№ 364
гр. Б.С., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Т. Мл. Т.а
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410100455 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от П. Т. Я. с ЕГН ********** от гр.В., жк. „С.“ бл.68, вх.Б,
ет.3, ап.32, общ. В., обл. В. чрез пълномощника си адв.И. С. - ВрАК против В. Г. Т., ЕГН
********** от с.Г., ул. „П.“№6, общ. Б.С., обл. В., с правно основание чл.124 от ГПК и
чл.108 от ЗС и искане за признаване на установено спрямо ответника, че ищеца е собственик
на Поземлен имот с идентификатор №14406.132.2 /землище 13306, кадастрален район 132,
поземлен имот 2, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно
ползване Нива, с площ от 9830 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления имот с.Г.,
местност „ДЕНОВО ДЪРВО“, общ. Б.С., обл. В., по ККР на с.Г., общ. Б.С., обл. В. одобрени
със Заповед №РД-18-886/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници:
ПИ №14406.132.3; ПИ №14406.132.4; ПИ №14406.132.1 и ПИ №14406.132.517.
Направено е искане на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №40, том III, рег. №45,
дело №425 от 29.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик по наследство на Поземлен имот
с идентификатор №14406.132.2 /землище 13306, кадастрален район 132, поземлен имот 2, с
трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване Нива, с
площ от 9830 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления имот с.Г., местност
„ДЕНОВО ДЪРВО“, общ. Б.С., обл. В., по ККР на с.Г., общ. Б.С., обл. В. одобрени със
Заповед №РД-18-886/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ
№14406.132.3; ПИ №14406.132.4; ПИ №14406.132.1 и ПИ №14406.132.517
Посочва, че процесният имот е бил собственост на Т. П. Я., б.ж. на с.Г., починал на
08.10.2014 г., като до смъртта му, същият е владял имота и сключвал договори за аренда.
1
Сочи, че след смъртта на Т. Я., имотът е бил наследен от синът му П. Т. Я. - ищец по делото,
който продължил владението върху имота и сключвал договори за аренда и получавал
арендните плащания.
Твърди се, че през 2022 г. ищецът е сключил договор за аренда с Ц.К.Ч.. Сочи се, че на
06.12.2024 г., арендаторът Ц.Ч. бил получил уведомление от ответника В. Т., че е собственик
на процесния имот и настоявал да получи той, арендните плащания. Ищецът бил уведомен
от арендатора за новите обстоятелства. Поддържа се, че след извършена справка се
установило, че на 29.06.2023 г. ответникът Т. се е снабдил с констативен нотариален акт за
процесния имот и в последствие е бил вписал договор за аренда с майка си.
Твърди се още, че ответникът не е владял имота, който е бил на рода на ищеца от
поколения, като ищеца го е владял като сключвал договори за аренда. Поддържа се, че
ответникът не е извършвал никакви фактически и правни действия с процесния имот.
По тези съображения подробно изложени в исковата молба, моли да бъде уважен
иска. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба са постъпили отговор от ответника, и от
пълномощника му. В първият постъпил отговор ответника оспорва иска като неоснователен.
Посочва се, че ответника и семейството му са жители на с.Г., което се занимава със
земеделие и животновъдство. Поддържа, че процесният имот му е останал в наследство от
майка му Т. И.ова Т.а от дядо й Т. П. Я. с ЕГН **********, придобит с протокол
№3867/10.02.1993 г., възстановен по право от Поземлена комисия на с.Г..
Посочва, че с приложена по делото декларация, дядото на ответника е завещал имота
на майка му, който дядо е починал на 01.01.2000 г.
Твърди се, че е съществувало препокрИ.е на имената и е имало напрежение за имоти,
с което бащата на ищеца е бил договорил с дядото на ответника, тъй като в Поземлена
служба в гр.Б.С. имотите се търсели по имена. Сочи се, че бащата на ищеца неправомерно се
е сдобил с имотите на дядото на ответника. Посочва се, че е била направена извънсъдебна
устна уговорка, която се е спазвала до 2022 г. Ответникът поддържа, че имотът е
стопанисван от него повече от 20 г., като ищеца е имал повече от 10 г. след смъртта на баща
си да прояви претенции и възможност да се впише като собственик.
Посочва, че ответника не е излизал от владение, като през годините 2023 г., 2024 г. и
2025 г. е предявявал устни и писмени претенции за аренда. Посочва, че са налице конфликти
с арендатора на имота Ц.Ч..
Оспорва твърденията на ищеца, че същия е собственик на имота, както и че е владян
от ищеца, посочвайки обстоятелството, че П. Я. живеел извън територията на с.Г.. Посочва
се още, че 10 г. от смъртта на бащата на ищеца, същият не се вписвал, като собственик и не
предприемал действия за придобИ.е и вписване на правото на собственост.
Поддържа, че процесният имот е собственост на неговото семейство, получен му по
наследство от неговата майка.
2
Във втория подаден в законоустановеният срок писмен отговор чрез пълномощника
му, ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на
ищеца, че ответника не е придобил правото на собственост по давност. Посочва се, че
владението на имота не е прекъсвано, като същото е било несмущавано, явно и спокойно.
Твърди се, че съгласно чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, в полза на ответника е започнала да тече
кратката 5 годишна давност, като в този смисъл ТР 10/2012 г. на ВКС, ОСГК, че е допустимо
придобИ.ето на имот, собствеността върху който се възстановявала по реда на ЗСПЗЗ, на
основание 5 г. давностен срок по чл.79 ал.2 от ЗС след влизане в сила на чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ, когато заличеният давностен срок е бил 5 годишен.
Оспорва правото на собственост на ищеца, удостоверено с нот.акт №612, т. IV, н.дело
№794/1997 г. на РС – Б.С.. Посочва още, че съгласно утвърдена практика, решението на ПК,
което има придобивно основание и поражда собственически права следва да е издадено на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ред. от 1997 г. или на основание чл.27 ал.1 от
ППЗСПЗЗ в ред. от 1997 г., а според чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ в ред. от 1997 г. влязлото в сила
решение на органа на ПК за възстановяването на правото на собственост, придружено със
скица има силата на констативен нотариален акт. Поддържа, че констативният нотариален
акт не е съставен съгласно действащото законодателство.
Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, моли да му се присъдят
направените разноски.
Исковата молба е вписана на 30.04.2025г.
В хода на процеса, ищецът П. Я. умира на 17.05.2025г., неговите наследници изразяват
желание да продължат делото, за което е приложено удостоверение за наследници. Законни
наследници на починалия ищец са В. И. Я., Т. П. Я. и И. П. Я., поради което е заличен като
страна в процеса П. Т. Я., починал на 17.05.2025г., съгласно удостоверение за наследници с
изх. №6759/27.05.2025г., издаден от Община-В.. С протоколно определение от 14.07.2025 г. на
основание чл.227 от ГПК са конституирани като ищци в процеса на мястото на починалия,
неговите наследници В. И. Я. (съпруга) с ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к. С. №68, вх.Б,
ет.3, ап.32, Т. П. Я. (син) с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 и
И. П. Я. (син) с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен по делото е препис – извлечение от Акт за смърт №28/09.10.2014 г. на Т. П.
Я., ЕГН **********, починал на 08.10.2014 г. Установено е, че е оставил един единствен
наследник, съгласно удостоверение за наследници, а именно П. Т. Я..
От приложеният по делото Нотариален акт за собственост върху земеделска земя,
възстановена по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи №612, том IV,
дело №794/26.05.1997 г. се установява, че Т. П. Я., ЕГН ********** е признат за собственик
3
на следната земеделска земя, находяща се в землището на с.Г., общ. Б.С., ЕКНМ 14406,
възстановена по преписка №Д0951, на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, чрез план за
земеразделяне, а именно: Нива от 9,829 дка, трета категория земя, в м. „ДЕНОВО ДЪРВО“,
представляваща имот №132002, по плана за земеразделяне на с.Г., при съседи: №132003
нива на В. П.а Б., №132004 нива на наследници на И.П.К., №132001 нива на наследници на
А.Г.Д., №000517 полски път на кметство с.Г..
Представена е скица и удостоверение на поземления имот в земеделска територия от
12.03.2025 г., който е с идентификатор 14406.132.2, с площ 9830 кв.м., представляващ нива,
земеделска, трета категория на земята, при съседи: 14406.132.517, 14406.132.1, 14406.132.4,
14406.132.3
По делото са приети договор за аренда на земеделска земя от 22.08.1997 г., съгласно
който Т. П. Я., ЕГН **********, е предоставил за ползване на ЧЗППК „Г.-92“ нива с площ от
9,829 дка, за срок от 1 г. Договор за наем /аренда/ на земеделска земя от 08.08.2000 г.
съгласно който Т. П. Я., ЕГН ********** е предоставил под аренда на ЧЗППК „Г. - 92“ нива
с площ от 9,829 дка, за срок от 3 г. Договор за аренда на земеделска земя, вписан на
14.07.2022 г. съгласно който П. Т. Я. е предоставил на Ц.К.Ч. за временно и възмездно
ползване земеделска земя – нива с площ от 9,830 дка в местността „Деново дърво“ с. Г., за
срок от 5 г.
Представено е уведомление от В. Г. Т., с което е уведомил Ц.Ч., че притежава поземлен
имот №14406.132.2 – 9,830 дка в землището на с.Г., като за периода от 2023 г. - 2024 г. не бил
получил аренда за ползване на имота му, като и е посочил банкова сметка, по която да му
бъде изплатено арендното плащане.
По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение №40, том III, рег.№2513, дело №425 от 29.06.2023 г., ответника В. Т. е
признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 14406.132.2, с площ от 9830 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска с начин на трайно ползване: нива, трета
категория земя, с адрес на поземления имот с.Г., местност „Деново дърво“, общ. Б.С., обл.
В., по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., общ. Б.С., обл. В., одобрена със
Заповед №РД-18-886/30.03.2018 г. на Изп. директор на АГКК, при граници: №14406.132.3,
№14406.132.4, № 14406.132.4, №14406.132.1, №14406.132.517.
По делото е представена декларация от 13.04.1992 г. с положен подпис на лицето
идентифициращо се като Т. П. Я. от с.Г., обл. М. с ЕГН **********, с която е декларирал, че
доброволно по собствена воля е предал собствената си земя възстановена с протокол
№3867/10.02.1993 г. на Кметска поземлена комисия с.Г. и декларация №369/12.02.1993 г. в
размер на 8,060 дка, земя втора категория, на внучката си Т. И.ова Т.а, ЕГН **********.
Представено е удостоверение за наследници на Т. П. Я. с ЕГН **********, починал на
01.01.2000 г., Акт за смърт №0001/01.01.2000 г. съставен в гр.Б..
Изискано и прието по делото е нотариално дело №40/2023 г. по описа на нотариус А.К.,
район на действие РС – Б.С., с което ответника е признат за собственик на процесния имот
4
по давностно владение.
Представена е справка чрез отдалечен достъп до Служба по вписвания – гр.Б.С. по
данни за имот 14406.132.2, нива с площ 9830 кв.м., с.Г. местност «Деново дърво»,
обхващаща периода от 01.01.2000 г. до 13.03.2025 г., видно от която има отразени четири
броя вписвания: на 24.01.2005 г. вписан договор за аренда за срок от седем стопански
години, с арендодател Т. П. Я., ЕГН ********** и арендатор ЕТ «СНИ-Комерс-1-Х.П.»; на
14.07.2022 г. вписан договор за аренда със собственик П. Т. Я., ЕГН ********** и арендатор
Ц.К.Ч. за срок от 5 г.; на 29.06.2023 г. вписан констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка със собственик В. Г. Т., ЕГН ********** и на 24.04.2024 г. вписан договор за
аренда със собственик В. Т. за срок от 10 стопански години с арендатор ЗП Т. И.ова Т.а.
По искане на ответника е събрана информация от Общинска служба “Земеделие”, с
приложен Протокол №3867/10.02.1993 г. за размера и категориите земеделски земи, на които
заявителите имат право за възстановяване на собственост в землището на с.Г., съхраняван в
архива службата към преписка с вх.№1297/1992 г. в изпълнение на чл.17 от ППЗСПЗЗ е
признато правото за въстановяване на собствеността върху земеделски земи или правото за
получаване на паричната им равностойност по количество и качество на земята, в
землището на с.Г., като на Т. П. Я. е възстановена земя в площ от 46,059 дка, представляваща
ниви, от които 8,060 дка – втора категория на земята и 37,999 дка – трета категория на
земята.
По делото от Общинска служба “Земеделие” са представени още: Протокол за размера
и категориите на земеделските земи правото на собственост върху, които ще се възстаноява
чрез план за земеразделяне в землището на с.Г. с №Д0954/20.09.1995 г., съгласно който на Г.
П. Я. са възстановени право на собственост върху земеделски земи с площ от 9,830 дка.
Протокол за размера и категориите на земеделските земи правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.Г. с
№Д0953/20.09.1995 г., съгласно който на Г. П.а П. са възстановени право на собственост
върху земеделски земи с площ от 9,830 дка. Протокол за размера и категориите на
земеделските земи правото на собственост върху които ще се възстаноява чрез план за
земеразделяне в землището на с.Г. с №Д0952/20.09.1995 г., съгласно който на В. П.а Б. са
възстановени право на собственост върху земеделски земи с площ от 9,830 дка. Протокол за
размера и категориите на земеделските земи правото на собственост върху които ще се
възстановява чрез план за земеразделяне в землището на с.Г. с №Д0951/20.09.1995 г.,
съгласно който на Т. П. Я. са възстановени право на собственост върху земеделски земи с
площ от 9,830 дка. Протокол за размера и категориите на земеделските земи правото на
собственост върху които ще се възстаноява чрез план за земеразделяне в землището на с.Г. с
№2142/27.10.1992 г., съгласно който на наследниците на П. Т. Я. са възстановени право на
собственост върху земеделски земи – ниви с обща площ от 39,323 дка, от които 20,000 дка
втора категория и 19,323 дка – трета категория.
Представен е още Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с
възстановено право на собственост с Решение по чл.14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ на ПК
5
№2142/27.10.1992 г. в землището на с.Г., подписан на 26.07.1995 г. със съделители Т. П. Я.,
ЕГН **********, В. П.а Б., ЕГН **********, Г. П.а П., ЕГН ********** и Г. П. Я., ЕГН
**********, както и удостоверение от кметство с.Г., с което е удостоверено, че П. Т. Я. е
починал на 31.05.1984 г. и след смъртта си е оставил наследници: Т. П. Я., роден през 1925 г.
- син, В. П.а Б., родена през 1928 г. – дъщеря, Г. П.а П., родена през 1930 г. – дъщеря и Г. П.
Я., роден през 1933 г. – син. Съгласно представения договор за доброволна делба Т. П. Я.
получил в дял и станал собственик на 9,830 дка земя, от които 5,000 дка втора категория и
4,830 дка – трета категория.
Представено е и Решение №09000/25.02.1997 г. за въстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г.,
ЕКАТТЕ 14406, общ. Б.С. на Поземлена комсия гр.Б.С. и Протокол №Д0951/20.09.1995 г.,
съгласно което е възстановено правото на собственост на Т. П. Я., ЕГН ********** на Нива
с площ от 9,829 дка, трета категория, местност «ДЕНОВО ДЪРВО», имот №132002 по плана
на земеразделяне, при граници (съседи): №132003 – нива на В. П.а Б., №132517 полски път
на Община Б.С., №132001 Нива на наследниците на А.Г.Д. и №132004 Нива на Т.И.К..
В подкрепа на защитната теза на ищеца е разпитан свидетеля Ц.К.Ч., който заявява, че
познава страните по делото, дълги години е бил кмет на село Г. като с ищеца Я. са били
съученици, а с ответника се познава, тъй като са от едно село и от общите им дела. Св.
посочва, че е получил едно писмено известие от ответника, че му дължал рента за 2025г.,
при което проверил за кой имот става въпрос и отговорил, че два пъти рента, той не можел
да дава. Св. заявява, че този имот го работи от повече от десет години, по памет обработвал
земята след 2015 година, тъй като договорите за наем не се пазят, а след 2021-2022 година я
обработвал с договор за аренда, който е собственост на бащата на П. Я., а именно Т. Я.. Св.
заявява, че в предишни години е обработвал имота с договор за наем, а от 2022 година по
памет, имал договор за аренда, като договорите за наем не се вписват, а се давали в
общинската служба с удостоверение за наследници, проверява се дали наследника има право
на този имот и съответно се дава правно основание да се участва в споразумение като дойде
момента за договорите. Посочва, че договора под аренда е вписан, като този имот той го е
заявявал в Общинска служба „Земеделие“ гр. Б.С., в противен случай, нямал как да получи
правно основание и нямало как да го работи. Св. сочи, че ако друг го е заявил и имотите се
дублират, той просто отпада, или този който пръв го е заявил в общинската служба, той има
право да го работи. В разпита си, свидетеля посочва още, че ответникът, нямал как да го е
обработвал този имот, защото ако го е обработвал е трябвало да участвал в споразумение.
Дори и имота да е негов, ако не участва в споразумението няма как да го обработва, така
казвал закона. Св. посочва, че процесния имот нямало как да е и бяло петно, тъй като той
нямало как да го заяви, за да го е заявил, наследникът на имота удостоверява чрез
удостоверението за наследници, че е наследник на този имот. С представеното
удостоверение, наследникът упълномощавал него, в общинската служба се проверява дали
го има в системата, след което получава правно основание да се работи имота. Няма как да е
бяло петно, тъй като това се счита за непотърсена земя от собствениците, докато, ако за
6
имота има договор за рента, човека си ги е потърсил и е получил рента. В противен случай
няма да бъде заверен договора за аренда, като това се проверява от нотариуса и от съдията
по вписвания. Посочва, че ако се дублират имотите представителя на държавата оставя двете
страни да се разберат, ако един от съседите е направил договор за наем с него, а друг е
направил с друг арендатор, тогава този който пръв е вписал договора за наем, той обработва
земята.
В подкрепа на защитната теза на ответника е разпитана свидетелката Т. И.ова Т.а,
майка на ответника, която заявява, че през 1992 г. нейният дядо Т. Я. й дал декларация, с
която и дарява земята - 9830 кв.м. в местността „Деново“, тъй като тя била негова
единствена внучка. Св. посочва, че тази земя си е лично нейна, единствената земя от
нейното семейство, от дядо й Т. П. Я.. Св. разказва, че станала земеделски производител
през 2002 година и си е обработвала земята, през 2022г. мъжа й при един инцидент почти си
откъснал крака, а през 2023г. получил два инфаркта и две години не можел да се движи,
затова решили да предпишат на сина им земята и да направят нотариалния акт и той да
ръководи всичко. Св. сочи, че до този момент докато мъжа й бил здрав нямало претенции
към земята, всички знаели, че това е тяхната земя и никой не е идвал с претенции, никой не
им е пречил. Св. Т.а заявява, че дядо й Т. Я. може и да е имал други имоти, но тази си е
лично нейна, като приживе бил разделил имотите. От 2015 г. насам не е запозната някой
друг да е обработвал земята или да е била част от споразумение, като винаги са имали
достъп до земята, имотът не е бил пустеещ и е засяван с различни култури, имат трактори,
комбайни, всякаква техника и мъжа й си обработвал земята. Св. заявява, че щом дядо й е
оставил имота, значи е имал документ за собственост, дал й е декларацията и мислела, че тя
е законна. Имотът й е завещан и този си е нейн, не е вписвала завещанието, като всички
знаели, че този имот е техен. Не поддържала връзка с роднините си. Св. в показанията си
заяви, че не знае, защо в декларацията е посочено, че нивата е 8 декара, както и не може да
каже дали тази нива е за имота по делото. Т.а, заявява, че тази декларация са я заверили,
когато направили нотариалния акт по давност и я предписала на сина й, като поддържа, че
декларацията е законна.
По делото е разпитан и свидетеля К.Д.П., който заявява, че познава ответника и
семейството му от дълги години, тъй като са от с.Г., същите са фермери и се занимават със
земеделие. Свидетелят посочва, че е работил в кооперацията в с.Г. и са го викали да им
обработва земята, на времето бащата на В. му е казвал, че има една земя и да отиде да я
коси, посочва, че е от наследство на майка му Т.. Св. сочи, че този имот, който се намирал в
местността „Деново дърво“, го е косил, обработвал е земята в качеството му на тракторист,
преди повече от 10 г. и не е имало спорове за имота. Св. заявява още, че е израснал в с.Г.,
познава Я. от това, че е бил кмет с един мандат на с.Г., но не знае дали е имал имоти там.
Другият Т. Я. е дядо на предната свидетелка Т., когато починал дядото на В., било станало
объркване с имената, имало е разправии по повод сходните имена за гробищата. Св.
посочва, че не знае дали Т. Я. е давал тази земя под аренда и дали я е ползвал, смята, че
имотът е около 9-10 декара.
7
С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Предявяването на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на
правен интерес като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес е винаги
налице когато ответника оспорва правото на собственост. От фактическа страна оспорването
се обективира със заявяване на собственически права върху имота от ответника, който се е
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 40, том III, рег. № 2513, н.
дело № 425/29.06.2023 г. по описа на нотариус с рег. № 010 на НК. По настоящето дело е
предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се цели установяването
на правото на собственост на ищеца към настоящия момент, което следва да се извърши по
реда на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите факти,
обективиращи правото на собственост към момента. Ищецът се позовава на придобИ.е
правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство.
Ответникът от своя страна се е снабдил с констативен нотариален акт на база
давностно владение, продължило повече от 5 години.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за придобИ.е
на вещни права е това, че те са установени от закона.
Давностното владение е първичен способ за придобИ.е право на собственост върху
недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва
правен акт с транслативен ефект.
Ревандикационният иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът
да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без правно основание.
За да се уважи ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС,
по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че
ответника владее или държи целия имот, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск,
ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху цялата вещ, на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
При така въведената от страните конкуренция на правата им върху имота от
решаващо значение по делото е да се установи, дали реституционното решение по ЗСПЗЗ е
валидно и законосъобразно: съгласно практиката на ВКС, обективирана с Решение № 809 от
14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр. д.
№ 5941/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 2856/2016 г. на ВКС,
ІІ г. о. и Решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3273/2016 г. на ВКС, І г. о., в
първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, включително и след изменението с ДВ бр.
28 от 1992 г., не съществува изискване за съдържанието на решението на поземлената
8
комисия, с което се възстановява собствеността върху заявените земеделски земи. Такива
изисквания са въведени с последващите изменения на текста (ДВ, бр. 45 от 1995 г. и ДВ бр.
98 от 1997 г.). Едва след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от 1999 г., в сила от
30.07.1999 г., правомощията на поземлената комисия са ограничени, като е предвидено, че тя
не възстановява земеделските земи, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а само
признава това право, докато самото възстановяване се извършва със заповед на кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед това развитие в нормативната уредба, в
практиката се приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи,
намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1
ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие, стига
възстановеният имот да е индивидуализиран. Относно степента и начина на
индивидуализация се приема, че когато това е извършено чрез посочване на граници и
местонахождение или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на
поземлената комисия има вещноправен ефект. Разяснено е още, че когато в хода на съдебно
производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот
се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича
конститутивното действие на постановеното решение. За случаите, когато по никакъв начин
не може да се установи кой е възстановеният имот, се приема, че решението на поземлената
комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава
правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по
възстановяването приключва в по-късен момент - от момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (така:
Решение № 761 от 09.08.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г. на ВКС, І г. о.). Правото на
собственост се възстановява с обособяване на имота като обект на собственост, което,
съгласно Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г. на ВКС, І г. о., за терените
по § 4 ЗСПЗЗ настъпва с одобряването на плана на новообразуваните имоти (ПНИ). От
момента на обособяване на обекта на правото на собственост това право може да бъде
защитавано като преди датата на издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
процесуалното средство за това се явява отрицателният установителен иск, който може да
бъде предявен както срещу лицата по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ, така и срещу всяко друго трето за
реституционното производство лице, заявяващо самостоятелни претенции спрямо подлежащ
на реституция имот. По тази причина е възможно и поставянето на началото на течение на
срок на придобивна давност за тези имоти, считано от момента на одобряването на ПНИ.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи не предвижда изискване
индивидуализирането на имотите, за които се издават заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, да се извършва съобразно действащата кадастрална карта. По тази причина,
евентуално последващо (след издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
индивидуализираща имота съобразно одобрен ПНИ) издаване на допълнителна заповед, в
която описанието на имота е съобразено и с действащата кадастрална карта, не променя
момента, в който е завършен фактическият състав на възстановяването на собствеността.
9
В конкретният случай от приложените документи изпратени от Общинска служба
„Земеделие“ се установява, че за част от възстановените имоти не е налице описаната по –
горе индивидуализация. Но в Решение №09000/25.02.1997 г. за въстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г.,
ЕКАТТЕ 14406, общ. Б.С. на Поземлена комисия гр.Б.С. и Протокол №Д0951/20.09.1995 г., с
което е възстановено правото на собственост на Т. П. Я., ЕГН ********** на Нива с площ от
9,829 дка, трета категория, местност «ДЕНОВО ДЪРВО», имот №132002 по плана на
земеразделяне, при граници (съседи): №132003 – нива на В. П.а Б., №132517 полски път на
Община Б.С., №132001 Нива на наследниците на А.Г.Д. и №132004 Нива на Т.И.К. е налице
такава индивидуализация. Въз основа на посоченото решение и придружаващите го
документи са доказали и установили правото на собственост на Т. П. Я., ЕГНН **********
на база на което е издаден нотариален акт за собственост върху земеделска земя,
възстановена по закона за собствеността и ползуването на земеделски земи №612, том IV,
дело №794/26.05.1997 г.
В представените по делото договори за наем и аренди имотът също е
индивидуализиран.
В настоящото производство е установено, още че след смъртта на Т. П. Я., ЕГН
**********, същия е оставил един единствен наследник, съгласно удостоверение за
наследници, а именно П. Т. Я.. Установено е, и както вече, бе посочено, че с нотариален акт
за собственост върху земеделска земя, възстановена по Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи №612, том IV, дело №794/26.05.1997 г., Т. П. Я., ЕГН
********** е признат за собственик на следната земеделска земя, находяща се в землището
на с.Г., общ. Б.С., ЕКНМ 14406, възстановена по преписка №Д0951, на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, чрез план за земеразделяне, а именно: Нива от 9,829 дка, трета категория земя, в
м. „ДЕНОВО ДЪРВО“, представляваща имот №132002, по плана за земеразделяне на с.Г.,
при съседи: №132003 нива на В. П.а Б., №132004 нива на наследници на И.П.К., №132001
нива на наследници на А.Г.Д., №000517 полски път на кметство с.Г..
От приетите по делото договори за аренда на земеделска земя от 22.08.1997 г., Договор
за наем /аренда/ на земеделска земя от 08.08.2000 г., Договор за аренда на земеделска земя,
вписан на 14.07.2022 г. и от справка чрез отдалечен достъп до Служба по вписвания – гр.Б.С.
по данни за имот 14406.132.2, нива с площ 9830 кв.м., с.Г. местност «Деново дърво»,
обхваща периода от 01.01.2000 г. до 13.03.2025 г., е видно, че Т. Я. и неговия наследник са
владяли имота.
С оглед въведените твърдения от ответника, че съгласно чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, дори да
не е текла давност до 21.11.1997 г. от момента на възстановяване на процесния имот на
действителния собственик, то в полза на Т. Т.а, която е разполагала с декларация от Т. Я. по
силата на горната разпоредбата от 21.11.1997 г. до снабдяването с нотариален акт за
собственост през 2023 г. на В. Т. е изтекла давност повече от 10 г., като е налице
присъедиянване на давността по реда на чл.82 от ЗС в полза на ответника. Съдът намира, че
с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с ДВ. бр. 107/1997 година законодателят
10
установява правилото, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които
се възстановява по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ или ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизане в сила на разпоредбата в сила, т. е от дата 23.11.1997 година. Изтеклата до този
момент придобивна давност в полза на всички трети лица, позоваващи се на придобивната
давност по отношение на обобществен недвижим имот, чиято собственост се възстановява
по ЗСПЗЗ не се зачита. В хипотеза, в която реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, то началният момент, от който може да тече
придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Това е
така, защото разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за
възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не
съществува правна възможност за тях да защитят правата си. В закона /чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ/
няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването й
по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като може да е и кратката придобивна давност, стига да е налице
добросъвестно владение, основано на валидна сделка, съгласно чл. 70 ЗС.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен административен
акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са посочени субектите на
реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките им индивидуализиращи белези
/площ, мeстност, граници и др. /. Този вид индивидуални административни актове има
конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на
собственост и легитимират лицата като собственици, но само в случай на неоспорване от
трети лица на правото на възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен
способ, чието вещно- правно действие е обусловено от наличието на действително право на
собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните
наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към обобществяването, то и
решението по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 ЗСПЗЗ не може да го създаде понастоящем. В тази
връзка следва да се отбележи, че установеното в административното производство
по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ право на
собственост към момента на обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети
лица, които не са били страни в съответното производство, поради което и актът за
възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. В този смисъл
гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол, в случай на изрично направено
конкретно искане, както за валидността, така и за материалната законосъобразност на
административния акт, в чието производство по издаване и обжалване не е била страна
оспорващия го ответник - ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК- ВКС. Съдът обаче следва да
осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на
собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ само в рамките на направеното по
делото оспорване от страна на неучаствувалото в административното производство лице/ в
случая ответника по делото/. Ако подобно оспорване не е било направено изрично, съдът не
разполага с правомощието да упражнява служебно косвен съдебен контрол. Само при
направено оспорване ползуващото се от решението на ОСЗ /ПК/ лице следва да ангажира
доказателства за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на
11
собствеността, тъй като само в този случай наличието на предпоставките за възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване и то само по
отношение на онези предпоставки, липсата на които оспорването засяга. Според практиката
на ВКС направените в отговора на исковата молба възражения трябва да са достатъчно ясни
и конкретни, за да може ищецът от своя страна да организира защитата си, което не би могло
да стане, ако се направи общо възражение, че наследодателят му не е бил собственик на
спорния имот, без да се посочат причините за това.
В процесния случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за постановяване на
реституционното решение, в полза на ищците за възстановяване на собствеността върху
процесния спорен недвижим имот. От друга страна съдът приема, че процесното решение от
25.02.1997 г. е валиден индивидуален административен акт, който е породил своите правни
последици.
На следващо място, съдът приема, че при положение, че ответника черпи права от
придобивно основание, осъществило се след коопериране на имота, същия не разполага с
възражението, че наследодателя на ищците не е бил собственик на спорния имот към
момента на кооперирането му. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана с Решение
№ 293 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 43/2012 г., І г. о., в което е прието, че не е
допустимо страна по вещен иск, с предмет реституирана земеделска земя, която черпи права
от правопораждащ факт, осъществил се след кооперирането на имота да оспорва правата на
наследодателя на реституираните собственици върху имота към момента на
обобществяването му, тъй като не заявява свои права върху него към този предходен
момент. Установяването на този факт би било релевантно само в случай на спор кому
принадлежи правото на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. В случая, ответника не
заявява собственически права върху процесния поземлен имот към момента на
обобществяване на земеделската земя, поради което не следва да се изследва фактът дали
наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот
към момента на неговото масовизиране. Доколкото в процесния случай ответника не заявява
свои права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, същия не разполага
и с възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е идентичен с притежавания
преди масовизацията. В този смисъл са постановените Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС
по гр. дело № 1385/2010 г., I г. о. и Решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 1687/2009 г.
на ВКС, І г. о.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК се приема, че
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. В практиката на ВКС се
приема също така, че в рамките на исково производство по спор за собственост е допустим
косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на
12
собственост. Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на съответния
административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на
специалния закон, регламентиращ издаването му. В случая, при възстановяване на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона
правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а
именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл.
12, ал. 2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ,
наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т. н. В този смисъл е Решение №
407 от 13.07.2010 г. по гр. дело № 289/2009 г. на І г. о. Ищецът, който основава правата си на
земеделска реституция, е длъжен да докаже, че праводателят му е бил собственик на имота
преди обобществяването, само ако ответникът оспорва иска като предявява свои права върху
същия имот към същия момент. В обратната хипотеза, когато ответникът черпи правата си
от юридически факт, възникнал след обобществяването /сделка с ТКЗС, предоставяне на
право на ползване и др. /, той няма интерес да твърди, че наследодателят на ищците не е бил
собственик на имота към момента на кооперирането, а следва да докаже, че неговите права
са противопоставими на правото на реституция. Възражението на ответника по делото, че
ищците не са доказали правото на собственост на своя наследодател, е недопустимо да бъде
обсъждано от съда, тъй като същия не заявява свои права върху имота за възстановяване по
реда на земеделската реституция и няма правен интерес да твърди че наследодателя на
ищците не е бил собственик на имота преди кооперирането му. Направеното в процесния
случай от ответника възражение в тази насока е недопустимо, поради липса на правен
интерес и не следва да бъде разгледано от съда. В този смисъл са Решение № 365 от
15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г. на ІІ г. о. и Решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.
дело № 927/2009 г. на І г. о., които се споделят от настоящия състав.
По въпроса за допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на
земеделска реституция, в практиката на ВКС - решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр. дело
№ 2570/2007 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 1519 от 17.11.08 г. по гр. дело № 1033/2007 г. на
ВКС, ІІ г. о., най-общо се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че
неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на
обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент.
Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които
изключват правата на ищеца. След като ответника не е противопоставил насрещни права
върху процесния имот към този момент, съдът не следва да разисква придобивното
основание на наследодателя на ищците и дали притежаваният от него имот е идентичен с
този който е възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и
започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. При тълкуване на текста в
практиката на ВКС се приема, че преди възстановяване на собствеността по реда
13
на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота не може да започне да тече. Съгласно чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, и то при положение, че реституционното
производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило
окончателно. Това означава, че придобивната давност върху имоти, които се възстановяват
по ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г., а ако възстановяването на собствеността настъпи
след тази дата, началният срок на давността е от момента на възстановяването.
В практиката на ВКС- решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 2949/2008 г.
на ВКС, І г. о., е прието, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е
приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това разбиране
изхожда от заложения в чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този,
който не може да се защити чрез иск. Настоящият състав напълно споделя така
постановеното решение, което е израз на създадената трайна практика на Върховния
касационен съд по този въпрос. В хипотеза, при която решението на административния
орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, то давностният срок за придобИ.е на имота започва да тече именно от момента на
влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент правото
на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните
действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Що се отнася до
възможността имотът да бъде придобит с кратката петгодишна давност, тя се определя от
добросъвестния характер на владението, за което е от значение наличието на
предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от ЗС. Следователно е допустимо придобИ.е на
възстановен земеделски имот съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС при условие, че владението е
добросъвестно.
В закона няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след
прекъсването и по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. В практиката на ВКС е възприето разбирането, че
това може да е и кратката петгодишна давност - в този смисъл решения № 627/05.10.2010
г. по гр. дело № 1623/09 г. на ВКС, І г. о. и № 547/12.01.11 г. по гр. дело № 660/2010 г. на
ВКС, ІІ г. о. То изхожда от идеята, че при липса на специална уредба се прилагат общите
правила на ЗС и по-специално на чл. 70 от ЗС. Когато приобретателят на възстановен по
реда на ЗСПЗЗ земеделски имот придобива от несобственик, но без да знае това, владението
му е добросъвестно, ако е основано на валидна сделка. Това владение може да доведе до
придобИ.е на собствеността с кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС.
От доказателствата събрани по искане на ответника и останалите събрани в хода на
процеса, не се установи намерението му да владее изцяло за себе си процесния недвижим
имот, правото на собственост върху които е възстановено и същото е получено по
наследство, както и периода от който твърди, че владее процесния имот и че е изтекла в него
полза давност. От показанията дадени от св. Т.а не се установи, а и същата не бе сигурна, че
„предадения“ с декларация недвижим имот в размер на 8,060 дка, е именно процесния,
14
както и според нейните твърдения до 2022 г. е владян от нея и съпругът й. От представените
доказателства единствено е налице съвпадение в Протокол №3867/10.02.1993 г. въз основа
на който е възстановено правото на собственост на Т. П. Я. на земеделска земя с площ от
46,059 дка, от които 8,060 дка – втора категория и 37,999 дка – трета категория и в сочената
и представена по делото декларация от Т. Я., с която е предал на внучка си Т. Т.а земеделска
земя, нива с площ от 8,060 дка, която е различна от процесната. Своето намерение ответника
следва да манифестира спрямо ищеца, а преди това и спрямо наследодателя му, за да
отблъсне владението му и това негово владение да му стане известно. Промяната в
намерението на ответника следва да стане известно на всички наследници. Само доколкото
елементите от фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на процесните
недвижими имоти може да бъде уважено. В настоящият процес, чрез ангажираните от него
писмени и гласни доказателства, ответникът не установява субективният елемент (аnimus)
от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. За осъществяване на
фактическият състав е необходимо упражняването на фактическа власт от страна на
ответника да е явно и несмущавано, каквото владение не се установява по отношение на
процесната земеделска земя.
Както вече бе изложено от получената информация от Общинска служба “Земеделие”,
се установи, че процесния имот е бил възстановен на семейството на ищците.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт в продължение на 10 години при недобросъвестно или 5 години при
добросъвестно владение и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.
Според задължителните за органите на съдебната власт, дадени в Тълкувателно решение №
4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за
придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като
изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Владението като фактическо
състояние е несмущавано, явно и непрекъснато упражняване съдържанието на вещно право,
в случая това на собственост, през определен период от време, което състояние включва
обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на обекта. В
разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. До
момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване, правните последици – придобИ.е на вещното право – се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
15
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Фактическият състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния
срок и това следва да е непрекъснато, явно и несмущаващо и с ясно изразено намерение у
владелеца за своене на вещта. От приетото по делото нотариално дело се установява, че
ответника е владеел имота, който бил с площ около 10 дка, който е наследствен от майка му,
която му го е прехвърлила, като имота е владян непрекъснато, явно и необезпокоявано. От
свидетелските показания, съобразени с разпоредбата на чл.172 от ГПК не се установява по
безспорен и категоричен начин, че ответника е владял явно и необезпокоявано именно
процесния имот за давностния период.
В настоящото производство други доказателства в подкрепа на тези твърдения не са
събрани.
Установено по делото е, че владението на ищеца нe може да се счете за изгубено или
застрашено до момента, в който ответника не го е уведомил, чрез уведомлението изпратено
от Т., към арендуващият процесния имот Ц.Ч., че му дължи аренда и по този начин е
демонстрирал самостоятелна фактическа власт за себе си. С оглед данните по делото, според
настоящият съдебен състав това е станало едва с вписване на констативния нотариален акт, с
който Т. е признат за самостоятелен собственик на целия имот на основание давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. То се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта (corpus), и субективен намерението да се държи вещта като
своя (animus domini). Съдебната практика последователно приема, че материалното държане
на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобИ.ето по давност на
владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато
(да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с
насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе).
ВКС приема в своята практика, че за придобИ.е правото на собственост върху един
недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. №
2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).
16
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността собственикът на една вещ или
имот да го иска от всяко лице, което го владее или държи, без да има правно основание за
това. За да бъде основателна тази претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на
собственост, така и факта на владението от страна на ответника, като то трябва да е без
правно основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за последица
неоснователност на иска и неговото отхвърляне. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който следва да
докаже правото си на собственост върху процесния имот и то на заявеното от него правно
основание.
Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата
власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието
владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез
този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без
да има основание за това.
В случая, доколкото ответника Т. е признат за собственик на процесния имот по
давностно владение, за което е съставен констативен нотариален акт, то той следва да
докаже това свое право, т. е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание.
Обстоятелството, че ищецът от дълги години живее извън населеното място, в което
е находящ имота, само по себе си не може да доведе до изгубване на правото му на
собственост върху него, тъй като обикновеното неползване на един имот не води до
изгубване на правото на собственост.
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
е дадено разяснение, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, като при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка, дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и
при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва
въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
17
констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК, когато бъде уважена претенция на трето лице
срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, нотариалният акт се отменя.
В настоящия случай съдът приема, че нотариален акт № 40, т. III, рег. № 2573, д. №
425/2023 г. за собственост по обстоятелствена проверка е признат В. Т. на основание
давностно владение на процесния недвижим имот установява неверни факти относно
принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответника
като собственик на посоченото придобивно основание - давностно владение за процесния
имот.
Както бе изложено, интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът
упражнява фактическа власт върху вещта и не допуска ищеца да упражнява фактическа
власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е
нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее
един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът се
явява владелец или държател на частите на ищеца.
В хода на съдебното производство ответника не представи доказателства, че е владял
имота и е имал намерението да го свои, както и че е собственик на процесния имот на
основание давностно владение. Съдът не кредитира свидетелските показания на св. Т. Т.а, в
частта, в която заявява, че те са владели процесния имот и че са собственици. Още повече
показанията й следва да бъдат ценени съобразявайки се с разпоредбата на чл.172 от ГПК и
събраните по делото доказателства. Също така, свидетелката Т.а, не бе категорична в
показанията си, че предадения/завещания от дядо й недвижим имот е именно процесния,
съпоставимо и с обстоятелството, че в представената декларация е посочен имот с площ
8,060 дка. Безспорно по делото не е установено, че ответника е владял имота на основание,
годно да го направи собственик, като се има предвид и дадени в тази насока свидетелски
показания от свидетелите Ц.Ч. и Красимир Павлов. В показанията си св. Чоков поддържа, че
имота е собственост и е бил владян от ищеца и неговия наследодател, а св. Павлов е
колеблив в показанията си, като посочва, че са налице съвпадения с имената на
наследодателите, а оттам и проблеми относно имената – Т. П. Я..
За пълнота следва да бъде отбелязано, че от Протокол №3867/10.02.1993 г. за размера и
категориите земеделски земи, на които заявителите имат право за възстановяване на
собственост в землището на с.Г., съхраняван в архива службата към преписка с вх.
№1297/1992 г. в изпълнение на чл.17 от ППЗСПЗЗ е признато правото за въстановяване на
собствеността върху земеделски земи или правото за получаване на паричната им
18
равностойност по количество и качество на земята, в землището на с.Г., на лице с имена Т.
П. Я., на което е възстановена земя в площ от 46,059 дка, представляваща ниви, от които
8,060 дка – втора категория на земята и 37,999 дка – трета категория на земята.
Не се събраха по делото доказателства, които да установяват, че ищеца е изгубил по
какъвто и да е било начин правото на собственост върху процесния имот. От събраните
писмени доказателства не се установява, че ответника е владял имота в давностния срок.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха предпоставките на
уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за придобИ.е по давност от ответника Т.
върху процесния имот.
С оглед направените дотук изводи, съдът намира иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за основателен и доказан.
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или
държи без основание, да я предаде във владение на ищеца.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил
собствеността върху процесното дворно място на сочените в исковата молба основания, а
именно: наследствено правоприемство, което се потвърждава и от събраните по делото
доказателства и от Общинска служба Земеделие, в което са приложени документите, с които
е възстановена земята на семейството на ищеца. От приложените по делото арендни
договори и справки в служба по вписванията се установява, че ищеца и семейството му са
полагали грижи за имота и същия е владян от тях.
На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост върху
вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че
вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на основание да я
държи, следва да му я върне.
Съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС е доказана по делото и ищеца се легитимира като собственик от
процесния недвижим имот, като в тази връзка важи изложеното по-горе по отношение на
иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени
доказателства от приетото по делото нотариално дело, че ответника владее целия имот, с
оглед на което съдът намира за доказана по делото и втората кумулативно дадена
предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: ответникът да владее, респ. да
държи без основание целия недвижим имот. Липсват доказателства по делото за какъв
период ответника е владял имота и то в срока по чл. 79 ЗС, поради което съдът намира
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за основателен и доказан.
С оглед на изложеното, съдът намира, че конституираните ищци по делото доказаха
правото си на собственост в процесния имот, поради което предявеният ревандикационен
19
иск следва да се уважи в установителната си част по отношение на ответника.
Съдът намира, че е налице и втория елемент от фактическия състав на иска по чл.108
ЗС, предявен срещу ответника Т..
По иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК при уважаване на иск за собственост срещу лице, в
полза на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на имота, то
нотариалният акт се отменя или изменя. Отмяната или изменението на нотариалния акт за
констатиране правото на собственост се явява предвидена в закона последица от уважаване
на иска, поради което се постановява от съда, дори без да има направено искане за това от
страната.
Практиката на ВКС, така ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК,
приема, че отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги
е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават права в полза на
лицето, срещу което се противопоставя издадения в полза на друго лице акт, т. е. този, който
иска отмяна по реда чл. 537, ал. 2 ГПК следва да докаже правото си на собственост върху
вещта. Само ако е уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу
ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В случая нотариалния акт за придобИ.е право на собственост въз основа на давностно
владение № 40, т. III, рег. № 2573, д. № 425/2023 г. на нотариус А.К. с рег. № 010 и район на
действие РС- Б.С. следва да бъде отменен като законна последица от уважените искове за
собственост,
С оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната норма
алтернативна последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото материално
право иск, ищецът е поискал да бъде отменен нотариален акт за собственост върху поземлен
имот придобит по давностно владение.
По разноските по делото:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в настоящото производство в
общ размер на 2062,65 лева, от които: 52,65 лева – внесена държавна такса, 2000,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, 10,00 лева – такси за издадени съдебни
удостоверения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Веселин Г. Т., ЕГН ********** от
с.Г., ул. „П.“№6, общ. Б.С., обл. В., че В. И. Я. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к. С. №68,
20
вх.Б, ет.3, ап.32, Т. П. Я. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42
и И. П. Я. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 са
собственици на Поземлен имот с идентификатор №14406.132.2 /землище 13306, кадастрален
район 132, поземлен имот 2, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин
на трайно ползване Нива, с площ от 9830 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления
имот с.Г., местност „ДЕНОВО ДЪРВО“, общ. Б.С., обл. В., по ККР на с.Г., общ. Б.С., обл. В.
одобрени със Заповед №РД-18-886/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при
граници: ПИ №14406.132.3; ПИ №14406.132.4; ПИ №14406.132.1 и ПИ №14406.132.517.
ОСЪЖДА Веселин Г. Т., ЕГН ********** от с.Г., ул. „П.“№6, общ. Б.С., обл. В. ДА
ПРЕДАДЕ на В. И. Я. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к. С. №68, вх.Б, ет.3, ап.32, Т. П. Я.
с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 и И. П. Я. с ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 владението върху Поземлен
имот с идентификатор №14406.132.2 /землище 13306, кадастрален район 132, поземлен имот
2, с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване Нива, с
площ от 9830 кв.м., трета категория земя, с адрес на поземления имот с.Г., местност
„ДЕНОВО ДЪРВО“, общ. Б.С., обл. В., по ККР на с.Г., общ. Б.С., обл. В. одобрени със
Заповед №РД-18-886/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ
№14406.132.3; ПИ №14406.132.4; ПИ №14406.132.1 и ПИ №14406.132.517.
ОТМЕНЯ на основание на чл. 537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 40, том III, рег. № 2513, дело № 425 от
29.06.2023 г. на нотариус А.К. с рег. № 010 и район на действие РС- Б.С., вписан под акт №
8, том 7, дело № 784 от 29.06.2023 г. по описа на СВ- Б.С..
ОСЪЖДА Веселин Г. Т., ЕГН ********** от с.Г., ул. „П.“№6, общ. Б.С., обл. В. ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Я. с ЕГН **********, с адрес гр.В. ж.к. С. №68, вх.Б, ет.3, ап.32, Т. П. Я.
с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 и И. П. Я. с ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. „А.С.М.“ №50, вх.Б, ет.7, ап.42 сумата в размер на 2062,65
лева, представляваща сторени от ищците деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ОС-В. от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Препис от решението на основание чл.7, ал.2 от ГПК да се връчи на страните по
делото.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
21