Р
Е Ш Е
Н И Е № 261683
гр. Пловдив, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20490 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 439 от
ГПК, от
Т.П.Б. с ЕГН **********,***, против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. „Шести
септември“ № 250 представлявано от С.Н.за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника сумата от 176.24 лв. – главница, представляващи неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода ведно със законната
лихва от 181,98 лв. за периода от 28.10.2009 г. до 06.12.2019 г. и сумата от
28.47 лв. – мораторна лихва за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г., за които вземания
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист срещу наследодателя му Л.С.М. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13402 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ гр. с. за 2009
г. и за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ... по описа на
ЧСИ рег. № ... – ..., за 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът
се е снабдил с изп. лист на 01.12.2000 г. въз основа на ч. гр. дело №
13402/2009 г. на Районен съд - Пловдив и издадена заповед за изпълнение срещу
Л.С.М.. Същата е баба на ищеца. Въз основа на изп. лист е образувано изп. дело
№ .../2019 г. при ЧСИ ... Вземанията по изпълнителният лист, касаещи задължения
за периода 12.12.2000 г. - 31.08.2009 г., са погасени по давност към 01.12.2014
г. Давността за тези вземания е три години. Същата е изтекла за част от тях още
преди издаване на изпълнителния лист, а за останалите - преди образуване на
изп. дело.
В предоставения срок за отговор, ответникът
оспорва иска. Заявява, че в заповедното производство не е подавано възражение,
поради което се е преклудирало такова, касаещо обстоятелства, преди издавена на
изп. лист. По това основание е образувано изп. дело № ../2010 г. при ... на
Районен съд - ..... По него са осъществени действия прекъсвали давността -
08.09.2010 г. искане за запор; 21.09.2010 г. - получена ПДИ от наследодателя;
на 12.11.2010 г.; 19.01.2012 г. - молба за извършване на изп. действия;
14.03.2013 г. - молба за конституиране на наследници и предприемане на действия;
11.03.2013; 14.03.2013 г.; 06.06.2013 г.; 17.04.2014 г.; 05.01.2015 г.;
13.05.2015 г. – молба за извършване на изпълнителни действия; на 26.05.2017 г.
- връщане на изп. лист. и през 2019 г. е образуване ново изп. дело, което не е
прекратено към момента.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното писмо от служба изпълнителен лист от 01.12.2009 г. „Архив“
на ПРС о 05.08.2020 г., служебна разпечатка от деловодната програма за дело ч.
г. д. 13402/2009 г. на ПРС е видно, че по заявление на ответника по 410 от ГПК
е образувано ч. г. д. 13402/2009 г. на ПРС, по което на същия е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Л.М. за сума от 528,68
лв.-главница-незаплатена питейна вода и отведена канална за периода
12.12.2000-31.08.2009 г., ведно със законната лихва от 28.10.2009 г. до
окончателното плащане, 85,41 лв.-мораторна лихва за периода 12.12.2000-31.08.2009
и 75 лв. разноски. Няма данни за постъпило възражение, дадени указания и
предявен иск по чл. 422 от ГПК за
вземанията. Делото е унищожено след изтичане на срока за съхранение.
От приложеното изп. дело № ../10 г. на ... на ... е видно, че по издадения
изпълнителен лист от 01.12.2009 г. е образувано от ответника на 10.09.2010 г.
изпълнително делото при ... против Л.М. за събиране на присъдените суми. В
молбата е поискано извършване на изпълнителни действия. На 12.11.2010 г. е
отправена от взискателя молба за извършване на опис и продажба на движими вещи.
Насрочен е опис за 18.11.2010 г. На 19.01.2012 г.; 12.03.2013 г. са подадени
молби от взискателя за нови описи, които са насрочени за 23.02.2012 г. и
14.04.2013 г. Л.М. е починала на 15.12.2012 г. и оставила като наследник
дъщеря-Х.М.. На 02.04.2013 г. като длъжник по делото е конституирана Х.М.. На
06.06.2013 г.;17.04.2014 г. ; 05.01.2015 г.; 13.05.2015 г. взискателя е
отправил молби за извършване на опис на вещи на Х.М.. Делото е прекратено от 05.08.2019
г.
От приложеното изп. дело .../2019
г. на ЧСИ ..... е видно, че делото е образувано на 27.10.2019 г. против Л.М. за
събиране на присъдените суми по изпълнителния лист. На 15.11.2019 г. като
страни са конституирани наследниците на Х.М.-В.М., Л.М. и Т.Б. за по 1/3 част
от дълга или за 176,24 лв.-главница, ведно със законна лихва, 28,47 лв.
мораторна лихва и 16,67 лв.-разноски. На 22.11.2019 г. е наложен запор върху
вземания на ищеца от банки и трудово възнаграждение. Няма постъпили плащания.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на ответника спрямо ищеца, както и, че въз основа на тях е образувано
изпълнително дело № ../10 г. на ... на ... и изп. дело .../2019 г. на ЧСИ ......
Предвид
разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие,
че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това
изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на
процесните вземания в период след възникването им до
момента на предприемане на изпълнителни действия, доколкото не се
твърди и установява, да е водено производство по реда на чл. 422 от ГПК,
прекъсващо давността.
С оглед характера на вземанията за дължими суми по
изпълнителния лист, следва да се приеме, че главницата касае задължения за
периодични плащания от 12.12.2000 г. до 31.08.2009 г. и лихви, които се погасяват с изтичане на
тридишна давност съобразно чл. 111 ЗЗД.
Доколкото
в процесния случай се касае за вземания установени със заповед за изпълнение и
издаден възоснова на нея изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК, не е налице прекъсване на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на изпълнителния
лист. Предвид това следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта
се е погасило по давност вземането за главница за периода 12.12.2000
г.-26.10.2006 г., със съответната му законна лихва, както и обезщетение за
забава за периода 12.12.2000-26.10.2006 г.
Тъй като в
молбата на взискателя от 10.09.2010 г. се отправя искане за
предприемане на действие по събиране на вземането, следва да се приеме, че прекъсване на давността е настъпило от този
момент за останалата част от дължимата главница и лихва, както и за
притендираните разноски. С последвалите молби на взискателя от 12.11.2010 г.,
19.01.2012 г.; 12.03.2013 г.; 06.06.2013 г.; 17.04.2014 г.; 05.01.2015 г.;
13.05.2015 г. и отправяни искания за извършване на изпълнителни действия е
поддържана висящност на изпълнителното дело до 13.05.2017 г. когато е изтекъл
двегодишен срок премиращ производството. От момента на последното заявяване на
изпълнително действие-13.05.2015 г. до изричното прекратяване на делото -
05.08.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което към момента
на образуване на изп. дело № .../2019 г. е изтекъл период по-дълъг от три
години, с който и останалото вземане се е погасило по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да се
уважат.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от
него разноски в съответствие с представените доказателства, които съответстват
на 600 лв.
На ответинка следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената
част, съобразно представения списък и доказателства, които са в размер от 70,34
лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.П.Б. с ЕГН **********,***, не
дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – бул. „Шести септември“ № 250 представлявано от
С.Н.сумата от 176.24 лв.(сто седемдесет и шест лева и 24 ст.) – главница,
представляващи неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода ведно със законната лихва от 181,98 лв. (сто осемдесет и един лева и 98 ст.) за периода от 28.10.2009 г. до
06.12.2019 г. и сумата от 28.47 лв. (двадесет и осем лева и 47 ст.)– мораторна
лихва за периода 12.12.2000 г. – 31.08.2009 г., за които вземания дружеството
се е снабдило с изпълнителен лист срещу наследодателя му Л.С.М. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 13402 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ гр. с. за 2009 г. и за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ
рег. № ... – ..., за 2019 г.
ОСЪЖДА “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
„Шести септември“ № 250 представлявано от С.Н.да заплати
на Т.П.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ