се стигнало,
доколкото в акта за установяване на административно нарушение, с който се
отпочва административнонаказателното производство, имащ доказателствена
функция и сезиращ наказвашия орган ефект, поради обвинителната му
функция, е вписана стойността на установената концентрация на алкохол в
кръвта – 0.73 на хиляда с изписване на символа за промили, актосъставителят
е повдигнал надлежно административнонаказателно обвинение с точно
описание относно всички признаци от обективна страна, включени в състава
на нарушение, включително и точната концентрация на алкохол в кръвта, но
8
при реализиране на отговорността, наказващият орган е посочил
концентрация от 0.73 на сто, доколкото е използвал символа за проценти, без
изписване с думи, с което действие недопустимо е въвел нова фактическа
обстановка за пръв път едва със санкционния акт. Тази фактическа обстановка
е значително отклоняваща се от рамките, зададени с повдигнатото на
жалбоподателя административнонаказателно обвинение и отегчаващо
положението му, срещу което той не е имал възможността да се защити. Това
обосновава извода, че санкционният акт в тази част подлежи на отмяна на
процесуално основание, без значение, че е приложена по – благоприятна
правна квалификация, обусловена от концентрацията на алкохол в кръвта,
тъй като защитата на лицето е по отношение на факти, а не правна норма и
тъкмо поради това правото му на защита е накърнено, при това особено
съществено. Дори нарушението да е допуснато в резултат на техническа
грешка, то съдът не разполага с правомощие да я коригира, като подмени
волята на наказващия орган, доколкото тя е формирана именно по отношение
на фактите и на конкретния такъв, свързан с концентрацията на алкохол.
Все пак за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по
същество, по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
употребил алкохол, но не и с визираната в санкционния акт концентрация от
0.73% /0.73 на сто/, а съвсем отделен е въпросът за медицинските измерения
на подобна концентрация, които обаче не следва да се обсъждат, доколкото
такава не бе и установена. Затова, отчитайки, че за да бъде осъществено
деянието, според изискванията на фактическия състав в цитираната норма е
необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което
концентрацията в кръвта му да бъде над допустимите стойности, следва и да е
управлявал моторно превозно средство, то, поради изложеното, анализ кога
всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със
съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП не се
налага.
В обобщение, налице е порок в изложения аспект от дейността на
наказващия орган, поради което издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно ще следва да бъде отменено от съда относно деянието по
пункт 1 от него.
9
По отношение на деянието по пункт 2 от наказателното постановление,
от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, при това в тяхната цялост и в пълнота. Не са налице пропуски в
дейността на контролните органи или непълнота в доказателствата, от
естество да доведат до разколебаване на формалната доказателствена сила на
съставения акт за установяване на административно нарушение, като се
държи сметка за липсата на оспорване на част от фактическите констатации в
него. А именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявал процесното
МПС на датата, на която е бил спрян за извършване на проверка и към тази
дата, превозното средство е регистрирано на името на Б. Д. Д., като
собственик на същото и не е представено за технически преглед.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе
потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя
нарушение по чл. 185, вр. чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
както правилно е квалифицирано, с оглед особеностите в субекта на
нарушение и предвид факта, че не е констатирана неизправност на превозното
средство, намерила обективно проявление, а единствено непредставяне за
ГТП, за да се дири друг приложим материален закон по случая.
Следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е
ангажирана отговорността за нарушението по чл. 185, вр. чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП.
При определяне вида и размера на административното наказание, АНО
е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от
ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата
разпоредба и е отчел размера на санкцията, а от друга липсата на възможност
за преценка при индивидуализацията относно размера на глобата. Или,
наказващият орган не е допуснал нарушение и в този аспект от дейността си
при издаване на НП, поради което подадената жалба в тази част ще следва да
бъде оставена без уважение, атакувания с нея санкционен акт – потвърден,
като правилен и законосъобразен в същата част.
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
10
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал. 2 на
цитираната норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски, а според ал. 4 на същия член, когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложени съответно в производството по чл. 63д от ЗАНН –
по обжалване на наказателно постановление пред районния съд, цитираните
разпоредби означават, че когато съдът отмени обжалваното наказателно
постановление, както в конкретната хипотеза, възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета
на органа, издал отмененото НП. Така, с оглед изхода на спора, в тежест на
ОД на МВР - Хасково следва да бъдат възложени разноските на
жалбоподателя за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат, които с оглед представените доказателства са действително сторени,
като приеме, доколкото не е посочено друго, че са по равно за всяко от
нарушенията, въпреки различната им тежест и са посочени в договора за
правно съдействие и защита – общо 400 лева, или по 200 лева, с уговорката,
че при произнасянето си относно възлагането на направените по делото
разноски в тежест на ОД на МВР - Хасково, съдът следва да отчете
направеното възражение за прекомерност от административнонаказващия
орган. То в случая е неоснователно, доколкото глобата за всяко от
нарушенията е в размер до 1000 лева, като уговореното възнаграждение за
всяко от тях е определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, действаща към момента на уговарянето им и съобразно
уважената част от жалбата – за едно от двете нарушения, предмет на НП,
11
следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на
200 лева. Съответно искане от наказващия орган за присъждане на разноски,
предвид частичната неоснователност на жалбата не е отправено и не е налице
основание за обсъждане в тази част въпросът за възлагане на разноските при
частично потвърждаване на санкционния акт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001358 от 17.10.2022
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково
в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
на Д. Г. Г. от град Х. е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата
обжалвана част, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на Д. Г. Г., ЕГН:
**********, съдебен адрес: град Х., ул. „******“ № *, ет. *, ап. * сумата в
размер на 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
подадената жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
12