№ 324
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000397 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 157 от 09.04.2025 година, постановено по т. дело №
742/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са осъдени К. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес град П., ул. „С.“ № 79, ет.2, ап.1 и А. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес град П., ул. „С.“ № 5, ет.2, със съдебен адрес на двамата
град П., ул. „С.“ 3, ап.офис 2-3, партер, чрез адвокат П. Б.Б., да заплатят
солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес
град София, улица „Хан Аспарух“ № 54, ет.4, офис 9 - Адвокатско дружество
„М. и Р.“, чрез адв. М., следните суми, дължими по договор за потребителски
кредит с ипотека, сключен между страни под № 353/К/2017 от 18.08.2017 г.:
44 389.06 лв. - главница за периода от 28.10.2019 г. до 27.01.2021г., като е
отхвърлен този иск за разликата до 64 389,06 лева поради извършено
частично плащане в хода на делото; 2 719,24 лева - възнаградителна лихва за
периода от 28.11.2019г. до 19.12.2020г.; 3 108,42 лева - наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
1
28.11.2019г. до 27.01.2021 г.; 168,00 лева - такси за периода до 27.01.2021 г.;
176,76 лева - застраховки живот за периода от 07.08.2020г. до 27.01.2021г. и
93,03 лева - имуществени застраховки за периода от 28.11.2019г. до
27.01.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от 01.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски в размер на 5086.45 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство „Юробанк България“ АД.
Оплакванията са за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа
се, че първоинстанционният съд неправилно е определил размерите на
дължимите от ответниците суми по предявените осъдителни искове, като не е
приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Според жалбоподателя
заплатената от ответниците сума от 20 000 лева в хода на делото следвало да
бъде отнесена за погасяване на задълженията в поредността, посочена в чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, а именно разноски, застраховки, такси, законна лихва,
наказателни лихви, възнаградителни лихви и главница. Вместо това
първоинстанционният съд намалил с внесената сума размера на дължимата
главница, без да е налице нарочно изявление от ответниците, че вноската е за
погасяване на главницата и без да има съгласие на банката в качеството на
кредитор за това. В сключения между страните договор също липсвала клауза,
която да дерогира приложението на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В подкрепа на
становището си жалбоподателят се е позовал на мотивите и диспозитива на т.
1 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 година по т.д. 3/2017 година на
ОСГТК на ВКС.
По тези съображения се иска отмяна на решението и постановяване на
ново по същество, с което да се отнесе внесената сума от 20 000 лева за
погасяване на задълженията по предвидения в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД ред, а
именно разноски, застраховки, такси, законна лихва, наказателни лихви,
възнаградителни лихви и главница.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответниците
К. Н. Н. и А. Д. Н.. Те не са се явили и не са изразили становище и в
проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
2
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадената е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Досежно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК.
Съобразявайки изложените във въззивната жалба доводи, касаещи
неправилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че
въззивната жалба жалбата е основателна.
На този етап от производството не са въведени като спорни въпросите
за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по сключения
между „Юробанк България“ АД и съкредитополучателите К. Н. Н. и А. Д. Н.
договор за потребителски кредит с ипотека № 353/R/2017 от 18.08.2017
година. Обявяването на предсрочната изискуемост е станало на 19.12.2020
година с връчване на изявлението на банката на К. Н.. Безспорни са и
размерите на дължимите суми по договора за кредит след обявяване на
предсрочната му изискуемост, към момента на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1672/2021
година на Районен съд – Пловдив, което е станало на 01.02.2021 година.
Дължимите от съкредитополучателите суми към този момент са
установени по делото с представеното и неоспорено извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България“ АД. Те са установени и с
приетата в исковото производство и неоспорена от страните
съдебносчетоводна експертиза и съвпадат с тези, приети от
първоинстанционния съд, срещу които страните не са възразили. Те включват
дължимата главница към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита, която е 64389,06 лева, дължимата възнаградителна лихва към
датата на предсрочната изискуемост - 2719,24 лева, начислена за периода от
28.11.2019 година до 19.12.2019 година, дължимата наказателна лихва за
просрочие за периода от 28.11.2019 година до 27.01.2021 година - 3108,42
лева. От счетоводната справка на банката и съдебносчетоводната експертиза е
видно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
3
01.02.2021 година ответниците дължат на банката и сумата от 93,03 лева за
застраховка за имущество, начислена на 07.08.2020 година, сумата 17676
лева за застраховка „Живот“, начислявана до 28.11.2020 година, както и
сумата от 168 лева такси по договора за кредит.
Безспорно е между страните, а и по делото са представени
доказателства, от които е видно, че в хода на исковото производство пред
Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 742/2022 година двамата ответници са
превели на „Юробанк България“ АД сумата от 20 000 лева за погасяване на
задълженията по процесния договор, които са предмет на предявения
осъдителен иск. Банковият превод е от дата 26.03.2024 година. От приетите
доказателства, по-конкретно това за банковия превод / стр. 249, на гърба,
както и от разменената кореспонденция между ответниците и адвокат Б. е
видно, че няма изрично изразена от тях воля сумата от 20 000 лева да бъде
отнесена за погасяване на дължимата главница по договора за банков кредит.
Освен това становището на банката в качеството й на кредитор, поддържано в
хода на исковото производство е, че погасяването на задълженията с
получената сума следва да стане по предвидения за това ред в чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД. То е изразено пред адвокат Б., видно от съдържанието на електронното
писмо с дата 02.04.2024 година, изпратено от него до ответниците / стр. 247/.
Във въззивната жалба отново се поддържа, че погасяването на задълженията
следва да стане по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
По делото липсват твърдения и доказателства за наличие на уговорки
между страните за поредност на погасяване на задълженията по договора за
банков кредит при дължимост на разноски, такси, лихви и главница, когато
вноските, направени от кредитополучателите, не са достатъчни, за да се
покрият пълните размери на тези задължения.
В приложения като доказателство договор за потребителски кредит с
ипотека от 18.08.2017 година липсва такава клауза. В чл. 21, ал. 7 е
предвидено, че за неуредените от договора случаи се прилагат съответните
разпоредби от действащото българско законодателство.
Съобразявайки доказателства и становищата на страните, въззивният
съд намира, че изводът на първоинстанционния съд, че със заплатената сума
от 20 000 лева следва да бъде погасена част от дължимата главница по
договора за кредит от 64389,06 лева, е неправилен.
4
Безспорно е, че към момента на внасянето й – 26.03.2024 година, сумата
от 20 000 лева не е достатъчна за погасяване на всички задължения на
ответниците. Към този момент, след обявената предсрочна изискуемост,
банката има вземане от кредитополучателите по процесния договор за
кредит, включващо 64 389,06 лв. главница; 2 719,24 лева възнаградителна
лихва за периода от 28.11.2019г. до 19.12.2020г.; 3 108,42 лева - наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.; 168,00 лева -
такси за периода до 27.01.2021 г.; 176,76 лева - застраховки живот за периода
до 27.01.2021г. и 93,03 лева - имуществени застраховки за периода до
27.01.2021г., както и законната лихва върху главницата от 01.02.2021г. до
окончателното й изплащане.
Всички тези задължения са части от общото вземане, което банката има
от кредитополучателите по договора за кредит, поради което погасяването с
внесената сума от 20 000 лева следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД, при липса на други уговорки между страните. Тази разпоредба
предвижда, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
В случая не става дума за съществуване на няколко главни и
самостоятелни лихвоносни задължения, за да се приеме приложение на
разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, според която: „Този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“.
При погасяване на задълженията по предвидения в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
ред въззивният съд съобразява обстоятелството, че задълженията за такси,
разноски, възнаградителна и наказателна лихва са възникнали и
съществуващи преди датата 27.01.2021 година, респ. преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 1672/2021 година по описа на
Районен съд – Пловдив на 01.02.2021 година, а законната лихва върху
главницата е претендирана с начален момент от 01.02.2024 година. В
съдебната практика, включително задължителната такава – т. 1 от
5
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 година на ВКС по т.д. 3/2017 година
на ОСГТК, се приема, че при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое
или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изречение второ и трето и чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда
по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява
се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в
реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Съобразявайки реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и изброените по-горе
правила, както и вида и размера на задълженията на ответниците, изброени
по-горе, съдът намира, че с внесената сума от 20 000 лева следва да бъдат
погасени задълженията към „Юробанк България“ АД в следната поредност:
На първо място се погасяват дължимите разноски по договора за банков
кредит в общ размер на 437,79 лева, включващи 168 лева такси и дължимите
застраховка живот в размер на 176,76 лева и застраховка имущество в
размер на 93,03 лева.
След разноските, на погасяване подлежат дължимите лихви по договора.
С цитираното по-горе ТР 3/2017 година на ОСГТК на ВКС в т. 1 е прието, че
когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за
законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва
при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, която предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. В случая към датата на
плащането – 26.03.2024 година са дължими 2 719,24 лева възнаградителна
лихва и 3 108,42 лева - наказателна лихва. Дължима е и законната лихва
върху главницата от 64 389,06 лв. за периода от 01.02.2021 година до
26.03.2024 година. Размерът на тази законна лихва, изчислен с помощта на
електронен калкулатор, е 22638,20 лева. С внесената сума от 20 000 лева
освен разноските в общ размер на 437,79 лева следва да бъдат погасени
изцяло дължимите възнаградителни лихви от 2719,24 лева и наказателни
лихви от 3108,42 лева, задълженията за които са възникнали по- рано, преди
това за законната лихва. След погасяване на разноските и възнаградителните и
6
наказателните лихви, остатъкът от внесената сума е 13734,35 лева. С него се
погасява и част от дължимата законна лихва до 26.03.2024 година.
След извършеното частично плащане на 26.03.2024 година, което следва
да бъде съобразено от съда като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задълженията на
ответниците към банката включват сумата от 8903,85 лева - остатък от
дължимата законната лихва върху главницата от 64389,06 лева за периода от
01.02.2021 година до 26.03.2024 година, след погасяване на част от общия
дължим размер на законната лихва от 22 638,20 лева със сумата от 13734,35
лева, остатък от внесената сума от 20 000 лева.
След датата 26.03.2024 година ответниците дължат на „Юробанк
България“ АД и цялата главница по договора за кредит в размер на 64389,06
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2024 година до
окончателното й изплащане.
При тези изводи на въззивния съд за дължимите суми,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които е
отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над 44389,06 лева до
64389,06 лева, като се постанови ново решение за присъждане на сумата от
20 000 лева, дължима главница по договора за кредит.
Решението следва да бъде отменено в частите, с които ответниците са
осъдени да заплатят на банката сумите 2 719,24 лева възнаградителна лихва,
3 108,42 лева - наказателна лихва за просрочие, 168,00 лева - такси 176,76
лева - застраховки живот и 93,03 лева - имуществени застраховки и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени за тези суми поради
погасяването на тези задължения с извършеното в хода на процеса плащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 44389,06 лева за
периода от 01.02.2021 година до окончателното й изплащане. Следва да се
постанови ново решение по същество, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 8903,85 лева, представляваща
остатък от дължимата законна лихва върху главницата от 64 389,06 лева за
периода от 01.02.2021 година до 26.03.2024 година, като се присъди и
законната лихва върху главницата от 64389,06 лева, считано от 27.03.2024
година до окончателното й изплащане.
7
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на разноски.
Претендираните такива със списъка по чл. 80 от ГПК са в размер на 25 лева
заплатена държавна такса, които следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 157 от 09.04.2025 година, постановено по т. дело
№ 742/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В ЧАСТИТЕ, С
КОИТО:
-са осъдени К. Н. Н., ЕГН **********, и А. Д. Н., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, следните
суми, дължими по договор за потребителски кредит с ипотека, сключен между
страните с № 353/К/2017 от 18.08.2017 г.: 2 719,24 лева - възнаградителна
лихва за периода от 28.11.2019г. до 19.12.2020г.; 3 108,42 лева - наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.; 168,00 лева -
такси за периода до 27.01.2021 г.; 176,76 лева - застраховки живот за периода
до 27.01.2021г. и 93,03 лева - имуществени застраховки за периода до
27.01.2021г., както и законната лихва върху главница от 44389,06 лева за
периода от 01.02.2021 година до окончателното й изплащане;
-е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, срещу
К. Н. Н., ЕГН **********, и А. Д. Н., ЕГН **********, за солидарното им
осъждане да заплатят на ищеца главница по договор за потребителски кредит
с ипотека, сключен между страни с № 353/К/2017 от 18.08.2017 г., в размер
над 44 389,06 лева до 64389,06 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, срещу К. Н. Н., ЕГН ********** и А. Д. Н., ЕГН **********, за
солидарното им осъждане да заплатят на ищеца следните суми, дължими по
договор за потребителски кредит с ипотека, сключен между страни с №
353/К/2017 от 18.08.2017 г. : 2 719,24 лева - възнаградителна лихва за периода
от 28.11.2019г. до 19.12.2020г.; 3 108,42 лева - наказателна лихва за просрочие
за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.; 168,00 лева - такси за периода до
8
27.01.2021 г.; 176,76 лева - застраховки живот за периода до 27.01.2021г. и
93,03 лева - имуществени застраховки за периода до 27.01.2021г., както и
сумата от 13734,35 лева, представляваща част от дължимата законна лихва в
общ размер на 22638,20 лева върху главницата от 64389,06 лева за периода
от 01.02.2021 година до 26.03.2024 година включително.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес град П., ул. „С.“ № 79,
ет.2, ап.1 и А. Д. Н., ЕГН **********, с адрес град П., ул. „С.“ № 5, ет.2, със
съдебен адрес на двамата град П., ул. „С.“ 3, ап.офис 2-3, партер, чрез
адвокат П. Б.Б., да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес град София, улица „Хан Аспарух“ № 54, ет.4,
офис 9 - Адвокатско дружество „М. и Р.“, чрез адв. Манчев, следните суми,
дължими по договор за потребителски кредит с ипотека, сключен между
страни с № 353/К/2017 от 18.08.2017 г.:
-сумата от 20 000 лева главница по договора за кредит, дължима наред
с присъдената с първоинстанционното решение главница от 44389,06 лева;
-сумата от 8903,85 лева - дължим остатък от законната лихва от общо
22638,20 лева върху главницата от 64389,06 лева за периода от 01.02.2021
година до 26.03.2024 година;
-законната лихва върху главницата от 64389,06 лева за периода от
27.03.2024 година до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 09.04.2025 година, постановено по
т. дело № 742/2022 година по описа на Окръжен съд – Пловдив В
ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които са осъдени К. Н. Н., ЕГН **********, и
А. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, дължима главница по договор за потребителски кредит с
ипотека, сключен между страни с № 353/К/2017 от 18.08.2017 г., до размера
на 44389,06 лева, както и разноски за производството по т. дело № 742/2022
година по описа на ОС – Пловдив в размер на 5086,45 лева.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, и А. Д. Н., ЕГН **********, да
заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10