Р Е Ш Е Н И
Е № 261912
гр. Пловдив, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5049 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищците И.И.Ч.,
И.М.И. и М.Г.П., са предявили против И.Г.К., Б.А.К., А.И.К. и Н.Н. М. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
В исковата молба се твърди, че първият
ищец И.И.Ч. е собственик на сграда с идентификатор *******,
построена в поземлен имот, находящ се в град *******, като притежава и 1/4
идеална част от дворното място с идентификатор № ******* с площ от 408 кв.м.
Другите двама ищци И.И. и М.П. са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, както и на ¼
идеална част от парцела. Ответниците притежават останалата идеална част от
дворното място, като Н.Н. М. е собственик на 1/8
идеална част, А.И.К. притежава 3/8 идеални части, а Б.А.К. и И.Г.К. са вещни
ползватели на 3/8 идеални части от поземления имот. Страните не могат да
постигнат доброволно съгласие да поделят ползването на съсобствения парцел, поради
което молят да бъде разпределено същото на два дяла, като първият дял да бъде
общ за ищците, а вторият – общ за ответниците. Поради това молят за съдебна
намеса в отношенията им чрез извършване на реално разпределение на ползването
на парцела по посочения начин.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Н.Н. М.. Твърди, че между
съсобствениците е налице разпределение на реалното ползване, обективирано в договор за делба от 1960 г. Посочва, че не
са настъпили съществени обстоятелства, които да възпрепятстват ищците да ползва
дворното място, не е имало неразбиране относно общото ползване на парцела,
всеки от съсобствениците влизал с автомобила си през задния вход, като всички
са ползвали незастроената част от двора, за да паркират. Излага твърдения, че
празното пространство, което е било между сграда 3 и сграда 2 в момента е
напълно усвоено от ищеца И.Ч., който е изградил в това пространство полумасивна постройка с дървени преградни стени и метален
покрив, навес към закупената от него жилищна сграда, разширил е обемът на
самата жилищна сграда, и изградил допълнителен санитарен възел. По отношение на
тези обекти не било учредявано право на строеж в полза на Ч., нито в полза на
неговите праводатели, не били издавани строителни книжа. Не възразява при
постановяване на съдебното решение реалното ползване на дворното място да бъде
в два дяла, като дял първи да е общ за ищците, а дял втори да е общ за Н. М. и
семейство К..
Постъпили са писмени отговори и от
ответниците И.Г.К., Б.А.К. и А.И.К. със становище за неоснователност на
предявения иск. Излагат твърдения, че в процесния поземлен имот ищецът Ч.
ползвал самостоятелно изградени сгради – баня, тоалетна и барака, както и навес
към едноетажната сграда, които били построени, без да е учредено право на
строеж. Намират, че това обстоятелство следвало да бъде взето предвид при
разрешаване на спора за ползването на дворното място, като при възможност в
дела, който се отрежда за ползване на този съсобственик следвало да се включи
застроената от него част от имота. Затова техническата експертиза следвало да
отчете посоченото фактическо положение и да изчисли квадратурите на сградите и
навеса, като ги включи в разпределението на правото на ползване в частта на
ищеца Ч.. Твърдят, че ползваната от ответниците И.К. и Б.К. сграда с
идентификатор ******* с площ от 27 кв.м. била построена в имота въз основа на
надлежно учредено право на строеж. Поради това тази част от земята не можело да
бъде предмет на разпределение, тъй като правото на строеж като ограничено вещно
право изключвало произтичащото от чл.31, ал.1 ЗС правомощие на останалите
съсобственици да си служат с нея. Тримата ответници не били съгласни правото на
реално ползване да бъде разпределено по посочения от ищците начин в два дяла.
Не желаят реалното ползване на част от съсобствения имот да им бъде
предоставено съвместно с ответницата М., тъй като било невъзможно да постигнат
съгласие за съвместното или общо ползване. Желаят поделянето на реалното
ползване, ако е възможно, да бъде предоставена в отделен дял на всеки един
съсобственик, като в случай че това е невъзможно, дворното място да се ползва от
всички съсобственици съвместно. Предвид изложените твърдения, молят за
отхвърляне на иска, както и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** от 25.06.2019 г. се
установява, че И.И.Ч. е собственик на сграда с
идентификатор № *******, ведно с ¼ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № *******, находящ се в гр. *****.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *****. М.Г. С. и И.М.И.
са придобили правото на собственост по отношение на СОС с идентификатор № *******,
както и на ¼ идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор № *******,
находящ се в гр. *****.
От
нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот № ****г.,
се установява, че И.Г.К. учредява в полза на ****си Б.А.К. пожизнено и
безвъзмездно право на ползване, което ще осъществяват заедно и поотделно по
отношение на 3/8 идеални части от ПИ с идентификатор № *******, както и че 3/8
идеални части от имота са дарени на А.И.К..
С
договор за доброволна делба от 28.09.1960 г. в дял на З.И.К. е отреден
апартамент на втори етаж от сграда на ул. ****, с вход от източната страна, две
избени помещения от южната страна и общо ползване на коридора между избените
помещения, ½ част от тавана, 3/8 идеални части от дворното място и общо
ползване на стар навес от северната страна на двора. В дял на А. И. М. се
отрежда апартамент на първия етаж от същата сграда на ул. ****, с вход от
западната страна, две избени помещения от северната страна с общо ползване на
коридора между избените помещения, ½ от тавана и 2/5 идеални части от
дворното място, както и общо ползване на стар навес от северната страна на
двора.
С решение
№ 292/ 22.11.1966 г. по гр.д. № 342/ 1966 г. на Пловдивски народен съд, е
определено да ползват реално част от дворното място в гр. ***, ул. ****,
намираща се на север от масивната триетажна жилищна сграда и на запад от
бараките на З.К. и А. М., с площ от около 17 кв.м., на А. А. П. и Т. И. Т..
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** Н.Н. М. е придобила правото на собственост по отношение на ¼
идеална част от апартамент на ул. ****а в гр. *****, ведно с 1/16 идеална част
от дворното място.
С
протокол за делба от 27.12.1984 г. апартамент на третия етаж от триетажната
жилищна сграда в гр. ****, ул. **** и 1/16 идеална част от дворното място
оставят в дял на Н.Н. М..
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** Н.Н. М. продава на ***** си А. И. М. апартамент на трети етаж
от жилищната сграда в гр. ****, ул. **** и 1/16 идеална част от дворното място,
в което е построена сградата.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** А. И. М. дарява на **** си Н.Н. М. апартамент на трети етаж от жилищната сграда в гр. *****,
ул. **** и 1/8 идеална част от дворното място, в което е построена сградата.
По
делото са приети две заключения на съдебно-техническата експертиза, изготвени от
вещо лице В.К. – основно и допълнително, с които се дават общо три варианта за
разпределение на имота съобразно правата на собственост на страните. При
изготвяне на експертизата е приложена Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони за определяне на прилежащ терен на жилищната сграда на ищеца Ч., като от
южната страна на сграда с идентификатор № ******* са измерени по 3 л.м. в
посока юг.
От
показанията на разпитания свидетел В.Г.Г. се
установява, че в процесния имот имало построена една жилищна основна сграда, зад
която имало стопанска постройка с площ от около 30 кв.м. Последната се ползвала
от К. и М. като складово помещение за поставяне на колелета и багаж. Зад
стопанската сграда имало още една сграда, която се ползвала от Ч. за жилищни
нужди. Между стопанската сграда и сградата на Ч. имало постройки, построени от
ищеца Ч.. Свидетелят изяснява, че проблемите с ползването на дворното място
започнали, след нанасянето в имота на ищцата И.И..
Ищците препятствали достъпа до западната част от дворното място. В източната
част на имота не можело да се влезне с автомобил, а пътеката била само за
пешеходно преминаване.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1
ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй
като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е
вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в
производството по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират
мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на
мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества
липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши
реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за
достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2
ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т.2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Задължителни
необходими другари в процеса са както собствениците на идеални части от имота,
така и титулярите на ограничено вещно право на ползване. От събраните по делото
доказателства се установява, а и страните не спорят, че ищецът И.Ч. е
собственик на ¼ идеална част от дворното място, ищците И.И. и М.П. притежават общо ¼ идеална, Н. М. е
собственик на 1/8 идеална част, А.И.К. притежава 3/8 идеални части, а
ответниците И. и Б. К. са носители на правото на ползване по отношение на 3/8
идеални части от имота. Размерът на притежаваните от всяка страна идеални части
от имота се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства – титули за
собственост.
Ответницата М. възразява, че с договор
за делба от 1960 г. бил разрешен въпросът за ползването на дворното място,
поради което било недопустимо искане на съсобственик до съда да преуреди уговореното разпределение на ползването по чл.32,
ал.2 ЗС, ако не са се променили съществено обстоятелствата, с оглед на които е
постигнато съгласие. Възражението е неоснователно по следните съображения: На
първо място, със сочения договор за делба от 1960 г. (л.37 от делото) не се разпределя
ползването на цялото дворно място, а се извършва делба на съсобствеността между
З.И.К. и А. И. М. (праводатели на част от страните по делото). Акт, с който
може да се предположи, че се разпределя ползване, е решение № 292/ 22.11.1966
г. по гр.д. № 342/ 1966 г. на Пловдивски народен съд – л.43 от делото, но от
текста на решение става ясно, че не са взели участие всички собственици на
идеални части от поземления имот, а само някои от тях. Това е недопустимо с
производството по чл.32, ал.2 ЗС, в което задължителни необходими другари са всички
собственици на идеални части от имота. На следващо място, дори и да се приеме,
че е имало извършено разпределение на ползването на имота, то не е безусловно
недопустимо ново разпределение. Сключените между страните договори относно
установения начин на ползване на съсобствения имот ги обвързват, докато трае
съсобствеността, като те могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие. Ако
такова съгласие липсва, начинът на разпределение на ползването може да се преуреди в производство по чл.32, ал.2 ЗС, при условие, че
е настъпило изменение на фактическите обстоятелства спрямо постигнатото
предишно съгласие. Такива обстоятелства могат да са свързани с предназначението
и състоянието на съсобствената вещ. Всякакъв вид ново
строителство или преустойство, или създаването на
каквито и да било обективни пречки за ползване на определена с договора реална
част на един от съсобствениците би трябвало да се квалифицира като промяна
във фактическото положение и да обуслови допустимост на съдебна намеса по реда
на чл.32, ал.2 ЗС. В посочения смисъл – решение № 143/ 06.10.2015 г. по гр.д. №
1325/ 2015 г. на ВКС, I г.о. решение №
97/ 10.07.2013 г. по гр.д. № 866/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В случая, са налице посочените
предпоставки, а именно – ново строителство в имота, в това число и извършените
без надлежно разрешение пристройки от ищеца Ч. в пространството между притежаваната
от него сграда в дъното на имота и основната жилищна сграда. Това води до
извода, че се налага съдебна намеса в отношенията между страните, а предявеният
иск по чл.32, ал.2 ЗС е допустим.
Съобразно критериите, заложени в
съдебната практика, съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на
ползването на празното дворно място предложения вариант № 3 от допълнителното заключението
на вещото лице, обективиран графично на скица-проект – л. 169 от делото. С този
вариант се обособяват два дяла – един за ползване от ищците и един за ползване
от ответниците, до размера на притежаваните общо от всеки от тях ½
идеални части, като площта на всеки дял е приблизително еднаква. Отреден е и
един общ дял за ползване от всички съсобственици – площта от имота, колорирана
в кафяво, в която е реално възможно влизането в дворното място с автомобил и
паркирането му. Съобразно този вариант на разпределение е осигурен достъп до
входовете от жилищната сграда за всеки собственик на самостоятелен обект в
сградата и достъп до сграда № 2, собственост на ищеца Ч.. Съдът намира, че
предложените други два варианта на разпределение не са подходящи. Първият вариант
съгласно основното заключение на СТЕ не отчита достъпът до всички входове на
сградата, а освен това предоставя почти два пъти по-голяма площ на дял втори –
за ответниците. Предложеният втори вариант за разпределение от допълнителното
заключение на вещото лице, с който са обособени два дяла – един за общо
ползване на ищците, и втори дял за ответниците, също не е подходящ. Това е
така, доколкото предвидената за ползване от ищците площ е в размер на 104,58
кв.м., а тази на ответниците – 61,26 кв.м., т.е. липсва равенство и съответност на притежаваните от страните права. Освен това
този вариант дава възможност за достъп до площта, в която е единствено
възможност паркирането на леки автомобили само на ищците, което не е
целесъобразно и справедливо.
Следва да се отбележи също така, че
съдебната практика еднопосочно приема, че маломерността на мястото, чието
разпределение се иска, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иска
по чл.32, ал.2 ЗС. В този смисъл решение № 158/ 02.06.2014 г. по гр.д. № 1593
по описа за 2014 г. на ВКС, решение № 195/ 06.10.2014 г. по гр.д. № 2141 по
описа за 2014 г. на ВКС, решение № 652/ 01.04.2011 г. по гр.д. № 999 по описа
за 2009 г. на ВКС, I г.о. Поради това не би могло,
дори и свободната площ от имота да е малка, да се отхвърли искането за
разпределение на ползването.
Предвид изложените съображения,
разпределението на ползването на дворното място следва да се извърши съобразно
вариант 3, обективиран на скица проект на л.169 от делото. За ищците следва да
се определи дял първи, колориран в червено, и
ограничен с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и З-Л-М-К-З с площ от 56,16 кв.м. За ответниците
следва да се отредят частта, колорирана в синьо с площ от 28,94 кв.м.,
ограничена с букви Е-И-Д-Т-У-Л-З-Е и площта, колорирана в зелено от 30 кв.м.,
ограничена с букви С-Т-Р-П-С. За общо ползване на всички съсобственици остава
площта, колорирана в кафяво, ограничена с букви Ж-Е-З-К-О-Н-Ж от 50,84 кв.м.
По
отношение на разноските:
В настоящото производство, доколкото всяка
една от страните се ползва от решението, макар и формално да има
противопоставени страни – ищец и ответник, предвид особения му характер, общите
правила за разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК,
проявяват отклонение. В производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е
решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение
ще останат така, както са сторени. Държавната такса от 80 лв. е заплатена от
ищците. Ответниците К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от
30 лв., съответна на дела им от 3/8 идеални части, а ответницата М. – да им
заплати 10 лв., съответна на притежаваната от нея 1/8 идеална част.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между И.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, И.М.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.Г.П., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Г.К., ЕГН: **********, А.И.К.,
ЕГН: **********, Б.А.К., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, Н.Н. М., ЕГН: **********, адрес: *** ползването на Поземлен
имот с идентификатор № ******* по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед № *****
на ИД на АГКК, находящ се в гр. *****, с площ от 408 кв.м., съгласно скица
проект - Вариант трети от допълнителното заключение на СТЕ на вещо лице В.К. на
л.169 от делото, която приподписана от съдията
представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за И.И.Ч., ЕГН: **********, И.М.И., ЕГН: ********** и М.Г.П.,
ЕГН: ********** частта, посочена като дял
I, колорирана в червено, с площ от 56,16 кв.м., от
скица проект на л. 169 от делото, ограничена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А и
З-Л-М-К-З;
- за И.Г.К.,
ЕГН: **********, А.И.К., ЕГН: **********, Б.А.К., ЕГН: ********** и Н.Н. М., ЕГН: ********** частта, посочена като дял II, колорирана в синьо, с площ от 28,94 кв.м., от скица
проект на л. 169 от делото, ограничена с букви Е-И-Д-Т-У-Л-З-Е и частта, колорирана
в зелено от 30 кв.м., ограничена с букви С-Т-Р-П-С;
Частта
от дворното място, колорирана в кафяво с площ от 50,84 кв.м. на скица проект на
л.169 от делото, ограничена с букви Ж-Е-З-К-О-Н-Ж остава за общо ползване на Дял I и Дял II – И.И.Ч., ЕГН: **********, И.М.И.,
ЕГН: **********, М.Г.П., ЕГН: **********, И.Г.К., ЕГН: **********, А.И.К., ЕГН:
**********, Б.А.К., ЕГН: ********** и Н.Н. М., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН: **********, А.И.К., ЕГН: ********** и Б.А.К.,
ЕГН: ********** да заплатят на И.И.Ч., ЕГН: **********,
И.М.И., ЕГН: ********** и М.Г.П., ЕГН: ********** сумата от 30 лв. (тридесет лева) – разноски за ДТ.
ОСЪЖДА Н.Н. М., ЕГН: ********** да
заплати на И.И.Ч., ЕГН: **********, И.М.И., ЕГН: **********
и М.Г.П., ЕГН: ********** сумата от 10
лв. (десет лева) – разноски за ДТ.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оигинала.
К.К.