№ 39051
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110142295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 10.09.2025 г., на „Б.“
АД срещу Д. Л. П., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството 7487,62
лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.03.2021 г. до
окончателното плащане; 3662,96 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.01.2016 г. до 16.12.2017 г.; 949,95 лева – неустойка за забавено
плащане (наречена „наказателна лихва“) за периода от 10.06.2016 г. до
16.12.2017 г.; 2445,97 лева – обезщетение за забава за плащане на парични
задължения в размер на законната лихва за периода от 17.12.2017 г. до
24.03.2021 г., и 175 лева – разходи за изискуем кредит – вземания по заповед за
незабавно изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 17271/2021 г.
на Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит от 17.12.2007 г., по силата на който предоставил на
ответницата кредитен лимит в размер на 15 000 лева, като крайният срок на
издължаване бил 17.12.2017 г. Не се посочват твърдени параметри на кредита
като уговорени лихви такси и други, но се твърди, че ищцата не била
изплатила задълженията си и затова била издадена заповед за незабавно
изпълнение срещу нея, като бил настъпил падежът на всички задължения.
Поради подадено възражение се иска установяване на дължимостта на сумите
по договора. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Д. Л. П., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По
отношение на допустимостта се твърди, че за посочените по-горе вземания
вече била издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №
32375/2012 г. на Софийския районен съд, 47. състав, като същата не била
използвана от ищеца за образуване на изпълнително производство, но
1
ответницата била се позовала на нея в споразумение с ищеца от 29.10.2012 г.,
откогато следвало да се смята за влязла в сила. При всички положения в това
споразумение бил уговорен срок за плащане до 30.10.2013 г., откогато била
изтекла давността за вземанията и те са погасени. Освен това договорът бил
недействителен поради липса на реквизити. Иска отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и 6
ЗПКр (2006 г., отм.); чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение на
ответницата за погасяване на вземанията по давност по чл. 110 ЗЗД и чл. 119,
ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит от 17.12.2007 г., изменен с Допълнително споразумение
от 03.09.2009 г., като на ответницата са били отпуснати 15 000 лева; че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем; че на 29.10.2012 г. ответницата
е признала дълга си и се е задължила да плаща вноски по него до 31.10.2013 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени от страните.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй като
същата не е необходима за правилно разрешаване на делото.
По възражението на ответницата за недоупстимост на иска съществува
правен спор – ищецът противопоставя теза, че не първата заповед за
изпълнение не е влязла в сила и е поискал обезсилване на изпълнителния лист
по нея, като доказателствата на ответницата следва да се разгледат и приемат
в открито заседание и съдът да вземе становище по тях, което по принцип
става с решението по делото. Поради това въпросът за допустимостта на иска
следва да се реши след открито съдебно заседание по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от становището на ищеца от 04.10.2024 г. да се връчи на
ответницата.
НАСРОЧВА гражданско дело 42295 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8
октомври 2025 г. от 16:40 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез ЕПЕП.
2
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове за установяване на вземания по договор за
потребителски кредит, сключен през 2007 г., с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и 6 ЗПКр (2006 г., отм.); чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и по-конкретно – за отпуснатата главница,
лихви, неустойки за забава, и лихва за забава. Ответницата прави възражение
за изтекъл давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен
договор за кредит и е отпусната парична сума на ответницата, както и че е
настъпил падежът на задълженията. Претенцията за лихва се уважава, ако се
установи такава в уговорен размер. Претенцията за неустойка за забава се
уважава, ако се установи уговарянето в конкретен размер, но съдът може да
отхвърли иска, ако установи, че този размер е по-висок от размера на
законната лихва, като служебно приложи чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр (2006 г., отм.).
Искът за разходи за съобщения по кредита се уважава, ако се установи, че
такива са били определени по размер в договора и са направени разходи за тях.
Всички претенции ще бъдат отхвърлени, ако в рамките на 5 години от
уговорения последен падеж на кредита (първоначално или след разсрочване)
ищецът не е предприел действия за изпълнение на задължението.
Ответницата следва да докаже възражението си за това, че за вземането
има влязъл в сила съдебен акт, поради което има отвод за сила на присъдено
нещо.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит от 17.12.2007 г., изменен с Допълнително споразумение
от 03.09.2009 г., като на ответницата са били отпуснати 15 000 лева; че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем; че на 29.10.2012 г. ответницата
е признала дълга си и се е задължила да плаща вноски по него до 31.10.2013 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: размера на лихвата по кредита; клауза за начисляване на
неустойка при забава; посочване на годишен процент на разходите в договора
за кредит; уговорка за ясно посочен размер на разходи за обявяване на
предсрочна изискуемост; извършване на тези разходи.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че е уговорен падеж на дълга повече от 5 години преди
образуване на заповедното дело през 2021 г.; че има влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение за вземанията.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
3
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез ЕПЕП!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4