№ 41167
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110112478 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба № 279558/20.08.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за изменение на определение № 34146/15.08.2025 г., постановено по гр. д. №
12478/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта за разноските, като в
полза на процесуалния представител на ответника не бъде присъждано адвокатско
възнаграждение. Излагат се съображения, че съгласно сключено между ищеца и ответника
извънсъдебно споразумение, уреждащо отношенията между страните във връзка с
процесните суми, разноските за страните си остават така, както са направени.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не взима становище.
Като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съдът намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна. Същата е допустима въпреки липсата
на представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като дори страната да не е представила списък на
разноските, тя има право да поиска от съда да измени крайния си акт в частта за разноските,
които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно
определени (така - определение № 107/01.03.2018 г. по ч. т. д. № 407/2018 г. на ВКС, I т. о.;
определение № 17 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1557/2016 г., I т. о.)
С определение № 34146/15.08.2025 г. производството по гр. д. № 12478/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, 79 състав, е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради
оттегляне на иска. Със същото определение в полза на адвокат Л. К. Б. от САК, която е
представлявала ответницата в производството, е присъдена сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна защита.
Видно от материалите по делото, упълномощената от ответницата адв. Л. Б. е
депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като е направила изрично
искане за присъждане в нейна полза на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. Към отговора е представен и договор за правна защита и съдействие от
28.04.2025 г., сключен между ответницата и адв. Б., с който е уговорено предоставяне на
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Действително, ищецът е представил споразумение от 06.06.2025 г. (л. 40 от делото),
сключено между него и ответницата за уреждане на отношенията между тях във връзка с
непогасени задължения по няколко договора за кредит. Съгласно чл. 5 от посоченото
споразумение разноските за страните остават така, както са направени.
1
От друга страна обаче, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата
на чл. 78 ГПК.
Особеност на хипотезата на чл. 38 ЗАдв. е осъждането на задължената за разноски
страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, като при определянето му
се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите,
които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително
извършената работа, без за съда да са обвързващи размерите по приетата от Висшия
адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г.
В процесния случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, като предоставилият
безплатна правна защита адвокат не е страна по цитираното от ищеца споразумение между
страните, същият е осъществил защита на интересите на доверителя си, поради което му се
следва възнаграждение за положения труд. Съдът намира, че при определяне на
възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. е отчел всички относими към справедливия размер на
възнаграждението обстоятелства, поради което не са налице предпоставки за ревизиране на
изводите му досежно отговорността за разноските.
По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 279558/20.08.2025 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за изменение на определение № 34146/15.08.2025 г.,
постановено по гр. д. № 12478/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2