Р Е Ш
Е Н И Е №
33
Гр.Самоков, 01.02.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година ,в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 419/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе
предвид следното:
”Теленор България” ЕАД,със седалище и адрес на
управление-гр.София ,ж.к.”Младост” 4,Бизнес Парк София,сграда 6, чрез
пълномощника си адв.Виолета Герова е предявило срещу Е.И.С. *** иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК- за признаване за установено по отношение на ответника
,че дължи сумата в размер на 120,15 лева ,от която 36.00 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги за абонатен номер №
*********,за периода от 10.12.2016 год. до 09.04.2017 год. и 84,15 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги за абонатен
номер № *********,за периода от 20.11.2016 год. до 19.03.2017 год. ,ведно със
законната лихва за забава ,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда-25.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
Едновременно с установителния иск е
предявен при условията на обективно съединяване иск, за осъждане на ответника Е.И.С.
да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 383,13 лева
,представляваща незаплатени лизингови вноски ,както следва:41,31 лева по
договор за лизинг от 06.01.2016 год. с абонатен номер № *********, дължими за
мобилно устройство ТELENOR модел Smart Plus White, за периода от м.04.2017 год. до
м.12.2017 год., 341,82 лева по договор за лизинг от 15.09.2016 год.,с абонатен
номер № *********, дължими за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Daul
Gold,за периода от
м.03.2017 год. дом.12.2017 год.Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи ,че на
06.01.2016 год. между ответника по делото
Е.И.С. и ищеца „Теленор България“ ЕАД-София е сключен договор за мобилни
услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер №
********** с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 14,99 лева ,с
уговорен срок на действие 24 месеца до 06.01.2018 год.
Ищецът сочи ,че при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е сключил и договор за лизинг от
същата дата 06.01.2016 год.,по силата на който е взел мобилно устройство ТELENOR модел Smart Plus White на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 4,59 лева всяка съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Твърди се в исковата молба ,че
правоотношенията по повод титулярния номер № ********** са новирани посредством
подписано между страните Допълнително споразумение от 16.06.2016 год., съгласно
което абонатът е удължил срока на договора с още 24 месеца до 16.06.2018
год.,като е предпочел да ползва абонаментен план Нонстоп 30,99 промо 21,99
лева.
Сочи се ,че за потребените от абоната
ответник по делото услуги за периода 10.12.2016 год. до 09.04.2017 год.
„Теленор България“ ЕАД е издал фактура № **********/10.01.2017 год. за отчетния
период на потребление 10.12.2016 год.-09.01.2017 год. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27,53 лева /с ДДС/, от които
18,32 лева /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нонстоп, 4,59 лева месечно
лизингова вноска и потребление ,разходвано извън месечния пакет в размер на
0,80 лева без ДДС,генерирано за услуги с добавена стойност /SMS/.
Дължимата сума е платима в срок
25.01.2017 год.Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/10.02.2017 год. за
отчетния период на потребление 10.01.2017 год. -09.02.2017 год. с дължима за
периода сума за месечни абонаменти в размер на 3,88 лева /с ДДС/, 4,59 лева за
месечна лизингова вноска ,като във фактурата е отразено сторниране в размер на
0,71 лева .
Дължимата сума е платима в срок
25.02.2017 год.Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Ищецът твърди ,че абонатът –ответник по
делото е потребител и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 31,41 лева
,фактурирани за два последователни отчетни месеца –за месец 12.2016 год. ,за
месец 01.2017 год.Към всяка от фактурите има приложено извлечение
–детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се ,че с Кредитно известие №
**********/10.03.2017 год. е начислена дължимата месечна лизингова вноска в
размер на 4,59 лева и е отразен неизплатения баланс в размер на 31,41 лева за
предходните два отчетни периода ,при което задължението за плащане възлиза на
сумата в размер на 36.00 лева.
Ищецът сочи ,че неизпълнението на
ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
36.00 лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги ,като във вр.чл.75,вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор ,“Теленор
България“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Е.И.С.
за ползваните абонаменти и е издал по абонаментен номер № ********* на дата
10.04.2017 год. крайна фактура № **********/10.04.2017 год. с начислена обща
сума за плащане в размер на 500,71 лева.
Сочи се ,че в издадената крайна фактура
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 423,40 лева ; фактурирана е цената ,дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски ,съгласно уговорения погасителен план в размер на
41,31 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 36.00 лева.
Сочи се ,че ответникът е в неизпълнение
на договора си ,като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп
30,99 промо 21,99 лева за мобилен номер ********** до дата 16.06.2018
год.,съгласно допълнително споразумение от 16.06.2016 год.
Сочи се ,че ищецът няма претенции по
отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
услуги в размер на 500,71 лева .
Ищецът поддържа ,че поради прекратяване
на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги ,на
основание т.12,ал.2 от Общите услови я,приложени към лизинговия договор,
дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилно устройство ТELENOR модел Smart Plus White, са обявени за предсрочно
изискуеми. Обявени са за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
м.04.2017 год.,когато е издадена крайната фактура № **********/10.04.2017
год.,съгласно уговорения погасителен план за всяко устройство ,както следва: за
устройство ТELENOR модел Smart Plus White,взето във връзка с мобилен номер №
********** ,се дължи цената в размер на 41,31 лева след месец 04.2017 год.,съответно периодът
,за който се дължи предсрочно изискуемите лизингови вноски е от м.04.2017 год.
до м.12.2017 год.
Сключен е договор за мобилни услуги от
15.09.2016 год. между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответницата Е.И.С.-абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер № **********, с избрана абонаментна
програма Нонстоп 24,99 лева ,с уговорен срок на действие 24 месеца до
15.09.2018 год.При възползване от преференциални условия на Оператора ,абонатът
е сключил и Договор за лизинг от същата дата 15.09.2016 год.,по силата на който
е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Daul
Gold за изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 18,99 лева ,всяка ,съгласно
уговорения погасителен план.
Сочи се ,че въз основа на посочения
договор ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги ,като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените от абоната –ответник
услуги за периода 20.11.2016 год-19.03.2017 год. ищцовото дружество е издало
следните фактури:Фактура № **********/20.12.2016 год. за отчетния период на
потребление 20.11.2016 год.-19.12.2016 г., е начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 34,97 лева с ДДС, от които 13,32
лева без ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп ,18,99 лева за месечна
лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок
04.01.2017 год..Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Фактура № **********/20.01.2017 год. за
отчетния период на потребление 20.12.2016 год. -19.01.2017 год., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35,87 лева с ДДС, от
които 13,32 лева без ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп , 18,99 лева за
месечна лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок до
04.02.2017 год.Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Сочи се ,че ответникът по делото е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 70,84 лева
,фактурирани за два последователни отчетни месеца –за месец 12.2016 год. и за
месец 01.2017 год.
Сочи се ,че с Кредитно известие №
**********/20.02.2017 год. е сторнирана сумата в размер на -5.68 лева с ДДС за
пропорционално начислени при сключване на договора такси ,начислена е дължимата
месечна лизингова вноска в размер на 18,99 лева и е отразен незаплатения баланс
в размер на 70,84 лева за предходните два отчетни периода ,при което
задължението за плащане възлиза на 84,15 лева.
Ищецът сочи ,че неизпълнението на
ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
84,15 лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги ,като във вр.чл.75,вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор ,“Теленор
България“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Е.И.С.
за ползваните абонаменти и е издал по абонаментен номер № ********* на дата
20.03.2017 год. крайна фактура № **********/20.03.2017 год. с начислена обща сума
за плащане в размер на 830,53 лева.
Сочи се ,че в издадената крайна фактура
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 404,56 лева ; фактурирана е цената ,дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски ,съгласно уговорения погасителен план в размер на
341,82 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
два отчетни периода в размер на 84,15 лева.
Сочи се ,че ответникът е в неизпълнение
на договора си ,като не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Нонстоп
24,99 лева за мобилен номер ********** до дата 15.09.2018 год.,съгласно договор
за мобилни услуги от 15.09.2016 год.
Сочи се ,че ищецът няма претенции по
отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
услуги в размер на 404,56 лева .
Ищецът поддържа ,че поради прекратяване
на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги ,на
основание т.12,ал.2 от Общите услови я,приложени към лизинговия договор,
дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy
J5 Daul Gold, са
обявени за предсрочно изискуеми. Обявени са за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от м.03.2017 год.,когато е издадена крайната фактура № **********/20.03.2017
год.,съгласно уговорения погасителен план за всяко устройство ,както следва: за
устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Daul Gold,взето във връзка с мобилен номер №
********** ,се дължи цената в размер на 341,82 лева след месец 03.2017
год.,съответно периодът ,за който се дължи предсрочно изискуемите лизингови
вноски е от м.03.2017 год. до м.08.2018 год.
За това свое вземане ищецът е подал на 25.02.2019 год.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по което е било
образувано ч.гр.д.№ 210/19 год. на РС-Ихтиман.Заявлението било уважено с
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 503,28 лева, връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя-ищец в
настоящото производство за възможността да предяви установителен иск за
вземанията по заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния
интерес на ищеца от предявяван на установителен иск за процесното вземане.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Теофонов –особен
представител на ответника Е.И.С. е представил отговор на исковата молба, в
който е изразил становище за допустимост на предявения установителен иск по
чл.422,ал.1 от ГПК и становище за
недопустимост на осъдителния иск за сумата в размер на 383,13 лева ,представляваща
вземане за дължими лизингови вноски тъй като същата не е заявена в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Оспорва установителния
иск по основание ,като оспорва фактите ,на които се основава.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното :
От приложеното ч. гр. д. № 210/2019г по описа на РС-Ихтиман се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 118/01.03.2019г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против ответника за
сумата в общ размер на 503,28 лева ,представляваща непогасени задължения по
договори за далекосъобщителни услуги ,от която 425,97 лева за потребени
далекосъобщителни услуги по договор от 15.09.2016 год.,за периода от 20.11.2016
год. до 19.03.2017 год. и 77,31 лева за потребени далекосъобщителни услуги по
договор от 06.01.2016 год.,за периода от 10.12.2016 год. до 09.04.2017
год.,ведно със законната лихва върху горната сума ,считано от 25.02.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението.Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422,ал.1 ГПК за
установяване на вземането си в срока по чл.415,ал.4 от ГПК.
Съгласно т.11б от ТР№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност.За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при условията
на чл.210,ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство.В настоящия случай ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не в пълния размер, за
който е издадена заповедта, а за сумата от 120,15 лева, като наведеното в
исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това,
посочено в заповедта за изпълнение. Така предявения установителен иск е
допустим като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на
основание чл.415,ал.5 от ГПК.Компетентен да обезсили заповедта в
този случай е съдът по заповедното производство.Предвид постановките в ТР№
4/2013г на ОСГТК на ВКС в настоящото производство по предявен иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК е допустимо съединяване на искове по
реда на чл.210 ГПК, включително и предявяване при условията на обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове.
По настоящото дело са предявени
обективно съединени искове- положителен установителен иск с правно
основание чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1
от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 120,15 лв., представляваща стойността на
незаплатени далекосъобщителни услуги ,от които 36.00 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни услуги за абонатен номер № *********,за периода от
10.12.2016 год. до 09.04.2017 год. и 84,15 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги за абонатен номер №
*********,за периода от 20.11.2016 год. до 19.03.2017 год. ,ведно със законната
лихва за забава ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда-25.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата и осъдителен иск с правно основание чл.345,ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 383,13 лева ,представляваща незаплатени лизингови вноски ,както
следва:41,31 лева по договор за лизинг от 06.01.2016 год. с абонатен номер №
*********, дължими за мобилно устройство ТELENOR модел Smart Plus White, за периода от м.04.2017 год.
до м.12.2017 год., 341,82 лева по договор за лизинг от 15.09.2016 год.,с
абонатен номер № *********, дължими за мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy
J5 Daul Gold,за
периода от м.03.2017 год. дом.12.2017 год.
Предявените искове са допустими и следва
да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.422,ал.1, вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД съдът намира
следното:
За основателността на този иск следва да
се установят следните материално правни предпоставки: валидно правоотношение по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е
предоставил тези услуги на ответника през исковия период.
От представените от ищеца писмени
доказателства, а и от изслушаната съдебно –счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните се установи, че на 06.01.2016 год. между „Теленор България“ ЕАД и
ответника Е.И.С. е сключен договор ,по силата който ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилни услуги за мобилен номер № **********, съобразно
условията на абонаментен план Нонстоп .От своя страна ответникът се е съгласил
да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лева .Договорът е
сключен за срок от 24 месеца до 06.01.2018 год.
Правоотношенията по повод титулярния номер №
********** са новирани посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от 16.06.2016 год., съгласно което абонатът е удължил срока на
договора с още 24 месеца до 16.06.2018 год.,като е предпочел да ползва
абонаментен план Нонстоп 30,99 промо 21,99 лева.
За ползваните през периода от 10.12.2016
год. до 09.04.2017 год. от ответника в качеството й на абонат мобилни услуги
,посочени по-горе ищецът е издал следните фактури : Фактура №
**********/10.12.2016 год. за 27,53 лева , от които 21,98 лева с ДДС за месечен
абонаментен план и 0,96 лева други услуги
и 4,59 лева лизингова вноска неплатена;Кредитно известие №
**********/10.02.2017 год. за сумата от
31,41 лева , от които 0,71 лева сторно , 4,59 лева лизингова вноска и
задължение от предходен период –неплатена ;Фактура № **********/10.03.2017 год.
за сумата от 36.00 лева , от които 4,49 лева лизингова вноска и 31,41 лева
задължение от предходен период –неплатена.
Видно от заключението по гореописаните
фактури по договор за мобилни услуги с кл.№ ********* ,за периода от 10.12.2016
год. до 09.04.2017 год. дължимата сума за мобилни услуги възлиза на 22,23 лева.
Между „Теленор България“ ЕАД и
ответницата Е.И.С. е сключен на 15.09.2016 год. и договор за предоставяне на
мобилни услуги ,по силата който ищецът се е задължил да предоставя на
ответницата мобилни услуги за мобилен номер № **********, съобразно условията
на абонаментен план Нонстоп .От своя страна ответникът се е съгласила да
заплаща месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева. Договорът е сключен
за срок от 24 месеца до 15.09.2018 год.
За ползваните през периода от 20.11.2016
год. до 19.03.2017 год. от ответника в качеството й на абонат мобилни услуги
,посочени по-горе ищецът е издал следните фактури : Фактура №
**********/20.12.2016 год. за 34,97 лева , от които месечен абонамент 15.98
лева и лизингова вноска от 18.99 лева неплатени ;Фактура №
**********/20.01.2017 год. за сумата 70,84 лева , от които месечен абонамент
16,88 лева ,лизингова вноска 18.99 лева и 34,97 лева –задължение за предходен
период-неплатена.;Кредитно известие № **********/20.02.2017 год. за сумата
84,15 лева , от които месечен абонамент –минус 5,68 лева ,лизингова вноска
18,99 лева и 70,84 лева задължение от предходен период –неплатена;Фактура №
**********/20.03.2017 год. за сумата
803,53 лева ,от които сумата 84,15 лева задължение от предходен период ,341,82
лева лизингова вноска за 18 месечни вноски и 404,56 лева –неустойка за
прекратяване на договор
Видно от заключението по гореописаните
фактури по договор за мобилни услуги с кл.№ ********** ,за периода от
20.11.2016 год. до 19.03.2017 год. дължимата сума за мобилни услуги възлиза на
27,18 лева.
Видно от заключението на вещото лице
общо дължимата сума предоставените и ползвани мобилни услуги по двата договора
е в размер на 49.41 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че
между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, по силата
на които ищецът се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги срещу
заплащане на уговорената цена съгласно тарифните планове.С оглед естеството на
договорите и заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е предоставило мобилни услуги
на ответника. Съобразявайки и обстоятелството, че към процесните фактурите са
приложени детайлни справки за потреблението от ползваните от ответника
телефонни номера, съдът приема, че искът за признаване на установено дължимостта
на сумата от 49.41 лвева, представляваща цената на ползваните далекосъобщителни
услуги за доказан по основание и до този размер. Ответникът, носещ доказателствената
тежест нито установи, нито противопостави възражение, че е платил исковата сума.
Ето защо установителният иск следва да бъде уважен за сумата от 49,41
лева ,представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги ,от която :22,23 лева
–незаплатени далекосъобщителни услуги по договор договор за мобилни услуги за
абонатен № *********,за периода от 10.12.2016 год. до 09.04.2017 год. и 27.18
лева незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги за
абонатен № ********* ,за периода от 20.11.2016 год. до 19.03.2017 год.,ведно
със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -25.02.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.
Искът подлежи на отхвърляне за сумата над 49,41 лева до пълния
претендиран размер от 120,15 лева
По осъдителния иск с правно
основание чл..345,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД съдът
намира следното:
Възникването в полза на ищеца на вземанията,
представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от установяване
наличието на договорни правоотношения между страните, породени от договори за
лизинг с твърдените предмет и съдържание, предаването от страна на ищеца като
лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство, предмет на
договора за лизинг.
За успешното
провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение
по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави
на лизингополучателя вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние, годно за обичайното или уговорено потребление.
От представените
от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства се установи, че на
06.01.2016 г. между страните е сключен договор за лизинг, съгласно който ищецът
в качеството на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на
лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство TELENOR
модел Smart Plus White срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,59 лева
всяка съгласно уговорения погасителен план, на 23 месечни вноски.
Договорът за
лизинг е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му.Съгласно
чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
На 15.09.2016
год.,между страните е сключен още един договор за лизинг, съгласно който ищецът
в качеството на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на
лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy
J5 Daul Gold срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 18,99 лева всяка ,съгласно уговорения погасителен план, на 23 месечни
вноски.
Договорът за
лизинг е сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му.Съгласно
чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че неплатените лизингови вноски по
двата договора за лизинг са в общ размер на 453.87 лева.Доколкото се установи,
че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилните устройства във вид,
годен за употреба и е изтекъл срокът на лизинговите договори, то съдът намира,
че ответникът е следвало да заплати цената на лизинговата вещ.
Предвид изложеното
и този иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за
сумата от 383.13 лева ,представляваща незаплатени лизингови вноски по двата
договора за лизинг.
По разноските
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски,съобразно
уважената част на иска.
Ответницата Е.И.С. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца „Теленор България4 ЕАД направените разноски в
исковото и заповедното производство ,както следва:276.51 лева за особен
представител, 189,51 за вещо лице ,310,11 лева за адвокатско възнаграждение и
47,07 лева за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Теленор България” ЕАД,със седалище и адрес на
управление-гр.София ,ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Е.И.С. ***
за сумата от 49,41 лева ,представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги ,от която 22,23 лева –незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги за абонатен № *********,за периода от
10.12.2016 год. до 09.04.2017 год. и 27.18 лева незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги за абонатен № ********* ,за периода от
20.11.2016 год. до 19.03.2017 год.,ведно със законната лихва ,считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -25.02.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 49,41 лева до пълния претендиран размер
от 120,15 лева .
ОСЪЖДА Е.И.С. *** да заплати на Теленор България”
ЕАД,със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 сумата в общ размер на 383.13 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.01.2016
год. ,с абонатен № ********* и по договор за лизинг от 15.09.2016 год., с
абонатен номер № *********.
ОСЪЖДА Е.И.С. *** да заплати на Теленор България”
ЕАД,със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 направените в исковото и
заповедното производство ,както следва:276.51 лева за особен представител,
189,51 за вещо лице ,310,11 лева за адвокатско възнаграждение и 47,07 лева за
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: