№ 6039
гр. София, 07.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110138052 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран от „ПИБ” АД с искова молба, уточнена с молба от 04.08.2021 г., с която са
предявени допустими обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
92, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу М. Г. Т.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил основателността на исковете. Поради това и на основание
чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените
искания на страните.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че клаузите на т. 7, 8 и
9 от процесния договор за кредит са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а клаузата на
т. 8 е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като едновременно с това е поискал
от съда да бъде обявена нищожността им. От него обаче не става ясно дали ответникът е
предявил инцидентни установителен искове с това твърдение (предвид искането, отправено
към съда за обявяване нищожността на съответните клаузи) или се касае за възражение за
нищожност, което следва да бъде разгледано при преценка основателността на предявените
от банката искове. Поради това следва да бъдат дадени указания на ответника да заяви
изрично каква е волята му, а ако същата е за предявяване на инциденти установителни
искове, следва да бъде представено доказателство за платена държавна такса.
Тъй като ответникът не е изложил съображения, поради които счита, че клаузите на т.
7, 8 и т. 9 са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да му бъдат дадени указания
за това.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението
да заяви изрично дали е предявил инцидентни установителни искове с отговора на исковата
молба, основани на твърдение за нищожност на клаузите на т. 7, 8 и 9 от процесния договор
за кредит на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и нищожност на клаузата на т. 8 поради
1
противоречие с добрите нрави или е навел възражение за това, което да бъде разгледано при
преценка на основателността на предявените от банката искове. Ако са предявени
инцидентни установителни искове в рамките на указания срок да бъдат представени
доказателства за платена държавна такса по всеки от тях по сметка на Софийски районен
съд. При неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че е наведено възражение за
нищожност на посочените клаузи от договора и не са предявени искови претенции.
УКАЗВА на ответника в рамките на горепосочения срок да изложи съображения,
поради които счита, че клаузите на т. 7, т. 8 и т. 9 от договора са нищожни на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.11.2021 г. от 10:05 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2
ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „ПИБ” АД твърди, че между него и ответника М. Г. Т. е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен
лимит № 51 РКО-В-1789/ 16.10.2007г., по силата на който му предоставил кредит в размер
на 2000 лева, който бил усвоен. Договореният срок за ползване на кредита бил до 16.10.2009
г., но според ищеца било договорено, че същият се подновява автоматично за нов
едногодишен период, при условие че никоя от страните не уведоми насрещната страна, че го
прекратява при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и
ползване на кредитни карти. В исковата молба е изложено, че кредитът е в просрочие,
считано от 20.11.2009 г. Сочи се, че според т. 7 от договора при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния месечен
отчетен период, кредитополучателят заплаща на банката след изтичане на първите три
отчетни периода годишен лихвен процент в размер, както следва: за безналични плащания
по ПОС терминал – 16 %, а за останалите транзакции – 18 %. Твърди се, че съгласно т. 8 при
неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит
банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент и надбавка от
12 %. В т. 10 от договора било предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такси
и комисионни съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни, неразделна част от
договора. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание
раздел XIII, т. 13.1 и т. 13.1.1 от общите условия за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa „ПИБ” АД връчило на М. Г. Т. чрез
ЧСИ Стоян Якимов покана за доброволно изпълнение и му предоставило срок да плати
доброволно непогасените задължения, но това не било направено. Поради това настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, считано от 06.07.2020 г.
Ищецът сочи, че ответникът не е погасил следните задължения: 2000 лева – главница,
1007,60 лева – договорна лихва по т. 7 от договора за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020
г., 1620 лева – наказателна лихва по т. 8 за периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 64,20
лева – договорна лихва по т. 7 за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 85,92 лева –
наказателна лихва по т. 8 за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 53,85 лева – договорна
лихва по т. 7 за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020 г., 5 лева – законна лихва от
06.07.2020 г. до 14.07.2020 г., 60 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, дължими съгласно раздел VIII, т. 20 от общите условия, приложими към
2
договора за кредитна карта. За тези суми била издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК в полза на „ПИБ” АД срещу М. Г. Т., но последният депозирал възражение
срещу нея. Поради това ищецът предявил исковете, предмет на настоящия процес, с които
иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи: 2000 лева – главница, 1007,60 лева – договорна лихва по т. 7 от договора за
периода от 14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 1620 лева – наказателна лихва по т. 8 за периода от
14.07.2017 г. до 12.03.2020 г., 64,20 лева – договорна лихва по т. 7 за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г., 85,92 лева – наказателна лихва по т. 8 за периода от 14.05.2020 г. до
05.07.2020 г., 53,85 лева – договорна лихва по т. 7 за периода от 14.05.2020 г. до 05.07.2020
г., 5 лева – законна лихва от 06.07.2020 г. до 14.07.2020 г., 60 лева – разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, дължими съгласно раздел VIII, т. 20 от общите условия,
приложими към договора за кредитна карта.
3. Ответникът М. Г. Т. оспорва предявените искове. Признава, че между него и „ПИБ”
АД е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и
предоставяне на кредитен лимит № 51 РКО-В-1789/ 16.10.2007 г. Сочи, че банката не е
представила по делото общите си условия, неразделна част от договора, на които се
позовава. Твърди, че за периода от 12.11.2007 г. до 14.02.2013 г. е заплатил в полза на ищеца
сума в общ размер 3759,19 лева, както и че към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК задълженията по договора били напълно погасени. Навежда възражение, че клаузите
на т. 7, 8 и 9 от процесния договор за кредит са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
тъй като са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че клаузата на т. 8
противоречи на добрите нрави, тъй като въвежда начисляване на законна лихва за забава
върху вземане, наречено „надбавка”. Сочи, че начисляването на наказателна лихва върху
вземания, които принципно не са лихвоносни или които не се следват на икономически по-
силната страна създават значително неравновесие за потребителя. Ответникът счита, че не
дължи претендираната сума от 60 лева за връчване на покана, тъй като към датата на
поканата вземанията били погасени поради плащане. Отделно от това навежда възражение,
че вземанията са погасени по давност с изтичане на тригодишен давностен период, като
поддържа, че крайният срок за погасяването им според договора за кредитна карта бил
16.10.2009 г. Сочи, че във връзка с издадения изпълнителен лист в полза на „ПИБ” АД по
ч.гр.д. № 31225/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е образувано
изпълнително дело № 197/ 2021 г., по описа на ЧСИ Александър Бизов, по което внесъл
3000 лева.
4. Доказателствената тежест се разпределя както следва:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следното: че между него и ответника е сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на
кредитен лимит № 51 РКО-В-1789/ 16.10.2007 г. с кредитен лимит 2000 лева;
обстоятелството, че М. Г. Т. е усвоил договорения кредит; че е настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ ищецът следва да докаже
уговорената между страните възнаградителна лихва, както и размерът на задължението за
възнаградителна лихва за претендирания период.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
уговорената между страните наказателна лихва; датата на изпадане на ответника в забава,
както и размерът на задължението за наказателна лихва за процесния период.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
датата на изпадане на ответника в забава, размерът на главното задължение, както и
размерът на обезщетението за забава за заявения период.
3
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е поел задължение да му заплати такса за покана, с която се обявява
предсрочната изискуемост на задълженията по договора, както и че е направен разход за
покана в твърдения размер. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за последното
обстоятелство.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на клаузите на т. 7,
8 и 9 от договора за кредитна карта, както и че е погасил чрез плащане задълженията.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за нищожност на клаузите на т. 7, 8
и 9 от договора на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че същите са
индивидуално договорени, за което не сочи доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, както и със задача вещото лице да посочи в табличен вид датите и размера на
вноските за главница и лихва, които е следвало да бъдат правени от ответника въз основа на
предвиденото в договора за кредитна карта, датите и размера на плащанията на главницата
и лихвата, какви задължения са погасени с всяко от плащанията, както и начина и периода
на начисляване на наказателната лихва по т. 8 от договора за периода от датата на
сключване на договора до 15.07.2020 г. Определя депозит в размер на 400 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен
съд, като в същия срок да бъдат представени доказателства за внасянето на сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов Стоянов, който да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
представи извлечение от банковата сметка на ответника за погасяване на задълженията му за
периода от 12.11.2007 г. до14.02.2013 г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 31225/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4