Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
гр. Горна Оряховица, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1165 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че между
„4финанс“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № **********/06.06.2016
г. по реда на чл.6 ЗПФУР. В заявката си, подадена след регистрация на интернет
страница www.vivus.bg, ответникът пожелал /предложил/ отпускане на кредит от
300 лв., като потвърдил, че е прочел и приел преддоговорната информация.
Заявката му била одобрена и проектът на договор и общите условия били одобрени
и приети от ответника чрез натискане на бутон „подпиши“. Кредитът бил усвоен на
06.06.2016 г. чрез превод по Изипей. Заетата сума не била върната в уговорения
срок – до 06.07.2016 г. Били изпратени три напомнителни писма до ответника, но
той не погасил задължението си. По силата на договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033/23.11.2018 г. ищецът придобил вземането на „4финанс“ ЕООД по
договор за кредит № **********/06.06.2016 г. – непогасена главница, наказателна
лихва и отписани такси за събиране. Ищецът, действащ от името и за сметка на „4финанс“
ЕООД съгласно изрично пълномощно, изпратил уведомление за извършената цесия
чрез „Български пощи“ АД, но пратката се върнала в цялост с отбелязване
„непотърсена“. Към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия.
Твърди, че след сключване на договора за цесия, забавата на ответника
продължава. Ищецът моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 300 лв. – незаплатена главница по договор за
кредит № **********/06.06.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
а в условията на евентуалност – за присъждане на същата сума, като получена от
ответника без основание. Претендира се присъждане и на сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по предявения иск в открито съдебно
заседание.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР – за
присъждане на непогасено вземане по договор за потребителски кредит, сключен
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД – за връщане на полученото без основание. С оглед твърденията на ищеца, в негова
тежест е установяването, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е възникнало
правоотношение с твърдяното съдържание по договор за кредит № **********/06.06.2016
г., сключен след регистрация на
ответника на интернет страница www.vivus.bg и изпращане на заявка за отпускане
на кредит, потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор и общите условия чрез натискане на бутон „подпиши“;
че „4финанс“ ЕООД е изпълнило задължението си да предостави заетата сума чрез
превод по системата за електронни плащания „Изипей“; че ищецът е придобил
вземането на „4финанс“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и
че от името на „4финанс“ ЕООД е уведомил ответника за цесията.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който
договорът е сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от
фактически действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на „4финанс“ ЕООД, с регламентирани правила за достъп до системата и
обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът черпи предявените
за съдебна защита права, попада в приложното поле на ЗПФУР, а твърденият
договор съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно
дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че ответникът е бил регистриран на
интернет страница www.vivus.bg, чрез която „4финанс“ ЕООД се твърди да
предоставя финансови услуги, че ответникът е изпратил заявка за отпускане на
кредит и е натиснал бутон „подпиши“, което според правилата за използване на
платформата потвърждава прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор и общите условия. На основание чл.146, ал.2 ГПК
му бе указано, че не сочи доказателства за изявленията на ответника, но нарочни
такива не бяха ангажирани. По делото са представени неподписани специални и
общи условия на договор за кредит № **********/06.06.2016
г., съгласно които „4финанс“ ЕООД се задължава да предостави на
ответника кредит в размер на 300 лв. със срок за погасяване 1 месец (до 06.07.2016
г.), но само от тях не може да се направи доказателствен извод за съществуване
на твърдяното правоотношение. Това е така, защото чл.18, ал.2 ЗПФУР изрично
предписва реда за доказване на съгласието на ответника – при приложение на чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния
подпис. От посочената разпоредба следва извода, че за да докаже съгласието на
ответника, ищецът следва да установи изходящо от него електронно изявление,
съдържащо съгласие за получаване на исковата сума срещу задължение за връщането
й до 1 месец. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в
редакцията й към датата на сключване на договора, авторството на електронна
изявление се установява с електронен подпис, като се придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 и ал.4 ЗЕДЕП - в редакцията към
06.06.2016 г.). Не се твърди и не се установява ответникът, изразявайки
съгласие чрез електронно изявление, да е ползвал свой усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис, нито натискането на бутона "подпиши"
да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да се
използвани единствено от ответника. Последното е вярно, защото съгласно
твърденията на ищеца, ответникът обективира своето изявление в електронната
платформа „Вивус“, поддържана от „4финанс“ ЕООД на интернет страница
www.vivus.bg, поради което е явно, че ответникът не е ползвал средство, което е
единствено под негов контрол при създаване на своето изявление. Чл.13, ал.2,
т.2, вр. ал.3 ЗЕДЕП (в действащата към 06.06.2016 г. редакция) поставя такова
изискване и към двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено. По
посочените съображения съгласието на ответника за сключване на договор с
твърдяното от ищеца съдържание остана недоказано, поради което съдът следва да
го приеме за неосъществено. Така ангажираните от ищеца доказателства не дават
основание за извод, че соченият от ищеца договор е сключен.
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000104885154/06.06.2016 г., видно от която на 06.06.2016 г. „4финанс“ ЕООД е наредило в полза на
ответника сумата от 300 лв. с основание „ЕГН**********; **********“. Посочената
разписка не удостоверява получаване на сумата от ответника. Този факт не може
да се установи и чрез приложение на правилото на чл.75, ал.3 ЗЗД, защото не се
касае за банков превод. Действително нареждането на сумата чрез системата за
електронни разплащания създава индиция за сключване на сочения от ищеца
договор, доколкото в основанието за превода е посочен ЕГН на ответника, а
цифрите след това са идентични с номера на договора. Посоченото обаче е косвено
доказателство за установяване на обсъждания факт, основано на житейската
презумпция, че кредиторът е извършил действие, което в случая може да се
характеризира като изпълнение на договорното му задължение. За да се докаже
пълно съществуването на твърдяното договорно правоотношение чрез косвени
доказателства, обаче, те трябва да са в такава връзка помежду си, че да
създават система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че индицираният
факт, наистина се е осъществил (така Решение № 135/12.12.2018 г. по гр.д. №
4288/2017 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 72/25.06.2018
г. по гр.д. № 1934/2017 г. на IV Г.О. на ВКС). Именно поради
спецификата на косвените доказателства, като даващи указание за основния факт,
отделното косвено доказателство не е от естество само да установи пряко
основния факт, а е наложително изследване на съвкупност от такива доказателства
и успешното доказване ще бъде проведено, когато връзката помежду им показва без
съмнение главният факт се е осъществил. В случая по делото не са налице други
косвени доказателства относно сключването на договора, а и не е установено сумата
от 300 лв. да е изплатена на ответника. По тези причини липсва възможност да се
извърши посочения анализ, а само индицията – нареждането на сумата,
съставляващо действие на страната, черпеща права от сключване на договора, не
го доказва.
Дори и да се приеме, че договорът между ответника и „4финанс“
ЕООД е сключен, недоказано остана и твърдението на ищеца за придобиване на
вземането от кредитора на ответника. За доказване на този факт, ищецът ангажира
извлечение от договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. – първа и последна страница, от които не
може да се направи извод за съдържанието на правоотношението между ищеца „4финанс“ ЕООД. Посоченото извлечение не
съдържа правата и задълженията на страните, съответно липсват съществените
елементи на договора за цесия или на какъвто и да е друг договор. Представените
приложение № 1, пълномощно и потвърждение за прехвърляне на вземания също не
биха могли да установят съдържанието на договорните отношения между кредитора
на ответника и ищеца, защото видно от съдържанието им, те са вторични документи
и функцията, която изпълняват в отношенията между страните и спрямо третите
лица е указана именно в договора. Посоченото
прави уведомяването на ответника за цесията също ирелевантно.
В обобщение на изложеното до тук, не се установи, че
между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит с твърдяното
съдържание, защото липсват данни за изходящо от ответника изявление за съгласие
с договорните условия и получаване на сумата, не се установи и „4финанс“ ЕООД
да е прехвърлил вземане срещу него на ищеца. „Кредитреформ България“ ЕООД няма
материалноправно основание да се легитимира като кредитор по процесното вземане,
което води на извод за неоснователност на главния иск.
Това предпоставя разглеждане на предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за връщане на даденото без основание.
За неговата основателност е предпоставена от установяване от страна на ищеца на
получаването на имущественото благо (сумата от 300 лв.) от ответника. Както
по-горе се посочи, издадената на „4финанс“ ЕООД разписка за нареждането не
доказва получаването на сумата от ответника, а други доказателства за този факт
не са ангажирани. Дори и фактът на получаването на сумата да бе установен,
евентуално предявеният иск отново би се явил неоснователен. Ищецът не е страна
по твърдяното имуществено разместване и няма основание да получи връщане на даденото
от „4финанс“ ЕООД на ответника. Такова основание не е договорът за цесия. Даже
и да се приеме, че той има соченото от ищеца съдържание и приложението към
договора съставлява списък на прехвърлените вземания, то „4финанс“ ЕООД е
прехвърлило на ищеца вземане по договор за кредит № **********/06.06.2016 г., което не е идентично с претендираното. Основанието на вземането –
предмет на цесията, е негов съществен индивидуализиращ белег наред с длъжника
по него и размера му – арг. от чл.99, ал.2 ЗЗД; чл.100, ал.1 ЗЗД. Именно
посочените норми изключват основателността на тезата на ищеца, че с договора за
цесия той е станал титуляр на друго вземане от 300 лв. от ответника, извън
уговореното. Така ако и „4финанс“ ЕООД да беше предоставило 300 лв. на
ответника, за което имуществено разместване да няма основание, ответникът би
дължал връщане на сумата на обеднялото дружество. Ищецът не е материалноправно
легитимиран като кредитор на ищеца и по това вземане, поради което и
евентуалният иск следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право да му се присъдят направените
от него разноски, но по делото липсват доказателства да е сторил такива, поради
което няма основание за разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, Район “Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“ № 10“,
представлявано поотделно от управителите Д.Т.П.и Р. Х. В. срещу Т.И.Г., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за
заплащане на сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща неплатена
главница по договор за кредит № **********/06.06.2016 г., сключен между Т.И.Г. и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 14.08.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск на "КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, Район “Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“ № 10“, представлявано
поотделно от управителите Д.Т.П.и Р. Х. В. срещу Т.И.Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за
заплащане на сумата от 300 лв. /триста лева/, получена на 06.06.2016 г. без
основание, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: