Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261196 16.11.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На пети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при секретаря: Радостина
Тавитян,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №1011
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ”
ООД, ЕИК …………….., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., против
И.С.С., ЕГН **********, адрес ***, уточнена с молба,
вх.№270203/16.03.2021 г., последно уточнение с молба, вх.№272323/13.04.2021 г.,
с която е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
за ищеца съществува вземане към него в размер на 190,74 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ……………..,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД и в
размер на 877,60 лева, представляваща неизплатени 20 броя лизингови вноски за
лизингови устройства ……………….. и ………………
и ……………….,
съгласно договори за лизинг от 09.03.2017 г. и от 30.03.2017 г.,
сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4505/2020 г. по описа на БРС.
Ищецът
твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключени договор за предоставяне на
мобилни услуги, потреблението по който е фактурирано под номер на абоната …………….., както и договор за
лизинг на устройство. Твърденията са, че абонатът е потребител, но не е
заплатил мобилните услуги за периода 15.03.2017 г. – 14.06.2017 г., а
неплащането им е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника моблният
оператор е издал крайна фактура ………………, в която е начислил неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 802,60
лева, от която претендира сумата от 190,74 лева, както и останалите незаплатени
лизингови вноски, от които претендира 20 броя по договор за лизинг от
09.03.2017 г. и от 30.03.2017 г. в размер на 877,60 лева.
На
следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“
ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а с Договор за
цесия от 01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД. В подкрепа на иска са анагажирани
доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Преписи
от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника,
който чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като
ответникът не дължи на ищеца суми за ползвани услуги, следователно не следва да
му се начислява неустойка. В тази връзка съображенията са, че ако ответникът
действително е ползвал услугите и не ги е заплатил, операторът е следвало да
прекъсне подаването на услугите, съответно да ограничи повикванията до и от
номера, а не да прекратява сключения договор. Наред с това счита, че поради
липсата на надлежно уведомяване на ответника за сключените договори за цесия,
вземането не е изискуемо. Изразява становище за неравноправност на клаузите на
т.43 и т.50 от ОУ на мобилния оператор, както и на чл.9 от лизинговите договори
и т.41.1 от ОУ към договорите за лизинг, като твърди, че същите са нищожни
поради противоречие с добрите нрави и закона, както и поради противоречие с нормите
на ЗЗП. На подробно изложените в отговора аргументи се търси отхвърляне на
иска, прави възражение за изтекла давност досежно
вземането на ищеца.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, представя молба-становище, вх.№283099/03.11.2021 г.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.А..
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приет като писмено доказателство договор за електронни съобщителни
услуги с клиентски номер …………….., л.12-15, от съдържанието на които е видно, че
е сключен между „БТК“ ЕАД и ответника С., като този факт не се оспорва от
назначения от съда особен представител на ответника.
Приети
като доказателства са и два броя Приложение №1 към Договор Заявка …………………..
договорни условия за лизинг на устройство №№……………/09.03.2017 г. и към Договор
Заявка …………….. договорни условия за лизинг на устройство №…………../30.03.2017 г.,
от съдържанието на които става ясно, че „БТК“ ЕАД е предоставило на ответника
за временно и възмездно ползване ……………….., съответно ………….. модем ……………, ……………...
Налице
са данни, че във връзка със сключените договори и за потребените
услуги операторът е издал фактури с №№…………./15.04.2017 г., №…………/15.05.2017 г.,
№…………../15.06.2017 г., №……………./15.07.2017 г., в последната от които начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 802,60 лева, от
които за ищеца представлява интерес сумата от 190,74 лева, представляваща част
от дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и сумата от
877,60 лева, представляваща остатъка от незаплатената цена на лизинговото
устройство по договорите за лизинг. По делото няма данни сумите да са платени
от страна на ответника.
Приети
като доказателства по делото са още Договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от
съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника С., за
което последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й чрез особен представител.
По
делото е приложено ч.гр.д.№4505/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 11.08.2020 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД,
по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1936/12.08.2020 г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати а заявителя сумата от 1241,93 лева, представляваща главница
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ……………./30.03.2017
г. и договори за лизинг от 09.03. и 30.03.2017 г., сключени с БТК ЕАД,
вземанията по които за 190,74 лева – обезщетение за неизпълнение по първия от
тях, 381,60 лева – незаплатена цена за лизингово устройство …………………. по втория, и 669,59 лева –
незаплатена цена за лизингово устройство ……………….. по третия, са били прехвърлени с Договор за
цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД, а впоследствие и от последното – на
дружеството, с такъв от 01.10.2019 г.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №1011 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№4505/2020 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 05.01.2021 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител и се установява от приетите като писмени доказателства договори. По
своята същност договорът касае доставката на интернет, телевизионни и мобилни услуги,
доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в
различен смисъл, и поради това отношенията между страните се регламентират от
общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално
извършена доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е
запознат, приема и е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод
договорните отношения. В настоящия случай от ищцовото
дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида,
количеството и стойността на потребените услуги. При
липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани и при наличие на валидно сключен договор за
предоставянето им, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените услуги, поради което и ответникът дължи уговореното за тях
възнаграждение или сумите, начислени за осъществяването им, чийто падеж за
плащане е настъпил.
Относно
претенцията за неустойка:
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Допустимо е уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът
следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009
г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на съответните услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на три месечни абонаментни такси, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна
такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на три абонаментни вноски, считано от прекратяване на договора е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо установителният иск за неустойка в
размер на 190,74 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за лизингови вноски:
Съгласно чл.38 от Общите условия за лизинг на устройства, при забава на
плащането по фактура/месечна сметка, издадена за лизинговите вноски и/или за
цената на електронните съобщитетлни услуги с повече
от 30 дни или друг срок, посочен в договора за лизинг, както и при друго
нарушение на задълженията по тези Общи условия и договора за лизинг от страна
на лизингополучателя, лизингодателят
има право с писмено уведомление до лизингополучателя
да прекрати едностранно договора за електронни съобщитетлни
услуги, заедно с договора за лизинг, който представлява неразделна част, поради
неизпълнение от страна на лизингополучателя, без да
дава допълнителен срок за изпълнение. В тези случаи всички вноски до края на
срока на лизинга, както и всички задължения за цена и неустойки, дължими по
договора за електронни съобщителни усулиг, стават
незабавно изискуеми към датата на прекратяване.
В настоящия казус, ответникът дължи на ищеца пълния размер на вноските по
двата лизингови договора, но не на основание настъпила предсрочна изискуемост
на тези вземания, както твърди ищеца, а на основание настъпили падежи на
месечните лизингови вноски, тъй като към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК срокът на всеки от двата договора е изтекъл.
Ето защо искът за вземането на ищеца за лизингови вноски се явява
основателен поради настъпил падеж на вноските, поради което и съдът не дължи
произнасяне по заявената от ответника, чрез назначения му от съда особен
представител, нищожност на клаузите на чл.9 от
лизинговите договори и т.41.1 от ОУ към договорите за лизинг.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на
ответника досежно действителността на сключените
цесии, то същите не се споделят от съда за основателни. Всички изисквания за
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати на носителя на
вземането са изпълнени. Връчването на исковата молба на ответника,
чрез назначения му от съда особен представител, към която са приложени
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента
на цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване
на длъжника за цесията, като няма пречка с едно изявление длъжникът да бъде
уведомен и за двете цесии. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е
неговата защита – да знае на кого да изпълни и ако не е бил надлежно уведомен и
е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил
валидно. В тази връзка, ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД
уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с
приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС
по реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на
ответника се счита за надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че договорът за цесия
има действие за длъжника.
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото и заповедно производство,
съразмерно на уважената част от исковете, които са в размери съответно на 340,91
лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК, обективиран в
молба-становище, вх.№283099/03.11.2021 г. и в размер на 168,40 лева за
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че И.С.С.,
ЕГН **********, адрес ***, дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ……………, съдебен адрес ***,
чрез адв.В.Г., сумата от 877,60 лева, представляваща
неизплатени по 20 броя лизингови вноски за лизингови устройства …………………. и ……………….. и ………………….., съгласно договори за лизинг от 09.03.2017 г.
и от 30.03.2017 г., сключени между ответника
и „БТК“ ЕАД, което
вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№4505/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 190,74 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ……………….., сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД .
ОСЪЖДА И.С.С.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ………………, съдебен адрес ***,
чрез адв.В.Г., сумата от 415,00 лева (четиристотин и
петнадесет лева), представляваща направени в исковото производство разноски, както
и сумата от 168,40 лева (сто шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.