Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...04.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МИЛЕНА НИКОЛОВА – мл. с.
при
секретар С. Тодорова,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Николова
въззивно
гражданско дело № 369 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.Г.Д., подадена чрез процесуален представител адв. К.М.
***, срещу решение № 5211/13.12.2017 год., постановено по гр. дело № 4386/2017
год. по описа на РС - Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от
въззивника Д.Д. против „Булминерал” АД искове за солидарното му осъждане да
заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД, следните суми на
основание чл. 128, т. 2 КТ: 1) 574,26 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение
за месец април 2015 г.; 2) 2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение
за месец май 2015 г.; 3) 3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за
месец юни 2015 г.; 4) 300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за
месец юли 2015 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане
на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05 щатски долара
– сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение
за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.
Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е
неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане и превратно
обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано.
Въззивникът
посочва, че не са обсъдени твърденията на ищеца, както и ангажираните в тяхна
подкрепа доказателства, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ в процесния
период е бил ответното дружество „Булминерал“ АД. Посочва, че не са обсъдени и
доводите на ищеца, че вписването в регистровите книги за беърбоут чартърите,
водени от ИА „Морска администрация“, за беърбоут чартьор на наемателя „Шипинг
Лоджистик“ С.А., което дружество не е българско юридическо лице, е нищожно по
арг. от чл. 39а КТК, поради което и това вписване не е породило правно
действие. Навежда доводи, че предвид нищожността на вписаното обстоятелство
ответникът „Булминерал“ АД, в качеството си на корабопритежател по смисъла на
КТК, отговаря съгласно чл. 199з КТК към ищеца за заплащане на дължимото му
трудово възнаграждение. Според въззивника дори и да се приеме, че договорът за
пренаемане на кораба (договорът за подбеърбоут чартър), сключен между
„Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“ С.А., е валиден, то съгласно нормата на
чл. 199г КТК първоначалният наемател – ответникът „Булминерал“ АД продължава да
отговоря за изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и
след сключване на договора за под беърбоут чартър. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 КТК задълженията на наемателя „Булминерал“ АД по
договор за беърбоут чартър за възнагражденията на екипажа, са негови задължения
към наемодателя. Посочено е още, че съгласно разпоредбите на чл. 88б КТК и
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя въпросът за лицето, което
следва да се счита за работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под
български флаг, е разрешен с императивни норми. Поради това и в чл. 9,
б."б“ от договора за беърбоут чартър, сключен между корабособственика и
ответното дружество „Булминерал“ АД, е
уговорено, че дори и екипажът да е нает от собственика на кораба, то членовете
му се считат за служители на чартьора. Съгласно пар. 1, т. 7 от посочената
наредба работодател е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица
на борда на кораба. По изложените правни съображения намира, че ответникът
„Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с работодателя „ВМ Интернешанъл“
ЕООД за задълженията към екипажа на кораба за заплащане на трудови
възнаграждения.
По същество
е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на друго, с което исковете на ищеца против „Булминерал“ АД за
заплащане на суми за трудови възнаграждения и на мораторни лихви върху тях да
бъдат уважени.
В срока по
чл.263 от ГПК, въззиваемото дружество не е подало писмен отговор.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Първоинстанционното решение е влязло
в сила и не е предмет на въззивната проверка в частите, с които „ВМ Интернешанъл“
ЕООД е осъдено да заплати на Д.Г.Д. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
6708,60 щ.д. – сбор от неплатени брутни
трудови възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 18.04.2015 г.
до 03.07.2015 г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 631,05 щ.д. – сбор
от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за
периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен искът срещу „ВМ Интернешанъл“
ЕООД по чл. 128, т. 2 КТ за разликата до пълния претендиран размер от 6747,71
щ.д., представляваща претендирано възнаграждение за месец юли 2015 г.
Производството пред Районен съд -
Варна е образувано по предявени от Д.Г.Д. срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и
„Булминерал” АД обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца следните суми: 1) 574,26
щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г.; 2)
2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г.; 3)
3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.; 4)
300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05 щатски долара – сбор от обезщетенията за
забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода от 04.07.2015 г.
до 03.06.2016 г.
В исковата си молба ищецът твърди,
че полагал труд по индивидуален трудов договор сключен на 15.04.2015 г. с
ответника „ВМ Интернешанъл” ЕООД на длъжност „втори помощник капитан” в периода
от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. вкл. с уговорено трудово възнаграждение от
3000 щ.д. На 03.07.2015 г. е бил освободен от длъжност съгласно писмена заповед
на работодателя № 335/03.07.2015 г. Посочва, че в изпълнение на трудовия
договор е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836. Излага, че в процесния период
корабът е плавал под български флаг. Навежда доводи, че има качеството на моряк
по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на
Международната организация на труда. Твърди, че не му е платено трудово
възнаграждение за периода от 18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. вкл., поради което
и считано от прекратяването на трудовото правоотношение ответникът работодател
е изпаднал в забава в неговото плащане. Според ищеца ответникът „Булминерал” АД
е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд,
поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за
задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК
възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с експлоатация на
кораба. В споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 г., сключено
с други членове на екипажа, „Булминерал” АД изрично е признал, че носи
отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати.
Ответникът „ВМ Интернешанъл” ЕООД не
е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът „Булминерал” АД в срока
чл. 131 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не
оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя” съгласно
договор от 06.01.2012 г., по силата на който корабособственикът „Индивидюъл
Технолъджи СА” - Маршалови острови му е предоставил кораба под наем. Договорът
е бил регистриран в регистъра на корабите плаващи по договор за беърбоут чартър,
воден от „Морска администрация” Варна, и е бил прекратен на 13.11.2015 г.
поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по договора се уреждат
съгласно правото на Англия, поради което нормата на чл. 199з КТК е неотносима,
а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя
не възниква относно задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези,
които нямат договорни отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. На
07.05.2013 г. „Булминерал” АД преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик
СА”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., също
регистрирано и вписано в регистъра на Морска администрация Варна. След
пренаемането на м/к „Батя“ „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови е сключило
с ответното дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД договор за мениджмънт на кораба за
периода 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Именно в изпълнение на задълженията по
този договор първият ответник е сключвал договорите с екипажа, поемайки
задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от
Морската трудова конвенция. Излага, че споразумението, с което „Булминерал” АД
е признал задължение към работници, не се отнася за ищеца. Моли за отхвърляне
на исковите претенции.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
На
15.04.2015 г. ищецът като моряк е сключил индивидуален трудов договор с ответното
дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, представлявано от управителя си Г.Г.Г.. По
силата на договора заемал длъжност „втори помощник капитан“ на м/к „Батя“, IMO
8000836. При индивидуализиране на работодателя не е посочено ответното
дружество „ВМ Интернешанъл“ ЕООД да е действало като пълномощник.
От
заповед № 335/03.07.2015 г. се установява, че трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 03.07.2015 г.
След
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят „ВМ Интернешанъл“ е
издал справка № 449/09.07.2015 г., от която се установява, че на ищеца са
дължими следните суми: 574,26 долара за месец април 2015 г. и 2873,45 долара за
месец май 2015 г., като е посочено, че заплатите за м. юни ще бъдат изготвени
до 25.07.2015 г.
От договор за стандартен беарбоут
чартър от 06.01.2012 г. се установява, че на същата дата корабособственикът
„Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови е предоставил под наем на
беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД м/к „Батя“ за период от 5 години.
От
договор за пренаемане на кораба от 07.05.2013 г. се установява, че на същата дата беърбоут
чартьора „Булминерал” ООД е предоставил под наем на „Шипинг Лоджистик С.А.“,
Маршалови острови, м/к „Батя“ за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г.
От писмо изх. № B – В - 2994/02.02.2016
год. на ИА „Морска администрация“ се установява, че в процесния период от
18.04.2015 г. до 03.07.2015 г. в регистъра на корабите, вписани към пристанище
Варна, морски кораб „Батя“ е плавал под български флаг. Като корабособственик е
вписан „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалови острови, за беърбоут чартьор –
„Булминерал“ ООД, а за под-бербоут чартьори са вписани „Еурокуест Шипинг“, САЩ
и „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. На 17.11.2015 г. м/к „Батя“ е
заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, по молба
на корабособственика поради продажбата на кораба и прекратяване на договора за
беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“ ООД.
От договор от 07.03.2013 г. се
установява, че между „Шипинг Лоджистик С.А.“ и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е сключен
договор за корабен мениджмънт.
От заверено за вярност и придружено
с превод на български език генерално пълномощно, заверено на 11.04.2013 г. в
гр. Пирея, Република Гърция, се установява, че законният представител на Шипинг
Лоджистик С.А. Денис Дж. Рийдър е упълномощил Ксения Иванова да подписва,
извършва и представя всякакви споразумения, договори и други документи от името
на дружеството, да извършва всякакви действия от името на дружеството.
От препис-извлечение на корабен
дневник на м/к „Батя“ за първото полугодие на 2015 год. се установява, че като корабособственик
(наемател) е вписан „Bul mineral“.
По делото са представени по опис
писмени доказателства (фактури и платежни нареждания) за извършени в периода м.
ноември 2014 год. – м. юли 2015 год. разходи от подбеърбоут чартьора „Шипинг
лоджистик“ С.А. по повод експлоатацията на кораба, вкл. доказателства,
установяващи извършени плащания към корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД по
повод експлоатацията на м/к „Батя“, вкл. и за възнаграждения на персонала – л.
152-209 от първоинстанционното дело.
От приетото по делото заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
ясно и обосновано, се установява, че брутният размер на неизплатените трудови
възнаграждения на ищеца в периода от 18.04.2015 г. – 03.07.2015 г. е 7037,14
щ.д., а нетният размер на същите е 6687,74 щ.д. Обезщетението за забава за
процесния период за посоченото брутно трудово възнаграждение е в размер на
667,11 лв. Изчислено върху нетното трудово възнаграждение същото е в размер на
625,44 щ.д.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Спорният въпрос по делото е дали
„Булминерал“ АД, като беърбоут чартьор на м/к „Батя“, е солидарно отговорен,
наред с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, за заплащане на дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в
определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници
възниква, само когато е уговорена. Извод за наличието й не може да бъде изведен
въз основа на тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на страните по
договора.
В § 1, т.17 и т.25 от ДР КТК и чл.
199а КТК е дадена дефиниция за „беърбоут чартър” - договор за наемане на кораб
за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права
на владение и контрол върху кораба, а „беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за
определен срок по договор за беърбоут чартър.
В случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър,
може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на
беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от
него (чл. 199г КТК). В настоящия случай
под-беърбоут чартьор е „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови. Съгласно
ал.3 на чл. 199г КТК първоначалният наемател продължава да отговаря за
изпълнението на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване
на договора за пренаемане.
В разпоредбата на чл. 199ж КТК са
регламентирани и задълженията на наемателя по договора за беърбоут чартър, които
са приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е предвидено, че
търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Съгласно чл. 199з от КТК наемателят
отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на
опасни и вредни вещества.
От друга страна съгласно дефиницията
на договор за управление на кораб – договор за корабен мениджмънт по чл. 225а КТК,
корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за
сметка на корабопритежателя една или повече от изброените в същия текст услуги,
включително да комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица.
Кодексът за търговското
корабоплаване дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и
„корабопритежател” като създава ясно разграничение между тях. Съгласно чл. 9,
ал. 3 КТК корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име
независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно
основание.
От доказателствата по делото се
установява, че корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“ е предоставил м/к
„Батя“ под наем на „Булминерал“ ООД с договор за беърбоут чартър от
06.01.2012г. за срок от 5 г. Установява се също, че на 07.05.2013 г.
„Булминерал“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем кораба на „Шипинг
Лоджистик С.А“ за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На същата дата
последното дружество е сключило с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД договор за корабен
мениджмънт на м/к „Батя“. От съдържанието на трудовия договор на ищеца се
установява, че същият е сключен с корабния мениджър „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,
който при сключването му е действал от свое име.
По изложените съображения неотносими
са доводите на ищеца, че договорът за под беърбоут чартър между „Булминерал“ АД
и „Шипинг Лоджистик С.А.“ е симулативен, доколкото трудовия договор на ищеца е
сключен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД.
Няма основание за извод, че
„Булминерал“ АД е солидарно отговорен, наред с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД – Варна,
за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца. Това е така
също, защото с преотдаването под наем на кораба ответникът „Булминерал“ АД е
придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател, по
смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а както беше посочено пасивната солидарност трябва
да е предвидена в закона или изрично да е уговорена.
В настоящия случай нито в закона е
предвидена възможност наемодателя, наред с работодателя, да отговаря за
трудовите възнаграждения на екипажа на кораба, нито от трудовия договор на
ищеца може да бъде изведена такава солидарна отговорност. Трудовите договори с
членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от
корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид
правомощията на мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и
разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има право да сключва трудови
договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на
корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на
представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват
направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче
трудовия договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи
изпълнение по този договор към своя контрахент, т. е., задължението за
заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между
корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото
възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.
В настоящия случай правата и
задълженията по трудовия договор на ищеца са възникнали в правна сфера на „ВМ
Интернешанъл“ ЕООД, който от свое име като работодател, е сключил договора. В
тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и
първоначалния беърбоут-чартьор.
Следва да се посочи още, че е
неприложима в случая разпоредбата на чл.199з от КТК, доколкото същата се отнася
за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с
експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица
по смисъла на чл. 199з КТК.
Предвид липсата на договорно или
законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника
„Булминерал“ АД за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца, настоящият
състав намира, че исковете на ищеца против „Булминерал“ АД подлежат на
отхвърляне.
С оглед на обстоятелството, че
правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на
крайния правен извод на първоинстанционния съд, на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 ГПК, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
По
разноските: Предвид изхода на спора разноски се
следват на въззиваемата страна.
Възражението на въззивника за
недължимост на претендираните от въззиваемото дружество разноски за за
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав намира за неоснователно,
доколкото доказателствата за тяхното извършване са представени преди
приключване на съдебното дирене и в разписката изрично е посочено, че хонорарът
е получен лично от процесуалния представител на страната.
Предвид направеното възражение за
прекомерност, съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер от
920 лв. е под предвидения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
за минималните размери на адвотаските възнаграждения, поради което същото не е
прекомерно и следва да бъде присъдено в този размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5211/13.12.2017 год., постановено по гр. дело №
4386/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от въззивника Д.Г.Д.,
ЕГН ********** *** против „Булминерал” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” №
28, искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника
„ВМ Интернешанъл” ЕООД, ЕИК *********, следните суми на основание чл. 128, т. 2 КТ: 1) 574,26 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец април
2015 год.; 2) 2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец
май 2015 год.; 3) 3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец
юни 2015год.; 4) 300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец
юли 2015 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05 щатски долара –
сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за
периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „Булминерал“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Сливница“ № 28 сумата от 920 лв., представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
Първоинстанционното решение в
частите, с които „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е осъдено да заплати на Д.Г.Д. на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6708,60 щ.д. – сбор от неплатени брутни трудови
възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 18.04.2015 г. до
03.07.2015 г. и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 631,05 щ.д. – сбор от
обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно възнаграждение за периода
от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен искът по чл. 128, т. 2 КТ
срещу „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за разликата до пълния претендиран размер от
6747,71 щ.д., представляваща претендирано възнаграждение за месец юли 2015 г.,
не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: