Присъда по дело №2405/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 210 от 15.07.2025 г. на Районен съд -
Варна, постановена по НОХД № 2405 по описа за 2025 година.

Районна прокуратура - Варна са внесли срещу подсъдимия Д. В. Т.роден
на 15.09.2005г. в гр. София, живущ в гр. Варна, с ЕГН: **********
обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по 216, ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че
- на 05.10.2024г. в гр. Варна, противозаконно повредил чужда
недвижима вещ - стъкло на автобусна спирка на градски транспорт, находяща
се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 82, собственост на Община -
Варна, представлявана от Л. В. С., като причинените вреди са на стойност
430.00 лева и случаят е маловажен.
Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е предявеният
от пострадалото лице – Община Варна против подсъдимия Д. В. Т.
граждански иск, за причинените с деянието имуществени вреди.
В съдебно заседание пред Районен съд – Варна представителят на
Районна прокуратура – Варна, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин и
след направеното от подсъдимия признание по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК
следвало да бъде признат за виновен. Предлага, след анализ на установените
по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, предвиденото наказание
„лишаване от свобода“, да бъде определено за срок от шест месеца, а след
редукцията с една трета, предвид процесуалния ред, по който се разглежда
делото – наложено за четири месеца, изпълнението на което да се отложи с
изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, като в този си
вид и размер щяло да способства за изпълнение целите на наказанието по чл.
36 от НК. Пледира за уважаване на предявения граждански иск и за възлагане
на отговорността за разноски, сторени в досъдебна фаза в тежест на
подсъдимия.
Гражданския ищец – проц. представител на ощетеното юридическо лице
Община-Варна гл. ю.к. С. Н. пледира за основателност на предявения
граждански иск и моли за уважаването му в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия Д. В. Т. – адв. Д. П. от АК – Варна пледира,
при произнасяне на присъдата да се вземе под внимание процесуалното
поведение на подсъдимия и направеното признание на фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт, като в друга хипотеза ниската
стойност на причинената щета на увредената вещ, което е наложило случаят
да бъде квалифициран като престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 от НК, в
случая следвало да бъде наложено наказание лишаване от свобода към
минималния размер и с оглед обществената опасност на самия деец. Не
заявява становище по предявения граждански иск.
Подсъдимият Д. В. Т. разбира обвинението и се признава за виновен по
1

него, след като преди това в рамките на допуснатото предварително
изслушване признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че не желае за тях да се събират допълнително
доказателства. При упражняване на правото си на лична защита се придържа
към заявената по отношение на защитника позиция, а в даденото му право на
последна дума заявява, че съжалява за това, което е извършил и моли за
минимално наказание.
Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Съгласно протокол № 12/29.05.2000г. с решение № 289-2 на Общински
съвет - Варна е образувано дружество „Градски транспорт“ EAД с имущество
на Община - Варна и ,,Градски транспорт“ EOOД - гр. Варна /образувано със
Заповед № Ф44/27.06.1991 г. на Министъра на транспорта, на основание
параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за образуване
на еднолични търговски дружества с държавно имущество/. Предмет на
дейност на „Градски транспорт“ EAД е осъществяване на превоз на пътници,
ремонтна дейност и диагностика на МПС, търговия, технически услуги и
ремонт на автобусни спирки и др.
Спирките на градския транспорт в гр. Варна са обществено имущество
и са собственост на Община - Варна. C пълномощно, приложено върху л. 18 от
ДП, Кмета на Община - Варна е упълномощил св. С. да представлява Община
- Варна по досъдебни производства във връзка с увреждане на
инфраструктурата на Община - Варна.
На 05.10.2024г., около 21.00 часа, св. С. Е. Х. и негови приятели чакали
автобус на градския транспорт на спирка зимно кинo „Тракия“ в посока
кварталите, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 82. B
един момент на спирката се появил негов познат - подс. Д. В. Т.. Той без
видима причина ритнал силно стъклото на автобусната спирка, което се
счупило и едно от отхвръкналите парчета от него ударило по ухото св. С. Х.,
като го наранило и му потекла кръв. След като счупил стъклото подс. Д. Т. се
отдалечил в посока ул. „Оборище“ в гр. Варна.
За счупеното стъкло бил подаден сигнал от неустановено лице, получен
в оперативната дежурна част на Първо РУ - Варна. На място били изпратени
полицейски екип в състава, на който влизал св. С. Ц. С.. Полицаите
установили счупеното стъкло на автобусната спирка. При проведен разговор с
очевидци разбрали, че дееца се е отдалечил в посока ул. „Оборище“.
Полицаите получили и описание на извършителя. B изоставена сграда в
района на помощното училище, находящо се на ул. „Оборище“, полицаите
установили подс. Д. Т.. При проведен разговор него той признал за деянието
си. Бил задържан и отведен в РУ. Бил извършен и оглед на местопроизшествие
и започнато настоящото ДП.
Видно от заключението на изготвената по делото Съдебно - оценителна
експертиза /л.26-28 от ДП/, стойността на повредата на автобусната спирка е
430.00 лева.
2

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, от
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство
оценителна експертиза в аспекта на заявеното от подсъдимия признание
изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
подкрепени изцяло от събраните в досъдебна фаза писмени и гласни
доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Д. В. Т. от гр. Варна е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.216 ал.4, вр. ал.1 от HК, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, поради следните съображения от правна страна:
От събраните данни безспорно установен е най – напред предметът на
престъплението. В този смисъл следва да се отбележи, че е налице родово и
индивидуално определена вещ – чужда недвижима вещ - стъкло на автобусна
спирка на градски транспорт, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 82, собственост на Община - Варна, която е могла да бъде
използвана съобразно предназначението си.
В същата връзка е необходимо на това място да бъдат направени
определени уточнения, с важно значение не само относно предмета на
престъпление, но и относно формата на изпълнителното деяние въобще. Тези
уточнения се отнасят най – напред до виждането на настоящия съдебен
състав, че се касае за движими вещи- стъкло на автобусна спирка.
Действително, стъкло на автобусна спирка по своя характер е част от главната
вещ, която в случая е самата автобусна спирка и е прикрепено устойчиво към
нея. Установено е обаче, че инкриминираната вещ, макар да има своята
конкретна стойност и макар да би могло да се приеме, че се намира в
гражданския оборот самостоятелно от главната вещ, е прикрепена към нея
относително трайно и целостта й е предпоставка за функциониране съобразно
правилата за безопасност и нормативните изисквания за експлоатиране на
главната вещ, тоест на самата автобусна спирка, който е недвижима вещ.
Следователно, налице е годен предмет на престъплението по чл. 216 от
Наказателния кодекс. Като последица от изложеното дотук се обосновава и
следващият извод относно обективната страна на деянието, касаещ неговата
форма, съобразно предвидените в чл. 216, ал. 1 от НК алтернативи, като в
описанието им, прокурорът е подходил обосновано и в съответствие с
доказателствата по делото и изложеното по – горе за характера на вещите, при
правилна интерпретация на материалния закон – унищожаването на
принадлежността, води до повреждане на главната вещ.
На следващо място, при установената по делото фактическа обстановка,
описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
3

осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна по
недвусмислен и безпротиворечив начин са датата на деянието и механизмът
на осъществяването му, описани при изнасяне на фактическата обстановка,
като не съществува необходимост от ново преповтаряне на това място.
С диспозицията на особената материалноправна норма на чл. 216, ал. 1
НК са криминализирани формите на изпълнителното деяние унищожаване и
повреждане. Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга
обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на
собственост върху движими или недвижими вещи и по-конкретно тези, които
осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества,
така че те да служат по предназначението им. За съставомерността на
деянието по чл. 216, ал. 1 НК е нужно повреждането да е довело до негодност
на повредената вещ, свързана с временна или частична невъзможност тя да се
ползва съобразно с предназначението й.По делото безспорно бе доказано, че
повредата на стъклото на автобусната спирка, води след себе си като
последица невъзможност за използване на цялото недвижима вещ. В
настоящия случай безспорно се установява, че подсъдимият е въздействал
върху вещта по начин, че причинил повреждането, тъй като с действията си
той пряко е въздействал върху нея /в този смисъл Тълкувателно решение №
50/79 г. на ОСНК/.
Налице е и следващият признак на деянието от обективна страна, а
именно повреждането е било извършено от подсъдимия противозаконно. От
данните по делото се установява, че подсъдимият не е имал правно основание
за повреждане на процесната вещ, която представлява обществено имущество.
Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е резултатно, като в случая е
настъпил и предвиденият престъпен резултат – имуществена вреда за
собственика на повредената вещ, като съгласно оценителната експертиза
стойността на вредата е в размер на 430. 00 лева.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл като е
целял и е искал повреждането на процесната автобусна спирка. Той е бил
наясно, че чрез своето поведение въздейства върху чужда недвижима вещ и
така я прави негодна за обикновената и употреба, т. е. поврежда. При
осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял
тяхното настъпване.
Съдът дължи всеобхватна оценка на фактите, отчитащи конкретната
тежест на деянието, индивидуалните негови отлики, специфичното съчетание
на обективните и субективните му свойства, количественото натрупване на
определени фактори, определящи нивото на противоречие между него и
интересите на обществото. Тази преценка е необходима с цел измерване
степента на обществена опасност на конкретното престъпление, в контекста на
приложението на привилегирован състав на чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 НК и
отграничаването му от състав на чл. 216, ал. 1 НК. Според настоящия състав
третирането на разглежданото престъпление като осъществяващо състава на
чл. 216, ал.4 вр. ал. 1 НК е справедлива оценка на нивото на обществена
4

опасност на конкретното деяние. Преценката за наличие или отсъствие на
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се прави въз основа на
всички факти и обстоятелства, реализирани с деянието, с настъпилите
вредоносни последици от него, с тяхното отражение върху обществените
отношения, засегнати с престъплението, водещите за осъществяването му
престъпни мотиви и подбуди на дееца. / в този смисъл Решение № 79 от
10.05.2022 г. на ВКС по н.д. № 324/2022 г., II н. о., НК и Решение № 85 от
11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 297/2018 г., III н. о., НК/. Преценката за
обществената опасност е всякога комплексна.
В случая, с оглед на повдигнатото обвинение, обхваща обстоятелства,
като вида на засегнатото имущество и неговата стойност; характера и
степента на нанесените повреди и размера на разходите за отстраняването им;
личността на дееца; подбудите за извършване на посегателството. Съдът
намира, че в конкретния случай, деянието може да бъде квалифицирано като
маловажен случай, вземайки предвид характера, вида и размера на
причинената вреда. На следващо място съдът отчита и поведението на
подсъдимия, действията с които поврежда инкриминираната вещ, които се
реализират в рамките на секунди в процесния ден. Тези действия на
подсъдимия, отношението му към накърнените обществени отношения, могат
да бъдат отчетени от съдебния състав като маловажен случай и извършени
поради необяснима и лекомислена постъпка.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници
по делото се установиха всички обективни признаци от състава на
престъпление по чл. 216, ал.4 вр. ал. 1 от НК, в една от двете възможни форми
на изпълнителното деяние - повреждане по отношение на главната вещ,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпросът за
авторството.
Установена по безспорен и категоричен начин е и съпричастността
именно на подсъдимия Д. В. Т. в извършване на престъплението, доколкото се
доказа фактът на прякото му участие при извършването на инкриминираното
повреждане на главната вещ, предмет на деянието, чрез унищожаване на
нейна част, компонент, без подмяната на която не може да функционира
съобразно предназначението си, според нормативните изисквания и правилата
за безопасност на осъществявания обществен превоз на пътници.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
условията на една от възможните в случая форма на умисъла – пряк умисъл,
доколкото сам сочи, че е целял настъпването на резултата, а в
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването
от негова страна естеството на действията си и е целял настъпване на
резултата. С това принципно положение прокурорът се е съобразил изцяло
при определяне на съответната проявна форма на изпълнителното деяние и на
умисъла, съобразно установените в законовата норма алтернативи на база
ангажираните по делото доказателства.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
5

една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 216, ал.4 вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
явяващ се действително ниска и под размера на минималната работна заплата,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението, както и процесуалния ред, по който протече
производството в съдебна фаза пред първоинстанционния съд.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете съдействието, което е оказал на разследващите органи, в хода на
разследването и обясненията, които е дал по повдигнатото му обвинение, в
контекста на цялостното му процесуално поведение, което следва да бъде
окачествено като положително, младата му възраст, а като отегчаващи -
лошите му характеристични данни. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода“, съдът счита,
че очертаните факти не могат и не следва да бъдат разгледани в аспекта на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно
тежко. Това налага наказанието за подсъдимия Д. В. Т. да бъде определено при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК. По този начин предвиденото в закона
наказание „лишаване от свобода“ съдът прие да бъде индивидуализрано за
срок от шест месеца, а предвид процесуалния ред, по който протече съдебното
следствие – редуцирано с една трета и наложено за срок от четири месеца,
като са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК и съдът прие
изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели - да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявения граждански иск, приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, по която е квалифициран от съда следва да се отбележи
следното:
Несъмнено, поведението, предприето от подсъдимия Д. В. Т.,
осъществява признака „деяние“ по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува
спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото
съставлява престъпление, а в резултат пострадалото лице е претърпяло
имуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да
бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият
състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият бе признат за
виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от
6

фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка
причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, намира че следва
да бъде дадена защита на увреденото лице, като да бъде ангажирана
деликтната отговорност на причинителите, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл,
предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по
основание, а въз основа на заключението на вещото лице, доказан по размер от
430.00 лева, поради което бе уважен изцяло.
С оглед обстоятелството че подсъдимият Д. В. Т. бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 135.46 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски,
както и сумата е размер на 50.00 лева – ДТ върху уважения размер на
гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател:
7

Номер на акта:	210
Дата:	15 юли 2025 г. (в сила от 31 юли 2025 г.)
Съдия:	Катя Ганева Савова

Дело:	20253110202405
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юни 2025 г.

Присъда по дело №2405/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите