Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,26.03.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично
заседание на …..четиринадесети февруари …… през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Елка Горанова
и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 2502/2019г.,за
което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Г.С. *** ЕГН
********** против наказателно постановление № НП - 372/23.10.2019г. на министъра
на земеделието,храните и горите, с което на основание чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ
ú е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева.
Жалбоподателката чрез своя
процесуален представител, моли съда да отмени наказателното постановление като постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, като необосновано и
незаконосъобразно.
За РРП- редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Административно-наказващия орган чрез
своя представител моли съда да потвърди постановлението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа стрА. следното:
Към 2005г. собственик на имот с
идентификатор 22558.32.31 по КККР на ***в местността „В село“ представляващ
овощна градина е лицето А. П. М.. В края на 2005г.по искане на М. е изготвен
инвестиционен проект – водопроводна връзка за сезонна сграда с овощна градина в
същия имот. Също към него момент е изготвен и план за застрояване на който е
изобразена сезонна постройка с площ от 35 кв.м.
Проектът е изпълнен като
водопроводната връзка е изградена. Водомерът е поставен в изградена бетонна
шахта,върху която е изградена бетонна плоча от 12кв.м.
На 21.03.2006г. жалбоподателката
и съпругът ú закупуват имота в състоянието,в което се е намирал към края
на 2005г. след изграждане на водопроводната връзка.
В средата на м.септември 2019г.
съпрузите подават заявление в Областна дирекция Земеделие за изразяване на
становище относно изграждане на обект – лека стопанска постройка със
селскостопанско предназначение за складиране на сечива и материали.
Едновременно с това започват сглобяване на постройката от 12кв.м. върху
изградения бетонов фундамент. Във връзка със заявлението им е извършен оглед от
служители на Областна дирекция Земеделие. При огледа се констатира, че до
започването му постройката е изградена от термопанели върху площ от 12кв.м.
Комисията решава, че земеделската
земя се ползва по предназначение, но при изпълнение на инвестиционното
намерение е унищожен хумусния пласт на почвата и за това следва да се
санкционират съсобствениците. Липсват изводи дали площта на унищожения хумусен
пласт съответства на размера на сградата или се различава.
Въз основа на огледа и протокола
свид.П. – старши експерт в ОД Земеделие съставя по един акт и срещу двамата
съсобственици,като в обстоятелствената част на акта изпълнителното деяние е
посочено като „унищожаване на хумусния пласт“. Като дата на извършване на
нарушението е посочена датата на проверката 10.07.2019г.
На 23.10.2019г. с обжалваното наказателно
постановление № 08-525 № НП - 372/23.10.2019г. министърът на
земеделието,храните и горите на основание чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ налага на
жалбоподателката административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева. В
обстоятелствената част на постановлението са обсъждани две изпълнителни деяния
– унищожаване на хумусния пласт и реализиране на инвестиционно намерение без
издаване на положително становище от директора на ОД „Земеделие“. Прието е,че
инвестиционното намерение е реализирано по реда на Наредба №19/2012г. за
строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. Като нарушени
са посочени разпоредбите на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ и на чл.3 ал.2 от ППЗОЗЗ.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е
подадена в законоустановения срок и от оправомощено да обжалва лице,а разгледА.
по същество е основателна.
Обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано, незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила по следните причини:
На първо място в наказателното
постановление не е посочена дата на извършване на нарушението така както
изисква разпоредбата на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
В разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН,която има императивен характер законодателят е предвидил като
задължителен реквизит на наказателното постановление времето на извършване на
нарушението.Това обстоятелство е от изключителна важност,тъй като въз основа на
него се определят преклузивните срокове за съставяне на акт и наказателно
постановление и друго обстоятелство от съществена важност - приложимия закон за
определяне на наказанието. Докато разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска
издаването на наказателно постановление въпреки нередовности в акта,то същото е
недопустимо за наказателното постановление. Липсата на този реквизит дори и
след като в хода на производството са събирани доказателства относно времето на
изграждането на бетонната площадка /единствената която има характер на строеж/ пречи
на съда да извърши преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление,предвид невъзможността да се определи приложимия към момента на
деянието закон,неговите изисквания относно съставомерността на деянието,а също
така и справедливостта на определеното наказание.Посочването на датата на
проверката като дата на извършване на нарушението в конкретния случай не
съответства на приетото за установено.Не се спори относно обстоятелството,че
нарушението / ако то е унищожаване на хумусния пласт/ е довършено с изграждане
на бетонния фундамент е извършено през 2005г. Този факт явно е убягнал от
вниманието на наказващия орган и по неизяснени по делото причини той е приел,че
унищожаването е стА.ло по време на проверката,а не на датата на изграждане на
фундамента. Важността на датата на извършване като обективен признак се засилва
и от обстоятелството,че за периода от 2005г. до датата на проверката
административнонаказателната разпоредба на чл.41 от ЗОЗЗ е претърпяла две
промени в санкционната част и точно установената дата на извършване е от съществено
значение за определяне на приложимия закон по отношение на наложеното
наказание,както и да се прецени справедливостта на наложеното наказание.
Нарушенията на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, дават основание да се направи извода,че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно,а от друга стрА. нарушава правото на защита.
Правото на защита в частност правото да се разбере за кое точно действие или
бездействие е санкциониран нарушителя също е нарушено с описване в
обстоятелствената част на две различни по своето естество изпълнителни деяния –
унищожаване на хумусния пласт и реализиране на инвестиционно намерение без
издаване на положително становище от директора на ОД „Земеделие“. Този способ
за определяне на изпълнителното деяние не дава възможност на наказания да
разбере за кое точно действие или бездействие е санкциониран от една стрА.. От
друга се създава невярното впечатление,че реализиране на инвестиционно
намерение без издаване на положително становище от директора на ОД „Земеделие“
представлява използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение
за промяна на предназначението
ú. Тук следва да се отбележи, че за становището на директора на ОД
„Земеделие“ по Наредба №19/2012г. за строителство в земеделски земи без промяна
на предназначението им следва да следи архитектът издаващ разрешението за
строителство като нарушение е издаване на строително разрешение без такова
становище.
На второ място обжалваното
наказателно постановление е необосновано.Единствено въз основа на впечатленията
на актосъставителя ,че при подобни строителни дейности няма как да не се
унищожи хумусния пласт е направен извод за унищожаване на хумусния пласт. Този
извод не е подкрепен с нито едно доказателство предвид хипотезата на чл.19 от
Наредба №19/2012г.,която регламентира задълженията на инвеститора по отношение
на отнемане и използване на хумусния пласт. Доказателства за подобни действия
не са събирани, което прави изводите на актосъставител и наказващ орган
произволни. Произволен е и извода,че строителството и чрез него нарушението е
извършено от жалбаподателката. В хода на административнонаказателното
производство не е установено по безспорен и категоричен начин,че е унищожен
хумусния пласт и това е сторено от жалбоподателката. Напротив, установява се,че
изграждането на бетонната площадка е заявено и извършено от праводателя на
жалбоподателката и освен изграждането на временна постройка върху съществувущ
строеж тя не е извършила други действия.
Предвид на горното съдът
намира,че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и като такова следва да се отмени изцяло,поради което
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление № НП - 372/23.10.2019г. на министъра на
земеделието,храните и горите, с което на Г.Г.С. *** ЕГН ********** на основание
чл.41 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН
лева
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: