Присъда по дело №478/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 16
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20255620200478
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юни 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Свиленград, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20255620200478 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. С. А., роден на ************** година в
град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
град ****************, област Хасково, разведен, с основно образование,
ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от месец
декември 2024 година до месец юни 2025 година, включително, в град
Свиленград, област Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на
15.11.2023 година Решение № 192/30.10.2023 година, постановено по
гражданско дело № 20235620100437 по описа на Районен съд - Свиленград за
2023 година да издържа свой низходящ - дъщеря си Д А.а, родена на
30.09.2019 година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от 2 месечни вноски, а именно: 7 месечни вноски – изцяло и частично,
по 350 лв. месечно, равняващи се на сумата от 1 950 лв. на детето Д А.а,
дължими на Д. Р. С. от град Свиленград, област Хасково, като майка и неин
1
законен представител, като деянието е извършено повторно - след като е
осъден за друго такова престъпление с влязла в сила на 03.12.2024 година
Присъда № 22/15.11.2024 година по НОХД № 929/2024 година по описа на
Районен съд – Свиленград - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал.
1, вр.чл. 54, вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.чл. 42б, ал. 1 и чл. 52 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 (седем) месеца с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7 (седем) месеца и на
наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, като го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение за неплатени месечни издръжки за
разликата до общата сума от 2 450 лв. и частично за месец декември 2024
година, месец април 2025 година и месец май 2025 година.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на
подсъдимия: град ****************, област Хасково.
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на Присъдата
на видно място, на сградата на Община - Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА с рег.№ 16 от 01.07.2025 година
по НОХД № 478/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 241/2025 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1035/2025 година по описа на
Районна прокуратура – Хасково, Милена Славова – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, повдига
обвинение на Ю. С. А., роден на ****** година в град *********, българин,
български гражданин, живущ в град *********, разведен, с основно
образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че в периода от месец
декември 2024 година до месец юни 2025 година, включително, в град
Свиленград, област Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на
15.11.2023 година Решение № 192/30.10.2023 година, постановено по
гражданско дело (гр.д.) № 20235620100437 по описа на РС - Свиленград за
2023 година да издържа свой низходящ - дъщеря си Д. А.а, родена на
********* година, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от 2 месечни вноски, а именно: 7 месечни вноски по 350 лв. месечно,
равняващи се на сумата от 2 450 лв. на детето Д. А.а, дължими на Д. Р. С. от
град ***************, като майка и неин законен представител, като
деянието е извършено повторно - след като е осъден за друго такова
престъпление с влязла в сила на 03.12.2024 година Присъда № 22/15.11.2024
година по НОХД № 929/2024 година по описа на РС – Свиленград -
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и упълномощеният му защитник
– адвокат И. И., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Пробация” в размер на 6 месеца с двете задължителни
пробационни мерки при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Д. С. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 4 от НК наказания, които да се
1
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, като му бъде наложено
наказание „Пробация” в размер на 9 месеца, както и наказание „Обществено
порицание”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето Д. А.а съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпращат представител – Старши юрисконсулт Николай
Славов.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимия и неговия защитник – адвокат И. И., в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните
на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид,
че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия Ю. С. А. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
250611005000258849, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като с
Присъда № 22/15.11.2024 година, постановена по НОХД № 929/2024 година
по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на 03.12.2024 година, е наказан за
това че периода от месец ноември 2023 година до месец октомври 2024
година, включително, съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа
свой низходящ – дъщеря си Д., като му е наложено наказание „Пробация” с
двете задължителни пробационни мерки за 6 месеца.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има
още едно непълнолетно дете – М.Ю.А. на 13 години.
2
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Инспектор Г.К.
(служител на РУ – Свиленград) подсъдимият не е предизвиквал конфликти и
скандали с живущите около него съседи, в добри отношения е с тях, няма
данни да злоупотребява с алкохол и други силно упойващи вещества,
криминалнопроявен е, засичан е да контактува с други лица от криминалния
контингент, има криминалналистическа регистрация и заведени заявителски
материали.
Подсъдимият имал сключен граждански брак със свидетеля Д. Р. С.
и от съвместното им съжителство се ражда дъщеря им Д. А.а, родена на
********* година. В последствие родителите се развеждат, като с влязло в
сила на 15.11.2023 година Решение № 192/30.10.2023 година, постановено по
гр.д.№ 20235620100437 по описа на РС – Свиленград, бащата е осъден да
заплаща на своя низходящ, чрез нейната майка и законен представител –
свидетеля Д. С., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 23.06.2023
година до настъпването на законни причини за прекратяване на плащането
или за изменението й; упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. са предоставени на майката Д. С. и майката възстановява
предбрачното си фамилно име „С.”.
След като подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка за
малолетната си дъщеря Д., той не изплаща нито една месечна издръжка. Това
принуждава свидетелят Д. С. през 2024 година да подаде Жалба до
Териториално отделение - Свиленград към Районна прокуратура - Хасково,
като по случая е образувано БП (, което обстоятелство е установено след
справка в Деловодната програма на РС – Свиленград) срещу Ю. А. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което приключва с Присъда №
22/15.11.2024 година по НОХД № 929/2024 година по описа на РС –
Свиленград, влязла в сила на 03.12.2024 година; като след влизане в сила на
последния посочен Съдебен акт, подсъдимият продължава да не плаща
частично дължимата издръжка на дъщеря си – плаща 200 лв. за издръжката за
месец декември 2024 година. Именно за това Д. С. депозира Жалба на
11.03.2025 година в Териториално отделение – Свиленград към Районна
прокуратура – Хасково.
Съгласно Становището на ДСП – Свиленград, представлявана в
открито съдебно заседание от Старши юрисконсулт Николай Славов, става
ясно, че майката и детето живеят в град *************************, в къща
със съжителя Я.К.. Къщата е едноетажна, има хол с кухненски бокс, спалня,
две детски стаи, баня и тоалетна. Жилището е електрифицирано,
водоснабдено, а отоплението е на парно, т.е. имат необходимите условия за
отглеждане на детето. Основни грижи за детето Д. А.а се полагат от майката,
която получава подкрепа от съжителя си Я.К.. Личният лекар на детето е д-р
Г.Х.. Детето е със заболяване - детски аутизъм. Посещава ДМЗ за деца с тежки
множествени увреждания „Надежда” в град Свиленград. Записано е в първа
група на детска градина „Снежанка”, но не ходи към момента, тъй като липсва
ресурсен учител да се занимава с детето. Майката е личен асистент на детето
3
и по Договор получава 1 200 лв., а от ДСП - Свиленград получава общо около
500 лв. Бащата заявява, че в момента е безработен. Живее в град
************************, в едноетажна къща с три стаи и той си има своя
стая с необходимото обзавеждане. Родителите към момента са във влошени
отношения и не си сътрудничат помежду си във връзка с детето.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основанието за плащане на месечната издръжка на детето Д.. Към
настоящия момент са налични данни, че подсъдимият е изпълнил частично
задължението си за плащане на дължимите издръжки в размер на 500 лв., от
които 150 лв. за месец април 2025 година, 150 лв. за месец май 2025 година и
200 лв. за месец декември 2024 година, т.е. дължимата сума на неплатените
издръжки за процесния период е в сумарен размер от 1 950 лв. (2 450 лв. – 500
лв. = 1 950 лв.).
Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен. Изразява съжалението си като заявява, че
не е имал финансова възможност да плаща издръжката на детето си. В
съдебната фаза на процеса подсъдимият се признава за виновен като отново
изразява съжаланието си, че не е плащал издръжката на Д. като сочи за
наличие на здравословни проблеми и факта, че следва да изпълнява
наказанието „Пробация”, което не му позволявало да започне работа в
областта на строителството на магистрали извън Свиленград и изявява
желание за в бъдеще да плаща редовно задълженията си.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно
заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към БП
и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладни записки, Жалба, Удостоверение за раждане на
детето Д., Решение № 192/30.10.2023 година по гр.д.№ 437/2023 година на РС
- Свиленград, влязло в сила на 15.11.2025 година, банкови извлечения,
документи относно здравословното състояние на детето Д., Присъда №
22/15.11.2024 година, постановена по НОХД № 929/2024 година по описа на
РС – Свиленград, влязла в сила на 03.12.2024 година, Характеристична
справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Справка за съдимост и др.; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
4
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Д. Р.
С. и М. Д. Д., материализирани в съответните Протоколи за разпит на
свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията им, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Разпитаният свидетел М. Д. Д. – полицейски
служител, е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват
индиции за предубедеността на полицейския служител Д., която само поради
това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за нейната заинтересованост. Още
повече, от данните по делото не се установява свидетелят Д. – полицейски
служител, да се е намирала в някакви отношения с подсъдимия, поради което
да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е
извършил. Описаната фактическа обстановка относно периодът, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Справка за съдимост, Удостоверение за раждане на детето,
Решение № 192/30.10.2023 година по гр.д.№ 437/2023 година на РС -
Свиленград, влязло в сила на 15.11.2025 година, Присъда № 22/15.11.2024
година, постановена по НОХД № 929/2024 година по описа на РС –
Свиленград, влязла в сила на 03.12.2024 година и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Д. Р. С., макар и същата да се явява пострадал от деянието в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д., тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Настоящият състав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Същата излага точно и конкретно, обстоятелствата
относно инкриминираното деяние, което описва изчерпателно. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията й.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
5
ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в
тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на
повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия и
неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващите се наказания. Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактическите и правните изводи при постановяване на
Присъдата.
Няма спор по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Ю. С. А. е осъществил състава на престъплението чл. 183, ал. 4,
вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
6
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Когато деянието е извършено повторно е налице хипотезата на ал. 4 на чл. 183
от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил както от обективна, така
и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28,
ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия и осъждането му с влязло в сила на 15.11.2023
година Съдебно решение № 192/30.10.2023 година по гр.д.№ 20235620100437
по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в
конкретно определен размер, а именно: от 350 лв., считано от 23.06.2023
година, както и неизпълнението на тези му задължения за повече от 2 месечни
вноски (независимо че е платил част от издръжката за за месец април 2025
година, за месец май 2025 година и за месец декември 2024 година). Така, в
частност, установеният период на неговото бездействие, респ. частично
бездействие, обхваща времето от месец декември 2024 година до месец юни
2025 година, включително; като подсъдимият е неизправен длъжник за общо
от 7 месечни вноски – пълни, респ. частични за паричната издръжка на
детето, която е осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските
права и непосредствените грижи за отглеждането му са предоставени, респ.
поети от другия родител (майката - свидетелят Д. Р. С.). До тези основни
обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл.
183, ал. 1 от НК предпоставки, които безспорно в настоящия казус са налице и
са доказани – постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечна
издръжка, както и неплатени повече от 2 вноски от същата за детето. Всички
неизплатени (изцяло или частично) месечни издръжки, сборно възлизат на 7
месечни вноски от дължимата издръжка и в това си цифрово изражение
очевидно надхвърлят и то значително предвидения в НК минимум - 2
неплатени вноски – пълни, респ. частични, съгласно фактическия състав на
чл. 183, ал. 1 от НК. Действително са налице данни за плащане на част от
месечните издръжки за периода от месец декември 2024 година до месец юни
7
2025 година, включително, като категоричен и безспорен извод за валидното
надлежно цялостно погасяване на същите, не може да се формира от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им
обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице бездействие –
цялостно, респ. частично, и неизпълнение на родителското задължение по
отношение на детето за инкриминирания период от месец декември 2024
година до месец юни 2025 година, включително.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете.
Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не го освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Липсват данни,
съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства да са
били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите
на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл.
150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при които размерът
и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и Съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия
да изпълни задължението си и да плати изцяло издръжката на своя низходящ
– детето Д., след като е бил осъден да плаща такива със Съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на извършването му
– град *********, където се дължат действията за престиране на носимите
парични задължения за издръжки съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от
ЗЗД, т.е. където майката и детето живеят (местожителството на кредитора по
време на изпълнение на задължението за плащане на паричната сума,
предназначена за издръжка) – град *********.
В резултат на пълното, респ. частичното си бездействие, през
инкриминирания период от месец декември 2024 година до месец юни 2025
година, включително, изразило се в цялостно, респ. частично неплащане на
дължимите вноски за месечната издръжка на детето, настъпил е и
престъпният резултат по отношение на кредитора – детето Д., действащ чрез
законния си представител и негова майка – родителят, упражняващ
родителските права. Забавата е за общо от 7 месечни вноски, а общата сума на
неплатените издръжки в резултат на просто математическо пресмятане,
възлиза на стойност общо 1 950 лв. Неизпълнението на посоченото
задължение - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ минимално
изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая изцяло или частично
8
непрестираните са 7 вноски.
Извършеното от Ю. С. А. престъпление е правилно квалифицирано
като извършено при условията на повторност с оглед съдебното му минало -
осъждан е за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Настоящият
инкриминиран период на неплащане на издръжка от подсъдимия се отнася за
престъпление, извършено след като той е бил осъден с влязла в сила Присъда
за друго такова престъпление и преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл. 30,
ал. 1 от НК.
До приключване на съдебното дирене пред настоящия Съдебен
състав от страна на подсъдимия не се ангажираха доказателства за заплащане
от негова страна на дължимата сума в размер на 1 950 лв.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Ю. С. А. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия Ю. С. А. и
неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти
на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – общественоопасни. Подсъдимият Ю. С. А. е имал знание за
дължимостта на издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на
средства за задоволяване на потребностите за физическото и духовното
развитие на детето съгласно Съдебното решение за присъждането й, които са
му били известни, знаел е и точния размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесъл изцяло или частично
вноските, разбирал е и характера (неотменимост и периодичност с месечно
престиране на сумата) на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
бездействал (изцяло или частично) за прякото му изпълнение, чрез плащане,
поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно
настъпване на престъпния резултат - вредните последици, обхващащи
ежемесечната издръжка, от която е било лишено детето му и по този начин
лишава детето си от необходимите материални средства, определени по
съответния гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били
предвиждани от него – налице е прекият му умисъл за извършване на
престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение на задължението
за издръжка поради липсата на материални възможности за това, няма за
последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е
само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязло в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
9
Както вече бе посочено доколкото са налице надлежни
доказателства, че подсъдимият е внесъл сумата от 500 лв.
през процесния период, Съдът приспадна тази сума от размера на общото
задължение от 2 450 лв., като го оправда по първоначално повдигнатото му
обвинение за неплатени месечни издръжки - за разликата до общата сума от
2 450 лв. и частично за месец декември 2024 година, месец април 2025 година
и месец май 2025 година.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия Ю. С. А. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28,
ал. 1 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
За пълнота на Съдебния акт следва да се посочи, че престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение) и съгласно чл. 80, ал. 3 от НК давността за
преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления,
които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от
прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като
такива, упоменати в СК. В тази връзка е Решение № 300 от 29.05.1992 година
по н.д. № 240/92 година, I н.о., съгласно което престъплението по чл. 183 от
НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен
период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 от
НК, където се сочат „престъпленията, които траят непрекъснато”). Началото
на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане срока, от който насетне
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за 2 месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено („прекратено” по смисъла на чл. 80, ал. 3 от
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (например поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, при смърт
на издържаното лице, при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и т.н).
Установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни
институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на
гражданскоправната погасителна давност за непогасените задължения за
издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Ю. С. А., роден на ****** година в град *********, с
ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
*********. Разведен е. С основно образование е. Осъждан е. Полага грижи за
малолетното си дете Марая. Не работи към момента.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
10
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал. 4
от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” до 2 година или
„Пробация”, както и е предвидено наказанието „Обществено порицание”.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК дава възможност на Съда да избере едно
измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от свобода”
или „Пробация”, като го задължава да добави и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание”. Наказанието „Лишаване от свобода”
няма специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание
при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
наказанието „Пробация” може да бъде заменено с Глоба.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия не
може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди и тъй като
е бил осъждан и не е реабилитиран.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващите се
наказания, които да бъдат наложени на подсъдимия за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновна, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената
опасност на деянието е завишена предвид стойността на неплатените
издръжки за ненавършилото пълнолетие дете (сравнено с минималната
работна заплата за страната за 2024 година в размер на 933 лв. съгласно ПМС
№ 193/12.10.2023 година и за 2025 година в размер на 1 077 лв. съгласно ПМС
№ 359/23.10.2024 година) - за да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и
критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и причините за
извършване на престъплението - незачитане на установения в страната правов
ред и неизпълнение на родителските задължения от страна на подсъдимия.
Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна
характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на А., има частично
плащане на 3 месечни вноски, съдейства за разкрИ.е на обективната истина,
направеното признание от подсъдимия (макар последното да играе
процесуалната роля като предпоставка за провеждане на съдебното следствие
при условията на глава ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към
деянието, декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща
дължимите суми за месечните издръжки на детето, коректното му поведение
на досъдебната фаза и във фазата на съдебното производство и факта, че
11
дължи издръжка и на още едно малолетно дете – М. на ***** години. Също
така, съобрази се с оценка на отегчаващите обстоятелства – влошеното
здравословно състояние на детето и значителният брой неплатени вноски,
многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед
продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до затруднения
за другия родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки
необходимите парични средства неговата издръжка. Взе се предвид и фактът,
че подсъдимият се намира в трудоспособна възраст и че има данни за
здравословни проблеми по отношение на подсъдимия. Съобразно
относителната тежест на тези релевантни за отговорността обстоятелства,
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в
хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на
смекчаващите обстоятелства.
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен –
чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК в материалната наказателна норма, както вече бе
посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 4 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването и подписването пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
да работи и да изплаща издръжка на детето си ще е достатъчен срок на
определените пробационни мерки в размер малко минималния, а именно: 7
месеца. За да определи точно този размер на наказанието „Пробация”, Съдът
се съобрази с обстоятелствата, че подсъдимият по време на целия процес,
включително и на фазата на БП изразява критично отношение към деянието и
декларира желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за
месечните издръжки на детето. Понататъшно намаляне размера на
наложеното наказание би било несправедливо, както и неоправдано от гледна
точка на защитата на обществения интерес.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което следва да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на видно
12
място в сградата на Община – Свиленград, където живее А.. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че при условията на чл. 54 от НК
не може да не се наложи кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази сравнително по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размер,
наложените наказания, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Няма констатирани такива по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
13