Номер 142412.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502778 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на
„Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от П. С., Я. М. Д. и Г. К.– членове
на УС срещу Решение №3768/07.08.2020г., постановено по гр. дело №19428/2019г. по описа
на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД,
че ищецът Б. Д. Д. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258 сумата от 6 723,26 лева, начислена вследствие на неправомерно
извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода 26.10.2017г. - 25.10.2018г.,
за обект с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул. „*****“ №*, с клиентски №
********** и абонатен №**********, обективирана във фактура №
**********/08.10.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК. Според изложеното в жалбата,
решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода
на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за
извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура.
Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната
сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се
дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички
предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на
проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който
отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата
на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима
вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване
1
от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена,
то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес
на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на
ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на
пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1
от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. В случай, че съдът счита
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да
бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Твърди, че е
спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната
страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в молба, представена преди
о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй като липсват
законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал
събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради
наличие на правен интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите
по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
2
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът Б. Д. Д. , ЕГН **********, предявява срещу „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.
Варненчик“ № 258, представлявано от Б. М., Б. П. и П. С. – членове на УС иск за приемане
за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 6 723,26 лева, начислена
вследствие на неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода
26.10.2017г. - 25.10.2018г., за обект с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул.
„*****“ №*, с клиентски № ********** и абонатен № **********, обективирана във
фактура № **********/08.10.2019 г., на осн. чл.124 от ГПК. Твърди, че като собственик на
описания обект и потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за
извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. ПИКЕЕ
била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума.
Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи”
АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното
доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на
предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума на
електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията
ел. Енергия. Излага, че не следва да им бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж
са извършени редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в
посочените количества. Твърди, че не се установява по безспорен начин, че това е реално
консумираната енергия. Оспорват да са нарушили някое свое договорно задължение.
Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и
методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. Поддържа, че проведената корекционна процедура е незаконосъобразна.
Посочва, че към датата на извършване на проверката липсват валидни ПИКЕЕ, доколкото
част от текстовете на нормативния акт са отменени с решение на ВАС, постановено по адм.
дело № 2385/2016 г., 5-членен състав. С оглед изложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответника допълнително начислената за плащане сума в размер на 6 723,26 лева, начислена
вследствие на неправомерно извършена корекция на сметка за потребена енергия за периода
26.10.2017г. - 25.10.2018г., за обект с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул.
„*****“ №*, с клиентски № ********** и абонатен № **********, обективирана във
фактура № **********/08.10.2019 г., както и да му се присъдят сторените по делото
3
разноски.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за
потребено количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че
във връзка с извършената техническа проверката е съставен Констативен протокол,
отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани са показанията на тарифите на
електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. На 30.09.2019г. е извършена метрологична експертиза, при която е
установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При
софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета и четвърта
тарифи. Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и за
издадената фактура. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
претендира присъждането на разноски.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол №1105139/25.10.2018 г., се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са
извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в
обекта на ищеца, при която са отчетени показанията на СТИ по общо пет тарифи: 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и сумарен регистър 1.8.0. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.
Констативният протокол е подписан от член на домакинството на абоната.
Видно от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване №2265/30.09.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане на
електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на
преминала енергия по тарифа Т3 – 028296.9 кв.ч. и тарифа Т4- 007133.7 кв.ч., която не е
визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но е
установена намеса в тарифната схема.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия,
„Енерго-Про Продажби” АД, за периода 26.10.2017г. – 25.10.2018г. е начислило
допълнително количество електроенергия за кл. №********** в размер на 35429 кВТч., на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 6723,26
лв. с ДДС, представляващи стойността на служебно начислено количество ел. за периода
26.10.2017 г. – 25.10.2018г.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 09.07.2020г., се
установява, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност. С оглед извършеното вмешателство в програмните параметри на
СТИ са били налице техническите предпоставки за прилагането на чл. 50 от ПИКЕЕ от
2013г. Натрупаното количество електроенергия в регистър 1.3 от 28296 кВТч и в регистър
1.4 в размер на 7133 кВТч е преминало през процесния електромер. Равностойността на
количествата електроенергия са определени съответно на определените от ДКЕВР цени.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до
следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на
ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй
4
като по делото са представени констативен протокол и становище, от които е видно, че
дружеството е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като по такъв начин е
коригирало количеството на доставената на потребителя ел. Енергия за минало време. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесното
вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима според
ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от
енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли
в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ. В новоприетите
Правила, е предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите
за потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел.
енергия, в случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които е
извършена корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на
процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от
АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в
срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и
водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на
мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото с нормата на чл. 195, ал. 2
от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия
с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат
да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента
нормативна празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав
на ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско измерване-
25.10.2018г., не е съществувал приложим материален закон за извършването .
Следователно правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
В случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните материално-правни норми
запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество да
извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй като
Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби са били действащи към момента на извършване на
5
проверката по настоящото дело –25.10.2018г. и до тяхната отмяна с Решение №2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина
Ковачева, тъй като отмяната има действие за в бъдеще, считано от обн. в ДВ - 23.11.2018г.
В светлината на гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към
процесния период законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена
възможност за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на
предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48, чл.49 и чл.
50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява основателен по следните
съображения:
1/Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в
които задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената
по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ корекция на сметката му;
Съгласно чл.104а от ЗЕ /в сила от 17.VІІ.2012г./, редът за уведомяването е предвиден
като задължителен реквизит в съдържанието на публично известните Общи условия, при
които страните са сключили договорът за потребление на ел. енергия.
2/Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия,
която е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава;
3/ Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия
да е резултат от доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.
По см. на чл.83, ал. 1, т.6 ЗЕ „Енерго –Про Продажби” АД може да извърши
едностранната корекция на сметките на ищеца като "краен снабдител" за минало време само
при наличие на нормативно регламентирани ПРАВИЛА, изготвени като такива от
единствено компетентния по см. на чл. 21 от ЗЕ орган, а именно ДКЕВР.
Методиката за коригиране на сметки за минало време, предвижда условията и
предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на
консумираната за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано по
правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на
осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно
присъединяване към разпределителната система.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната
проверка на СТИ на ищеца, принципно съществува законово основание ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на
потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че не е доказана
законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ,
имащи характер на нормативен акт.
Както от съдържанието на констативния протокол е видно, че не е констатирана
грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така
и от СТЕ се установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за
извършване на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на
СТИ. Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице
замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по
регистър 1.8.3 и 1.8.4 /които не се визуализират на дисплея на СТЕ/.
Цитираните ПИКЕЕ имат характеристиката на подзаконов нормативен акт,
задължителен за страните. За да бъде приложима корекционната процедура, установена в
тях, е необходимо или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че
СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от
6
съдържанието на КП не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван
достъп или да има повреда. Според СТЕ, същият съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност
при измерване на ел.енергия. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното
в цитирания протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на
електромера или в схемата на свързване. Посочено е само, че са отчетени показания по
всички 5 тарифи. В тежест на въззивното дружество е било да установи способът, чрез който
количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 и 1.8.4 на електромера.
Същевременно не се установи и, че посоченото в цитирания регистър количество
електроенергия е реално доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва да се отбележи също, че в приетото становище за начисляване на
електрическа енергия от 07.10.2019г. за обекта, за периода от 26.10.2017г. до 25.10.2018г. е
одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 35429квтч,
отчетено след софтуерно прочитане на показанията на електромера.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в конкретния случай
не е извършена корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане
на тарифните регистри на СТИ и по специално на регистър 1.8.3 и 1.8.4. Не са констатирани
данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ
към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от
измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.
енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не
се установи да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание
електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи
– 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по
които са начислявани месечните такси на ищеца. Въззивникът не навежда твърдения, нито
представя доказателства за причините поради които при данни за битов абонат и без
заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета
тарифа, приложима само за стопански потребители, и по четвърта тарифа.
Следователно, от приложените по делото доказателства не се установява наличието
на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия
за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл.
49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51
ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за реализиране на
корекционната процедура.
С оглед изложеното, съдът приема, че сумата 6723.26 лева е недължима от абоната, с
оглед на което намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноските извършени в хода на въззивното производство в размер на
666.16 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е минимален размер,
определен от съда на осн. чл. 7, Ал. 2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3768/07.08.2020г., постановени по гр. дело
№19428/2019 г. по описа на ВРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Ст. А. – ВАК, в качеството му на процесуален представител на Б. Д. Д. ,
ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Игнатиево, ул. „*****“ №* сумата
от 666.16 /шестстотин и шестнадесет лв. и 16 ст./, лева, представляваща адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от датата на обявяването му при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8