№ 25800
гр. София, 21.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110110222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 10995 от 26.06.2023 г. съдът е:
- признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, че Л. Р. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата от: 2255,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода от 22.07.2022 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 146193 и адрес:
.........., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2022 г. до
погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 21.07.2019 г.; иска по чл. 422
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата
от 12,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 333,05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 2,27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022 г. по ч. гр.
дело № 39541/2022 г. по описа на СРС, 33 състав;
- признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, че В. Р. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата от: 775,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода от 22.07.2022 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 146193 и адрес:
.........., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.07.2022 г. до
погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 2255,40 лева и за
периода от 01.05.2019 г. до 21.07.2019 г.; иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземания за сумата от 12,25 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания за сумата 333,05 лева, представляваща обезщетение
1
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 2,27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022 г. по ч. гр.
дело № 39541/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
С решението съдът е осъдил:
- на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. Ц. А., член на САК, с адрес: ......
сумата от 78,82 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата Л. Р. Г. в исковото производство и сумата от 20,03
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ответницата в заповедното производство;
- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на адв. Р. Л. Д., член на САК, с адрес: ...... сумата от 393,35
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ответницата В. Р. Г. в исковото производство и сумата от 105,31 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в
заповедното производство.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от „Топлофикация София” ЕАД.
Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските в заповедното
производство. Изложени са съображения, че съдът не следва да се съобразява с
предвидения минимален размер на разноски, като е направено искане, в случай че
счита, че в полза на адвокатите следва да се заплати възнаграждение в заповедното
производство, да определи размер под минималния.
От ответниците в производството е постъпил съвместен отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с който се ангажира становище за
неоснователност на искането, като се развиват подробни съображения и се сочи
съдебна практика.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Ответницата Л. Р. Г. е представлявана в заповедното производство от адв. Р. Ц.
А., а ответницата В. Р. Г. – от адв. Р. Л. Д., като са представлявани на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗА. Основанието на сключения между страната и адвоката договор в хипотезата на
чл. 38 ЗА не подлежи на доказване, като за съда е достатъчно единствено твърдението
за това.
В мотивната част от Решение № 10995 от 26.06.2023 г., касаеща разноските, съдът
е посочил, че в полза на процесуалния представител на всекиго от ответниците следва
да бъдат присъдени разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете и
съобразно представения списък на разноски в заповедното производство, за които е
съобразено, че не надхвърлят предвидения минимален размер на възнаграждения. В
случая процесуалният представител на всекиго от длъжниците в заповедното
производство претендира разноски в размер на 150 лева. Съдът, при определяне
отговорността за разноски в заповедното производство, не се е ръководил от
минималния размер по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС,
2
като е посочил, че релевантен в случай е минимално дължимият размер съобразно чл.
6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, уреждаща минималното възнаграждение
за писмена консултация, което е в размер на 200 лв. Присъдената сума обаче е
пропорционална на отхвърлената част от предявените искове, като при определяне на
размера съдът е изходил от направеното искане от процесуалните представители на
длъжниците в размер на по 150 лева, а не минималният предвиден в наредбата размер
от 200 лева. Така, в полза на адв. Р. Ц. А. е присъдена сумата от 20,03 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на в заповедното
производство, а на адв. Р. Л. Д. - сумата от 105,31 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид горното, както и становищата на страните, не намира
основание да определи възнаграждение под определения със съдебния акт размер на
възнаграждения за представителство в заповедното производство, който в случая е под
предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС минимален размер.
Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 193161/06.07.2023 г.,
подадена от „Топлофикация София“ ЕАД за изменение в частта на разноските на
Решение № 10995 от 26.06.2023 г. по гр. дело № 10222/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и на третото лице –
помагач.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3