РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 504 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (
КСО).
Делото е образувано по
жалба на Ф.А.К. ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-17-74/18.07.2023 г.
на директор на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане №
2140-17-289/31.05.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
Русе и е отхвърлена жалбата срещу него.
С разпореждането не е
зачетен за действителен осигурителен стаж периода от 01.01.1971 г. до 17.12.1971
г. и от 14.06.1973 г. до 14.08.1974 г., когато лицето е отглеждало дете като
неработеща майка, поради което и е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68, ал. 3 от КСО. Изложени са
съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на
директора на ТП на НОИ – Русе, че времето, през което жалбоподателката е
отглеждала дете като неработеща майка, не следва да се зачита за „действителен осигурителен
стаж“. Искането е да се отмени оспорения административен акт и връщане на
преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката
се представлява от пълномощник адв. Г., който поддържа жалбата по подробно
изложените в нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски по
представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Директор на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Излага подробни доводи в
писмена защита, като аргумент за незачитане за действителен стаж периода на
майчинство на неработеща майка, посочва изменението на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със ЗДКСО, в сила от
29.01.2023 г., включващо в дефиницията за „действителен осигурителен стаж“
периодите на наборна военна служба и незаконна репресия, но не и периода на
майчинство на неработеща майка.
Настоящият състав на АС
– Русе приема, че жалбата е допустима, тъй като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е
засегнато неблагоприятно от обжалвания административен акт.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, приема за установени следните релевантни факти:
Със заявление, вх. №
2113-17-196/22.02.2023 г. Ф.К. е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, като приложила изискуемите документи.
С Разпореждане № 2140-17-289/31.05.2023
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Русе, на
жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не отговаря на условието на чл. 68, ал.3 от КСО, за наличие на 15 години действителен
осигурителен стаж.
Съгласно
мотивите в този административен акт, лицата които за 2023г. нямат изискуемия се
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО от 36 г. и 4 м. за жените,
придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 67 години и най-малко
15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО. Периодът на
майчинство от 01.01.1971 г. до
17.12.1971г. и от 14.06.1973 г. до 14.08.1974 г., с продължителност
02 г. 01 м. и 16 дни въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да
се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО.
Поради
изложеното е прието, че жалбоподателката К. към 22.02.2023 г. има необходимата
изискуема възраст, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради
което на основание чл. 68, ал. 3
от КСО е отказано
отпускане на ЛПОСВ.
В разпореждането на
ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Русе е прието, че осигурителният стаж
на лицето е както следва: III-та категория – 15 г. 00 м. 07 дни. Действителен
осигурителен стаж – 12 г. 10 мес. 21 дни. Навършена възраст към 22.02.2023 г. –
71 г. 07 м. 28 дни.
По жалба на Ф.К., подадена
срещу разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Русе, е
издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ
– Русе, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ф.К. срещу
разпореждане № 2140-17-289/31.05.2023 г. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Русе, като неоснователна. В мотивите на
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе е прието, че следва да се
прави разлика между "осигурителен стаж" и "действителен
осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Посочено е, че времето, което се
зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма
е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата
са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване,
независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата
не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски. В решението на директора на ТП на НОИ – Русе е
прието, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди,
приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж. Посочено е, че
действителния стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали
трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт.
Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не
са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. Поради
изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете за
действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше
образование, за което са внесени осигурителни вноски, и др.
В
оспореното решение са изложени мотиви относно незачитане за действителен осигурителен
стаж на времето от 01.01.1971 г. до 17.12.1971 г., с продължителност 00 г. 11
м. 16 дни и от 14.06.1973 г. до 14.08.1974 г., с продължителност 01 г., 02 м.,
през което жалбоподателката е била в майчинство. В оспорения административен
акт е прието за правилно твърдението в жалбата срещу разпореждане на
ръководител "ПО", че периодите на отглеждане на дете от Ф.К. като
неработеща майка, следва да се зачетат за осигурителен стаж, съобразно чл. 9, ал. 7 от КСО, но, поради
посочените съображения, не може да се приеме, че те представляват
"действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от
ДРКСО.
В решението
на директора на ТП на НОИ – Русе е посочено, че продължителността на
действителния стаж на жалбоподателката К. е определена като от осигурителния
стаж без превръщане, за който е прието, че е в размер на 15 г. 00 м. 07 дни се
извади периода на майчинство с обща продължителност от 02 г. 01 м. 16 д., за да
се получи 12 г. 10м. 21 д. действителен
стаж.
Съдът, при така установените
релевантни факти, прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган - директор на ТП на НОИ – Русе. Оспореното
пред горестоящия административен орган Разпореждане № № 2140-17-289/31.05.2023 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Русе, също е издадено от
компетентен орган.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за
издаването си, но е постановен в противоречие с приложимите материалноправни
норми.
Съгласно посоченото
фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателката не отговаря на едно
от кумулативните изисквания в разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО – да има 15
години действителен осигурителен стаж.
Спорният въпрос между
страните е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж периода,
през който жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. Като е взел предвид
представените писмени документи административният орган е зачел общ
осигурителен стаж без превръщане от 15 г. 00 м. 07 дни. За действителен стаж е
зачетен 12г. 10 м. 21 дни. Не е взет предвид период от 02 г. 01 м. и 16 дни,
през който Ф. К., като неработеща майка
е отглеждала двете си деца. Това е спорният въпрос между страните по делото.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
От приложен към
административната преписка Опис на осигурителен стаж на Ф.К. ( л. 13 от адм.
преписка) се установяват периодите, през които жалбоподателката е била в
майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административният
орган в издадения административен акт.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Приложимата материалноправна разпоредба за процесните периоди е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите
(отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че
за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. По делото не съществува спор, че през процесния период
жалбоподателката не е работеща майка.
При сега действащата уредба
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и за бременност и раждане, а съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС),
която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските
за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ –
изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при
общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законотворецът не прави
разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и
другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в
хипотезите на чл.68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира,
че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата
майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на
административният орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да
отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов
и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният
орган отказва, на основание § 1, т. 12 от ДР на КСО, да признае процесния период за
действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като
съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005 г.
на Конституционния съд на Република България.
След като времето на
майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до
31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.); то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.
Не може да бъде споделен
довода на органа, че ако законодателят е считал, че майчинството на неработеща
майка е действителен стаж, същото е следвало да бъде включено в допълнението на
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила
от 29.01.2023 г.). С направеното изменение на посочената норма, даваща
дефиницията на понятието "действителен стаж", същата се привежда в
съответствие с трайната и безпротиворечива съдебна практика, че периодите на
наборна военна служба (мирновременна алтернативна служба) и периода на
претърпяна незаконна репресия, следва да се зачитат за действителен осигурителен
стаж при пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Подобна съдебна практика обаче е
налице и по отношение на периода на майчинство на неработещите майки, което
означава, че се касае по-скоро за законодателен пропуск от страна на
законодателя при изменението на горепосочената разпоредба, което обаче не
следва да бъде тълкувано в обратна насока, а именно, че с невключването на
майчинството на неработещите майки в направеното допълнение, този период се
изключва като действителен осигурителен стаж при пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В настоящия случай спорен е
въпросът относно признаване на действителен стаж за периода: 01.01.1971 г. до 17.12.1971
година с обща продължителност 00 години 11 месеца и 16 дни за първо дете и 14.06.1973
г.-14.08.1974 г. за второ дете, през които жалбоподателката е била в
майчинство, поради което
на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се
прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г.
Приложимата материалноправна
разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на
Закона за пенсиите
(отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че
за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492
от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП
(отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на
жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност,
раждане и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), при
раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на
платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда на майката/осиновителка се зачита за
трудов стаж времето от 12 месеца при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18
месеца при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. По делото
не съществува спор, че през процесния период жалбоподателката не е работеща
майка.
При сега действащата уредба
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и за бременност и раждане, а съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж ( НПОС),
която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските
за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ –
изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при
общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законотворецът не прави
разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и
другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в
хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира,
че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия
КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и
това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата
майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на
административният орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел да
отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство (майчинството) за трудов
и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният
орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на КСО отказва да признае процесния период
за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като
действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като
съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г.
на Конституционния съд на Република България.
След като времето на
майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до
31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.); то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.
Неоснователен
е аргумента на пълномощника на ответника, че ако законодателя считаше
майчинството на неработеща майка за действителен стаж, същото е следвало да бъде включено в
допълнението на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила
от 29.01.2023 г.). С направеното изменение на посочената норма, даваща
дефиницията на понятието "действителен стаж", същата се привежда в
съответствие с трайната и безпротиворечива съдебна практика, че периодите на
наборна военна служба (мирновременна алтернативна служба) и периода на
претърпяна незаконна репресия, следва да се зачитат за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3
от КСО. Подобна
съдебна практика обаче е налице и по отношение на периода на майчинство на
неработещите майки, което означава, че се касае по-скоро за законодателен
пропуск от страна на законодателя при изменението на горепосочената разпоредба,
което обаче не следва да бъде тълкувано в обратна насока, а именно, че с
невключването на майчинството на неработещите майки в направеното допълнение,
този период се изключва като действителен осигурителен стаж при пенсиониране
при условията на чл. 68, ал. 3
от КСО.
При така установените факти
се явява неправилен извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе,
че жалбоподателката не отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО – да има
действителен стаж от 15 години.
В
обжалвания административен акт е установено, че действителният осигурителен
стаж на Ф.К. е 15 г. 00 мес. 07 дни, от който е приспаднат периода на
майчинство от 02 г. 01м. 16д. При прибавяне на този период от 02 г. 01м. 16д.
към действителния стаж от 12 г. 10 мес. 21 дни, се получава действителен стаж 15 г. 00 мес. 07 дни. Към датата
на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ К. е имала навършена възраст
от 71 г. 07 м. 28 дни ( посочено в разпореждане на ръководител "ПО" в
ТП на НОИ – Русе, както и решение на директора на ТП на НОИ – Русе).
Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3
от КСО, от 01.01.2023 г. (когато
е подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ) е била 67 г. съгласно чл. 15, ал.3, т. 7
от НПОС. Следователно, към датата на подаване
на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3
от КСО,
жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и
действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3
от КСО неправилно е
било отказано. От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се
уважи, като се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и
потвърденото с него разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Русе.
При
този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на
жалбоподателката за присъждане на разноски. Доказани са направени разходи в
размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по
ДПЗС № 16168/
04.10.2023 г. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ТП на НОИ – Русе следва да бъде осъдено да
възстанови направените от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-74/18.07.2023 г. на директор на ТП
на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата на Ф.А.К. срещу Разпореждане № 2140-17-289/31.05.2023
г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Русе, с което не са й зачетени
за действителен осигурителен стаж периодите по майчинство от: 01.01.1971 г. до
17.12.1971 г. и от 14.06.1973 г. до 14.08.1974 г.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител " Пенсионно
осигуряване" в ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявление, вх. №
2113-17-196/22.02.2023 г., подадено от Ф.А.К., при спазване на дадените с
настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА НОИ – София да заплати на Ф.А.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, разноски по делото в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: