РЕШЕНИЕ
№ 4709
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110167657 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответниците Д. С. Ш. и Б. Т. П.
са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот в С.град, общ. О., ул. „О.– .“,
бл. ..., вх. ., ....
Ищецът „Т. С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Д. С. Ш. и Б. Т. П. –
разделно отговорни длъжници при следните квоти – Д. С. Ш. (1/2) и
Б. Т. П. (1/2), да заплатят на заявителя разделно суми в общ размер:
сумата от 153,51 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото
дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.09.2020г., ведно със
законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 31,55 лева за периода от
15.09.2021г. до 08.09.2023г.,
Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води
1
настоящия установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че Б. Т. П. и Д. С.
Ш. дължат сумата в размер на 153,51 лева от които 121,96 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за период от м.05.2020г. до м.09.2020г. ведно със законната лихва от
20.09.2023 г. (датата на подаване на Заявлението) и 31,55 лева
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 08.09.2023 г., при
следните квоти:
Д. С. Ш. при квота (1/2), а именно за сумата в размер на 76,76
лева от които 60,98 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на депозиране на
Заявлението) и 15,77 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
08.09.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Б. Т. П. при квота (1/2), а именно за сумата в размер на 76,76
лева от които 60,98 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на депозиране на
Заявлението) и 15,77 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
08.09.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата –
Б. Т. П., в който заявява, че счита предявения иск за процесуално
недопустим. Твърди, че в Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по отношение на ответницата е записано, че съдът Разпорежда за Б. Т.
П. да заплати цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 60,98 лева, като изрично отбелязва, че не е указано за какъв
период се претендира тя, а в исковата молба е посочено, че главницата
се претендира за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г. Счита, че с
оглед на ТР 4/2013 г., иска в този му вид е недопустим, тъй като
2
исковата молба и заявеното в Заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК трябва да са идентични и в нея не са посочени подробни
обстоятелство, от които произтича вземането.
Изтъква, че при условията на евентуалност, признава иска, но
твърди, че той не е бил заведен, ако в Заповедта е бил отбелязан
периода, за който се претендира главницата и не би възразил, а би
платил поради основателността на искането. Счита, че с повдението
си не е дала повод за завеждане на делото, тъй като ако в Заповедта е
бил указан периода, за който се дължи главницата, както и с оглед
факта, че процесния имот е бил продаден на дата – 05.08.2020 г. от
ответницата и нейния брат, то тя не би подала възражение срещу
Заповедта за изпълнение, а би платила сумата по нея дължима от
починалия нейн наследодател. Сочи, че гореизложеното се
потвърждава и от обстоятелството, че относно приложеното по делото
предходно Заповедно производство по което е заплатила дължимата
сума – без да депозира възражение, с оглед на подробно изложените в
Заявлението и издадената Заповед, които са идентични, обстоятелства
за произхода, размера и индивидуализацията на вземането. Заявява, че
за погасяването по предходното Заповедно производство прилага
копие на вносна бележка от дата – 08.02.2022 г., както и вноска
бележка за платена сума по предявения по делото иск, включително
законови лихви и разноски по Заповедното производство.
Моли съда да постанови решение при признание на иска и на
основание чл. 78, ал. 2 да възложи разноските върху ищеца.
Претендира и разноски.
В две последователни съдебни заседания представител на ищеца
заяви, че следзавеждане на иска е заплатена сума, покриваща
задълженията с изключение на заплатената от ищеца общатаскаа в
двете производства и юристконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Иска следва да се отхвърли поради плащане в хода на
3
производството.Съдът намира възражението на ответната страна
относно разноските за основателно. В заповедта за изпълнение
действително липсва посочване на периода в който е възникнал дълга.
Заявителят е имал възможност да поиска допълване на заповедта, но
вместо това е завел установителен иск, като в исковата молба е
посочил действителния период, за който е възникнало задължението.
Задълженията по заповедта са били заплатени в кратък срок след
връчване на исковата молба, от която за ответниците е станало видно,
че дълга е възникнал за наследодателя на ответниците и преди
отчуждаване на имота. Както самото плащане, така и изричното
признаване на иска ползва ответниците, които при описаната по-горе
фактическа и правна обстановка не са станали причина за завеждане
на делото. Разноските остават върху страните както са направени.
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на производството иска на
„Т. С.“ ЕАД за приемане за установено, че ответниците Д. С. Ш. ЕГН
********** и Б. Т. П. ЕГН ********** му дължат както следва:
Д. С. Ш. при квота (1/2), а именно за сумата в размер на 76,76
лева от които 60,98 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на депозиране на
Заявлението) и 15,77 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
08.09.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Б. Т. П. при квота (1/2), а именно за сумата в размер на 76,76
лева от които 60,98 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за период от м.05.2020г. до м.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на депозиране на
Заявлението) и 15,77 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
4
08.09.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
РАЗНОСКИТЕ остават върху страните както са сторени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5