Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20193520200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е № 81

 

                                              гр.П., 28.05.2019 г.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А. като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  АНД  № 100  по описа на ПпРС за  2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от  ЗАНН е образувано по жалба на А.И.А. ***/22.03.2019 г. на Началника на РУП П., с което и на основание чл.80,т.5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание ГЛОБА размер на 50 лв. за това, че „на 18.03.2019 г., около 09.10 ч., в гр.П., на кръстовището на ул. „Р.Д.“ и „П. п.“, при извършена полицейска  проверка лицето не представя лична карта или друг заместващ  документ, удостоверяващ самоличността му”нарушение по чл.6 от ЗБЛД.

В подадената до съда бланкетна жалба се оспорва вмененото като извършено нарушение, като се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява, депозира допълнителни писмени бележки, в които поддържа жалбата, като претендира за приложение на чл.28 от ЗАНН, за което излага подробни съображения.

Ответникът по жалбата – РУП П., редовно призован, не ангажира становище, не изпраща процесуален представител в с.з.

Районна прокуратура П., уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят живеел в гр.П. На 18.03.2019 г. /понеделник/ около 09.10 ч., на кръстовището на улиците „П. п.“ и „Р. Д.“ в гр.П., полицейският служител мл.ПИ Ф.Т. спрял  за проверка л.а., в който освен водача, се намирало и друго непознато за нето лице. Поискал от него да се легитимира, като представи някакъв документ за самоличност. Непознатият заявил, че се казва А.И.А., но не в себе си никакъв документ за самоличност и в частност, лична карта или СУМПС. При тези обстоятелства и след като след справка с ОДЧ в РУП П. била потвърдена самоличността на лицето, полицай Т. съставил АУАН №  128 /приложен/ за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, който предявил на нарушителя. Нарушителят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, не депозирал такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 128/22.03.2019 г. на Началника на РУП П., връчено лично на нарушителя на 11.04.2019 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител Ф.Т., както от приложените и приобщени по реда на чл.283 НПК  писмени доказателства, като същата не оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – Началникът на РУ”Полиция” П., на когото съгласно чл.84,ал.1 и ал.2 от ЗБЛД и приложената /л.8/ Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла  на чл.47,ал.2  ЗАНН.

Съдът счита, че в проведеното административнонаказателно производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Несъмнено се установи по делото, че описаното в НП нарушение е извършено от жалбоподателя, доколкото за същия съществува императивно задължение съгласно чл.6 от ЗБЛД да удостовери своята самоличност пред компетентно длъжностно лице, което поиска това. В случая принципно е налице пълно съответствие между извършеното нарушение и приложената санкция по чл.80,т.5 от ЗБЛД.

От друга страна съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение е незначително и при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. След като не е преценил това обстоятелство, същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като в рамките на оперативната си самостоятелност е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в тази разпоредба, преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган не е посочил в издаденото НП съображенията си за това защо приема, че случаят не е маловажен и нарушението следва да бъде санкционирано – подход, който сам по себе си е неправилен и не може да бъде подкрепен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. Посредством задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона… ”.  От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.

В контекста на изложеното в горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства съдът намира, че констатираното нарушение е формално и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН.  От друга страна обаче обективните данни от извършената проверка в обекта показват, че жалбоподателят е жител *** и несъмнено познат на по-голяма част от полицейските служители от РУП П. и обстоятелството, че не е носел личните си документи в момент, в който се е намирал като пътник в л.а. не следва да се приема като нарушение на ЗБЛД разкриващо такава степен на обществена опасност, което следва да бъде санкционирано. Същото остава изолирано, което е достатъчно за въззивния съд да приеме, че е незначително и при установяването му административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. (в т.см. и решение от 30.06. 2014 г. по канд № 64/2014 г. на АС Т.). Ето защо и при правилно установените по делото обстоятелства,в рамките на оперативната си самостоятелност, Началникът на РУП П. е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя. След като не го е сторил в правомощията си по чл.53,ал.1 от ЗАНН наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯВА НП № 128/22.03.2019 г. на Началника на РУП П., с което и на основание чл.80,т.5 от ЗБЛД на А.И.А. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.6 от ЗБЛД е наложено наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: