Определение по дело №608/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 260129

                                         гр. Пловдив, 30.11.2020 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                                                       Председател: Вера Иванова

                                                                                               Членове: Катя Пенчева

                                                                                                                Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 608/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от И.А.Н., ЕГН – ********** против протоколно Определение от 09.10.2020 г., пост. по в.гр.д. № 384/2020 г. на Окръжен Съд – Смолян, с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.

            От ответната по частната жалба страна – РД „ Г.„ – М.- гр. С.не е депозиран отговор.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното запитване съд.  Следователно е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба на Р. „ Г.„ – М.- С.срещу Решение № 354/11.06.2020 г. по гр.д. № 142/2020 г. на РС – Смолян, с което Р. „ Г.„ – М.- С.е осъдена да заплати на ищеца Н. възнаграждение за положен от него в периода 29.01.2017 г. – 29.01.2020 г. извънреден труд, получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска и мораторна лихва върху същото за период 01.04.2017 г. – 04.02.2020 г..

            Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М.през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в М.да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

            Спирането на производството по спора е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз / СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд – Луковит.

В частната жалба се поддържа че образуваното пред СЕС негово дело № С – 262/2020 по преюдициалното запитване на РС – Луковит не обуславя хипотеза за спиране на настоящото производство по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Образуваното производство по преюдициалното запитване  не е преюдициално дело по смисъла на  посочената разпоредба, което ще урежда конкретен гражданско правен спор, между конкретни гражданско правни субекти и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за спряното дело. Поддържа се че разпоредбата на чл. 229 от ГПК лимититивно изброява основанията за спиране на висящи дела и единственото изключение е въведено с нормата на чл. 631 ал. 1 от ГПК, но това основание за спиране касае само производството, по което е отправено преюдициалното запитване. Недопустимо окръжният съд  тълкувал и прилагал по аналогия  разпоредбите на чл. 229 ал. 1 т.4  и чл. 631 ал. 1 от ГПК към настоящия казус, спрямо който те са неприложими и в определението си не е изложил мотиви за извършена съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка, съответно такава не е посочена.

          Факта на отправеното от РС – Луковит / България / преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. -  VB / Г.„ П.„ към М.– въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси:   „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК.

   Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд, производството пред който е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за спиране в този случай е нормата на чл. 229 ал.1 т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК. Спирането е обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос, който е поставен с преюдициалното запитване – какъвто несъмнено е и настоящия случай.  

В случая окръжният съд като въззивна инстанция е спрял производството по делото именно на основание с чл. 633 във вр. чл. 631 от ГПК, а не - както неоснователно твърди жалбоподателят, на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК. В обжалваното определение окръжният съд  не излага съображения за приложение на тази разпоредба. В мотивната част на определението окръжният съд изрично посочва, че постановява спиране до приключване на висящо пред СЕС Дело С -262/20 и излага съображенията за наличие именно на основанието по чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК. Изложените от жалбоподателя в частната жалба до апелативния съд оплаквания са за неправилност на обжалваното определение поради липса на хипотеза по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, поради което те са неоснователни. Несъмнено е, че решението на СЕС по казаното преюдициално запитване следва да бъде в случая съобразено, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на ищеца от ответника допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд. Правното основание на спирането е чл. 229 ал. 1 т. 7 вр. чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК. 

Установява се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.  

С оглед на гореизложеното съдът

 

                                                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 09.10.2020 г., пост. в открито съдебно заседание на 09.10..2020 г. по в.гр.д. № 384/2020 г. на Окръжен Съд – Смолян, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

            Председател:                                                Членове: