Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. “Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Саркис Караджиян, срещу Решение № 99 от 16.10.2023 г. по н.а.х.д. № 203/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-3-432-1В/20.09.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва нейната основателност и иска решението на БРС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна, но не по изложените в нея съображения.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Балчик е било Наказателно постановление № 11-3-432-1В/20.09.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка съдът намира решението за недопустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

В случая обжалваното пред районния съд НП е издадено от директора на РИОСВ – Варна. Действително постановлението е подписано от директора на дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ - Варна, но не в негово лично качество, а от името на директора на РИОСВ – Варна при условията на заместване.

Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

След като автор на обжалваното НП е директорът на РИОСВ – Варна (заместваният орган), то именно той е следвало да бъде конституиран и призован като ответник във въззивното производство. В този смисъл е и т. 1 на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Вместо това като ответник по делото е бил конституиран и призован заместващият го орган – директорът на дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Варна, който няма качеството на надлежна страна.

Неправилното конституиране на ответника по жалбата засяга процесуалната легитимация на страните по делото. Участието на ненадлежна страна в процеса е абсолютно основание за недопустимост на съдебното производство. Недопустимо се явява и решението, постановено в това производство, поради което то следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на БРС с указания да се конституира надлежният ответник – директорът на РИОСВ – Варна, в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл е и т. 2 на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, в която е прието, че разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН и отстраняването на недопустимо решение става чрез обезсилването му от административния съд.

Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 99/16.10.2023 г., постановено по нахд № 203/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: