Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-38 Година 2020, 24.02 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На десети
февруари, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 188 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.258 и следващите
от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба вх.№56504/09.12.2019г., подадена от Главна дирекция
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“№46,
чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на
призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №3219/25.11.2019г.,
постановено по гр.д.№4532/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил ГД,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, да заплати на ищеца
Г.Д.С., следните суми: 1657,29 лева – допълнително възнаграждение за 242.53
часа извънреден труд, положен през периода 05.06.2016-05.06.2019 год. на
основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Г.С.
е заемал длъжността „Командир на отделение“ в Група „Летищна сигурност“ при ГПУ
Летище Бургас, и 207,13 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 30.10.2016-04.06.2019 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1657,29 лева, начиная
от 05.06.2019 год. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, страните са осъдени да
заплатят разноски, като ГД
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна
такса и разноски по делото в размер на 296,30лв.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период,
ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно
месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез
прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване
на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР-като извънреден труд.
Навеждат се доводи, че към периода 05.06.2016-05.06.2019 по отношение полагането на нощен труд, се
прилагали правилата на действалата към
периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407
от 11.08.2014г., отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР (положеният труд
между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Твърди се, че
за останалата част от процесния период,
се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29
юли 2016 и Наредба№8121з-908
от 02.08.2018г., всички издадени на
основание чл.187, ал.9 ЗМВР
Въззивникът
намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на
регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната
намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение,
при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно
действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР
следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен
труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд между
22.00ч.и 06.00ч. не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд
би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното
работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване
заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева,
а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира
съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Излага становище за
неоснователност на предявения акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се направените в производството пред двете
инстанции, разноски.
В
законоустановения срок е подаден отговор от въззиваемия, чрез пълномощника адв.Иванов,АК-
Хасково, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана.
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се
претендира потвърждаването му. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Страните не се явяват и не се
представляват в с.з., редовно и своевременно уведомени.
По
делото е постъпила молба от процесуалния представител на ГД „Гранична
полиция“-МВР, с която моли за бъде намалено адвокатското възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба на Г.Д.С., подадена чрез пълномощника адв. Иванов, срещу ГД
„Гранична полиция“ МВР, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1837,13 лв., от които: 1650 лв., представляваща
дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 257 часа, за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г.,
получен като резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143; сумата от 187,13 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността командир на отделение в група „Летищна сигурност“ при Гранично
полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ – Аерогари София, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ МВР. Посочва, че е
със статут на държавен служител.
Твърди, че за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г.
ищецът е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до
257 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен
и е размерът на задължението – 1650 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 13.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си чрез
увеличение от 1650 лв. на 1657,29 лв. за положен нощен труд, ведно с мораторната
лихва в размер от 187,13 лв. на 207,13 лв.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за процесния период, ищецът е положил 1696 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1696 часа става
на 1938,53 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 242,53 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд от 242,53 часа възлиза на 1657,29 лв. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е
отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за
забава върху посочената сума, изчислена за всеки месец поотделно от 30-то число
на месеца следващ всяко тримесечие до датата на предявяване на иска, възлиза на
207,13 лв.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието
си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във
времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че
в рамките на процесния исков период от 05.06.2016г. до 05.06.2019 г. са
действали, както следва: 1) за периода от 05.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 05.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
– 05.06.2016г. до 05.06.2019г. ищецът е положил нощен труд в общ размер на 1696
часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1938,53 часа, като разликата от 242,53 часа експертизата
отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и
не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1657,29 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период се явява основателна за сумата от
1657,29 лв. и като такава следва да се уважи.
Предвид забавата в плащането на дължимото
допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано от датите
на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, което е в общ размер
от 207,13 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият С.. Предвид
направеното възражение за прекомерност и изчислено по Нардеба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение-чл.7, ал.2, т.2, претендираното
възнаграждение в размер на 380 лв. следва да се редуцира до 360,51 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3219/25.11.2019г., постановено по гр.д.№4532/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Г.Д.С. с ЕГН**********
***, сумата от 360,51 /триста и шестдесет лв. и 51 ст./ лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: