РЕШЕНИЕ
№ 706
Гр. Силистра, 23.12.2021 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М.П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова гражданско дело №
20213420100138 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание по чл.422 от ГПК във
вр. с. чл. 79 от ЗЗД във връзка и чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД,
обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.Т. М., ЕГН **********, гр. Б., обл. Д., ул. Р. № ., моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че вземането му - сумата от 738.65 лева, представляваща
съвкупност от неплатени задължения по договор за наем от 05.08. 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на задължението, за която е
издадена заповед за изпълнение № 1905 /26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1455 /
2020 г. по описа на СРС съществува и същият дължи заплащането му.
Претендира и разноски.
Ответникът Б. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.
М. № .., ет. ., ап. ., чрез адвокат Л.Д., ВТАК, със съдебен адрес: гр. В.Т., ул.
„В.Л.” № .., ет. е подал писмен отговор, с който счита производството по
делото за недопустимо с оглед липсата на доказателства за наличие на
представителна власт на лицето, подписало молбата, а предявените искове за
неоснователни и недоказани. Излага подробни мотиви досежно липсата на
1
задължение от негова страна спрямо ищцата, като твърди, че съобразно
договореното помежду им, предоставеното от него обезпечение при
подписване на договора удовлетворява вземанията на ищцата и дори е в по –
висок размер. Не оспорва наличието на валидна облигационна връзка
помежду им, основаваща се на договор за наем, както и прекратяването й на
01.06.2020 г. Твърди обаче, че наемното правоотношение касае освен него и
съквартиранта му К. Г.Г., с когото имали задължение да заплащат дължимия
наем по равно, той самият не е обитавал имота от края на месец януари 2020
г., когато се е прибрал при родителите си в гр. С. с оглед необходимостта от
лечение. Не оспорва и обстоятелството, че не е депозирал писмено
предизвестие за прекратяване на договора, но се позовава на разпоредбата на
чл. 19, буква „г” от договора и счита, че ищцата напълно се е удовлетворила
за претендираните с искова молба наемно плащане и консумативи за м. май
2020г. и от предоставения й депозит.
Останалите твърдения на ищцата се оспорват, като ответникът твърди,
че договорът е сключен чрез посредничеството на агенция за недвижими
имоти, а по отношение на претенциите за заплатени консумативи, разходи за
почистване и стойност на матрак, счита че същите са напълно недоказани, не
установяват точен период на консумация, както и не е ясно по какъв начин е
определена стойността на претендираната сума за повреден матрак.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, намира за установено следното:
По делото безспорно се установи обстоятелството, че между страните
е сключен договор за наем на 05. 08.2018г. по силата на който ищецът е
предоставил на ответника по силата на които наемодателят се е задължил да
предостави за временно ползване на наемателя апартамент в гр. В., ул. Д-р Ж.
№ .., вх. ., ет. ., ап. .., срещу поето от негова страна задължение да заплаща
месечен наем в размер на 500.00 лева. Няма спор и относно обстоятелството,
че договорът е прекратен, че за месец май 2020 г. е заплатен наем в размер на
250.00 лева, както и че предоставеният от страна на наемателя депозит в
размер на 500.00 лева е удържан от наемодателя.
Претенцията на ищеца касае няколко различни по вид вземания –
сумата от 250.00 лева, представляваща неплатена част от наема за месец май
2020г., сумата от 57,42 лева – неплатена консумация на електроенергия за
2
периода 08.04.2020 г. – 01.06.2020 г., сумата от 46,40 лева, представляваща
месечни такси на етажната собственост, сумата от 57.83 лева – консумирана и
незаплатена вода, сумата от 207.00 лева, представляваща нанесена
имуществена вреда – повреден матрак и 120.00 лева за почистване на
жилището.
Съобразявайки клаузите на сключения между страните договор и
разпоредбите на закона, съдът счита, че наемателят дължи остатъка от
месечния наем за месец май 2020г. в размер на 250.00 лева. Обстоятелството,
че наетия имот е ползван и от трето лице, при това със съгласието на
наемодателя не освобождава ответника от заплащане на наема в пълен
размер, тъй като задължението по договора е поето именно от него еднолично
и липсва каквато и да било допълнителна уговорка, свързана със задължение
на третото лице. Въпросът за наличие на различни отношения между
наемателя и третото лице не стои на разглеждане в настоящия спор, поради
което следва да бъде уреден отделно между тях.
Съгласно чл.13 от договора, наемателят е длъжен да заплаща и
режийните разходи, както и разходите за поддържане на общите части. В
случая съдът намира за доказани по основание и размер единствено разходите
за консумирана електроенергия, за което са представени доказателства по
делото. По отношение на претенцията за заплащане на ВиК консумативи, по
делото не са представени никакви доказателства, които да установяват
размера и периода на задълженията, поради което тази претенция следва да
бъде отхвърлена. Следва да бъде отхвърлена и претенцията за заплащане на
дължими такси на етажната собственост, тъй като също не е конкретизирана
по вид, размер и период. Представеното в тази връзка писмено доказателство
– справка за дължими суми първо е с неясно авторство и второ установява
единствено наличието на „стари задължения“, поради което не може да бъде
преценено за какъв вид задължения и за какъв период се отнася.
Съгласно чл. 15 от договора „наемателят дължи обезщетение в пълен
размер за виновно нанесените щети, причинени от него“. В тази връзка
ищцата твърди, че ответникът непоправимо е увредил матрак, поради което
претендира вреди в размер на 207.00 лева – цената на нов матрак. Тази
претенция е изцяло недоказана – от показанията на разпитания по делото
свидетел М. категорично се установява, че при приемане на жилището от
3
страна на ищцата, на което той самият е присъствал, не се е установило
увреждане на матрак, както и жилището е било поддържано. От друга страна
по делото не се установи и на каква база и по какви критерии е формирана
цената от 207.00 лева за нов матрак, в какво точно се изразява увреждането,
както и че това увреждане е причинено виновно от ответника. По изложените
причини, съдът счита, че и тази претенция следва да се отхвърли.
Въз основа на същите свидетелски показания съдът отхвърля и
претенцията за причинени вреди посредством заплащането на сумата от
120.00 лева за почистване на имота – свидетелят твърди, че жилището видимо
не е било мръсно, напротив, изглеждало поддържано. Съдът не поставя под
съмнение необходимостта имота да бъде основно почистен преди отдаването
му под наем на други лица, но не свързва тази необходимост с виновни
действия от страна на ответника, още повече, че в чл. 17 от договора страните
са отчели обичайното изхабяване от ползването на имота при определяне на
вида при връщането му на наемодателя. Според свидетелските показания
ищцата не е установила замърсяване над обичайното при приемане на имота,
поради което не съдът не може да приеме, че разходът за почистване следва
да бъде поставен в тежест на ответника.
Преценявайки всичко изложено, съдът счита, че ответникът дължи
единствено сумата за неплатен наем в размер на 250.00 лева и разходите за
потребена електроенергия в размер на 57.42 лева, но тези задължения са
погасени чрез прихващане с предоставения от него депозит в размер на
500.00 лева. Това е така, защото съгласно чл. 19 от договора депозитът служи
за удовлетворяване на задължения, които са последователно уредени – първо
неплатени консумативи, след това неплатен наем и едва на следващо място –
прекратяване на договора без предизвестие. В случая претенцията на ищеца е
именно за неплатени консумативи и част от наемна цена, като тези вземания е
следвало да бъдат удовлетворени от предоставения депозит, като при
наличието на вреди в по – голям размер, както и при претенция за неустойка
по чл. 24 от договора, да бъдат предявени претенции по общия ред. В
настоящото производство ищецът не е предявил претенция за заплащане на
договорна неустойка, респективно дължимостта й нито е установена, нито е
предмет на установяване, поради което съдът приема, че чрез задържането на
депозита от страна на ищцата са удовлетворени вземанията й спрямо
ответника, предмет на настоящото производство, поради което отхвърля
4
исковите претенции изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноските за настоящото производство в
размер на 400.00 лева, както и разноските, сторени в заповедното
производство в размер на 350.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
М.Т.М., ЕГН **********, гр. Б., обл. Д., ул.Р. № . искове за признаване за
установено, че Б. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. М. №
.., ет. ., ап. . дължи сумата от 738.65 лева, представляваща съвкупност от
неплатени задължения по договор за наем от 05.08.2018 г., както следва:
сумата от 250.00 лева, представляваща неплатена част от наема за месец май
2020 г., сумата от 57,42 лева – неплатена консумация на електроенергия за
периода 08.04.2020 г. – 01.06.2020 г., сумата от 46,40 лева, представляваща
месечни такси на етажната собственост, сумата от 57.83 лева – консумирана и
незаплатена вода, сумата от 207.00 лева, представляваща нанесена
имуществена вреда – повреден матрак и 120.00лева за почистване на
жилището, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1455 / 2020 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Т. М., ЕГН **********, гр. Б., обл. Д., ул.Р. № . да
заплати на Б. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. М. № ..,
ет. ., ап. сумата от 400.00 / четиристотин/ лева, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 350.00 / триста и петдесет / лева –
разноски по ч.гр.д. № 1455 / 2020 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5