№ 169
гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200692 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
158, представлявано от управителя М. Н., срещу наказателно постановление
№ 08-002181/60 от 28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 158, в качеството на работодател, за нарушение по
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
1
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана /л.
11 от делото/, представляващият „Н. Травел“ ЕООД – М. Н. е бил поканен да
се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на 26.03.2021
г. в 10:00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 17.03.2021 г.
от служителя Невин И., което обстоятелство е било удостоверено
посредством подписа й. Поради неявяването на представляващия или
упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на
29.03.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване
на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № 08-
002181/29.03.2021 г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „Н. Травел“
ЕООД по пощата с писмо с изх. № 21016297 от 29.03.2021 г. /л. 31 от делото/,
съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, като същото е било връчено на
търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който
нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв
следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал.
6 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения по акта.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ
орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/,
2
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от
13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г.,
„Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно
известен факт е, че А.Н.П. както към датата на издаване на наказателното
постановление, така и към настоящия момент изпълнява длъжността
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, т.е,
същият притежава материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения на трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ
повелява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
В АУАН, както и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 63, ал. 2
от КТ.
В настоящия случай, както актосъставителят, така и наказващият орган
са изписали цифровата квалификация на нарушението непрецизно, тъй като
би следвало тя да е изписана по следния начин – чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 63,
ал. 1 от КТ /Виж Решение № 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по
описа на АдмС – Добрич/.
Независимо от посочената непрецизност, то от текстовата част на
описанието на нарушението в АУАН и в НП, която е идентична, се
установява, че се касае до допускане до работа, без да са изпълнени
задълженията на работодателя във връзка с това. Описаните в АУАН и в
обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така
3
и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни
да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1
от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като от
съдържанието на двата акта, може да се изведе безпротиворечив извод, че се
отнасят за едно и също нарушение, извършено от едно и също ЮЛ – „Н.
Травел“ ЕООД, като фактическите обстоятелства по извършване на
нарушението в АУАН и НП са идентични. Подавайки жалбата и
организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на
НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този
смисъл посочената вече непрецизност в цифровата квалификация на
нарушението, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да
налага отмяната на НП на това основание, отчитайки, че ал. 2 от чл. 63 от КТ,
препраща към ал. 1 от същия член.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение,
изразяваща се в допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на
работодателя във връзка с това. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 04.03.2021 г., около 10:00 часа, инспекторите в Дирекция
4
„Инспекция по труда” със седалище Добрич – свидетелите К.А.А.. и Т. Н.
АК., извършили проверка на „Н. Травел“ ЕООД. Обект на проверката бил
билетен център с адрес: гр. Добрич, ул. „Димитър Попов“, срещу
„Стоматология“ гр. Добрич.
При проверката била връчена призовка за представяне на документи на
заварената служителка С. Ф. СТ., ЕГН **********, назначена на длъжност
„служител издаване на пътнически билети“.
На 11.03.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич било представено трудовото досие на С. Ф. СТ., а именно трудов
договор от 04.03.2021 г. и справка от ТД на НАП за регистриран трудов
договор № ***** г. в 07:27:04 ч. От представената справка се установило, че
трудовият договор с лицето е сключен на 04.03.2021 г., а е регистриран един
ден след датата на проверката в обекта. От взетото на 11.03.2021 г. в 16:00
часа писмено сведение /декларация/ от С. Ф. СТ., от събраните доказателства
– трудов договор, справка от ТД на НАП за регистриран трудов договор №
***** г. в 07:27:04 ч. и от възприетото по време на проверката,
проверяващите установили, че „Н. Травел“ ЕООД, в качеството си на
работодател, е допуснал до работа на 04.03.2021 г. С. Ф. СТ., ЕГН **********
– „служител издаване на пътнически билети“, преди да й предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „Н. Травел“ ЕООД, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа на 04.03.2021 г. С. Ф. СТ., ЕГН ********** – „служител
издаване на пътнически билети“, преди да й предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 04.03.2021 г.,
установено е на 11.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол № ПР2104912/15.03.2021 г. за извършена проверка, призовка от
04.03.2021 г., писмо с изх. № 21012676/15.03.2021 г., ведно с обратна
разписка, трудов договор на С.С. от 04.03.2021 г. и справка от НАП с изх. №
03388213023028/05.03.2021 г., 07:27:04 ч.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
5
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите К.А.А.. и Т. Н. АК., чийто показания са
еднопосочни, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от приетите
по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Ф. СТ., тъй като същите
са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи както с показанията на свидетелите К.А.А.. и Т. Н. АК., така
и с приложения по делото трудов договор № САВИНА/04.03.2021 г., видно от
което С.С. е постъпила на работа на 04.03.2021 г., което обстоятелство е
удостоверено посредством съответните подписи в графите: „Работник“ и
отдел „Човешки ресурси“.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.М.И. - координатор
дейности в „Н. Травел“ ЕООД, дадени в съдебно заседание, тъй като е налице
индиция за нейната заинтересованост -същата е в трудовоправни отношения с
дружеството - жалбоподател, поради което е налице финансова обвързаност и
тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи
значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват
по категоричен начин както от показанията на свидетелите К.А., Т.А. и С.С.,
така и от данните, съдържащи се в приложения по делото трудов договор,
видно от който С. е постъпила на работа на 04.03.2021 г.
Обстоятелството, че към датата на проверката в обекта не е имало
дигитална свързаност е правно ирелевантно и не освобождава търговеца от
задължението му, вменено по чл. 63, ал. 2 от КТ, а именно – да не допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
К.А., Т.А. и С.С., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства – протокол за извършена проверка с изх. № ПР2104912 от
15.03.2021 г., трудов договор на С.С. от 04.03.2021 г., справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
03388213023028/05.03.2021 г., 07:27:04 ч. и декларация от С. Ф. СТ..
6
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ,
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства.
Работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му
е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т.е. невръчването на който
и да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по
трудово правоотношение. Допускането при липсата на изпълнение на горното
задължение е основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „Н. Травел“ ЕООД се явява
работодател и субект на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ,
което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение
от 19.03.2021 г. по к.а.н.д. № 42/2021 г. по описа на АдмС – Добрич, Решение
№ 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по описа на АдмС – Добрич,
Решение № 205 от 22.06.2021 г. по к.а.н.д. № 194/2021 г. по описа на АдмС –
7
Добрич/.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС – Добрич/.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
8
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – петима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-002181/60 от
28.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
158, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „Н. ТРАВЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 158,
представлявано от М. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Добрич, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9