№ 914
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110212890 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Д. П. М., ЕГН **********, чрез адв. М.,
против наказателно постановление № 23-4332-032139/03.01.2024 г., издадено
от Г.Б, началник група в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл. 37, ал. 1 от
ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200. 00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят или негов представител не се
явява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Пашунов, който оспорва
жалбата, претендира разноски.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
са разпитани актосъставителят и другия частник в ПТП.
Въз основа на показанията на св.Д., К., Протокол за ПТП
1897520/02.11.2023 г., 2 бр. декларации, скица на ПТП, АУАН GA
№1089982/02.11.2023 г. съдът установи следната фактическа обстановка:
На 02.11.2023 г. в 08: 10 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил АУДИ А4, с рег.№*** в гр. София. Движил се по ул. „Атанас
1
Москов“, с посока на движение от ул.“Свето преображение“ към
кръстовището с бул. Александър М., където предприел ляв завой за навлизане
в друг път (бул. "Ал.М.") и не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно
движещия се направо лек автомобил Шкода с рег № ***, управляван от св. Д..
На мястото пристигнал екип на ОПП. Съставен е протокол за ПТП, двамата
водачи попълнили декларации и подписали скица относно обстоятелствата на
произшествието. В присъствие на жалбоподателя е съставен акт, в който
нарушението е квалифицирано по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Препис от него е
връчен на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че има
възражения. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на нарушението и
същата правна квалификация, е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на осн. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалб. М.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200. 00 лева.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява
различна фактическа обстановка от тази в съставените АУАН и НП.
Съдът прие за достоверни показанията на двамата разпитани
свидетели, които са еднопосочни и непротиворечиви.
Обстоятелствата по произшествието се установи и от съставения
протокол за ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
Установи се, че жалбоподателят, като водач на МПС, при маневра ляв
завой за навлизане в друг път, не пропуснал и реализирал ПТП с насрещно
движещия се направо автомобил, управляван от св. Д.. Деянието
представлява нарушение по чл. 37, ал. 1 на ЗДвП.
При извършената служебна проверка по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдържат всички
изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е редовна
2
процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
От прочита на АУАН и НП без затруднение се установява, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие, съобразно легалната дефиниция
по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Ясно е, че се касае за съприкосновение между
двете превозни средства с причиняване на материални вреди, описани в
протокола за ПТП, подписан от жалбоподателят. Правото му на защита не е
ограничено. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
описано извършеното административно нарушение - посочени са дата, място
и обстоятелствата, при които е извършено. Същото правилно е
квалифицирано от административно – наказващия орган като нарушение по
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение е предвидено
наказанието, определено в съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер от 200 лв.
Наложената глоба е с фиксиран в закона размер и съдът няма правомощия да я
ревизира.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане
на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение са
неоснователно. Право на разноски има единствено въззиваемата страна, от
която е направено своевременно искане за това. В полза на СДВР следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, за заплащане
на които следва да бъде осъден жалбоподателят
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
032139/03.01.2024 г., издадено от Г.Б, началник група в ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
3
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4